Автор: Джон Кракауер

В действителност се казвал Джийн Роселини [Gene Rosellini]. Бил най-големият доведен син на богатия сиатълски ресторантьор Виктор Роселини.

В младостта си Джийн бил превъзходен спортист и блестящ студент. Четял задълбочено, занимавал се с йога, станал майстор в дисциплините с единоборства. В училище и в колежа неизменно получавал отлични оценки. В университета във Вашингтон, посетне, изучил антропология, история, философия и езикознание, набирайки стотици хорариумни часове, но без да получи диплома. Просто не видял в това смисъл.

Едно след друго Роселини зарязал университета, напуснал Сиатъл и през Британска Колумбия [най-западната провинция на Канада - б.р.] се насочил на север. През 1977 година уседнал в Кордова [Аляска, САЩ - б.р.]. Там, в горите край града, решил да посвети живота си на амбициозен антропологически експеримент.

"На мен ми бе интересно да разбера може ли човек да се откъсне от съвременните технологии", обяснил той десет години по-късно на Д. Маккини, кореспондент на вестник "Анкъридж Дейли Нюз". Искал да провери способен ли е човекът да живее като предците си от времената на мамонтите и саблезъбите тигри - или нашият човешки вид е избягал далеч-далеч от корените си, за да просъществува без праха, стоманата и прочее продукти на цивилизацията.

С маниакална педантичност, характерна за подобните нему гениални безумци, Роселини прочистил живота си от всичко с изключение на най-примитивни инструменти, които собственоръчно майсторял от природни материали. Маккини пояснява: "Поставил си задача за завръщане в естественото състояние. През цялото време експериментирал с различни епохи - Римската империя, Железния век, Бронзовия век. Накрая начинът му на живот приличал на този от неолита." Ядял корени, ягоди и водорасли, ловувал с копие и примки, научил се да понася жестоките зими, облечен в дрипи. Трудностите го радвали. Неговото убежище над залива била проста барака без прозорци, която си построил без трион и брадва. "Правенето на една греда само с остър камък му отнемало няколко дни", пише Маккини.

И сякаш съществуването по този начин не било достатъчно напрегнато, Роселини посвещавал всяко свободно от търсене на прехрана време на задължителни упражнения. Запълвал дните с гимнастика, вдигане на тежести и бягане, често - с камъни на гръб. Едно от летата например средно пробягвал по трийсет километра на ден.

Когато "експериментът" на Роселини прескочил десетилетие, един ден той почувствал, че е намерил отговор на интересуващия го въпрос. В писмо до приятел обяснил:

"Започнах пълнолетието си с хипотезата, че можеш да се превърнеш в човек от Каменната ера. Повече от 30 години последователно се готвих за нея. Може да се твърди, че в последните 10 от тях аз наистина наблюдавах физическата, умствената и емоционалната картина на Каменната епоха. Ала - както казват будистите - в края на краищата се наложи да се сблъскам с чистата реалност. Разбрах, че за човешкото същество, каквото го познаваме ние, е невъзможно да живее извън обществото."

Роселини възприел провала на своята хипотеза с олимпийско спокойствие. На четиридесет и девет години той весело обявил, че "преразгледал" целите си и сега се кани да обиколи света с раница. "Каня се да преминавам по 30 до 45 километра на денонощие, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината."

Това пътешествие така и не се състояло. Ноември 1991-а Роселини бил намерен паднал ничком на пода на своята барачка с нож в сърцето. Разследването доказало, че смъртната рана си е нанесъл сам. Бележка нямало. Не оставил нито намек защо е решил да приключи живота си именно по такъв начин.

Тази загадка си я отнесе в гроба.