Варна, бул. "Чаталджа"

×

Като живеех във Владиславово (Варна, България) през социализма, до 1990 година включително, имах един съсед, Гошо. Баща му беше счупил един стол и една китара в главата му. Гошо – тогава бях на 13-14, а той да е бил на 16-17 – дъвчеше райграйс, за да не го усети баща му, че е пушил. Но баща му не разчиташе на обоняние, а си го млатеше – явно от личен опит. Помня добре как Гошо се канеше: само да порасна, ще му разкатая фамилията на баща ми... или нещо такова. За баща му съм споменал в първия си [новобрански, тоест неуспешен, а за капак и с елементи на драматургия] роман "Поменик" - веднъж му ходихме на гости с баща ми в края на 90-те. Той извади самоука тетрадка и самоук акАрдЬОн (малкият му син свиреше на тамбура – училището в Широка лъка) и изпя една НЕГОВА НАРОДНА песен за това как се запознал с жена си и как РАЙСЪВЕТЪТ им дал апартамента във Владиславово. Жена му се просълзи, аз се блещих културноантропологически. На петия етаж до нас живееха.

Райсъвети имаше допреди 1989 [това е вметка за постфейсбучните поколения] – сега им викат "община". Помня добре стиха с датив: "...и се райсъветУ помоли". Това не е шега, не е фикция или мистификация, чиста истина е. Авторът, сиреч бащата на Гошо, умря преди десетина години. Сигурно е заминала и неговата тетрадка. Имаше той през соца едно жигули. Аз съм го засичал (да съм бил 5-7 клас) на съседната улица как сваля някакви булки, возени на задната седалка на това жигули. А той беше и "отрядник" на народната република – сиреч доброволно ченге, съблюдаващо реда. А Гошо за последно преди повече от 15 години го видях в Аспарухово, в квартира под наем, имаше жена и мотор. С мотора, разправя, веднъж паднал заедно с жена си и оттогава тя не се качвала. Дано да е жив и здрав.

Та представете си, че Гошо – дори да не е така грамотен, да не е станал IT спец, дори да няма собствена компания, да не е, да речем, дъновист (или някакъв друг -ист), даже нека има партийни щения (кой ли БГ сиромах няма), че да драпа към политическата черга с неговите гурута... представете си, че тоя Гошо – предишен и сегашен – е подгонен от политическия си баща. И бяга, и се крие в комшията. Тоест у нас, съседния апартамент на петия етаж.

Аз дали ще го предам на баща му? За да му строши втора китара в главата? Или да му отсече главата? Как мислите?

Много е неприятно да си социално страхлив – тогава ще продадеш и родителя си (какво остава за съвестта). Когато си социално страхлив, първото, което те издава, е скромната ти обща култура, образование, неприродна интелигентност – те са задължително условие.

Великобритания навремето не върна на НРБ Георги Марков. Наложи се НРБ да го убие с помощта на СССР. В средата на 90-те години на една софра спорих (алкохолно скандалче) с един действащ редови полицай, който се кълнеше, че Георги Марков, дисидентът със задочните репортажи за България (по които ВЕЧЕ съдим за соцвремената и нравите; както от Захари Стоянов за априлското въстание – аз това и му обяснявах тогава, в аванс), избягалият Георги Марков бил агент на ДС. Това е била опорната точка на тогавашните полицейски екипи, инструктажи, нрави и ценности... аз разбирам, разбира се...

Мислите ли, че сегашен, избягал месец преди преврата в Турция, турски гражданин, оставен от съда в България (невърнат), е ценност за един полицай, който е дресиран с подобни опорни точки?

Съдът го (при)хваща, той го пуска. Осем турски военнослужещи бягат с хеликоптер в Гърция по време на преврата – някой изобщо дали си е помислил някога, че Гърция ще ги върне на Турция? И това са военни, а не IT бизнесмени, които стопанисват хостинга на една не-знам-си-каква-част от турските сайтове (благодарение на такива услуги четете и този скромен и никакъв анапест сайт).

Аз съм работил един ден в живота си като охранител – във варненското пикадили (голяма буква и кавички едва ли заслужава това съществително собствено). В хранителен хипермаркет сиреч. И помня отлично какво ми беше нужно, за да си върша добре работата: ВСЕКИ един купувач (човек демек) е потенциален крадец, престъпник. Няма друга гледна точка. Аз издържах само този един-единствен ден.

При полицаите е голям проблем гледната точка – тя често е ДРУГАТА. А дали полицай или военен е станал политик - от манталитетна и ежедневна гледна точка няма особено значение.

Днес минавам покрай една пицария (лятото в курортните населени места бизнесите се изнасят към курортите – досущ като емигрирането) и чета на вратата следното: "Уважаеми клиенти, във връзка с откриването на двата летни ресторанта на фирмата и невъзможността за намиране на смислен и качествен персонал, колективА на пицарията ще се премести в другите две заведения. Очаквайте ни тук отново наесен, с изцяло нова концепция и нови изненади! Извинете ни за безпокойството!"

Смислен и качествен персонал – сиреч материал. Материалът, който управлява, благодарение на материала, който го избира. Според варненската пицария – липсва.