– Значи сте илюзионист? - опита се да подхвърли пренебрежително дългокосият младеж. – Не. – Тоест фокусник! - усмихна се и момичето до него. – Не. – Тогава магьосник! - подскочи с широко отворени очи мъничко девойче. Влакът премина от едни релси...

Госпожа Мишева ми е учителка. По история. Интелигентен, приятен човек, с поглед, постоянно човъркащ изпод очилата. Не много висока на ръст, с не много ниско самочувствие и с непресъхващо мнение за другите. Аз винаги съм се чудил защо, когато стане ду...

Един слънчев лъч се наведе, проникна през втория капак на раздрънкания градски автобус и кацна на голото теме на бай Тодор. – Тю, мама му стара – размърда се той, - като муха ме лази туй слънце! Автобусът подскочи, а с него и главата на бай Тодор, ...

С усмивка пътувах към Аспарухово, където живеят дядо Огнян, на когото съм кръстен, баба Митка и вуйчо Милен. Отивах там и с любопитство, с може би сеирджийско чувство, като наблюдател и репортер на трагедията, която предния ден се беше разиграла. Ето...

В онази сутрин се събудих рано и както често ми се случва напоследък, бях плувнал в пот от поредния сън. И както винаги, имах само смътна представа, неясен спомен. Пред мен, разбира се, беше отново камъкът, но този път той се въртеше ли, въртеше и ся...

В болницата миришеше на болница. – Ох, маминото то, пиленцето на мама, какво ти стана, гълъбче! - хленчеше млада жена, а кърпата, с която си бършеше сълзите, й пречеше да гледа. Насреща вратата бе затворена и безмълвна, а табелката „Хирург“, която ...

Аз съм врабец. Можете да ме намерите всеки ден от пет часа следобед до полунощ на старото дърво, което е провесило могъщите си клони над кварталната кръчма. Обичам това дърво заради чичо Методи. Той е мъж на определена възраст и философства. Не че е...

Прасето квичеше ли, квичеше, а петимата потни мъже го дърпаха, дърпаха... – Излез бе, мама ти и прасе! – вика един. – Чуш бе, чумо! – пъне жили друг. – Маскара с маскара, четина проклета! – цеди и дядо Братой и дърпа прасето за крака. Обаче прасе...