Тази снимка направих на 17 февруари 2013, неделя, най-случайно. Просто ми направи впечатление протестното снаряжение и екипировка на минаващ пред мен човек. Сетне, след трагичния за Пламен Горанов 20 февруари, като си гледах снимките, видях, че всъщност това е бил той.

×

1

Варненското шествие от зимата на 2013 събори един кмет и едно правителство.

Защо точно наричаната „овчедушна, инертна” и прочее Варна първа блокира кръстовищата?

Понеже варненци са под игото – заклещени във всесилията и своеволията на икономическа групировка. Следователно варненци са много чувствителни, когато някой им се налага и ги унижава. Следователно всички варненци отрано дадоха наум диагнозата за тогавашното правителство: това правителство, което прехвърли статута на Морската градина, разреши укрепването на ската, тоест отпуши бъдещата мутренска Алея Първа.

- И то не смее да тръгне срещу ТИМ – казаха си варненци, - дори напротив излиза. Значи спукана ни е работата.

Чудно ли е тогава, че когато през февруари и март 2013 година шествието минаваше покрай сегашната хотел-галерия „Графит”, шествието внезапно и громко започваше да скандира „МА-ФИ-Я, МА-ФИ-Я”? Не е чудно. Чудното се бе случило години преди това, когато общинският съвет предаде бившата градска галерия на това място и сега там има увеселително заведение. Варненци са унижени, но помнят, не забравят.

Знае ли някой датата, на която бе първият протест във Варна и следователно в цялата страна?

10 февруари 2013, 11 ч., неделя, 500 души – протест за тока.

Някой ден историците на периода ще я учат наизуст. Това ще го продиктува историческата дистанция.

А на 10 февруари хората се разбрали отново да бъдат там другата неделя. Тогава, на 10 февруари, стигат и до моста, хвърлят яйца по енергото, един е задържан и пуснат. След задържането на човека варненското шествие минава предупредително покрай 1 РПУ.

Само че не изтрайват до другата неделя, а още на следния ден, 11 февруари, отново са пред общината. Вече от 18 ч., пак 500 души. Ала този път полицията е с щитове, спира хората на катедралата, не ги пуска към Аспаруховия мост. Даже полицейски шеф подклажда темата, като заявява, че мостът ще бъде бранен.

Това, разбира се, предизвиква силен обратен ефект.

На другия ден варненското шествие прави знаменитите си маневри.

Полицията е с кордон пред катедралата, обаче революционната тълпа я изненадва с хитър обход и заварва полицията в гръб. Почва надбягване по посока моста и улица „Девня”, където е сградата на печалното енерго.

4-ти ден. Във Варна вече са 3000 души.

Даже стартират междуособици между протестиращите: наръган е един. Като всичко българско, и протестиращите са на лагери и групи.

Това какво ви говори? За организираност или случайна стихийност? След малко, като посочим участието на варненските вестници, ще се върнем на тоя въпрос.

На 5-ия ден протестът се еманципира срещу кмета, а само след седмица е срещу централната власт.

За капак някъде по това време пак шефът на полицията обявява, че ще вадят и водните оръдия. Това, разбира се, предизвиква силно любопитство у варненската младеж и броят на протестиращите бързо нараства. След глупостите с моста и водното оръдие шефът най-сетне кандисва и заявява, че и редовите полицаи подкрепят протеста.

И наистина! Оттам нататък полицията действа солидарно, но и професионално – не провокира, а патрулира големите тълпи, а като останеха малко, раздробяваше протестиращите на групи.

Ако сравните варненското шествие със столичните протести месеци по-късно, от лятото и есента на 2013, вече по съвсем друг повод, ще видите голямата разлика: всеки варненец, който е протестирал, знае как хората заставаха с телата си пред щитовете на жандармерията, за да ги пазят. Варненски символизъм. Сравнете с щитовете на жандармерията, излъчени в праймтайма на 23 юли 2013 да пробиват път на белия парламентарен автобус.

Знаете ли как се познава съставът на едно шествие? По скоростта, с която се движи. На грандиозния 17 февруари шествието се движеше бавно, в състава му имаше хиляди възрастни и невръстни дечица, майки с колички. На 18 февруари, понеделник, шествието разви такава скорост, че за нула време стигна делфинариума, завъртя през квартал „Чайка” и се върна пред общината, където бе пресрещнато от тълпи закъснели протестиращи. Беше съставено от млади хора. По-възрастните едва догонваха опашката, повечето се отказаха. На няколко пъти организатори-водачи крещяха на челото да спре, но не би.

Също така съставът на едно шествие се познава и по знамената в челото. Ако са много, ако са с огромен транспарант и тъй нататък, значи съдържа всички елементи на организираната манифестация. Защото варненското шествие в началото бе организирано. Но бе и неорганизирано – нямаше познатите трибуни и микрофони.

Факт е, че Варна никога след 1989 година не бе виждала толкова хора, колкото на 17 февруари 2013 година. Еманацията на варненските протести.

Варненското шествието от 17 февруари е малко да се нарече грандиозно. То обхвана всякаква възраст, пол и занятие. Денят бе хубав и това увеличи грандиозността.

Представете си шест платна, пълни с народ. Посока – Аспарухов мост. Представете си, уважаеми варненци: челото на шествието е на моста, а краят още не се вижда на Полиграфията!

Всякакви форми на гюрултия: свирки, тромбони, фанфари, вувузели, лъжици и тенджери, сирени и прочее, и прочее, и прочее.

Знаменитото чучело с надпис КРАДЦИ, което сетне ще бъде изгорено; ковчег за ЕРП-тата и обесено друго чучело пред общината.

При гледката на това тълпище жандармерията хукна към моста. Там бързо го изостави и хукна към енергото. Но навсякъде жандармерията сваляше щитовете, а хората заставаха пред тях, за да ги пазят. Те са наши, казваха хората.

Оставено само на себе си, варненското шествие не премина моста. И слава богу! Не знам дали Аспарухов мост е изчисляван да поеме тропащи хора по цялата си двукилометрова снага.

Казахме, шествието бе организирано, но и неорганизирано. Още едно доказателство. Обикновено някакви оратори ръкомахаха нещо на руския паметник до общината, обаче шествието нетърпеливо стъпваше на пътното платно, блокираше пътя и тръгваше да протестира. И тогава по най-смешен и нелеп начин водачите, ораторите, организаторите хукваха след него и го гонеха.

След чудото на 17 февруари се запали и Орлов мост в София и в страната. Лозунгът е твърдо против правителството.

А знаете ли как се мери количеството на едно шествие? Сигурно знаете, понеже по време на парламентарните протести през лятото на 2013 полицията стана за смях с посочваната численост на столичното шествие.

Можете сами и с невъоръжено око да си изчислите шествието. Броите колко души има примерно на 10 квадратни метра, следите колко време се точи шествието и смятате дължината му спрямо скоростта на ходене. Проста работа. Но грандиозното не идва само от количеството. Трябва и качество.

Но за качеството, тоест за хората, които съставяха варненското шествие, след малко.

А аз, редовият шестващ, какво си мислех в онези моменти? Аз си мислех каква реч бих дръпнал, ако случайно се окажех на трибуната. Ей така, бях си го задал като интелектуална задача. Речта хем да е вярна, хем да е реторически опрятна. Сиреч с изискванията за такъв тип речи: реторични и обикновени въпроси, кратки, ясни и еднозначни тези, без двусмислия и многосмислия, с кратки и точни отговори, с повече цифри; най-важното плясваш още в началото – а в края задължително категорични изводи плюс призив за действия. Точно по правилата на рекламното послание!

И ето какво измислих:

ЗАЩО СА БЕСНИ ХОРАТА

Реч, (не)произнесена пред над 20-хилядното протестно шествие във Варна на 17 февруари 2013

От колко години е кризата?

От 5.

От колко години е това правителство?

От 4.

От колко години бензинът трайно скочи с 30 и повече стотинки?

От 3.

Какъв подарък ни направи правителството през лятото на 2012?

15 процента увеличение на тока.

Е, благодарим.

Стискахме зъби, портфейли, палци, за да мине кризата.

Призоваваха ни да сме търпеливи.

Бяхме търпеливи.

Докато не дойде подаръкът - през лятото на 2012 токът скочи с цели 15 процента.

Ето затова са бесни хората.

Да смятаме заедно:

ако през 5 или 6 зимни месеца плащаш по 200 лв ток, 15 % от тези 200 лв правят 30 лв.

6 месеца по 30 лв са 180 лв.

Тоест правителството ни подари още една месечна сметка за плащане.

Благодарение на правителството зимата на нашето недоволство се увеличи с един месец, а годината стана с 13 месеца.

Е, благодарим.

Ето защо са бесни хората.

И още, и за друго са бесни.

ЕРП-тата са чужди инвеститори, които генерират печалба и тая печалба я изнасят навън.

Излиза, че нашето правителство е посредник между нашия джоб и печалбите на инвеститора. Даже му направи подарък това лято - 15 процента повече приходи.

Е, благодарим.

Какъв е изводът?

Че до седмица протестът трябва да бъде с лозунг за предсрочни избори.

Че следващото правителство трябва предварително да научи, че ще има шест месеца, за да разгърне програма за компенсиране доходите на хората.

Както киселото зеле се претачва сутрин и вечер, за да стане по-добре, така - ако се наложи - всяка година ще се претачват политиците чрез избори.

Ето затова са бесни хората.

А кое е най-страшното?

Най-страшното е, че догодина 15 процента от вас - които сте сега по улиците – сигурно ще бъдат в чужбина.

Хе, чета сега речта, наивностите и прогнозите й и си мисля: следващото правителство нямаше и 6 дена, но пък се оказа и антихуманно. Но това в дебели скоби.

Не мога да опиша букета от плакати и остроумия, лозунги, снимки и колажи, които можеше да се видят във варненското шествие. Човек трябва да седи на едно място минути и часове, за да мине цялото това пъстрило пред очите му. Интелигентният човек би се зарадвал искрено и дълбоко от тоя творчески и граждански устрем. Записал съм си някои от лозунгите, съжалявам, че не направих инвентарна книга на лозунгите във варненското шествие. Призовавам днешните столични протестиращи да запишат всеки лозунг, всяко остроумие на народния творец.

Ето това е народно творчество.

Обаче, дами и господа, вие трябва добре да разберете каква енергия се крие в едно човешко шествие. По-голяма енергия от тази на океанските дълбочини.

Защото протестът е сбор от лични протести. А много малка част от тези лични протести става известна на света. Ето как изглежда един типичен протест.

На едно от шествията пред мен вървеше девойка. Тя бе написала нещо на листче, А4 формат, бял копирен лист, с химикал. Даже и аз не успях да го прочета. И това момиче вървеше с ясно усмихнато лице, вдигнала ръка с нейното листче – и това можеха да го видят двама души зад нея. От 20 хиляди. Това е енергията на един протест. Никога няма да забравя лицето на момичето, беше възторжено и помня как тръпки ме полазиха и си помислих: ето, сигурно тя е тихо момиче, скромна, плашлива, така е в живота, ала в шествието тя е смела, категорична и щастлива - и лицето й грее във възторг. А нейният протест в тълпата е невидим, господи.

Може би затова му давам живот сега в тоя спомен.

А във варненското шествие животът бе весел. Като махнем споменатите надлъгвания с полицията от страна на варненската младеж, случваха се и показателно-занимателни неща. Например магазин за боя взе да предлага 20 процента отстъпка, ако боята бъде купена за плакати.

- Добре, де – ще си кажете – само на 17 февруари ли беше цялата работа?

Не. Шествието на 19 февруари бе не по-малко знаменито. Шествието посети паметника на Апостола Васил Левски. Цялата Морска градина грейна от запалени свещи, набучени околовръст в пръстта. Ето това бе истинско поклонение пред Апостола, а не класическите поколенчески гевезелъци. Шествието бе поведено от Левски – хората тръгнаха с неговия портрет в ръце.

А когато стигнаха катедралата, хората ревнаха българския химн – имаше сбор на знамената. Радвам се, че бях на 19 февруари 2013 във Варна. (Ден по-късно правителството щеше да подаде оставка.)

На 20 февруари Пламен Горанов се самозапали и изгоря пред община Варна. Неговият протест бе повече от видим.

Аз на колко години ви се струвам? Пламен бе мой набор, родени сме в една и съща година. Аз не го познавах. Но странното е, че на 17 февруари го видях и снимах. Беше колоритен гръб на някакъв човек, с туристическа раница, с някакви метли по нея. Лицето му видях сетне от снимките след трагедията.

2

Когато си мисля за Пламен, който пламна през общината, ме чопли един въпрос. Той се запали рано-рано сутринта. А защо именно е избрал този час? Мисля си, да не би пък да е искал да спести жестоката гледка на многото хора, които биха били там в по-късни часове? Дали пред такъв един трагичен личен жест Пламен не е мислил и за шока за околните? Или пък – както твърдят приятелите му – е бил предизвикан от портиерите (разбирай охраната)?

Знае ли някой.

Ден след трагичната му гибел пред общината започна грамадата. Апропо, тя оцеля и лятото, въпреки величието на варненския общински съвет, който най-искрено се уплаши, че тая грозна гледка, тая грамада, тая грозотия ще изгони туристическите гости на града.

Общественият гняв никога не е красив. Само шествията му са красиви.

След падането на правителството варненското шествие сложи на мушката за отстрел варненския кмет. По-рано варненски треньори организираха снимка на деца с плакати, подкрепящи кмета. Това гадно нещо е същото като така наречения контрапротест, организиран от поддръжници на аферата Орешарски.

Не че останалите дни на протест не бяха многопосетени и интересни. На 3 март варненското шествие изписа с тела БЪЛГАРИЯ пред катедралата. Перманентно се обявяваха огромни цифри на посещаемост – ала така и не се появи снимка, която да конкурира похода към моста от 17 февруари.

След 8 март протестът рязко спадна, дори снимките от първите страници не са на протеста. И тук идва много интересен въпрос: казахме първите страници. Добре, но на кои вестници?

Двата флагмана на родната варненската преса понастоящем са „Народно дело” и „Черно море”. Първият е на сметката на червен депутат, вторият е в портфолиото на трите варненски букви.

Защо НД и ЧМ се държаха различно? Защо първият отразяваше люто, а другият предимно мълчеше?

Аз съм се забавлявал във варненската градска библиотека да разглеждам вестниците отпреди години, по-точно от месеците декември 1996 и януари 1997. В онази година бях студент в София и съм свидетел как хората – тогавашни протестиращи – изтърбушиха задния вход на парламента и атакуваха някои прозорци, като преди това издъниха покривите на парламентарните автомобили. Та за някои тогавашни вестници такива събитията нямаше! Ако сега падне бомба в библиотеките и останат само техните течения, бъдещите хора няма да знаят, че е имало някакви събития през онази зима.

Ето ви и поведението на споменатите два варненски флагмана тази зима.

Поведението на ЧМ: На 11 февруари първи надушват новината, снимка на първа страница с протеста. НД даже преди да се е светнало. След това 2-3 дена отразяват професионално, явно чакайки напътствия. По едно време сменят тона: през тях говори полицията, публикуват се нещо като предупреждения-заплахи към гражданските неподчинения. В крайна сметка ще отразят само най-големите неделни протести – от кумова срама: от 17 февруари, от 3 март, смъртта на Пламен. Е, по най-професионален начин, когато спада вълнението, почват с удоволствие и в тънкости да отразяват разнобоя и скандалите между дирижираните клики от водачи на протеста.

За НД е излишно да споменавам – той става почти хроникьор на протеста във всичките му антиправителствени аспекти. Няма ден без първа страница с протеста.

Тук пак се сещам за горния въпрос – относно организираността / неорганизираността на варненските протести.

Но от този въпрос ми се гади. Още повече като се сетя за разказаното ми от вътрешен за протестите човек, който ми обясняваше за някакъв джиесем за 30 000 лева, който използвали, за да направят капан и да фиксират кой протестиращ на коя хранилка е. Например звънят на един от наръганите организатори от номера на варненски политик, партиен водач, и уговарят нещата: среща, сума, план за действие. Сетне отиват при същия партиен водач и му казват за съответния организатор: „Той те предаде.” А какво да кажа за пуснатите във варненското шествие провокативни бригади с яки момчета с тромби. Когато хората завикат „ТИМ – МАФИЯ” и подобни, мускулните момъци надуваха тромби до възбог. Да контразаглушават.

Варненското шествие понесе в организма си всичко и всякакво.

Че протестът бе мощен и спонтанен, лесно може да се проследи според смяната и еволюцията на обектите на протест. Много любопитна работа.

Първо бяха сметките за ток. Централната власт обеща намаляване.

Второ, протестът поиска падане на правителството. То падна.

Трето, долу варненския кмет. Трудно и с цената на човешка гибел, но и той падна.

По едно време в търсене на следваща цел варненското шествие взе под прицел БДЖ. Блокиране на гарата, искане на защита за националната ценност. Това обаче бързо отмря, когато се сетиха за общинския съвет.

И така, поискаха оставка на варненския общински съвет.

И най-накрая варненското шествие си намери майстора.

Как мислите, дали общинският съвет подаде оставки?

Хе. Кърлежът сам излиза ли от винта си?

Същото се пренесе през лятото и есента на 2013 година, само че на централно ниво. Сега шествието бе столично, а кърлежът – българският парламент.

Походите на варненското шествие бяха кръстоносни.

И за финал искам да припомня що е историческа дистанция.

Това е да видиш хода на събитията в тяхната логика и цялост, в крайната им цел. Все едно да погледнеш над град като Варна от птичи поглед.

Всичко разказано дотук дали ви се вижда като някакви отдавнашни събития?

Да, ама не.

Минете край общината – грамадата е там. Снимайте я.

ПП (от 2017). В началото на 2016 махнаха грамадата.

ПП (от 2019). Бяха се оправдали с ремонт, но скоро грамадата пак се появи. И до днес е там - скромна, ала безпрекословна. Обещаният паметен знак под формата на сърце, който да символизира жеста на Пламен, липсва със страшна сила. Междувременно контрапротестите станаха норма на политически полуплощадни маневри, протестиращите ги клеймосаха като "протестъри" и всички дружно затънахме в цацаратури и гешефтури.

ПП (от 2020). Реших да допълвам този послепис по темите на статията и в бъдеще, та послеписът да стане летопис за потомците на Варненското шествие (вече не мога да употребя това словосъчетание като нарицателно и затова го пиша с главна буква). Мисля, че след толкова години паметта за Пламен Горанов остана само у приятелите му.

Тогава, през 2013-а, падна правителството ББ-1. А днес сме - представете си - с правителство... ББ-3!

ПП (от 2024). А днес сме, представете си, в „сглобка“. „Жив е той, жив е“ - но не Караджата, а ББ, ДП, АД и прочее паплач. Варна има нов кмет и набори на Пламен Горанов като общински съветници - но грамадата е още там. Хм.