×

Карл Попър (може би най-бележитият философ на миналия век и, апропо, критик на Платон и автор на термина „отворено общество“) твърди (според моите спомени, които не са докрай надеждни), че съвременната цивилизация - или поне в сегмента книги и книгообмен - започва от атинския пазар на Агората, а именно - пазар на папируси. Днес книгите са хартиени и дигитални, а през средновековието - животински кожи, и т.т.н.

Мен обаче ме впечатлява друг факт - покрай пандемията след 2019 г. се разбра, че и в Щатите, и в Провадия първата стока, която изчезна, беше тоалетната хартия. Изводът е прост и неделим като математическата нула: тоалетната хартия е диференциалният признак на съвременната ни цивилизация.

Махалото, както казват метеоролозите, има горна мъртва точка и долна мъртва точка; някои са уверени (и с право), че сега махалото е в горната си мъртва точка и отива надолу, тоест вървим към авторитаризъм, тоталитаризъм, фашизъм и пр. Та по тоя повод се сетих за тоалетната хартия. През соца (както галено го наричаме; аз съм го живял 14 години, но по-интересен ми е споменът как на 10 години писах стихотворение, което завършваше така: „ние им се отблагодаряваме, / като построяваме / социализъм / и комунизъм“; какво нещо е пропагандата, когато те подхващат още от яслата), та през соца в селото на баба ми в кенефа на двора (който беше нисък, не можеше прав да влезеш и нямаше врата, а зееше към комшиите) имаше томче на Максим Горки. От него късаха страници, за да си бършат задниците. А това издание (помня от опит, разбира се) беше солидно, хартията му - твърда като кашон. Но къде ти на село в Северозапада! В квартал на Варна, отвъд моста, като дете във външната тоалетна ползувах тестета с изрязани парчета от вестници: „Работническо дело“, „Народно дело“, какво ли не дело.

И докато все още сме живи и ни е разрешено да се шегуваме, да приключим в стил „ни в клин, ни в ръкав“ (каквото и да значи). Никога в българското население не е имало толкова пари, колкото след ковид пандемията. От 681 година насам. (За „втория акъл“ на българина - аксиомата е известна.)