Извадено от книгите, от мрежата, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Наука
Георги Чалдъков за нокаутираните мишки
Чалдъков, Георги
Клетъчна биология : Учебник за студенти по медицина, дентална медицина и биология / Георги Чалдъков. - 2. прераб., разш. и доп. изд. - Варна : МУ-Варна, 2014. - 328 с. : с ил. ; 25,5 см.
1. изд. 1996
ISBN 978-619-7137-37-8

Понеже имах възможността да й бъда коректор, а и й пусках анотационно известие на сайта на издателството, ще цитирам нещо, което е любопитно за по-масовата публика. Апропо, да четеш такава книга, е все едно да четеш фентъзи: попадаш в някакъв абсолютно непознат свят, с абсолютно нечувани и неизвестни наименования, термини и процеси, стават всевъзможни сблъсъци, разни ендоцитоци атакуват еластини, като резултират в апоптоза и така нататък. Светът на клетката.
Под цитата ще видите и моята удивителна плюс анотационното сведение.

Автор: Георги Чалдъков

* Knockout mice-1

С генна технология за ембрионални стволови клетки премахвате гени на мишки и получавате knockout (KO) mice. Така може да се придобие ценна информация за функциите на протеин, кодиран в разрушения ген. За тези открития Марио Капеки, Мартин Еванс и Оливър Смитис през 2007 г. получиха Нобелова награда за физиология или медицина.

Вижте тези симпатяги – те са родени в The Jackson Laboratory (JAX) в САЩ - най-големия център в света за развъждане на knockout mice. JAX има 7 000 различни вида нокаутирани мишки и изпраща годишно около три милиона от тях на повече от 20 000 изследователи в 50-60 страни в света.

Мишките затлъстяват след нокаутиране на ob гена (ob - obese; ген за лептин) - изписва се ob/ob mice. Нокаутирането показва, че този ген кодира протеин, който дава чувството за ситост и потиска апетита, т.е. има анорексогенен ефект. Като са лишени от ob гена, мишките не могат да синтезират лептин, ядат много (хиперфагия) и затлъстяват. Затова протеинът е наречен лептин (гр. leptos – тънък, тънка). Мишки, на които е нокуатиран генът за лептинови рецептори (ObR), също така затлъстяват - изписва се db/db mice (db – diabetes) Така ob/ob и db/db мишките са прекрасен експериментален модел за проучване на патогенезата на обезитас и диабет тип 2.

* Knockout mice-2

През ноември 2011 г. медицинското списание Trends in Pharmacological Sciences публикува статия за гена на глупостта при мишки – нарича се Regulator of G-protein Signaling 14 (RGS14) (1); човекът също има този ген. Авторите прилагат KO технологията, премахват RGS14 и получават съществено подобряване на интелектуалните способности на мишките – те по-добре запомнят предметите и изходите на лабиринтите, поставени в експерименталните им клетки. Учените предполагат, че RGS14 потиска синаптичната пластичност на невроните в „морските кончета“ (гр. hippocampus) – по едно във всяко мозъчно полукълбо, отговорни за паметта и пространствената ориентация (1, 2). Затова RGS14 е наречен метафорично „генът Хоумър Симпсън“ – на името на глуповатия герой в „Семейство Симпсън“ – американски телевизионен анимационен сериал. Обратна е реакцията от нокаутирането на гена OPHN1, в който е кодиран протеинът олигофренин (oligophrenin-1) - ГТФаза, стимулираща пластичността на когнитозомите (дендритни гърбици), и KO мишките развиват олигофрения (оглупяване).

1. Vellano CP, Lee SE, Dudek SM, Hepler JR. RGS14 at the interface of hippocampal signaling and synaptic plasticity. Trends of Pharmacological Sciences 2011; 32: 666-674. DOI: 10.1016/j.tips.2011.07.005

2. Lee SE, Simons SB, Heldt SA, et al. RGS14 is a natural suppressor of both synaptic plasticity in CA2 neurons and hippocampal-based learning and memory. Procеedings of National Academy of Sciences of the USA 2010; 28;107:16994-16998. DOI: 10.1073/pnas.1005362107

*

УДИВИТЕЛНА ОТ РЕДАКТОРА

Дали пък така не си играе бог и неговата медицина (опция и за друга цивилизация) с хората, както хората си играят с мишките? Ето как науката налива масло в мозъците на любителите на конспиративните вселенски теории.

ДОБАВКА ОТ РЕДАКЦИЯТА

Доц. д-р Георги Чалдъков – първият учен в света, концептуализирал като адипобиология васкуларната биология и ендокринната биология на мастната тъкан – през 2014 година получи отличието „Почетен знак със синя лента” на Медицински университет – Варна.

20 години след първото издание (1996) „Клетъчна биология“ излиза второ разширено, допълнено и осъвременено издание, съчетаващо в себе си целия терминологичен инвентар на дисциплината, илюстриран и обяснен на отличен език и с много добавени стойности като уроци по евристика, речникови етимологични справки, включително авторови отклонения...

Това е една книга на детайла – на всеки съдържателен, фигуративен и познавателен елемент е обърнато внимание. Книга – подредена като клетка. И диалогична книга – опознавате предмета, опознавате и автора.

t
f
04.05.2015 | Знаци: 3928 | Прегледи: 3759 | Сподели:
Съдържание (107) Имена (44) Показалци (12) Галерия (100) Файлове (5) Препратки (4)