В телевизора спорят двама философи. Философът На Власт разказва:

– Общественото Мнение е като лавата! То е в земните недра, Земята се върти около оста си и прави пълен оборот за денонощие; през това време Общественото Мнение надзирава гранитните коридори, обикаля и осветява подземните тунели, докосва ядрото и оттам черпи своето вдъхновение и дръзновение. Получило своята пътна карта от вътреземното слънце, то се засилва с трясък, устремява се към повърхността, пробива си път през всякакви пластове, избутва всичко по пътя си. И накрая, когато дойде време да излезе на повърхността, да отпуши тапата, да избие чивията, Общественото Мнение се измъква от земната опека и се устремява към атмосферата. Атмосферата обаче го посреща със своята хладна мъдрост и го опитомява на повърхността, като превръща Общественото Мнение ту в грандиозна прекрасна нова планина, ту в нов приказен океански остров, който ще бъде населен…

Философът Дисидент опонира:

– Общественото Мнение е като бетона. То се върти в бетонобъркачката с какъвто интервал го е изчислил инженерът и с колкото вода е нужно, за да не му се втвърди консистенцията. Бетоновозът се лута из строителните обекти, ръководи го график и трафик, държат му сметка за всичко, но и всичко възлагат на него. Само понякога някой прост шофьор вземе, та излее бетона не където трябва – един вид, на метеното. Вместо да го изсипе, както си му е ред, в бетон-помпата, оттам по шланга, по единствения и безспорен шланг да потече течното сиво злато по артериите на кофражите, вещо напътствано от премиер-краниста, та вместо това някой хулиган вземе и го изсипе на пътя, и изсипаното препречи пътя като едно голямо безформено… абе, направо да си го кажем – лайно. Сетне иди с шило, чук и канго, па изчисти това лайно, когато замръзне само за няколко часа…

Сега пък Водещият Философ ги прекъсва…

Но майната им; да изключим телевизора. А къде е в това време Общественото Мнение?

По същото време Общественото мнение е в хипермаркета, на опашката сред много себеподобни Обществени Мнения. То чака чинно. Ако днес бе 1980 г., то щеше да дъвче шумно дъвка и да размесва с ръка в джоба монети, банкноти и онази си работа. Ако днес е 2020 г., то Общественото Мнение е надянало маска до очите и ушите и трепетливо стиска в джоба безконтактна дебитна или кредитна карта. И важен детайл: под едната мишница Общественото Мнение стиска брошура проспект с най-добрите дестинации из Тихоокеанските острови, за да мечтае; в другата мишница Общественото Мнение е приклещило стек тоалетна хартия, за да живее.