Трилуса

×

Карло Алберто Салустри - Трилуса (1871-1950). Поет от първата половина на 20 век. Поетите от това време са брилятни - вземете българските поети например. Самият Валери Петров е роден в това златно поетично време (1920).

Защо след средата на века поетите загубиха от блясъка си? Понеже дотогава поетите пишеха, за да има полза написаното - за хората. Това е античен още подтик. Поезията - гражданска. А новите поети след Втората световна месарница станаха егоисти, писането им стана егоистично: да задоволи техния интелект, да създаде кръжец от почитатели - докато са живи в тоя несигурен свят и т.н.

Почитателите на поезията са всички читатели, а не професионалните литератори. Всички четат - като малки, в училище. Само малцина от всички продължават да четат и като пораснат. Поезията е лесно четима - когато е писана неегоистично.

Баснята - тоя знаменит жанр - се владее от малцина избраници: едва ли не по един-двама в националните литератури. Баснята е жанр, който е невъзможно да бъде егоистичен. Детето - потребителят на басните - е с все още неразвит егоизъм.

Поезията на римлянина Трилуса (анаграмно фамилен псевдоним) е от тези, в които се влюбваш. Така се е влюбил още от юноша и маестро Валери Петров. Слава богу, решил е да ни преведе любимия си Трилуса. И го е направил по единствения възможен начин, чрез който поезията на италианеца да блесне на български - подходил е свободно. Като резултат - смесили са се два таланта. Известно е, че Валери Петров е страшен майстор на боравенето с думата и нейните инварианти. Той затова е толкова успешен преводач - комбинативният му талант и остроумието в издирването на словата са водещите коне в тройката на преводача. Кой е третият? Не знаем.

Ето какво пише Валери Петров за превода си:

"Както се каза, немалка част от очарованието, което излъхва поезията на Трилуса, иде от диалекта, по който тя е създадена и от който за италианеца е неотделима. Тази част от хубостта й неминуемо се губи при превода на български. За да запълни поне донякъде тази загуба, пишещият избра линията на по-волния подход. В резултат не всички текстове, представени тук, са преводи в тесния смисъл на думата. В много случаи процесът би могъл да бъде наречен „претворяване", а при някои стихотворения са се получили - по необходимост - направо осъществявания на авторовата идея от вида „По еди-кого си"."

Именно тази свобода в общението между поетите позволи на нас - скромния редактор на Думата - да съберем извадка по наш вкус и да я предадем по редакторски свободно.

Това, което сме променили, е, че навсякъде строфиката е разчупена графично.

[О. Антов]

- - -

НА СЕЛО

Във селско дворче си отдъхвам сладко,

разтворил вестник под небето синьо.

Минава патка - казвам: „Здрасти, патко!"

Свиня минава - казвам: „Как си, свиньо?"

Едва ли те разбират това мое

общуване със тях като със хора.

Но сладко е да казваш кой какво е,

без страх, че ще те тикнат във затвора.

ПЕРЛАТА

Веднъж поканил Крал Пипон

на чай

един голям сановник

от Китай,

но после - какво струвал,

какво правил -

да каже на Кралицата

забравил.

И в паника й рекъл:

- Бягай, виж,

измайстори му някакъв

сладкиш!

Покорни на мъжа са и

кралиците,

и нашата си сваля

ръкавиците,

престилката си връзва

над воланите

и ето я във кухнята

с тиганите.

Добре, но като правела

суфлето,

най-едрата от перлите й,

дето

красели пищната й

диадема,

изскочила и цопнала

във крема!...

Разбира се, готвачът

забелязал

какво се случило,

ала си казал,

мошеникът с мошеник,

че

ако остане в някое

парче...

И знак за злополуката

не дал,

с което почнал целият

скандал.

Защото, както си е

обичая,

китаецът се поклонил

след чая,

но рекъл на Кралицата:

- Мадам,

сладкишът ви бе чуден,

но не знам

какъв бе - ще прощавате -

фъстъка

във крема му, че го преглътнах

с мъка,

дори замалко щях

да се задавя?

- Какъв фъстък! Сега какво

ще правя! -

трепереща и от платно

по-бяла,

кралицата във ужас

изпищяла: -

Вий глътнали сте... Ах!...

О, Боже мой!...

На, тук са пет, а бяха

шест на брой!...

Най-ценната от моята

корона!

Най-хубавата! Гордостта

на трона!

Подарък от султана

на Багдад!

Ах, как опозиционният

печат

в калта

ще изтъркаля

персоната

на краля!-

Китаецът, бидейки

джентълмен,

отвърнал тъй: - Разчитайте

на мен

и своята тревога

успокойте!

Ще дам нареждане,

един от мойте

съветници, по тая част

добри,

където трябва там

да провери

и да намери изхода

от тоз

особен политически

въпрос.

Но вие си мълчете

дотогава!

Конфуций казва:

„Всичко преминава."

И тя ще мине. Просто няма

как.

До утре вечер ще ви пратя

знак.

Тъй казал гостът. Със усмивка

мила

кралицата за жеста му

платила

и върху пищната й

диадема

след ден блестяла перлата

от крема.

И ако щете даже

тука

намира се и някоя

поука:

Не се подбират пътищата,

щом

в опасност е честта на кралски

дом.

ПИЯНИЯТ

Един пияница бе спрял пред къща.

С чело стената й натиска,

не иска

да се връща:

- През тук ще мина, к'вото ще да става!

Оттука мойта улица минава!

Издигнали са тази къща точно

по пътя ми нарочно, ама ще блъскам тука и година, но пак по свойта улица ще мина!

Тълпа се насъбра:

- Ама инат!

- Абе пиян!

- По-скоро психопат!

- От дума не разбира!

- И напира!

- Да срутим къща, за да минел той!

- Абе, ако му хвърлим един бой!...

Аз слушам тези хора, тоя смях

и мисля не за него, а за тях:

Човекът се накъркал,

квартала си объркал -

голяма смешка!

А със колко жар,

ако на някой, знам ли, властник, цар

му хрумне утре същата идея,

ще бутнат къщата, и две до нея!

МАГАРЕШКИЯТ РЕВ

Цар Лъв, намръщен, казал един ден

на Шимпанзето:

- Всяка нощ до мен

долита рев магарешки, във който

долавям ясно нещо срещу мойто

владичество! По цяла нощ не спира!

Уж тих е, а от него нямам мира!

- Отде долита? - рекло Шимпанзето. -

Кажи и ще го тикна във мазето!

Лъвът отвърнал:

- От гората там.

- А, от гората ли? Тогава знам

причината на този звук отгде е:

когато вятърът по-силно вее,

със клоните й скърца и такава

ревоподобна музика издава.

Премахнем ли я, вярвай ми, от раз

ще млъкне подозрителният глас!

- Таз мисъл - рекъл Царят - е добра!

Но щом изсекли цялата гора,

оказал се обратен резултата:

магарешкият рев сред пустотата

обадил се под ясните звезди

по-мощен и по-звънък от преди.

СМЕЛИЯТ ЗАЕК

- Премъдрост е каквото изговориш!

Без грешка е каквото и да сториш! -

към царя Лъв животните такава

отправяха неискрена прослава.

Ала на царя му дойде до гуша

възхвалите им всеки ден да слуша.

- Ласкатели! - той каза със ръмжене. -

Все има някакъв дефект и в мене!

Ще дам възнаграждение томува,

когото чуя да ме критикува!

- Аз бих ти казал... - заекът изписка. -

Но от дистанция не толкоз близка!

И каза го от толкова далече,

че царят не дочу какво му рече.

ЗА ПРИЛЕПИТЕ

На птиците и мишките войната

повика всеки свой под знамената

и мъничкото прилепово племе

замисли се чия страна да вземе.

В голямата си тронна пещера

водачът му народа си събра

и: - С мишките роднини сме - той рече, -

но и от птиците не сме далече.

С кого сме? Да решим! Друг изход няма!

В настъпилата тишина голяма

един гласец обаче чу се в мрака:

- Как няма! Има! Да се поизчака!

Ако ме питате, аз лично имам

такава практика: страна да взимам,

когато вижда се на спора краят

и вече всички изхода му знаят.

Какво ми струва, бил с едни до вчера,

да си сменя значката на ревера!

Опортюнист съм бил - е та какво?

Аз прилеп съм по свойто естество

и моята система е такава:

Прилепвай се към който побеждава!

СВИРКАНЕ

Монархът викнал своя майордом

и тъй му казал:

- Напоследък, щом

с каляската изляза, зад гърба си

едни подсвирквания чувам къси.

Да се издири

какво там свири.

Дали човек е или ос,

за мен е още под въпрос,

ала каквото и да се окаже,

виж там, понареди да се посмаже!

ОБОНЯНИЕ

Вчера срещнах един полицейски копой.

- Как си? - питам го.

- Екстра! - отговаря ми той.

От моята служба по-лесна не зная:

щом подуша крадец, мигом почвам да лая,

а със нос

като тоз,

който бог ми е дал,

подир ден

награден

май ще бъда с медал!

Казва тъй, ала ето,

край нас мина един,

кривнал, весел, бомбето

угоен господин,

държавен доставчик, набъкан с пари

от измами, афери и валутни игри.

- Не подушваш ли? - питам полицейския пес.

- Не - отвръща ми той. - Малко хремав съм днес.

Вървя и си мисля:

- При този вид обоняние

ще напредне служебно това куче създание!

ЦИФРИ

Сред цифрите, изписани в редица

със тебешир на черната дъска,

към своята съседка Единица

със завист каза Нулата така:

- Знам, мислиш ме за нищо. Празно име,

глава без мисъл, кръгче без пълнеж.

Мисли го, но зад себе си сложи ме

и гледай как във миг ще израстеш!

- Да - рече Единицата, - аз тоя

процес и в обществото го видях:

Водачите така израстват - с броя

на нулите, застанали зад тях.

ВЪЗПИТАНИЯТ ПАПАГАЛ

От самота една вдовица стара

решила да си купи папагал.

Излъгал я хитрецът на пазара

и ужким най-добрия й продал.

- Но млад ли е? - тя рекла чак накрая.

- О - казал оня, - съвършено млад!

Но щом отнесла го във свойта стая

и дала му филийка с мармалад,

"Благодаря!" изгракал папагала,

като дори поклон направил лек.

Учтивост, от която тя разбрала,

че е роден във миналия век.

ПЪРВАТА АКУЛА

Когато завърши ковчега си, Ной

събра зверовете, нареди ги под строй

и рече им тъй:

- Всички, качвай се бърже,

защото Йехова е решил да развърже

недрата небесни и който е с мене,

не му гарантирам въобще, че спасен е,

но пък който остане още ден на земята,

отсега за удавник би могъл да се смята,

понеже водите, всяка суша залели,

ще се дръпнат - най-скоро след пет-шест недели!

Когато какво ги очаква узнаха,

всички животни ги разтресе уплаха.

Акулата само посрещна вестта

с „Да живее потопът!" и раззина уста.

В ДВОРА

Прането на балкончето се вее -

щастливо е, че слънцето го грее.

Чаршафи, фусти, блузки, панталони,

покривки, пеленки, комбинезони...

Червено, синьо, розово - какво

чудесно разноцветно празненство!

Най-горе, до корниза,

широка мъжка риза

издула гръд, разперила ръкави,

такива жестове широки прави,

като че ли е някакъв герой,

на всички казващ: „Този свят е мой!"

Ала светът не е, изглежда, неин -

друг порив на ветреца, ненадеен,

я прави да отпусне рамена

и да увисне, тъжна, жалка, плаха...

Над нея само кърпичка една

за „чао!" сякаш маха.

ШАМПАНСКОТО

Пред чуждите вина, на мен познати,

аз предпочитам нашето „Фраскати".

Шампанското например е прочуто

и сигурно го търси тоз, комуто

допада да се забавлява

сред песни, смях и врява,

ала на мен то носи скръб, когато

от гърлото във телчета и злато

със гръм на топ

направи „Боп!"

и пяната му, блъвнала щастлива,

шуми, шипи, кипи и се разлива

по бялата покривка...

С невесела усмивка:

- И с любовта е тъй - си казвам аз. -

И тя кипи, а где е подир час? -

А след таз обща мисъл друга, лична

на ум ми идва, още по-трагична:

- Шампанското - си казвам - е нетрайно.

Какво ще правиш, ако с дама тайно

най-сетне се окажете сами,

а тапата - ай, ай! - не изгърми?