Серии Иванчо и Марийка

×

Учителят е поставил преди есето задание двамата да измислят теза и контратеза и да се опитат да ги защитят с примери пред съучениците си. И ето резултатите, постигнати в часа по БЕЛ.

Първа започва Марийка:

- А какво е случайност? И съществува ли случайността? Не е ли всичко предопределено? Не е ли всичко като… един съвременен сайт, като една съвременна социална мрежа… Влизаш вътре и клик по клик, лайк по лайк, от снимка на снимка и от човек на човек, от новина на новина и клип по клип тя, социалната мрежа, те води чрез своята предопределеност под формата на неопределеност. Влизаш в лабиринта и ако се измъкнеш, тогава имаме случайност, а ако се залуташ, това ти е било предопределено. Ако си представим живота като пъзел или лабиринт, значи трябва да отречем случайността и да провъзгласим царството на предопределеността.

След нея е Иванчо, както винаги прям, целенасочен и с всичките му тавтологии:

- Например аз съм на трийсет години, любител на жените. Много харесвам например женските форми и особено дупетата. И ето, аз вървя по улицата и си имам своя цел и свой маршрут. Обаче, не щеш ли, пред мен на светофара застигам млада жена със страшен задник. И аз тръгвам след нея на определено разстояние и си я следвам. Дето се вика, любувам се… И жената завива например наляво, а моят път е надясно. И аз ей така, някак без да искам, но от само себе си решавам да сменя маршрута и да вървя още малко след този задник, наляво. Ето как всъщност посоките в живота са случайност – винаги можеш да се отбиеш от пътя си, за да разгледаш нечий женски задник на спирката например.