(1) Освен велик руски писател и мислител често наричат Ф. М. Достоевски пророк. "Бесове" е сред подбудите за тази негова слава.

„Бесове“ (1873) има средищна роля в знаменитото романово „петокнижие“ на писателя, като с него Достоевски все по-твърдо заявява своите обществени възгледи и философска визия. Той е панорама на руските обществено-политически лутания, арена на атеисти и анархисти, либерали и радикали, почвеници и западници.

Обречен на крайности е и главният герой на романа Ставрогин, станал заложник на своите неудържими инстинкти, разрива между поколенията и моралната си нестабилност.

Читателят ще надникне в балните салони и в калните кътчета на нестоличния руски град, в атмосферата на масови сцени и в самотата на луди, каторжници, юродиви, губернатори, офицери, работници, интриганти, чиновници, несретници, светци и негодници.

Цензурата не пощадява „Бесове“, главата „При Тихон“, която разкрива греха на Ставрогин, не е допусната до публикация. Парадоксално, но днес критиците определят този факт като създаващ по-голяма плътност и загадъчност в романовото пространство.

За тези, който искат да научат повече, прилагаме предговорната статия от поредицата ни De rerum naturis „Защо е интересно да се прочете "Бесове“. Вярваме, че романът е съотносим със свободите на сегашния ден, както и с опасностите на тези свободи, за които предупреждава.

(2) Много интересно е обстоятелството, че още с появата си на бял свят „Бесове“ обижда, засяга, нервира всички без изключение обществени течения – от крайните нихилисти до крайните реакционери. Докато едните виждат в романа клевета срещу силите на прогреса, другите са недоволни от окарикатуряването на официалните представители на властта.

В. Райчев, „Бесът и бесовете“

Революцията се извърши според Достоевски. Той разбра характера на руската революция от дълбочината на духа, от вътрешните процеси, а не от външните събития на обкръжаващата го емпирична действителност. „Бесове“ е роман, написан не за настоящето, а за бъдещето.

Н. Бердяев, „Мирогледът на Достоевски“

Как да ви обясня, че човечеството ще мине и без англичанина, и без Германия ще се оправи и твърде вероятно и без руснака, и без наука може, без хляба дори може, и само без красотата ще загине, защото няма да има какво да прави на този свят.

Ф. Достоевски, „Бесове“

(3) Интересна е епохата, която е обект на осмисляне от „Бесове“, не по-малко интригуващи са художествените достижения на романа на Достоевски.

И тук писателят дава простор на много любими теми и мотиви от творчеството си: тезата за случайното семейство, мотива бащи и деца, неудържимите човешки страсти на Ставрогин, човекобожието при Кирилов и богочовечието при Шатов, бездната между поколенията, раздвоеността на персонажа между два избора – този на разума и този на страстта.

Романът е с широка социална база, тематична и прототипна застъпеност – неслучайно съвременниците ще го нарекат „тенденциозен памфлет“. Достоевски ползва образа на Бакунин, историята на Нечаев (прототипи на младия Верховенски), а от друга страна – фигури като тези на Грановски и Херцен (прототипи на стария Верховенски), за да покаже развитието, етапите и крайностите на руската либерална идея и социална борба. Лявото е демонстрирано според разновидностите си, радикализацията и незавършеността си. Изключение от типологичното е появата в романа на гротеска на Тургенев, принизен в ролята на писателя Кармазинов.

„Бесове“ е социално най-разгърнатият роман на Достоевски.

(4) Степан Верховенски е стар либерал, инакомислещ, от Херценовото поколение. Живее като храненик при Варвара Ставрогина, чийто син Николай Ставрогин е човек със странни подтици - когато го прихванат, може да направи всичко, включително и да се ожени за луда девойка. Което е и сторил. Синът на Степан Трофимович - Пьотър Верховенски - е от новите смутители на статуквото в руското общество, той организира тайно общество, с която стига до убийство на един от членовете. Младият Верховенски е изключителен интригант, вплел в мрежата си половината град - и губернаторското семейство в това число. Обзет е от идеята да направи от господаря Ставрогин нов цар и месия. За разположението на Ставрогин се борят две жени, майката Ставрогина също тегли от своя страна. Действието се развива в малък град, като съдържа в себе си панорама от герои и нрави, и картини, и масови сцени. Появява се и гротескната фигура на писателя Кармазинов, в която Достоевски с яд е описал Тургенев. Накрая Ставрогин ще реши сам съдбата си.

Забележете: Достоевски никога не преиздава зле приетия си от публиката роман, а романът остава дълго време инкриминиран и в новата, Съветска Русия.