Тимъти Снайдър. Източници: Shutterstock | Обсидиан

×

ЩО Е „ШИЗОФАШИЗЪМ“ [178, 221]

Шизофашизмът е едно от многото изплували на повърхността през 2014 г. противоречия. Според руската пропаганда украинското общество е пълно с националности, но не е нация; украинската държава е репресивна, но не съществува; руснаците са принудени да говорят украински, макар да няма такъв език.

Киев не е украински град, макар да е столица на Украйна.

СУРКОВ, „ОГЛЕДАЛОТО“ НА П*ТИН [192-193]

Работейки заедно с Путин, той [Владислав Сурков] пише и публикува романа „Около нулата“ (2009), който представлява нещо като политическа изповед. В него се твърди, че единствената истина е потребността ни от лъжи, а единствената свобода — приемането на тази участ. В един епизод героят е загрижен за съквартиранта си, който постоянно спи. В своя отчет разследващият случая пише: „Ние ще изчезнем веднага щом той отвори очи. Дълг на обществото, и преди всичко ваш дълг, е сънят му да продължи.“ Поддържането на сънното състояние описва добре заниманията на Сурков. Ако единствената истина е отсъствието на истина, то лъжците са високоуважавани служители на Русия.

Краят на обективността е начало на вечността. Ако гражданите се съмняват във всичко, те не могат да видят алтернативни модели отвъд границите на Русия, не могат да водят смислени дискусии за реформи и не могат да си вярват взаимно, за да организират политическа промяна. Едно правдоподобно бъдеще изисква фактическо настояще. Следвайки Илин, Сурков говори за „съзерцаване на цялото“, което позволява да се постигне визия за „геополитическата реалност“: а именно, че чужденците с техните непрестанни атаки се опитват да опорочат руската вродена невинност. Руснаците трябва да бъдат обичани заради неведението си, което означава то да се поддържа. Бъдещето носи само още повече неведение за по-далечното бъдеще. Или както пише той в „Около нулата“: „Знанието дава само знание, а неведението — надежда“.

Подобно на [Иван] Илин, Сурков препраща към познати библейски стихове, за да изкриви значението им. В романа му една монахиня цитира стих от Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни, променяйки смисъла му: „Несигурността дава надежда — казва тя. — Вяра. Любов“. Ако гражданите останат несигурни поради постоянното произвеждане на кризи, техните емоции могат да бъдат управлявани и насочвани. Това е обратното на ясното значение на библейския стих: вярата, надеждата и любовта са трите добродетели, които се оформят в хода на привикването да виждаме света такъв, какъвто е. Непосредствено преди него са известните стихове за зрелостта като гледане от перспективата на другия: „Сега виждаме смътно, като през огледало, а тогава – лице в лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат“. Първото нещо, което научаваме, гледайки от перспективата на другия, е, че не сме невинни. Сурков смята, че трябва да държи огледалото замъглено.

В Русия днес замъгленото огледало е телевизионният екран. Деветдесет процента от руснаците разчитат на телевизията за научаване на новините. Преди да стане медиен мениджър на Борис Елцин и Владимир Путин, Сурков е пиар на Първи канал, най-гледания в страната. Той надзирава трансформацията на руската телевизия от арена на истински плурализъм в сцена на фалшив плурализъм, където образите са различни, но посланията са едни и същи. Към 2015 г. бюджетът на Първи канал е около 850 милиона долара годишно. Неговият екип и екипите на другите държавни телевизии трябва да запомнят, че властта е реална, но фактите от света не са. Заместник-министърът на комуникациите Алексей Волин описва по следния начин тяхното кариерно развитие: „Те ще работят за Човека и Човекът ще им казва какво да пишат, какво да не пишат и как трябва да се напише едно или друго нещо. Човекът има право да прави това, защото той им плаща.“ Фактологията не е ограничение. Глеб Павловски, водещ политически технолог, обяснява: „Можете да кажете всичко. Да творите реалности.“ Регионалните и местните новини заместват международните, които изчезват от телевизията.

ПРОСТИЧКО ЗА „ДВЕТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ“ [197]

Сентенцията, че всяка история си има две страни, има смисъл, когато представящите съответната страна приемат фактичността на света и интерпретират една и съща група факти. Стратегията на Путин за неправдоподобно опровержение експлоатира тази сентенция, но разрушава основата ѝ. Той се поставя в позицията да бъде едната страна на историята, но същевременно осмива фактите. „Аз те лъжа откровено и ние двамата знаем това“ не е едната страна на историята. Това е капан.

МЕРКЕЛ, СИРИЯ И „НАШАТА ЛИЗА“ [236-240]

През есента на 2014 г. Русия предприема кибератака срещу германския парламент и германските институции за сигурност. През април 2016 г. е атакуван и християндемократическият съюз – най-голямата политическа партия в Германия, ръководена от Ангела Меркел. Но най-важната кампания, предприета в подкрепа на германската крайна десница и срещу германския политически център, ще се разиграе публично. Тя ще експлоатира споделяната и от Русия, и от Германия тревога – исляма - срещу общия враг на Москва и на „Алтернатива за Германия“, канцлера Ангела Меркел.

Изправяйки се срещу нарастващ брой бежанци от Сирия (както и мигранти, бягащи от Африка), Меркел заема неочаквана позиция: Германия ще приеме голям брой бежанци, повече от своите съседи, повече, отколкото нейните гласоподаватели биха желали. На 8 септември 2015 г. германското правителство обявява, че планира да приема половин милион бежанци на година. Няма никаква случайност във факта, че три седмици след това Русия започва да бомбардира Сирия. В своя реч пред Обединените нации на 28 септември 2015 г. Путин предлага „хармонизиране“ между Евразия и ЕC. Русия ще бомбардира Сирия и ще увеличи бежанците, което ще доведе европейците до паника. Това ще помогне на „Алтернатива за Германия“ и ще допринесе Европа да заприлича повече на Русия.

Руските бомби започват да падат в Сирия един ден след речта на Путин. Руските самолети пускат неуправляеми („глупави“) бомби от голяма височина. Дори целите да са били военни, неуправляемите бомби гарантират повече разрушения и повече бежанци, отправящи се към Европа. Но ката цяло Русия не взема на прицел бази на ИДИЛ. Организации за човешки права съобщават за руски бомбардировки на джамии, клиники, болници, бежански лагери, водопречиствателни съоръжения и най-общо градове. Решението на Меркел да приеме сирийските бежанци е мотивирана от историята на 30-те години, когато нацистка Германия превръща собствените си еврейски граждани в бежанци. Руската реакция всъщност казва: щом Меркел иска бежанци, ние ще ѝ ги осигурим и ще използваме този проблем, за да разрушим нейното правителство и германската демокрация. Русия осигурява не просто бежанци, а и имиджа им на терористи и изнасилвачи.

На 11 януари 2016 г., понеделник, тринайсетгодишно германско момиче от руски произход, Лиза Ф., се колебае дали да се върне в дома си в Берлин. Тя вече е имала проблеми в училище и начинът, по който семейството ѝ се е отнасяло към нея, е привлякъл вниманието на властите. Тя отива в къщата на деветнайсетгодишно момче и прекарва нощта с него u майка му. Родителите на Лиза Ф. съобщават на полицията за отсъствието ѝ. Тя се връща на следващия ден у дома без раницата и без мобилния си телефон. Лиза разказва на майка си драматична история за отвличане и изнасилване. След съобщението за изчезването в жилището на нейния приятел отиват полицаи и намират там нещата ѝ. След разговора с приятеля и с неговата майка, откривайки раницата ѝ прочитайки есемесите на мобилния телефон на момичето, те установяват къде е била Лиза Ф. На разпита в полицията Лиза Ф. разказва какво всъщност се е случило: тя не искала да се прибере у дома и е отишла на друго място. Медицинският преглед потвърждава, че историята, която е разказала на майка си, не е истина.

Берлинската семейна драма е превърната в световна новина от руската телевизия. На 16 януари 2О16 г., събота, Първи канал представя версия на онова, което Лиза Ф. е разказала на родителите си: тя е била отвлечена от мюсюлмански бежанци и изнасилвана цяла нощ ат бандата. Това е първият от около 40 сегмента на Първи канал за събитие, което според полицейското разследване никога не се е случило. В телевизионния репортаж са използвани снимки от други места u от друго време, за да се придаде правдоподобност на историята. Руската пропагандна новинарска агенция „Спутник“ се включва в хора с още по-голямата спекулация, че бежанци изнасилвачи вилнеят из Германия. На 17 януари крайнодясната Националдемократическа партия организира демонстрация с настояване за справедливост за Лиза Ф. Макар на демонстрацията да излизат само десетина души, един от тях е оператор от телевизия RT. На същия ден заснетият от него клип се появява в Ютюб.

Руската информационна война от известно време насам е постоянен факт; повечето германци обаче не обръщат внимание на това. По такъв начин аферата „Лиза Ф.“ е директно попадение върху възприемчива мишена. Берлинската полиция публикува тактично прессъобщение, обяснявайки установеното и избягвайки имена, за да предпази семейството, ката същевременно апелира за отговорно използване на фактите от социалните медии. Подобни апели обаче не са нeщo, което може да забави руската пропагандна кампания. Сега руските медии обявяват, че „изнасилването на руско момиче в Бepлин се премълчава“ и че „полицията се опитва да го прикрие“. В историята, разпространена от Първи канал и отразена от руските телевизии и печатни медии, се казва все едно и също: германската държава дава убежище на мюсюлмани изнасилвачи, не успява да защити невинни момичета и лъже. Протестът на 24 януари, организиран ат антиимигрантска група, е отразен от руските медии под заглавие „Лиза, ние сме с теб! Германци демонстрират под прозорците на Меркел срещу мигранти изнасилвачи“.

Информационната война срещу Меркел се подема открито от руската държава. Руското посолство в Лондон поства в Туитър, че Германия постила червен килим за бежанците и след това замита под килима техните престъпления. На 26 януари външният министър Лавров, назовавайки многозначително германската гражданка „нашата Лиза“, се намесва от името на Руската федерация. Лавров твърди, че той е принуден да действа, защото руснаците в Германия са разтревожени; и те наистина са обезпокоени от онова, което виждат по… руската телевизия.

ФИКЦИЯТА „ТР*МП“ И НЕГОВИТЕ РУ*КИ TOWER-И [262-266]

От американска гледна точка Тръмп Тауър е лъскава сграда на Пето Авеню в Ню Йорк. От руска гледна точка Тръмп Тауър е привлекателно място за международна престъпност.

През 90-те години руските гангстери започват да перат пари, купувайки и продавайки апартаменти в Тръмп Тауър. Най-известният руски наемен убиец, дълго издирван от ФБР, живее в Тръмп Тауър. Руснаци са арестувани за организиране на хазартна мрежа от апартамент три етажа под тази на Тръмп. В друг небостъргач – Тръмп Уърлд Тауър – построен между 1999 и 2001 г. в източната част на Манхатън, близо до централата на UОH, една трета от луксозните апартаменти са продадени на хора или организации от бившия Съветски съюз. Човек, разследван от Министерството на финансите за пране на пари, живее в Тръмп Уърлд Тауър, непосредствено под Келиан Конуей, която един ден ще ръководи предизборната кампания на Тръмп. Седемстотин апартамента в сгради, построени от Тръмп в Южна Флорида, са купени от кухи фирми. Двама души, свързвани с такива фирми фантоми, са обвинени в организиране на схеми за пране на пари от Тръмп Тауър. Може би Тръмп изобщо не е знаел какво се случва в неговите имоти?

Към края на 90-те години той е смятан за банкрутирал бизнесмен с лоша кредитна история. Дължи около 4 милиарда долара на повече от 70 банки, 800 милиона от които са без обезпечение. Той така и не проявява склонност или способност да изплаща заемите си. След банкрута от 2004 г. никоя американска банка не е готова да му отпуска заеми. Единствената, която прави това, е Дойче Банк, чиято пъстра история на скандали противоречи на добрата ѝ репутация. Интересен факт: Дойче Банк също изпира около 10 милиарда на руски клиенти между 2011 и 2015 г. Интересен факт: Тръмп отказва да изплати дълговете си към Дойче Банк.

Руски олигарх купува от Тръмп имение за 55 милиона долара повече, отколкото той е платил за него. Купувачът, Дмитрий Риболовлев, никога не проявява какъвто и да било интерес към имота си и никога не живее в него – но по-късно, когато Тръмп се кандидатира за президент, се появява на места, където тече кампанията му. Привидният бизнес на Тръмп, строителното предприемачество, се превръща в руска шарада. Давайки си сметка, че жилищните комплекси могат да се използват за пране на пари, руснаците използват името на Тръмп при строителството на още сгради. Както казва Доналд Тръмп-младши през 2008 г.: „Руснаците представляват непропорционално голяма част от нашите клиенти. Парите от Русия текат като река.“

Трудно е да се откаже на руските оферти: милиони долари авансово за Тръмп, дял от печалбите за Тръмп, името на Тръмп на съответната сграда – и в същото време от него не се изискват инвестиции. Тези условия устройват и двете страни. През 2006 г. граждани от бившия Съветски съюз финансират строителството на „Тръмп Сохо“ и предоставят на Тръмп 18% от печалбата, макар тай да не влага никакви средства. В случая с Феликс Сейтър апартаментите са перачници на пари. Американецът от руски произход Феликс Сейтър работи като старши съветник на компанията на Тръмп от офис в Тръмп Тауър, два етажа под този на Тръмп. Тръмп е зависим от руските пари, които Сейтър му носи чрез фирмата си „Бейрок“. Той уреж да хора от постсъветския свят да купуват апартаменти чрез кухи фирми. ОТ 2007 г. насам „Бейрок“ помага на Тръмп по целия свят и си сътрудничи с него в поне четири проекта. Някои от тях се провалят, но въпреки това Тръмп получава пари.

Русия не е богата страна, на нейното богатство е силно концентрирано. Поради това е обичайна практика на руснаците да вкарат някого в дълг – предлагат му лесни пари, а по-късно обявяват цената на услугата. В качеството си на кандидат-президент Тръмп скъсва с десетилетни традиции, като отказва да публикува данъчните си декларации, вероятно защото те биха разкрили дълбоката му зависимост от руските капитали. Дори след като през юни 2015 г. обявява кандидатурата си за президентския пост, Тръмп се включва в безрискови сделки с руснаците. През октомври 2015 г., някъде около времето на дебата за определяне на кандидата на републиканците, той подписва писмо за намерение да позволи на руснаците да изградят небостъргач в Москва и да сложат името му върху него. И обявява в Туитър: „Путин обича Доналд Тръмп.“

Сделката така и не се реализира вероятно защото би направила малко по-очевидни руските източници на привидния успех на Тръмп в момент, когато президентската кампания набира скорост. Фикцията „Доналд Тръмп, успешен бизнесмен“ има да върши пo-важни дела. По думите на Феликс Сейтър от ноември 2015 г., „нашето момче може да стане президент на CAЩ и ние можем да организираме това“. През 2016 г., точно когато Тръмп се нуждае от пари, за да води кампанията си, неговите жилищни комплекси стават изключително популярни за фиктивните компании. През шестте месеца между номинацията му ката републикански кандидат и победата му на изборите 70% от жилищата, продадени в неговите комплекси, са купени не от хора, а от дружества с ограничена отговорност.

Образът на „момчето“ на Русия е в съзнанието на американците благодарение на едно популярно риалити шоу, „Стажантът“, в което Тръмп играе магнат, наемащ и уволняващ хора, както си поиска и когато си поиска. Ролята му пасва съвсем естествено, може би защото да се прави на такъв е вече негова всекидневна задача. В шоуто светът е безпощадна олигархия, в която бъдещето на индивида зависи от прищевките на един-единствен човек. Кулминацията на всеки епизод е стряскащата фраза „Уволнен си!“, която Тръмп изрича. Когато се кандидатира за президент, той тръгва от предпоставката, че светът действително е такъв: че въображаемият герой с въображаемо богатство, който пренебрегва законите, презира институциите и e лишен от съчувствие, може да управлява хората, причинявайки им болка. Тръмп засенчва републиканските си съперници в дебатите благодарение на дългогодишната си роля по телевизията.

Тръмп говори в ефир небивалици, и то от доста време. През 2010 г. RT помага на американските конспиративни теории да разпространяват фалшивата новина, че Барак Обама не е роден в САЩ. Тази фикция е предназначена за расистки настроените американци, които не приемат своя президент. Тя ги приканва да живеят в алтернативна реалност. През 2011 г. Тръмп става говорител на тази кампания. Той разполага с платформа само защото американците го асоциират с успешния бизнесмен от телевизията – роля, която на свой ред е възможна, понеже руснаците са го извадили от блатото. Фикцията се основава на фикция, основана на фикция.

От гледна точка на руснаците Тръмп е провален бизнесмен, който е спасен, за да стане техен агент и да внесе хаос в американската реалност. Връзката в установена в Москва по време на конкурса „Мис Вселена“ през 2013 г., където Гръмп се перчи пред Путин, надявайки се президентът на Русия да стане неговият „най-добър приятел“. Руските партньори на Тръмп знаят, че той се нуждае от пари, и му плащат 20 милиона долара, макар че практически те организират конкурса. Позволяват му да играе ролята на американец с пари и власт. В рекламното видео, заснето за случая, на Тръмп е разрешено да каже „Вие сте уволнен!“ на млада поп звезда, син на човека, който всъщност прави конкурса. Да се позволи на Тръмп да победи означава той да бъде напълно притежаван.

Победителят Тръмп е фикция, от която страната му ще загуби.

КАК ИНТЕРНЕТ НИ ИЗНАСИЛВА (ПОСОЧЕНО ПРЕЗ АНАЛОГИЯ С РАЗКАЗ НА СТИВЪН КИНГ) [297]

През 1976 г. Стивън Кинг публикува разказа „Знам какво искаш“, чиято героиня е млада жена. Нейният ухажор може да чете мислите ѝ, но не ѝ казва. Той просто се появява, предлагайки онова, което тя иска в момента, като започва с ягодов сладолед, докато тя се готви за изпит. Постепенно младежът променя живота ѝ, като я прави зависима от себе си, давайки ѝ всичко, което ѝ хрумва, че иска в определен момент, още преди да има време да помисли. Най-добрата ѝ приятелка разбира, че се случва нещо смущаващо, разпитва я и научава истината. „Това не е любов – предупреждава я тя, - а изнасилване.“ Интернет е нещо такова – знае всичко за нагласите и предпочитанията ни, но си взаимодейства с нас, без да ни казва това. Той ни прави несвободни, възбуждайки най-първобитните ни импулси и предоставяйки ги на разположение на невидими хора.

ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ ВМЕСТО ПОСЛЕПИС [322]

Тръмп е единственият кандидат-президент в американската история, който публично се хвали със своя пенис.