Автор: Йосиф Бродски

През 1917-а в Швейцария, когато научава от някакъв минувач на улицата за абдикирането на царя, Ленин с група свои последователи се качва на един пломбиран влак, доставен от германския Генерален щаб с надеждата, че въпросните господа ще изиграят ролята на пета колона в тила на руснаците, и отива в Петербург. Човекът, който слиза от влака през 1917 година, е четирийсет и седем годишен и вероятно това е последната му авантюра: той трябва или да победи, или да отговаря по обвинение в държавна измяна. Ако не броим дванайсетте милиона германски марки, единственият му багаж са мечтите; едната - за световна социалистическа революция, която, избухвайки веднъж в Русия, ще произведе верижна реакция, и другата - да оглави руската държава, за да осъществи първата. За шестнайсет години друсане по неравния път до финландската гара двете мечти се омесват в някаква кошмарна представа за властта; качвайки се обаче върху онзи брониран автомобил, той не знае, че му е съдено да се сбъдне само едната.

Така че не мисълта да отиде в Петербург, за да обсеби властта, а по-скоро схващането му за властта, което отдавна го е било обсебило, тласка Ленин към Петербург. Онова, което в историческите книги се представя за Велика Октомврийска Социалистическа Революция, е всъщност обикновен преврат, при това безкръвен. Следвайки сигнала - халосен изстрел на носовото оръдие на крайцера „Аврора" - новосформиран отряд от червеноармейци влиза в Зимния дворец и арестува група министри от Временното правителство, които се размотават там, опитвайки се напразно да се погрижат за Русия след абдикирането на царя. Червеноармейците не се натъкват на никаква съпротива, изнасилват половината от женския състав, охраняващ двореца, и опустошават помещенията му. При това двама от тях са застреляни, а един се удавя във винарските изби. Единствената престрелка, станала някога на Дворцовия площад - с падащи тела и кръстосващи небето прожекторни лъчи - е тази на Сергей Айзенщайн.