Английската корица на изданието

×

Автор: Сирил Ейдън

Проблемът с обема на мозъка ни изправя пред още една важна и много голяма промяна, извършила се в развитието на човека по пътя на превръщането му от човекоподобна маймуна в съвременен човешки индивид.

Големият мозък изисквал и по-голяма черепна кутия. Но големите глави - както е известно на всички млади майки - предизвикват определени трудности. При двукраките човекоподобни маймуни размерите на главата на новороденото са ограничени от големината на коремната кухина, където плодът се износва. От друга страна, големият мозък дава несравними предимства за оцеляване на неговия притежател и трябва да предполагаме, че в даден момент е възникнал силен еволюционен натиск за развитие на мозъците на нашите далечни прадеди до възможния предел. Резултатът от това съперничество между двете тенденции - предимствата от големия мозък за новороденото и удобството на малката глава за неговата майка - довел в крайна сметка до едни по същество преждевременни раждания. Така мозъкът на новороденото след девет месеца, прекарани в утробата на майка му, продължава своето развитие още много месеци наред, през които то е на практика напълно зависимо от своята родителка или нейна заместничка.

Няма друг бозайник, който да се ражда в такъв незавършен вид като човека.

За да се появят на белия свят с толкова развит мозък като при останалите бозайници, бебетата трябваше да бъдат износвани от техните майки поне в продължение на дванадесет месеца. Фактът, че бременността при жените не продължава толкова продължително време, се дължи на еволюционния компромис, постигнат между уязвимостта от продължителната зависимост на бебето от неговата майка и предимствата, които дава големият мозък.