МОЛИТВА

След толкова тежки

усилия как ще размахам

крилата? И как ще посрещам

зората, потънала в прах и

във кал? Ох, след толкова тежки

усилия как ще докосвам

небето? Аз знам, че е грешна

земята, небето – високо,

високо… След толкова тежки

усилия, боже, разбрах, че

ни трябва тъй мъничко нежност,

тъй мъничко, колкото… грахче.

ЛОВ

Изчистваш първо всяка сянка

от прах по пушката, дори

излъскваш лъскавото пак и

отново. Ти си упорит.

Погалваш кучето, държано

без залък ден и два, и три

и настървяваш го без жалост,

без милост. Ти си упорит.

Нарамваш раницата, гладна

за плячка – гладна с глад нескрит –

и пушката нарамваш… Бавно!

Не бързай! Ти си упорит.

И тръгваш. Землища блатисти,

мочурища, поля, гори,

баири кални… Ти не мислиш.

Ти газиш. Ти си упорит.

С-сух-х ш-шум-м…

И пак…

И пак.

И спира

сърцето ти:

поч-ти,

поч-ти.

Очи

два чифта

фокусират

две други,

жертвени

очи

и леко

дулото

се вдига –

като

за

поздрав…

Миг велик!

Не трепвай!

Дръж дъха!

Не мигай…

(Изплезен

кучешки

език

и

изстрел.

Тишина.)

Това е!

Това е…

Твой

е

този

миг.

Най-упорито

ти изтрая

и миг

не се подвоуми,

и стреля

точно…

Да,

това е –

о, твой е,

твой е

този миг,

ти упорит бе,

ти изтрая,

ти издържа.

Ти

си

велик.

… А след това насъскваш псето –

обученото да лови –

и то лети, от страст обзето

със яростно озъбен вид…

ЛИСИЦА

Всичко се обърка. Не избегнах

участта на моите сестри.

Бях, живях – все пак, дори и бегло,

истини познах и преоткрих.

… Дишах свежест и покой, когато

чух да лаят кучета. За миг

не разбрах защо са, непонятен

ми е този кучешки език!

Но ме жегна нещо, нещо сякаш

ми напомни, че съм плячка. Да!

Аз съм плячка! Плячката не чака!

Бягай! Не оставяй и следа!

Втурнах се без дъх през храсталака,

път не търсех, пътят е един –

по-далеч от кучетата, в пряка

битка знаех кой ще победи.

Рязка болка, тъпа и нелепа,

закова ме. Плисна дъжд червен,

мълнии червени… Мой ли шепот

шумолеше тих и примирен…?

Сляпа бях, пищяха ми ушите,

тялото не чувствах въобще.

Да, капаните добре са скрити,

колкото внимателни да сте.

Чувала съм, че преди да дойде

тя, смъртта, проглеждаш изведнъж.

Аз прогледнах. И видях прободен

черепа си, кучета и мъж.

Жалко… Всичко, всичко се обърка!

Участта на моите сестри

сполетя ме, щом кръвта захърка

в гърлото. И спомена изтри…

КУЧЕ

Обиждат ме всички,

подритват ме,

даже

не искат

да помнят

моето име.

О, ако можех,

как щях да им

кажа

кой съм,

защо съм,

защо мен ме има!

Как щях да провеся

по всички

дървета

въжета –

дебели и

здрави,

а после

на всеки човек

бих посочил

въжето,

където

мършари заели са

поста си!

Нека

тогава

подритват ме

или

наричат ме

псе

или

мръсен бездомник!

Тогава,

когато

друг ще е

силният,

друг ще командва

по други закони!