×

В двора на Медицинския университет във Варна на „Марин Дринов“ 55 има едно дърво (то е в центъра на алпинеум от камъни, храсти и треволяци), което отдавна е изсъхнало. Държат го, най-вероятно, като част от градинската архитектура (образно казано). Не сеят на негово място друго, живо.

Винаги съм се чудел, ако бях на негово място, какво щях да чувствам? Дали щях да живея с чувство за малоценност (макар на пиедестал)? Щях ли да мразя, да се жаля, да ругая?

Защото единственият сезон, в който това изсъхнало дърво изглежда част от общността, е зимата. Когато и останалите дървета в двора нямат листа.

А животът, както винаги, е жесток: около него са засадени няколко иглолистни дървета, които са вечно зелени.