ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ Отиде на фронта и там те убиха, земята прегърна те и те приспа, и - както поетите казват – бе тихо, и ден и нощ пак заредиха се, пак. …………………………………………………. Очите ти гледат по навик нагоре, там горе – над тесния тъмен окоп, къ...

МОЛИТВА След толкова тежки усилия как ще размахам крилата? И как ще посрещам зората, потънала в прах и във кал? Ох, след толкова тежки усилия как ще докосвам небето? Аз знам, че е грешна земята...

СПЕКТАКЪЛ Към мене със жест обигран ръката си някой протяга. От думите “браво”, “талант” боли ме, но как да избягам? И чувам, че нужен бил миг и щом разсече тъмнината прожекторът, аз съм велик – тъй искрен във своето щастие! Ръката, ...

ЛЮБОВ (На Златка) Голяма си, а си дете. Наказваш се сама и сетне сама си казваш: “Аз съм с теб! Ще плачем двете! Тъй, по детски…” А аз, подвил криле, не знам във кой прозорец да надничам… Не ме ли виждаш? Ето там. Прегърбеното сиво п...

ПИСМО ДО ТЕБ Мило коте! Ох, думите свършват, щом реша да говоря със тебе! Беше живо! Сега си куп мърша, труп вмирисан си, труп непогребан! Бяс ме сграбчи, продупчи ме с нокти – досвидя ли ми топлото вкъщи? Досвидя ли ми хляб...

УЛИЧЕН МУЗИКАНТ Когато всичко ми омръзне, дали ще ме погледне някой? Студено е. Стоя и зъзна с цигулката в ръка. И тракам със зъби. Всъщност, трябва просто да ...

ЕДИН ЛУД ГОВОРИ (Монолог) Да, говоря с облаците. Ето - вчера молих ги за малко дъжд, днес пък – да освободят небето и за слънцето, поне веднъж! Вчера бях отчаян, да. И молих, и приспивни песни много пях, и крещях на бдящата неволя - да ...

* * * Уж време, а пък то – изплашен звяр: прекършен – доскоро трудно дишаше; подремна, разбесня се – сняг, пожар – и свърши – остана само кишата. * * * Ще дойде ли някой да каже защо съм застанал тук ...

НА МУЗАТА Тя трябва да дойде със гръм и със трясък, да каже, че помни предишните срещи, да седне до мен и от ясно по-ясно да стане, че нищо...

НЕДОВОЛЕН “Този вляво притиска ме, сякаш му е тесен светът и купето! Ей, не виждаш ли, че сме във влак, а? Тука всички места са с билети! Всеки има си своя седалка с облегалка една и на повече няма право… Освен ако малко по-нахален е, наг...

НЕ Зеленото трепка, прелива от фигури, вре се в зениците даже… Възпирам го. То се заклещва във миглите: “Що ми се правиш на важен?” Но аз игнорирам го: “От твърдокожие.” Стискам нарочно клепачи. “Отвънка си кремък – то казва, – но може би ...

НЕРАЗДЕЛНИ Тя е стройна и руса топола, а пък улична лампа съм аз. И когато наесен е гола и във профил, и в гръб, и в анфас, аз се влюбвам във нея дотолкоз, че забравям да светя дори! О, това е любовната болка, ох, да знаете ...