×

Миналата година (2015) я издаде, чух и я намерих бързо във Флибуста. Месеци по-рано (и не много преди да почине) четох с огромно удоволствие и ползи книгата на Елдар Рязанов - мемоари и режисьорски размисли за неговия път в киното. Никита Михалков е част от филмите на Елдар - "Гара за двама", "Жесток романс". Честно казано, макар Никита да е полемист отличен, не очаквах книгата му да е увличаща като на Елдар. Но сбърках. И нямам предвид потеклото на Михалкови-Кончаловски. Имам предвид разказа за филмите, ролите и режисурата.

- - -

КАК ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НА 20 ВЕК БАЩАТА НА НИКИТА, СЕРГЕЙ МИХАЛКОВ, АВТОРЪТ НА СТИХОВЕТЕ (ДВЕ РЕДАКЦИИ НА СЪВЕТСКИЯ И НА ПОСЛЕДНАТА РЕДАКЦИЯ НА СЕГАШНИЯ) НА РУСКИЯ ХИМН, ОБИЧАН ДЕТСКИ ПОЕТ И ПИСАТЕЛ, НО И ДЪРЖАВНИК ОТ ВИСОК РАНГ, СПАСЯВА ОТ ПОГЪРЧВАНЕ РУСКИЯ МАНАСТИР НА АТОН В РАЗГОВОР С ЛЕОНИД ИЛИЧ БРЕЖНЕВ

Автор: Никита Михалков

Например руският манастир в Атон трябва да бъде благодарен на моя баща за това, че не премина в юрисдикцията на Константинополската патриаршия.

Когато тате отива там - първият съветски гражданин, при това от такъв ранг! - го посрещат с камбанен звън. Там живели седем или осем монаси, най-младият от които минавал седемдесетте. Гърците спокойно чакаха кога последният от руските монаси ще напусне тоя свят, че да заемат територията на руската обител и да завладеят богатствата й (само уникалната библиотека, събирана от древни времена, колко струва!).

Като се връща в Москва, тате отива при Брежнев и му разправя за умиращия руски манастир, подсказва, че е необходимо колкото може по-скоро там да бъдат отправени млади православни монаси. В началото баща ми почнал да говори за исторически традиции, за духовно наследство, за... А Брежнев така и не може да схване за какво изобщо става дума, какво от него иска поетът.

И, бързо преценявайки, че генералният секретар трудно вниква в смисъла на тия културни понятия, баща ми рязко, в движение сменя реториката си:

- Там има безсметни съкровища!

И с ярки краски почнал да живописва манастирските богатства, които могат да изтекат към гърците. Брежнев веднага живва, сваля телефонната слушалка и дава команда: срочно да се организира група млади монаси за Гърция, за попълване на Атонския манастир.

- - -

Вторият откъс (със съкращения) е пак за нравите на епохата - за типичното за всички епохи двуличие, което в тоталитарната система си е - освен всичко друго - и институционализирано. Партком = партиен комитет. Худсъвет = художествен съвет. Всеки творчески акт в бившия соцблок (= социалистически блок) минаваше през такива рубикони.

КАК НАХАЛНИЯТ И ХАЗАРТЕН НИКИТА МИХАЛКОВ, РЕЖИСЬОР, АКТЬОР, СЦЕНАРИСТ, ПРОДУЦЕНТ, ОСТАВИЛ СКРИТ ЗАПИСВАЩ КАСЕТОФОН НА ПАРТИЙНО ОБСЪЖДАНЕ НА СВОЙ ФИЛМ (РОДА, 1981; НА РУСКИ "РОДНЯ") И КОЛКО БИЛ ОТВРАТЕН ОТ ЗАПИСАНОТО

Автор: Никита Михалков

Като свърших монтажа и озвучаването на "Рода", получих по филма 117 бележки за поправка. От принципните "принесох в жертва" на цензурата само един план: измъчени от учението млади войници ги карат с камиона. Редакторите ми казаха: "На бойците видът им е прекалено измъчен, това е неправдоподобно." И аз преснимах плана: сега от екрана гледаха към зрителите спретнати, прекрасни, взети като от приказките момчета, но това, колкото и да е странно, оставяше още по-тягостно, тягостно-реалистично впечатление - алюзията стана по-ясна и пронизителна. Ако измъчените лица се асоциираха с момчетата, които тогава воюваха в Афганистан, и се възприемаха като връщащи се от боя, то чудните, чисти лица на младите неопитни воини, техните огладени униформи се приемаха като намек, че те сега отиват там, откъдето ще се върнат измъчени или изобщо няма да се върнат. Това имаше абсолютно обратен ефект, но сега поне редакторите нямаха формален повод за претенции.

Ала най-мощното ми впечатление от обсъждането на филма бе обсъждането в парткома, където ме викнаха, макар че никога не съм бил член на партията. И ето, получил покана да ида в парткома, аз за първи път в живота си се възползвах от такова устройство като диктофона. В тези години те бяха доста по-големички в сравнение със сегашните, но все пак с размер, който можеш да скриеш при нужда в джоб или в папка.

И така, започна обсъждането, след това мен ме помолиха да изляза. Аз излязох и - на свой риск и страх - оставих диктофона при моите книжа. Като ме викнаха обратно, аз си събрах всичките бумаги и папки от масата и благополучно напуснах кабинета. Седнах в колата, потеглих към дома и през целия път слушах продължението на заседанието.

Ето това, да ви кажа аз, ми направи потресаващо впечатление. Изведнъж аз видях тези хора (и човека въобще) в такава светлина, с такива проявления, за които не се бях и досещал. Немислимо, невероятно двуличие, най-изтънчено фарисейство. Ех, къде ти там това беззъбо определение: "двойни стандарти"...

Главен извод от съвещанието в мое отсъствие бе констатацията, че "филмът с изрязване не може да се поправи". Да, именно, той сам по себе си, отвътре е порочен, порочна е самата му основа. От 117 поправки аз изпълних примерно 95, но за парткома това бяха "дреболии". Забраниха изобщо да се навират с филма в министерството, а тайно решиха - да се поръча на някой да го преснеме. (Отивайки напред, ще кажа, че никой от колегите ми не се съгласи да я "преправя".)

Тогава, по пътя за дома, като същинска илюстрация към диктофонните откровения, в небето бяха надвиснали тежки облаци. Във въздуха се нагнетяваше страшно напрежение, пред буря... И тогава аз видях храма на село Убора, който целият бе в сянка, но един само лъч на слънцето падаше на кръста и кръстът сияеше с чисто злато в тъмните небеса. На мен изведнъж ми стана по-леко. Влязох вкъщи, посрещна ме мама, аз започнал да изливам душата си пред нея, да се оплаквам... А тя ме попрегърна и каза:

- Значи така е трябвало да стане.

И аз разбрах, че едно от най-мъдрите правила в живота е това: да се отнасяш към случващото се с обикновено смирение. Не с пасивно униние, а със смирение: Така е трябвало да стане. Оценявай случващото се, спокойно обобщавай и продължавай да живееш и работиш.

И аз винаги се отнасям доста философски към всяко съпротивление по отношение на моето творчество.

Когато едва ли не още в началото на горбачовските "гласност" и "перестройка" почнаха да крещят как са ги тормозили и притеснявали, аз никъде не споменах, че "Рода" стоя три години на рафта. А го пуснаха само затова, че аз отправих в "Мосфилм" телеграма, че няма да се върна от Америка, ако ме накарат да направя още сто поправки! Разбира се, аз блъфирах, но сработи.