Карикатура на видния български художник, карикатурист и фейлетонист с произход от Македония Райко Алексиев, убит през 1944 г. Оригинален текст под карикатурата: „Шовинистичниятъ Бѣлградъ „посърби“ и Кирила и Методия, но единъ знакъ от тѣхната азбука не можа да посърби и той ще свѣти на тъмното македонско небе и ще сгрѣва сърцето на българина“. (Цит. кн., стр. 3.)

×

Заглавието е на АНАПЕСТ.

Книгата е

Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония / Владо Тренески и др . - [София] : Орбел, 2021. - 164 с. : с ил., портр., к., факс. ; 24 см.

Други авт.: Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребранов, Спас Ташев.

Съдържа: Библиогр. с. 137-138

ISBN: 978-954-496-143-5

Из УВОД

Книжовната норма на РС Македония е установена през 1945 г. с решение на езиковата комисия, която прави първа и, естествено, политическа кодификация въз основа на централните и северните македонски диалекти със силно примесване на сръбски и латински елементи, така че дистанцията спрямо българския книжовен език да бъде възможно най-голяма.

Интересно е, че Отечественофронтовският правопис [в България] и кодификацията на вардарската норма се осъществяват приблизително по едно и също време, което допълнително повдига въпроси относно преднамереността в тяхното дистанциране. Всъщност, езиковата комисия към Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) е изпълнила поръчка на новата политическа власт с председател Л. Колишевски, която на 6 май 1945 г. нарежда кои букви трябва да се приемат.

Скопските кодификатори, опирайки се на Кр. Мисирков, стъпват на диалект, който смятат за достатъчно отдалечен от българския книжовен език и съдържащ възможно най-минимален брой общи фонетични и лексикални черти, тъй като морфологичните няма как да променят, защото нормата би станала напълно непонятна за македонските граждани. С тези доводи е избран централният велешки говор, със силно влияние на северния скопски говор. На велешки говор твори В. Марковски, който защитава в първата езикова комисия необходимостта от буква Ъ (тя се смята за български елемент, въпреки че е част от кирилицата, за която македонските учени претендират да е македонска), в спора му с Блаже Конески, който пък се опитва да наложи изцяло сръбската азбука. Още на 28 декември 1944 г. от Белград е изпратен като референт на Комисията за езика известният с просръбските си възгледи филолог Воислав Илич, който идва в Скопие, за да подкрепи Блаже Конески. Същият В. Илич по-късно установява терминологията в македонската граматика, като изцяло я заимства от сръбската.

Така се стига до втората комисия от 15 февруари 1945 г. в която има петима сръбски агенти: Бл. Конески, Воислав Илич, Лазар Мойсов (лично инквизирал бореца за независима Македония Живко Илиев през 1948 г.), Лиляна Чаловска (съпруга на Л. Колишевски) и В. Малинска. Тезисите на сръбските идеолози за изцяло налагане на сръбската азбука, прокарвани чрез Б. Конески, също не постигат окончателен успех. Уплашен от утвърждаването на буква Ъ, тогавашният председател на правителството на НР Македония Л. Колишевски моли белградското ръководство на Югославия да съдейства за разрешаването на този проблем. В същото време Б. Конески настоява да се отложи взимането на решение. На него няма кой да възрази, защото е член на ОЗНА, предходник на УДБА.

В средата на март 1945 г. по нареждане на Милован Джилас, шеф на Титовата „Агитация и пропаганда“, в Скопие пристига неговият заместник Радован Зогович. Неговата основна задача е да укрепи позициите на Б. Конески. Р. Зогович има решаваща роля за окончателното приемане на сръбската Караджица като македонска азбука. Цялата акция по налагането на македонската караджица е проведена от Белград под ръководството на ген. Александър Ранкович, член на ЦК на ЮКП, един от най-близките сътрудници на Тито, ръководител на ОЗНА и наследилата я УДБА, и Благойе Нешкович, премиер на Югославия от 9 април 1945 г.

На 24 април 1945 г. Милован Джилас привиква в Белград Бл. Конески, В. Марковски и В. Малинска, на които с партиен диктат са наложени сръбските позиции. На срещата им с Джилас присъстват и четирима сръбски професори: Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стеванович и Радован Лалич, с чиято помощ окончателно се решава въпросът с македонската азбука в духа на сръбската доктрина за Македония и България. Преследваната цел е максималното отделяне на македонците и македонската кодификация от българския етноезиков континуум. Така се стига до парадокса за звук, който няма как да бъде пренебрегнат, да не се пише буква, а апостроф. Така че според взетите решения в Белград, прокарани чрез третата езикова комисия, рождената дата на македонската езикова кодификация е 3 май 1945 г. По-късно, според т.нар. „закон за македонската национална чест“, противниците на сръбската азбука и сръбското влияние се озовават в затвор или в концлагер, а трети са изолирани.

Кодификацията на вардарската норма е естествено продължение на сръбската намеса в македонския въпрос, която се състои в системно асистиране в отделянето на език и нация от българския език и народ. Така, благодарение на тази намеса, се появява кръг от македонски дейци, които са минали образованието си в Белград, където са сътрудничили на тамошните професори и политици – от края на 19 в. до появата на македонската норма. По време на сръбската окупация от 1913 до 1941 г. системно е провеждан процес на сърбизация на населението на Вардарска Македония, която дава солидна база при налагането на отделна кодификция и идентичност на езика и народа. С политическата асистенция на югославските политически и репресивни органи е прокарана съвременната сърбизирана кодификация на македонската норма. Тази линия, която е просръбска и антибългарска, успява да създаде плеяда от учени, които я поддържат, повтаряйки сръбските тези относно т.нар. македонски език и нация.

Спецификата на това явление се подсилва от заселването на сръбски колонисти във Вардарска Македония, които оказват сериозно влияние в политиката (вкл. в научната сфера и в журналистиката) в наши дни. Негативното руско отношение към България се забелязва още през 1870 г., когато руският дипломат граф Игнатиев протестира срещу чл. 10 от султанския ферман за създаването на Българската екзархия, който предвижда провеждането на плебисцит за присъединяване на македонските епархии към нея. Руският антибългаризъм пуска своите най-дълбоки корени след Берлинския конгрес (1878), с решенията на който руското управление драстично е намалено на 9 месеца, а по-късно по времето на управлението на Ст. Стамболов (1886 – 1894) България започва да провежда самостоятелна политика и да се противопоставя на намесата на Москва в нейните вътрешни работи. Така че сръбските и руските интереси за унищожаването на независимостта на България съвпадат от момента на появата на българското княжество.

По времето на Титова Югославия, а днес РС Македония всячески се опитва да се представя за жертва на българския националшовинизъм и несъобразявайки се с историческите, културни и езикови факти, да настоява на своята идентичност, но не само в съвременен, но и в исторически план, който достига до средновековието, а преди Преспанския договор и до античността. В Скопие корените на „македонския“ език се търсят в ранното Средновековие, в епохата на Кирил и Методий, а дори и по-рано. За да се обоснове подобна позиция, започна системно фалшифициране, унищожаване и превратно тълкуване на съществуващите извори.

Тази политика продължи да се прилага в днешната РС Македония и след нейното отделяне от Югославия през 1991 г.