- Най-важната черта от Вашия характер?

Следването на критерия. Аз и по принцип не вярвам много-много в себе си, но вярвам силно на кумирите в себе си.

- Качеството, което най-много харесвате в един мъж?

Качествата са индивидуално присъщи. Както един автомобил може да е прекрасен на магистралата, но пък не става за планинските камънаци. Това, което харесваш в един, често не можеш да понасяш в друг. Нямам отговор.

- Качеството, което най-много харесвате в една жена?

Жената е като мъжа по отношение на качествата. Е, това, което стандартният мъж гледа по жената, обикновено движи погледа по вертикала. На мен в общи линии ми е все тая.

- Какво цените най-много в своите приятели?

Аз почти нямам приятели, явно от проклетия. Обаче това, което прави приятелите приятели, е умален модел на това, което прави семейството семейство – приятелите те познават отблизо, "без маска и без грим", дето казваше Вапцаров. Ако нямат против да те зяпат какво си „озъбено, свирепо куче“ (пак Вапцаров) – значи имаш и приятели.

- Най-големият Ви недостатък?

Мизантропията.

- Любимото Ви занимание?

Колоезденето. Понеже писането го имам вече за пожизнена ангария.

- Най-голямата Ви мечта за щастие?

Ще я спестя. Имам, но няма да прозвучи добре.

- Кое е най-голямото нещастие?

Тези, които имат деца и които от време на време се кръстят, мислейки си за нещо си, знаят какво би било най-жестокото нещо. Не дай, Боже, никому.

- Какъв бихте искали да бъдете?

Руски писател.

- В коя страна бихте искали да живеете?

Това, което е пъпната ми връв, е българският език, майчиният език. Където е българският език, там е и страната, в която - и да ща, и да не ща - живея.

- Любимият Ви цвят?

Зелен.

- Любимото Ви цвете?

Не познавам цветята. Навремето, когато учих в Руското училище, в началния курс (преди 22-23 години), слизах от квартал "Владиславово" с тролея, от спирка "Нептун" вървях към Руското училище и там вдясно, където са къщята, една бабичка продаваше кактуси. Може би съм купил някога кактус.

Бабичката отдавна е другаде, предполагам, кактусите са вечни.

- Любимата Ви птица?

Този въпрос ме изненада. Аз обичам птиците – като всеки човек, съзнателно или не. Навремето няколко години (като ученик от последните класове) имах птичи период, демек използвах птицата като метафора, сравнение, мотив и сюжетен подтик в стихосъчинителството. Нямам любима птица. Важното е да лети.

- Любимите Ви автори-прозаици?

Достоевски и всички останали.

- Любимите Ви поети?

Вапцаров и Есенин. Наумил съм да преведа десетина стихотворения на късния Есенин и ще ги преведа. Засега съм на половината път. По един превод на две години.

- Любимите Ви литературни герои?

Понеже съм завършил филология, главата ми е пълна с имена на литературно герои. Толкова, че оперативната ми памет явно се е задръстила и от години много трудно или изобщо не запомням имената на живите хора, с които се запознавам.

Любимите ми герои са ми сантиментално любими, част от моята душевност. Как да ги отлича и отделя?

- Любимите Ви литературни героини?

Тук ми е по-лесно. Понеже великите писатели са по правило мъже. И всичките романисти имат героини и любови в сюжетите си. Обаче – на пръв поглед може да е странно – много малко от тях умеят да разбират и да описват интересно жената. (Аз, да речем, никак не умея, а пък любовни сюжети най-старателно избягвам). Е, Тургенев и Достоевски, например, са майстори в такива портрети. Аз съм пристрастен към галерията на персонажите на Достоевски.

- Любими композитори?

Бах, Бетовен, Чайковски, Фреди Меркюри и Ричи Блекмор. И още сума народ. Впрочем, баща ми и брат ми са музиканти, та и аз вдявам малко от солфеж.

- Любими художници?

Не разбирам от изобразителното изкуство, макар сестра ми да е художник и скулптор. Винаги съм се чудил, когато съм ходил по улицата с нея и аз й казвам, че виждам насреща дърво, а тя ми обяснява, че не виждала дърво, а някаква хармонична комбинация от зелен, червен и прочее цветове.

В казармата взводният командир в стаята си имаше репродукция на Айвазовски. Отгоре на всичко знаеше кой е. (Не знам защо са сетих за това баш сега.)

- Кои са Вашите герои в реалния живот?

Имам само два-три романа, още съм начинаещ... а също и като замлъкнал поет: все още предимно описвам себе си в различните си възрасти. Но се боря и старая, та ми е интересно и на мен какъв в бъдеще ще излезе отговорът на тоя въпрос.

- Кои са Вашите героини в историята?

Не разбирам въпроса. Или нямам героини в историята. Едно от двете.

- Любимите Ви имена?

Имената обикновено зависят от човека, който означават. Та ще ги спестя, понеже с петилетките тия работи се попроменят.

- Какво най-много мразите?

Мразя възклицанието, чиновническодушното възклицание: "Никога няма да се оправим"! Ами няма да се оправим, докато това ни е девиз, тоест докато сме отдадени на посредствеността.

- Кои исторически персонажи никак не харесвате?

Ако има някой да не съм харесал, няма и да го запомня.

- На кой военен подвиг най-много се възхищавате?

На всички, дори и небългарските. А на българските обикновено плача и се вълнувам, докато чета. Никога няма да забравя как нашите опълченци по време на Освободителната война 1877-78 г. атакуват турските редути на нож, минавайки през окопите на несмеещите да тръгнат заради свирепия картеч руски солдати. Четох спомени на руски войник, който казва само: "Ние не можехме глава да вдигнем, а българските опълченци минаха над нас и продължиха напред с някакъв стон, не с вик, а със стон". Това е бил петвековен стон. (Ето. И сега пиша това, а очите ми взеха да се блещят и пълнят. Спирам за малко анкетата.)

- Коя реформа най-много харесвате?

Даването права за гласуване на жените. Да видят хубаво ли е.

- С какво бихте искали да ви е дарила природата?

Отличен въпрос. Ако имах глас, па и да е с по-висок диапазон, нямаше да е лошо. Знаете ли какво е отличавало Апостола? Нещо, което ще прочетете в историите, но няма да го намерите анализирано.

Левски не е бил литератор, сигурно е бил простичък оратор, запленяващ с лаконично, простичко слово. Поне така си го представям от купищата книги със спомени, които съм чел за него. Съчетано с това, че Левски е бил докрай отдаден на мечтата и делото си – та той, когато рядко се е прибирал у дома, се е прощавал с майка си с известно отстранение: нали знаеш, мале, аз вече не съм твой, аз съм общ, с мене всичко във всеки момент може да се случи... Обаче Левски е бил певец. И като бивш дякон знаел е канона. Когато е бил в населено място по време на служба, винаги се е качвал и пеел в църквата. Представете си, първо, какво удоволствие е за хората да идат да чуят втръсналия им поп и да чуят изведнъж такъв глас. И второ, няма ли човек друго отношение към човек с такъв явен талант, към златоустия? Само заради това дори. Ето една от причините Левски да е бил така обединяващ и старо, и младо. В неговите комитети членуват и чорбаджиите, и просяците. Едва след смъртта му се появява цепнатина между поколенията, разделят се на стари и млади.

Някой ден ще напиша пиеса за Левски (когато намеря сюжетно зрънце). И в упътването задължително ще напиша: "Актьорът, който ще играе Левски, да пее прекрасно; ако не се намира такъв, тогава по-добре не поставяйте пиесата".

- Как бихте искали да умрете?

Аз по принцип бих искал отдавна да съм умрял, ама не би. Ще чакам.

- В какво състояние на духа се намирате в момента?

Трезво.

- Кои грешки можете да простите?

Всичко, освен пренебрежението. Всъщност обратното на любовта и омразата (които са двете страни на една монета, на пристрастието, корелацията симпатия-антипатия) е безразличието, пренебрежението.

- Вашият девиз?

Нямам. Но обичам да предписвам като лек срещу самолюбие изречението, с което почнах първия си въпрос: Не вярвайте в себе си, но вярвайте на кумирите в себе си.

Хм. Ето че и от тази анкета се получи нещо като стихотворна структура: с начално-финално повторение.