×

Може би само у мизийците личат следи от бита и характера на волжките татари. Тук има съзнателно приравняване със съседа, което отива до азиатската покорност пред махленското мнение. От там е, може би, образцовата, почти турска, спретнатост и чистота у мизийците: те не ходят на черква, ако нямат празнична премяна; непременно си мият ръцете преди и след ядене и в къщата си имат колкото си може по-скрито място за там, където и царят ходи пеш.

През 1902 г. на Шипка се освети руският монастир паметник, та дойдоха старите генерали от Москва и Петербург: станаха големи тържества при грандиозни войскови маневри. Стече се от Мизия и Тракия стохиляден свят и всички престояха цяла седмица около Казанлък, в долинката между Тунджа и Стара планина, която е само 10 километра широка. Още на втория ден руските генерали почнали да се чудят: няма нито един пиян човек, не се случва никъде никакво скарване, никакъв скандал, нито пък се срещат оплескани, разпасани и окъсани хора. А към края на седмицата руските генерали вече не на смях питаха: „Вашите хора не се ли хранят и не се ли…?“ Толкова необичайна за русите беше запазената чистота по тясната долина, покрита с българи като от гъст мравуняк. Бедните казашки генерали, те съдеха, види се, по своя народ и не можеха да си представят, че българите могат да не пият и да не се заголват по пътища и по кръстопътища.