* * *

Уж време,

а пък то – изплашен звяр:

прекършен –

доскоро трудно дишаше;

подремна,

разбесня се – сняг, пожар –

и свърши –

остана само кишата.

* * *

Ще дойде ли

някой

да каже

защо съм

застанал

тук

скришом,

застанал

тук

сам?

Ще дойде ли?

Но

към кого

е

въпросът?

Дори

няма

кой

да ми каже:

Не знам.

* * *

Опитвах се да те открия.

Претърсих всичките мечти

и стихове – дори и тия,

в които ти не беше ти.

Къде си? Отговора чаках

и подозирах, че е стих,

и писах го, и пак, и пак, и

накрая… пак не те открих.

* * *

Навънка е пролет

и всичко е сякаш

по-свежо и истинско –

като шега.

Усмивки навсякъде

срещаш еднакви –

топящи се ручеи

бяла тъга.

Навънка е пролет

и чуй – тя те мами,

тя иска със теб нещо

да сподели.

Излез и иди,

посрещни я и само

я виж, и това е.

Ще бъдеш щастлив.