1990 (сн. интернет)

×

Връчих оставката си лично на Доган в кабинета му в Централата на ДПС. Имахме много тежък разговор преди раздялата. Той ме обвини в заговор и опит да го изолирам от Парламента и партията при вземане на решенията. Отвърнах, че това не е вярно и са внушения на Илия Павлов и др., чиито хора не допуснах в листите за кандидат-депутати от ДПС. Обвиних го, че прави правителство на мафията и ще плати много висока цена. Казах му, че един ден отново ще има нужда от моите услуги, както през 1999 г. по време на местните избори, но ще бъде много късно! Кафето тогава ще горчи много, защото кафето на мафията е винаги отровно! Добавих и че не бих искал един ден като остарее, децата да го замерват с камъни като лош човек, а да му целуват ръка от благодарност. Тогава нервите му не издържаха и ме напсува на майка. А псуването на майка при нас, турците, е кръвна обида, особено ако е починала!

(...)

На 16 октомври 2001 г. в зала на „Софияпрес“ се проведе заседание на ЦС на ДПС. Присъстваха всички 95 членове на ЦС! Освен тях в залата бяха допуснати и други представители на ръководствата на ДПС по места, поканени от организаторите на заседанието. Целта им беше мнението на подкрепящите кандидатурата на Петър Стоянов да бъде заглушено с викове. Имаше много правостоящи.

Ахмед Доган откри и ръководеше заседанието. До него в президиума бяха: Касим Дал, Юнал Лютфи, Лютви Местан, Емел Етем и Ремзи Осман.

Доган беше изнервен и превъзбуден и, почти крещейки, започна: „В тази зала не искам да чувам името на Петър Стоянов! Не искам да се обсъжда неговата кандидатура за президент! Искам да обсъдим другите кандидатури! Има интересни двойки – например на Богомил Бонев и Жорж Ганчев, но те нямат шансове. Георги Първанов е най-вероятният бъдещ президент на България. По разбираеми причини не можем да го подкрепим на първия тур на изборите. Единствената сериозна кандидатура за мен остава тази на Ренета Инджова. Предлагам на първи тур на изборите да подкрепим нея. Поканих я и тя е пред вратата на залата с кандидата за вицепрезидент! Сега ли да я поканим, или след гласуването на предложението ми?“. Настъпи тишина!

Тогава аз скочих и, без да ми е дал думата, заявих на висок глас да не обижда членовете на ЦС за пореден път! Попитах го: „Когато ще решаваш сам, защо ги покани на това заседание? За да им се подиграваш ли? Искам думата! Искам всички да чуят моята и на други членове на ЦС позиция!“ Ядосан, Доган ми предостави думата. Обвиних го за продължаващото му игнориране на колективните ръководни органи за управление на ДПС и използвах доста груби думи против него. Целях само едно – да го извадя от равновесие и да го накарам да признае, че той стои зад клеветите по мой адрес за откраднатите пари от предизборната каса на ДПС. Това беше единственият начин да изчистя името си от публичните анонимни клевети! Познавайки го, знаех, че е много трудно да бъде провокиран и да признае вина! Затова ще цитирам някои от обвиненията си към него. Нарочно му говорех на малко име!

„Ахмед, ти защо си против кандидатурата на Петър Стоянов за президент, при условие че твоят коалиционен партньор, царят, го подкрепя? Вчера направи коалиция с него, без да питаш никого в тази зала, а днес му обръщаш гръб! Управлението да не е като брака ти с Айсехел? Днес се жениш показно, утре се развеждаш със скандал!... Ахмед, тези хора, присъстващи тук, не те искаха за народен представител, не те номинираха за водач на листите им, но аз, с помощта на президента Петър Стоянов, те спасих да си в Парламента с гласовете от Турция! Спасихме ти листата за Благоевград, която ти не подписа навреме, защото отказаха да те номинират. Дори предпочетоха непознатия Арсо Манов вместо теб!“

Говорих все в този тон с обвинения срещу Доган в продължение на 45 минути! С наведена глава той слушаше, потеше се и почервенял от яд мълчеше! Реших да използвам последния си коз!

„Ахмед, вместо да се чудиш как с Илия Павлов и клуб „Възраждане“ да направите Георги Първанов президент на България, вместо да обслужваш като политическа проститутка мафията и да се опитваш да си върнеш вересиите към нея, по-добре иди и падни на колене пред Петър Стоянов, за да му целунеш ръцете, краката и други места, че влезе в Парламента! Ти ги умееш тези неща!“

Той не издържа и скочи, изпускайки нервите си. Започна да крещи: „Не! Не това е целта на Октай! Много му пука кой ще е президент! Той открадна парите от предизборната каса! 400 000 долара! Имам доказателство!“. Извади от джоба си сгънат бял лист А4 и започна да го размахва като доказателство!

Поисках да го покаже на всички присъстващи. Той отказа! И продължи да крещи: „Или вярвате на мен, или на него! Избирайте! Искам закрито заседание! Всички външни лица да напуснат залата!“ Присъстващите членове на ЦС бяха шокирани. Някои от присъстващите се обадиха на висок глас: „Господин Доган, дайте да видим доказателството!“, а други: „Какво доказателство! Ако не вярваме на председателя Доган, на Октай ли ще вярваме!“. На висок глас се обърнах към Доган: „Ахмед, ще се видим в съда! Трябваше да си признаеш веднага, че ти си клеветникът, а не да се криеш като анонимен страхливец! Щеше да си спестиш истините, които казах пред тези хора!“ Извиних се на колегите за тази груба сцена. Казах им, че трябваше да се защитя и да изчистя името си от клеветите! Тръгнах към изхода на залата, но Доган продължаваше да настоява за закрито заседание на ЦС и искаше да остана, а не да бягам. Върнах се.

Той ръководеше и закритото заседание. Беше се успокоил. Каза, че иска да обсъдим две важни извънредни точки. Едната добра, другата лоша. Предложи да обсъдим първо добрата. До една седмица трябвало всички да му представят списъци на кандидати за висши държавни постове в министерства и областни администрации – общо от 3000 до 3500 кадри начело с присъстващите. По този начин той ги подкупваше! Второ – поиска от тях незабавно да ме изключат от ДПС и парламентарната група! Емел Етем беше подготвена и незабавно взе думата и каза който е „за“, да гласува. Без да изчака гласуването обаче, запита и кой е „против“, пак без да види резултата! След това обяви, че съм изключен от ДПС! Нямаше реално гласуване, нямаше и протокол от заседанието. Този ден – 16 октомври 2001 г. – нашите пътища с Доган се разделиха окончателно и завинаги след 11 години! От 1990 г. до раздялата ни през 2001-ва бяхме много близки, почти като братя. Аз бях за него по-големият брат и негово семейство, което винаги му е липсвало!