×

Тази история започва малко шантаво.

Имало някога в Долината на приказките една Силиконова принцеса. Не знам защо така я наричали, нещо май не било наред с нейните устни. Един късен следобед тя, носена в кресло върху специална платформа не от роби, а от четири огромни кане корсо (порода кучета), се озовала на градския площад. Там се спряла да позяпа наоколо, когато не щеш ли отсреща се задал красив момък, при това сирак и много добродушен. Когато зърнал принцесата, момъкът онемял и се влюбил в нея от пръв поглед. Затичал се, паднал на колене и извикал:

– Хубавице неземна! Ще се омъжиш ли за мен!

Силиконовата хубавица така се изненадала, че прихнала да се смее и се смяла цели четири часа и половина без прекъсване. Междувременно той продължавал да стои на колене и да сменя цветовете на лицето си – побелявал, пожълтявал, посинявал, почервенявал – и всичко това от срам и унижение. Но принцесата все се смеела, купища народ се насъбрал на площада да зяпа. Станало привечер, паднала вечер, паднала и нощта, а принцесата се смее. Накрая тя, вече в истерика, млъкнала внезапно, тълпата притаила дъх, хубавицата изцъклила очи, докато се посъвземе. Тя вдигнала глава нагоре, тълпата също. Само момъкът стоял на колене с наведена глава и затворени очи.

А горе нямало ни едно облаче, луната също липсвала и само ярки звезди били обсипали свода небесен. И тогава Силиконовата принцеса постановила:

– Ок. Ще се омъжа за теб, но при едно условие.

Момъкът скочил на крака и едва не паднал – краката му били премалели и коленете подбити. Тя вдигнала ръка:

– Ще се омъжа за теб, ако ми донесеш една звезда. Ето оттам, погледни!

– Но там – загледал се той в посоката – са две мечки. От кое съзвездие искаш звезда: от Голямата или от Малката мечка?

Принцесата щракнала на кучетата да потеглят и на изпроводяк изкрещяла:

– Ти как мислиш, младоженецо?! На една голяма принцеса отива ли ѝ звезда от малка мечка?

…Така започнало всичко, а отчаяният момък нямал друг избор, освен да се обърне към тракторчето пеперуда относно трудната задача.

Тракторчето много се намръщило, като чуло цялата история от простодушния младеж, но се въздържало от коментар. Решило да събере на съвет герои от Долината на приказките, които никога досега не са решавали житейски проблем заедно. Съветът включвал лудия вятър Стратомятал, злия змей Криволей и Орльо-Борльо. Какво да се прави? – попитал председателстващият, тоест тракторчето.

Стратомятал гледал налудничаво и мълчал. Криволей го боляла единствената глава и също мълчал. Само Орльо-Борльо Трети, внукът на най-мощния орел в Долината, който вече бил завършил Харвард, но се прибрал в родината да гледа престарелия си дядо, уви, на смъртен одър, не спирал да дава предложение след предложение и да показва, че в университета е зяпал професорите в устата.

Накрая се съгласили на следното решение: тракторчето ще модифицира пеперудата си в космическа ракета. С нейна помощ ще излети в открития космос и ще се добере до Голямата мечка. Най-трудното дело е напускането на планетата. Как да стане това? Първо, Орльо-Борльо, мощен като самолет, ще го натовари и ще излети, докъдето може. Второ, веднага горе, като стигне осем километра височина, тракторчето ракета ще бъде поето от вятъра Стратомятал, а когато и на вятъра му свършат силите и височината, тогава змеят Криволей ще избълва огън от ноздрите си, който огън ще запали реактивния двигател на тракторчето, това ще го откъсне от земната повърхност, ще излезе в открития космос и оттам право към съзвездието Голяма мечка.

Речено-сторено.

Тракторчето ракета развил такава скорост, че за нула време се явил пред Голямата мечка. Поздравили се, обменили междугалактични новини. Седнали на кафе и гостенинът въздъхнал и най-сетне разкрил за какво всъщност е долетял чак от планетата Земя, преодолявайки светлинни години.

Голямата мечка, след приключването на подробния разказ, отпила последната глътка кафе, прокашляла се и бавно рекла:

– Звезди не се дават толкова лесно… Трябва човекът наистина да си заслужава… М-да… Звезди не се дават толкова лесно… Я да дойда и аз с тебе! За да се уверя дали наистина си заслужава!

И Голямата мечка се пресегнала, откачила от галактиката си малка кокетна нова звезда и пред госта я мушнала в десния си джоб. Обаче тайно от госта пъхнала в левия джоб черна дупка. Ако не знаете, черните дупки са антизвезди и антивсичко, там всичко изчезва безследно и завинаги.

Не минало много време, примерно да кажем няколко милиона светлинни години, и тракторчето ракета се приземило в Долината на приказките със скъпия си гост и отново се превърнало в пеперуда. И пак гощавка, пак кафета, пак прегръдки. Накрая всички герои – и вятър, и змей, и орел, и самият момък, и, разбира се, Голямата мечка се явили пред стъкления дворец на Силиконовата принцеса. Приели ги учтиво и ги пратили да изчакат не в антрето или в някаква зала или салон, а на плажните столове при един изключително красив двуетажен басейн под формата на бъбрек.

И зачакали. Било преди обед, принцесата още не била се събудила. Минало обед, тя тъкмо станала, ама трябвало да си направи джогинг и да си изпие витамините. Сетне леко да закуси, според рецептата на личния ѝ диетолог. Станало следобед. Принцесата имала час при ежедневния си фризьор, после фитнес, вземане на душ и се оказало, че закъснява за фотосесия. Гостите чинно чакали на пластмасовите столове до басейна. Най-сетне, привечер, дошъл слугата, наричан в двореца асистент, и ги поканил на аудиенция при принцесата.

Ала като се изправили всички сковано от столовете, Голямата мечка властно вдигнала ръка и ги спряла:

– Ще вляза само аз.

Принцесата приела скъпоценния посетител на трон, с кръстосани крак въз крак, полуголи. А-ха да си отвори устата, Голяма мечка също властно я прекъснала:

– Не казвай нищо. Първо да ти сложа звездата на челото. Затвори очи. Затвори очи, иначе няма да залепне. Гримът няма да попречи…

И тогава Голямата мечка бръкнала не в десния, а в левия джоб, извадила черната дупка и принцесата изчезнала завинаги в нея.

Какво станало с момъка ли?

Голямата мечка се върнала и съобщила, че не е имало никаква принцеса. Тръгнали си и като стигнали площада, от който започнало всичко, Голямата мечка се изправила срещу младежа:

– Искам да се върнеш в университета, да си намериш умна и скромна студентка и след дипломирането да се ожените.

А на тракторчето подала звездата, която носела в десния джоб, и заръчала:

– Пази тази звезда. Някой ден ще я подариш на първото тяхно дете. Тя ще го пази от всички болести. А цялата моя галактика ще ви намига от време на време. Гледайте горе към звездите!