×

РуZкият военен корабъл иска да му бъдеш благодарен. За какво – той и сам не знае. (Навярно защото съществува въпреки себе си.) И понеже много иска да му бъдеш благодарен, той е готов да те изличи от земята – ако не си му благодарен.

Това е, прочее, ядката на целия Достоевски.

Там хора искат да привлекат нечия любов или уважение, унизявайки обекта на любовта си – или сами унизявайки се пред него; най-често (и в крайна сметка) убивайки и човека, и (по този начин) и бога.

В обобщение: това е елементарната формула на (псевдо)парадоксалността, известна под идиома „загадъчната душа“ на руZкия военен корабъл.

Дали тогавашните руснаци са сегашните руZнаци?

През 1877 са минали едва 16 години, откак е паднало крепостничеството на руските (и не само) селяни от руските (и не само) помешчици. Крепостните тоест още не са грабнали в ръце сърпа и чука на държавата си.

Дали робското при този народ (а владелците му днес до един са бивши крепостни или поробени етноси) е (преобладаващо) живо и днес (макар доброволната робия през последните модерни десетилетия да назоваваме стокхолмски синдром)? Дали изобретението "руска рулетка" не подсказва народотрагедия (а не "загадъчност")?

През 19 век при тях доминират думите на Достоевски, Чехов, Толстой и сие, започвайки от Пушкин, Гогол и Лермонтов.

През 20 век (и за капак и в 21-ви) заповеди дават чудноватости: Л*нин, Ст*лин, П*тин (като само последният е със собствената си фамилия – може би защото е със същата наставка -ин, с която да се гордее; другите кръволоци са с фамилии псевдоними, а средният даже не е и русский).

Тогавашната Русия (1877) е пътеводена от интелигенцията си. След 1917 интелигенцията е предостатъчно избита или (де тоя късмет) напъдена (напр. Айзък Азимов, Айн Ранд и още знайни и незнаци „бойци“ на американския интелектуариум – а оттам и на световния), а на бившите крепостни мозъците - промивани, ала все таки имперски еманципирани, та да се докарат дотам, да не знаят на кой свят са.

Държава като СССР (покрай всичко останало) създаде и нови московски опричници под формата на репресивен и пропаганден човешки продукт, в който властват вечното двуличие и безскрупулност на агентурно-ченгесарско-силовашките антисамостоятелно мислещи човешки инстинкти. Когато този човешки материал остаря, пожела да не умира никога – или поне, ако може, първо другите да умрат.

Разбира се, има далеч по-простичко и вярно геополитическо обяснение: великорусите искат да ч*кат белорусите и малорусите. Ала докато беларусите им се подг*зват, малорусите се оказаха украинци. (Извинете за френския.)

В овладяната до съвършенство кагебистка информационна военщина също няма нищо загадъчно, а библейско простичко: фашистът вика „Дръжте фашиста“. На което получава на собствения си език съвсем простичък отговор (пак библейски, но необвързан с каиновския синдром, а с процедурите на първородния грях):

– Русский военный корабль, иди на***.

Но най-важното обобщение е това: децата в Украйна, които сега са поне 7-8-годишни, които са свидетели на ставащото у домовете им, при среден живот от, да кажем, 70 години, в следващите 60 години, а много вероятно всички украинци до края на 21 век – няма да простят.

Кого и как, и колко, и докога да мразим, всеки си избира сам.

Само страхът е вездесъщ.