×

„Петокнижието на Достоевски“ са 5 супервпечатляващи романа (три от тях велики), които са следните.

1. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

Тук героят (студент) убива бабичка, а покрай нея и сестра ѝ. Искал да бъде „като Наполеон“. След игра на котка и мишка и съответните морално-съвестни терзания той се предава и го пращат на каторга.

2. ИДИОТ

Тук първият главен герой (търговец) в крайна сметка убива възлюблената и преследвана от него суперфатална жена. Другият главен герой (княз), душевноболен, в крайна сметка съвсем изключва мозъчно и остава завинаги идиот.

3. БЕСОВЕ

Тук пък група заговорници решават да убият свой съмишленик (успяват). Отделно бива убита полуумна млада жена (уж в пожар), за която е ексцентрично женен великият главен герой (велик като „мистерия“ и съсловие). Този същият главен герой (според изпадналата от крайната редакция глава „При Тихон“) някога е изнасилил малолетна. Друг пък герой, съквартирувал в САЩ с убития студент (споменатия съмишленик), решава, че ще се самоубие, понеже е бог. (Преди това е обещал да „поеме вината“ за убития бивш съквартирант, но се отмята.) И го прави. Накрая става ясно, че „великият кумир“ се обесва.

4. ЮНОША

О, каква изненада! Тук няма никакви убийства.

Това всъщност е най-безличният и повторно непрочитуем роман от петокнижието. Лесно е да се досетим защо – дето се вика, не е съвсем „руски“ по сюжет. В него впрочем има една друга тенденция, или мотив, които – както знаем от десетилетия през призмата на холивудските сюжети – е втора за предпочитане от публиката СЛЕД убийствата, а именно – парите. Героят иска да забогатее зверски, може би отглас и от хазартната пристрастеност някога на автора.

5. БРАТЯ КАРАМАЗОВИ

Тук обаче нещата се издигат на ново ниво, сиреч next level. Не само убийство, ами и ОТЦЕубийство. (Бащата на Достоевски е убит от крепостните му селяни.) Първо, Достоевски дава името си Фьодор на суперразвратния баща на – както се оказва – четирима братя. Осъден за убийството му става най-големият, морален убиец излиза средният, а „копелето“ (незаконнороденият) е фактическият убиец. Убийството ще го лежи на каторга най-големият, а фактическият убиец ще се самоубие. Третият брат, Алексей (Достоевски губи син с това име), е „светецът“, чийто обаче старец (в манастира, той е негов послушник) някога е бил военен и е убил някой си на дуел. Апропо, Достоевски умира скоро след завършването на този велик роман, но вече е имал планове за продължения, в които Альоша става, естествено, социалист и революционер.

NB. (Достоевски в записките си е обичал да слага такива „нота-бенета“.) В романите има още куп убийства, унижения и насилие, но целта тук бе да хванем само „носещата греда“.

PS. Чел съм 10 пъти „Братя Карамазови“, 9 пъти любимия ми „Бесове“ и 5 пъти „Престъпление и наказание“. Другите два съм опитвал да препрочета няколко пъти, но безуспешно. „Идиот“: отлична и идея и герои, но лоша сглобка (писан в тежък личен период). „Юноша“: за първи път има предговор, но нататък – нищо запомнящо се.

Моята лична статистика на прочитите – след 2022 г. и най-вече след като приключих с активната си „писателска“ дейност – няма да се промени.

И нещо любопитно за финал.

След всички тия препрочитания аз все пак най-сетне „прозрях“ Достоевски и „загадъчната руска душа“ чак след февруари на споменатата 2022 година, когато руснаците се юрнаха да избиват, изнасилват и измъчват украинци, да бомбят православни храмове (а иначе, ако ги питаш, те са ортодокс месиите и съществува цяла поредица от хабилитации на тема „Достоевски и християнството“, вкл. в БГ). И прочее, няма край темата.

Тайната на сюжетите и героите на Достоевски е унижението – без значение дали ТИ унижаваш или ТЕБЕ ТЕ унижават. Религиозно-морално-сексуалната наслада е същата. Затова са и толкова привлекателни неговите романи (а той си е велик и прозаик, и психолог, и хуманист).

И за финал нещо извън полето на литературознанието. Не знам дали и какво са изобретили братята ни (аз слагам кавички; все пак Ал. Блок говореше за „скити“) руснаци (както знаете, азбуката, кирилицата, е тяхно творение – или май на македонците, последно?), за калашника и „руската салата“ да не говорим. Но едно нещо бих повярвал, че е тяхно изобретение: руската рулетка. Това самоубийствено жестоко отчаяние на такава... „игра“ е повече от характерно за този етнос, който до 1861 е бил роб на себе си. (Не е ясно дали сега не е подобно положението, но на друг, съвременен next level.)