×

На Коледния базар в центъра на Варна, на основната алея до градинката между сградите на театъра, тълпи. Чакам пред къщичката за греяно вино. Огромен казан, големшки менци до него. Греячът налива с голям черпак.

Поръчвам и в последния момент питам този с казана: „От тея изпарения по цял ден не съ ли...?“ (Демек не се ли омайва. „Съ“ е варненското „се“.)

Той вика: „Съ.“ Гледал да стои настрани.

Гледам го – един муден, опашката пред него нараства, очите му плувнали.

Хм, да се чуди човек: да го съжалява или да му завижда.