Знаем кой е този, който столичани (в отличие от провинциалистите) наричат "Попа" - патриарх Евтимий.

Колкото и велики реформисти и галилеевци да са се раждали и да са повлиявали на европейската история, аз не съм забелязал друг като нашия Евтимий, търновеца, който да е бил едновременно и в изключителна степен:

(1) Себеовладител.

(2) Християнски жрец.

(3) Голям писател.

(4) Езиковед реформатор.

(5) Неизтощим преводач.

(6) Водач на народа по време на криза (завладяването на Търновград).

След падането на България под турско робство (едва ли не турско комшийство според бъдещите поколения българи) учениците на Евтимий се разпиляват на запад и изток, стават основа за румънското православие, един - Киприан - става първи руски митрополит (равнозначно на патриарх, понеже тогава още не е имало патриарх).

А кое е най-важното? Цялата тази българска писмена култура, която Евтимий реформира с исихастки щурм, бива възприета наготово от руското средновековие, от което завинаги се сдвояват два несдвоимо далечни по територия езици и кирилицата става масова световна азбука.

Помислете. Ако сега не бе руският пазар, производителите на клавиатури и мобилни телефони щяха ли да си правят труд да слагат по копчалъка кирилски знаци? И второ. На гръцката азбука пишат сега само гърците. Нещо подобно очакваше кирилицата, ако не беше така мощна нашата средновековна православна култура, чията еманация е Евтимий.

Колко странно!

Партиарх Евтимий Търновски напуска този свят, а България остава поробена, но неговото дело и църква успяват да съхранят народа цели пет века.

Обаче е нужен само един век след Освобождението, за да се превърне същата тая църква в съкращението БПЦ.