По категории
Посетете още
Крийдънс са четирима души: Джон Фогърти (вокал, китара), Стю Кук (бас), Дъг Клифърт (барабани) и Том Фогърти (ритъм китара). Том е по-големият му брат и като цяло Джон е най-малкият от всичките…
- - - - -
В края на октомври 1970-а тъкмо щяхме да започваме записа на нашия следващ албум „Pendulum“. Аз пристигнах в студиото, а момчетата изглеждаха доста сериозни и напрегнати, повече от обикновено. Казаха:
– Искаме среща.
Отидохме отзад и те захванаха. Беше реална конфронтация:
– Ето каква е сделката. Искаме и ние да пишем песни. Искаме и да пеем тези песни. Искаме повече дял в музиката и в развитието на Creedence Clearwater Revival.
Мога само да кажа, че по това време аз бях изтощен. През живота на Крийдънс имаше доста напрежение. Стартира с „Proud Mary“, когато аз настоях да правя беквокалите сам. Оттогава напрежението само растеше. Имаше куп моменти, когато трябваше да запазя хладнокръвие и да свърша работата за доброто на групата. Просто бях уморен да ме фрасват под брадата, а аз да не отвръщам.
Сега и тримата декларираха едно и също намерение. Можех да видя, че за да продължим, или трябва да стане на тяхното, или няма да продължим изобщо. Помислих си: „Ако още искам да следвам мечтата си – тази рокендрол група – трябва да направя компромис. Така поне ще сме живи.“ Така че „клекнах“. Рекох:
– Ок, как си го представяте? Какво искате да направим?
– Искаме всички да пишем песни.
Том беше писал няколко парчета навремето, преди Крийдънс, ала Стю и Дъг никога не бяха композирали преди – и те искаха тяхната първа песен, която някога въобще са измисляли, да бъде записана от група номер едно в света в момента! М-м-м, вие искате също да растете нагоре, нали така? Хм, това наистина много ме разтревожи.
Веднъж пресата ме беше цитирала да казвам, че най-лошото нещо, което някога се е случвало на моята група, е било Бийтълс. Защото момчетата от моята група си мислеха, че биха могли да бъдат Бийтълс.
А Бийтълс не само че имаха трима от най-великите композитори, те имаха и двама велики певци плюс още един отличен певец – а пък четвъртият бе с ярка индивидуалност, която работеше в негова полза. Ние нямахме това. Да не говорим за цялото там аранжиране, продуциране и всичко останало. Тези момчета си нямаха представа какво бе необходимо. Визия. Просто това е истината.
- - - - -
…След следващия албум „Mardi gras“ (1972) групата се разпада, започват да се съдят един друг, братята не си говорят до ранната смърт на Том, а Джон – чиято композиторска кариера не е спряла и до днес (2024) – на инат не пее повече от 15 години своите шедьоври от времето на Крийдънс.