Първата езикова комисия в Скопие и приетата от нея азбука на 27 ноември 1944 г. На предпоследния и последния ред на азбуката най-вдясно се виждат буквите Ъ и ъ. (Цит. кн., стр. 60)

×

Заглавието е на АНАПЕСТ.

Книгата е

Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония / Владо Тренески и др . - [София] : Орбел, 2021. - 164 с. : с ил., портр., к., факс. ; 24 см.

Други авт.: Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребранов, Спас Ташев.

Съдържа: Библиогр. с. 137-138

ISBN: 978-954-496-143-5

Из Глава втора „КОДИФИКАЦИЯ НА „МАКЕДОНСКИЯ“ ЕЗИК“

През 1934 година е приета резолюция на Коминтерна, в която за първи път в комунистическите среди се говори за съществуването на отделна „македонска“ нация и „македонски“ език. Тази резолюция е използвана активно от Москва и югославските комунисти след 1944 г. и нейните схващания са наложени във всички балкански държави или техни части, където е силно влиянието на комунистическите партии.

През септември 1944 г. България е окупирана от съветска Русия, а новата власт е доминирана от Българската комунистическа партия. По нейно настояване през 1945 г. се прави правописна реформа на българския език, която копира извършената от Ленин през 1918 г. реформа на руския език и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

Според БКП буквите Ѣ и Ѫ са символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм. За разлика от руския и останалите езици от славянската група обаче, единствено в българския език тези две букви имат смислена роля: обединяват ортографически различните му диалекти.

Въпреки този важен факт, веднага след преврата през септември 1944 г. новото марионетно българско правителство назначава комисия, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис―. Независимо от силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на самата комисия, през 1945 г. е публикувана наредба-закон за промените в правописа. Освен отпадането на крайните ерове, които нямат звукова стойност, са премахнати и буквите Ѣ и Ѫ.

Извършената правописна реформа в България на практика създава разграничителна линия между написаното до и след 1944 г. Скъсани са голяма част от живите връзки между новобългарския книжовен език и старобългарската писменост. Освен това с политическото решение на българското правителство се създават условия за ортографично разделение на източните и западните български говори.

След политическите промени през септември 1944 г. в администрираната преди това от България територия на днешната РС Македония, по инициатива на завърналата се югославска власт, се пристъпва към изграждането на ново македонско самосъзнание.

За да се даде тласък на изграждането на македонско самосъзнание, се пристъпва и към създаването на нов „македонски“ език. Инструкциите в тази насока се получават от Москва, където съветският проф. Бернщайн още на 12 септември 1944 г. пише доклад, в който се заявява, че създалата се ситуация „изисква намирането на решение на поредица от задачи, най-важната от които е създаването на македонски литературен език. Преобладаващото мнозинство от македонците ползва български език, малка част – сръбски“.

През ноември 1944 г. в Скопие се създава Комисия за език и правопис, която трябва да направи предложение за азбука и правопис на създаваната писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 г., като предлага за основата на „македонския“ език да се вземат диалектите от района на Велес, Прилеп и Битоля, обявени за централно наречие.

В крайна сметка комисията прави и конкретно предложение за азбука, включващо буквата Ъ. Срещу това отново възразява Б. Конески, който я напуска и престава да бъде неин член, но въпреки това настоява за директно използване на сръбската азбука. В крайна сметка единодушно е приет компромисен вариант, като по настояване на Венко Марковски и др. в бъдещата азбука остава буквата Ъ, която от всички езици от славянската езикова група е характерна само за българския.

Срещу одобрената от Комисията за език и правопис азбука отново възразява Б. Конески, който налага решението за назначаване на втора езикова комисия. Тя работи през март 1945 г., като политическите решения в нея се спускат директно от Белград чрез Радован Загович и Милован Джилас. На комисията е поставена задачата да се приеме сръбската азбука. За целта югославското правителство търси подкрепа от Москва.

Решенията на втората езикова комисия пораждат силно недоволство сред населението на Вардарска Македония. Това налага свикването на трета езикова комисия, което става през април 1945 г. с решение на Пропагандния отдел на Централния комитет на Югославската комунистическа партия. От Скопие в Белград са извикани македонски активисти по езиковия въпрос, които трябва да постигнат компромисно решение за азбуката. При гласуване за запазване или премахване на буквата Ъ се стига до равен брой гласове, но въпреки това тя е отхвърлена.

На 3 май 1945 г. третата комисия представя предложенията си пред министерството на просветата, което ги одобрява и същия ден те са публикувани в официоза „Нова Македония“. На 5 май 1945 г. са публикувани в „Служебен вестник“ в Скопие предложенията на комисията за азбука, която в РС Македония се използва до днес.

За основа на „македонския“ език декларативно са възприети скопско-велешките говори, но предимство е дадено на първите, т.е. на периферните северни македонски говори. В тази говорна област е разположен административният център, а поради географската близост и политическо влияние на Сърбия след 1913 г., в нея се наблюдават най-много заемки от сръбския език.

При създаването на „македонския“ език през 1945 г. е възприета практиката на деконструкция на общия за цялото българско землище новобългарски език. За целта македонските говори са „извадени“ от новобългарския. Това става чрез извършените по едно и също време правописна реформа в България и кодификация на „македонския“ език в Титова Югославия. Двете мероприятия се ръководят от един и същи политически център.

От стенографските протоколи на първата езикова комисия е видно, че нейните членове общуват по между си на местния български диалект (с произнасяне на Ѣ като Е и Ѫ като А), като често използват елементи на книжовния български език. Използваната първоначално азбука за запис е българската.

Опит за граматическо сближаване със сръбския език е направен през 1946 г. от Крум Кепески, написал първата „Македонска граматика“. Като изхожда от разбирането, че „нашият език… по-рано имал падежи, …но днес… е в процес на тяхното изгубване“, авторът прави опит да реактивира употребата на някои архаични падежни форми, за да може македонският литературен език да се доближи още повече до сръбския. Подобен регрес на езика обаче се оказва неуспешен и следващи действия в тази насока не са правени.

За да подпомогне усилията си да наложи на своите граждани кодифицирания македонски език, властите в РС Македония приемат специален Закон за македонския език, чиято последна актуализация е през 2017 г.

- - -

През 1948 г. Павел Шатев и Панко Брашнаров пишат изложение за положението в НР Македония. В него те разкриват картината на терор и се обявяват против политиката на ЮКП в намеса във вътрешните работи на Скопие и проявите на краен сръбски национализъм. Като пример посочват, че азбуката на „македонския“ език нарочно се доближава до сръбската караджица, а лексиката насилствено се сърбизира. В писмото си пишат също така, че е масова практика „… да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците (участниците в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., б.а.) са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание… наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП, биват смятани за „несъзнателни и българофили“.

През септември 1948 година П. Шатев заявява, че смята за грешка текста в Резолюцията на 16-тия пленум на ЦК на БКП, в която се говори за българско малцинство в Македония, тъй като „народът в голямата си част се чувства български“.

През 1949 г. П. Шатев е арестуван като неприятел на Югославия. Държан е в затвора в Скопие 11 месеца, а след това е интерниран под домашен арест в Битоля до все още неизяснената му смърт. На 30 януари 1951 г. той е намерен мъртъв на битолското сметище.

Другият подписал писмото – Панко Брашнаров, е арестуван през 1950 г. Изпратен е в концентрационния лагер Голи Оток, където умира на 13 юли 1951 г.

- - -

Създаденият през 1945 г. „македонски“ език е използван като основен инструмент за политическа експанзия на македонизма и за поглъщане от Югославия на съседни части от държави (Пиринска Македония в България и Егейска Македония в Гърция) или цели държави (Албания).

През есента на 1945 г., за началото на учебната година, от Югославия са изпратени учители по „македонски“ език в другите части на географската област Македония в Албания, България и Гърция. По този начин започва налагането на употребата на новосъздадената писмена норма върху 100% от географската област Македония.

Далечната цел на Белград е териториалното присъединяване на тези райони към Югославия: Пиринска и Беломорска Македония трябва да станат част от НР Македония, а останалата част от България и Албания да бъдат поредните югославски републики. Това е периода на най-голямо геополитическо настъпление на македонизма.

През лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да изгражда „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има беларуски народ“. По същият начин, с решения на Коминтерна през годините са правени опити да бъдат създадени „добруджанска“ и „тракийска“ нации и езици (неуспешен), „молдовски“ език (частично успешен, днес в процес на завръщане към румънския език) и др. ЮКП копира коминтерновския опит и създава „черногорска“ нация (успешен), „босненска“ нация (частично успешен).

През август 1947 година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която реално дава възможност за присъединяването на Пиринска Македония към тогавашната НР Македония в рамките на Югославия.

Съществува огромна документация, която разкрива съпротивата срещу изучаването на скопската писмена норма в тези предвидени за анексиране от Югославия територии на географската област Македония. Въпреки че през този период комунистическата власт в България официално признава съществуването на „македонска нация“ и „македонски език“, мнозинството от жителите на Пиринска Македония продължават да се самоопределят за етнически българи. През декември 1946 г. е проведено преброяване на населението. Властта дава указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, но това среща трудности. Например, в доклад на партийната организация на БКП в с. Петрово се констатира, че „въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса – с негодувание“. В училищата, където се преподават така наречените „македонски език и история“ често се стига до конфликти между ученици и югославските учители, а самите курсове са слабо посещавани.

Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери, войводи на ВМРО и други, които отказват да се подпишат на преброяването като македонци, са репресирани, като общият им брой надхвърля 40 000 души. Част от тях са насилствено изселени в Югославия, други са пратени в лагери, а голяма част са просто избити. Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация, много от жителите на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в съпротивителното Горянско движение.

Ситуацията се променя на 28 юни 1948 г., когато от Информбюро е приета резолюция, с която ръководството на комунистическата партия на Югославия е остро осъдено за прояви на национализъм и ревизионизъм. Това слага начало на разрива на отношенията на комунистическите власти в Белград с комунистическите партии в съседните държави. Югославските емисари, в т.ч. и учителите по „македонски“ език, са изгонени от Албания, България и Гърция.

В Пиринска Македония, която представлява около 11% от цялата територия на географската област Македония, остава единствено употребата на българския книжовен език в правописната му форма след 1945 г.

В Беломорска Македония, съставляваща около 50% от територията на географската област Македония, също започва ограничаване на скопската писмена норма. Още тогава се заражда идеята на базата на костурско-леринско-преспанските български говори да се създава местен региолект, изписван с българската азбука. След разгрома на комунистическата съпротива в Гърция през 1949 г. по-голямата част от населението на Егейска Македония е заставено да емигрира.

Езиковата ситуация отчасти се променя през и след 1954 г., когато започва затопляне на отношенията между СССР и Югославия. В края на май и началото на юни 1955 г. съветският лидер Н. С. Хрушчов посещава Белград и Скопие и се подписва известната Белградска декларация. През 1956 г. Й. Б. Тито връща визитата и подкрепя влизането на войските на Варшавския договор в Унгария. В замяна на това сближаване Москва оказва натиск върху България за връщане към политиката на Георги Димитров по македонския въпрос, а върху Албания и емиграцията от Егейска Македония в Източна и Централна Европа за изхвърляне от употреба на българския региолект и възстановяване на употребата на скопската писмена норма извън територията на НР Македония.

Интересни са и процесите в Егейска Македония [дн. Гърция] след падането на Берлинската стена. През 1993 г. група местни граждани, част от които са с българско самосъзнание, а други се намират под силното влияние на Скопие, започват да издават в. „Зора“. В неговия брой от октомври 1993 г. е публикувана азбука, обявена за „македонска“, но в която са включени българските букви Й и Ъ и буквените съчетания ДЖ и ДЗ. Това е направено, за да могат да бъдат дадени примери за изписване на думи като бързо, мъка, път, ръка, фърлам, цървен и др., които не съответстват на скопската норма и не могат да бъдат изписани с нея.

Публикуваната азбука поражда огромно недоволство сред държавното ръководство в Скопие, а издателите на вестника са извикани за инструкции, като им е наложено да променят азбуката и да преминат на коневица.

Разгледаният пример показва съвременната агресивност на Скопие при опитите му да наложи скопската писмена норма извън територията на РС Македония. Процесите в географската област Македония след 1948 г. обаче ясно показват, че в 63% от нейната територия и сред голяма част от емиграцията от този район, населението само отхвърля нейната употребата и тя остава официална единствено за РС Македония, където броят на нейните носители непрекъснато намалява.

- - -

Съществуването на скопската писмена норма е безспорен факт, който никой не отрича. Без значение дали властите в Скопие ще приемат или не българската позиция, че официалният език в РС Македония е свързан с еволюцията на българския език и неговите наречия във Вардарска Македония след кодифицирането им след 1944 г., той ще продължи да бъде конституционно обусловена политическа реалност.

Това положение не променя факта, че в резултат на специфичното историческо развитие днес българският език е плурицентричен – има няколко утвърдени книжовни норми и няколко в процес на разработване. Най-рано е възникнал българският палкенски език, който окончателно е кодифициран през 1866 г. в областта Банат в някогашна Австро-Унгария, а днес се използва в Румъния и Сърбия. 15-тина години по-късно е кодифициран българският книжовен език, а през 1945 г. скопската писмена норма. Освен това в днешна Сърбия се правят опити на базата на най-западните български говори да се създадат „торлашки“ и „шопски“ езици, а в Гърция на базата на южнородопските български говори се създава „помашки“ език.