×

Това е най-добре написаната книга за дрогите [което не е чудно, изданията й започват от 1983 и стигат - засега - до 2004; двайсетгодишен опит редакторски стои зад нея], която съм чел до сих пор - прегледна, скъсяваща дистанцията, избягваща калъпа на енциклопедичната подредба, с тенденция към младата аудитория, оттам и достъпността й, леката читаемост; ненатрапчиво даваща допълнителна информация към основната, както и свободни откъм жанрове илюстрации. Основните статии са смес между статия от списание, статия от учебник, статия от брошура, лекция, публична сказка, есе, упътване.

Схемата е: принадлежност - що е то - въздействие - факти около историята на употребата и взаимоотношенията с дрогата - съвети за избягване на определени опасности. Тезата на авторите е, че проблемът не е в самите дроги, съществуващи така или инак, проблемите са в изгражданите взаимоотношения между потребителя и дрогата. Понеже са умни хора, авторите отхвърлят още в началото корелацията добро-зло като път към разбирането на каквото и да е [освен детските приказки и американската кино халтура], вкл. и най-вече към дрогите. Историята на тютюна в европейски контекст е доказателство за фиктивността на подобни корелации спрямо реалността. На алкохола пък - още повече и съвсем без коментар.

Тъй като книгата е със защитени авторски права и забрана за публикуване на части от нея освен в нАучни трудове и дисертации, а пък ние сме от улицата, тоест от бегенета, и тука няма никакви дисертации, затова ще се изхитрим да конспектираме главата ТЮТЮН И НИКОТИН. Можем да се свържем с издателството с молба да качим главата, но първо могат да ни откажат, второ сме прекалено свити, за да го направим. И трето - всъщност темата и информацията е толкова всеизвестна и може да се намери навсякъде, където погледнеш, че на практика е излишно да я преповтаряме и ние в Думата.

Ала статията е написана хубаво и ако я прочетете, ще се убедите.

Ето нейния скелет:1. Тютюнът е сред най-силните растителни стимуланти, а активната му съставка - никотинът - е сред най-токсичните дроги. [Дотук прави впечатление класифицирането на типовете дроги: по произход - ендогенни (вътре в тялото), природни, полусинтетични и синтетични; по тип - стимуланти, депресанти, халюциногени. Доказателство за мощната токсичност на никотина е бързата абдикация на организма пред него - тоест бързото създаване на толеранс. Организмът ни светкавично свиква с тази отрова. Сравнете с толеранса при алкохола - трябва да минат месеци, да минат етапите на отхвърляне, повръщане, повишаване на количеството и пр., за да привикне, да се дресира и гресира атакуваното тяло.] Когато тютюнът се пуши, по-голямата част от никотина се унищожава от топлината и горенето. И слава богу: пурата, дават пример авторите, съдържа количество никотин, достатъчно да убие няколко души.

2. Авторите твърдят, че тютюнът под формата на цигари е най-пристрастяващата дрога - по-трудно било да се справиш с навика на тютюнопушене, отколкото "да спреш да вземаш хероин или алкохол". Много хора се научават да боравят с алкохол напр. по непристрастен начин, докато много малко пушачи могат да избегнат да се пристрастят. Бихте срещнали човек, пушещ по няколко цигари на седмица, много рядко, ала ако го срещнете, навярно той би твърдял, че изпитва удоволствие от употребата.

3. Пушекът от цигарите доставя никотин на жизненоважни мозъчни центрове за секунди - по-бързо, отколкото инжектираният венозно хероин. Авторите са склонни да мислят тази характеристика като евентуално свързана със силата на пристрастряване.

4. Медицинският подход към справянето с тютюнопушенето е подминат мимоходом - пък и е излишно обговарянето на неефективното; тук се употребява хубавата фраза, че заместителите на тютюна не могат да заменят "психологическия копнеж към цигарите". Също така мимоходом са отметнати и азбучните истини относно кратко- и дългосрочното въздействие на пушенето върху белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове. Някои са с късмет, повечето - не; тютюнът ги засяга рано или късно. Авторите имат интересния подход да посочват факти около дрогите и потреблението им, когато е възможно, в благоприятстваща светлина. Така и тук не пропускат да отбележат, че пурите и лулите не биха предизвикали толкова силна зависимост поради следните особености: пушекът е по-тръпчив и "обезкуражава дълбокото вдишване", пушещите пури и лули често и не вдишват; дозите никотин до мозъка не се доставят така бързо и пристрастяването би било по-леко и по-бавно. Фройд е антипримерът за възможните последствия: с неговия рак на устната кухина.

5. Пасивното пушене вреди на вашето здраве или Пасивното тютюнопушене убива. И тези надписи трябва да висят по цигарените кутии. Димът, излизащ от запаления край на цигарата, съдържа повече токсини от изсмукания през тютюна и филтъра. Ако живеете и работите с активни пушачи, вие сте пушачи. Класическа ориенталска гледка е на масата да е салатата и ракията, майката и бащата да смучат цигари, да пълнят пепелника, а покрай тях да щъка младото поколение на 2-3-4-5 и т.н. години. [Това последното не го пише в американската книга.]

6. Дъвченето на тютюн или смъркането му като емфие вкарват никотина в системата през кръвоносните съдове в езика и бузите. Никотинът е повече от приемания с цигара, който е изяден от изгарянето, но пък се вкарва в кръвта и мозъка много по-индиректно. Според авторите това класира дъвченето и смъркането на тютюн на по-ниско ниво на пристрастяване. В този ред на мисли е спомената и новата мода по бездимен тютюн, както и вметката, че дъвченето и смъркането поне не вредят на околните.

7. Авторите не спестяват задължителната забележка, направена тук през зъби, вкратце, за индустриалното измерение на тютюнопушенето - насърчаване от правителства, обвързване с обществени фондове и държавни бюджети, цялата промишлена сфера, рекламното и културно насаждане, което прави хората от пушещите реклами дип по-зрели и сексуално привлекателни, а филмовите роли употребяват и злоупотребяват с цигарите като психологическа патерица [знаков фабулен жест].

8. Ритуалното използване на силен тютюн от индианците води до изпитване на еуфория поради липсата на създаден толеранс към ефектите му - те пушат само по специалните поводи. Знахарите в Северна Америка и днес ползвали тютюна церемониално: според вярата им тютюневият дим носи молитвите им до света на духовете. Когато испанците откриват Америка, стават свидетели на религиозната и магическа хилядолетна употреба на тютюна от индианците. И се започва.

9. В Европа първоначално тютюнът е доста груб, трудно се пуши често и развиването на толерантност и пристрастяване е слаба. Властите са притеснени. Наказанията за хората, хванати с тютюн, в много страни е смърт. На това място авторите изграждат антиутопична обяснителна стълбица на развилия се исторически процес:

* употребата на тютюн се рафинира

* наказанията нямат ефект

* все повече хора се пристрастяват и пушат редовно

* потребителите вече не търсят еуфоричен ефект - те пушат, за да се чувстват нормално

* правителствата провиждат в тютюна нов мощен източник на приходи - какъвто тютюнът е и до днес

* науката не изостава; култивират се нови сортове, по-меки, позволяващи по-дълбокото вдишване у пристрастения

* тютюневата индустрия възхожда

* през първата половина на 20 век човечеството - в лицето на властите - насърчава тютюна с убеждението, че той подпомага концентрацията и релаксацията

* през Втората световна война цигарите са част от порциона на някои армии

* рекламите на цигари са в стихията си; в Америка се намират лекари, препоръчващи цигарите като "успокояващи гърлото"

* в края на 20 век вече текат активни обществено-правителствени кампании против тютюнопушенето

* в началото на 21 век в някои страни пушенето излиза от мода, най-вече в по-отговорните, развитите и водещи държави; в изостаналите и водени държави обаче [като България] епидемията е сериозна

* умира дори каубоят от вечната реклама на Марлборо

Авторите завършват статията типично по американски: с анкета. Британско изследване сред юноши показало, че младеж, който изпуши повече от една цигара, има само 15% вероятност да остане непушач.

10. Понеже горната статия е мъничка част от цялостна книга, представяща дрогите, тук, разбира се, има още какво да се добави. Ала сме настроени фейлетонно, така че вместо готвените добавки, ще припомним мъката на оня незнаен любовник-непушач, който след целувка с така желаната възлюблена-пушачка останал с чувството, че се целува с пепелник. Както гласи вицът.

Впрочем не, ще завършим драматично. Когато се сетя за пушенето като противоестествен акт, винаги си представям едно. Представете си, че присъствате на израждане, ето, новороденото излиза, изкарват го внимателно и преди да нададе първия си рев, забелязвате, че то е лапнало запалена цигара. Как се чувствате от тази представа? Като кошмар, нали?

* Дежурен редактор на АНАПЕСТ: Огнян Антов