(1)

РОКФЕЛЕР

Рокфелер (внукът на основателя на финансовата империя) е запомнил завинаги трима от преподавателите си, които е избрал да посети: 1. по британска конституционна история до 17 в. на Макълуейн, 2. курс на Луис за поезията на Колридж и Уърдзуърт и 3. икономическа история на Англия от ср. на 18 до ср. на 19 в.

У нас за да учиш тези дисциплини, трябва да учиш и завършиш три специалности: право, филология и икономика!

Разширение:

Ето такава е ледената епоха на висшето ни образование. Ключът в горното съобщение е "избрал да посети". В нашата съветски тип система всичко е избрано предварително - дори и вече да не съществува дадена наука (с ударение върху първото "а"). Пък и въобще у назе действителността е съставена именно от такива парадокси.

Рокфелер, Дейвид. Трима незабравими професори / Дейвид Рокфелер // Рокфелер, Дейвид. Мемоари. - София : Прозорец, 2004, с. 72-73.

(2)

ТРОФИМОВ

"Кто же знал что коммунизм по-английски all inclusive?" - пее Сергей Трофимов в песента си "Отпускная" от 2010 г. Макар и в руската естрада, а не социология, интерлингвистичното прозрение е занимателно. И показателно почему е невъзможен коммунизм. Впрочем Трофимов продължава в следващия ред:

- Это значит от зари до зари ешь и пей...

Забележка: на руски "пей" означава "пий".

(3)

НАЙ-КРАТКОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАЦИЯ?

Обединение на хора по език и фолклорни танци.

Две уточнения относно валидността на дефиницията.

Изобразително. [1] Представете си жива картина. Дългогодишен българин-емигрант в Щатите. Роден в България, заминал, поамериканчил се и пр. - обичайна американска гледка за емигрантите от всички страни.

Нашият бегеамериканец (като african american, Щатите обичат такива определения), значи, го намираме в ресторант. Уверяваме се, че няма нищо българско в обкръжението му и в повода за обкръжението, той празнува нещо си семейно. Да предположим и че скоро дори не се е сещал за нещо българско и родно.

В един прекрасен миг някъде в ресторанта гръмва мелодия на джиесем. И представете си, моля ви се, мелодията на джиесема на еди-кой си там в тълпите по масите е... Дунавското хоро на Дико Илиев.

Изводите ни за нашия бегеамериканец са следните:

Първо. Той не може да не знае езика, българския, колкото и да не го е практикувал десетилетия дори.

Второ. Той не може да не знае какво се прави на Дунавското хоро: какво представлява танцът, пък дори и никога да не е ставал на хорото поради спънатост на краката или свитост на характера.

И когато този човек изведнъж се размърда, поозърне се при звука на българската реч или на българско хоро и ръченица, или и на двете в колплект, то ние безгрешно можем да определим: българин.

Културологично. [2] Сектантите в изучаването и описването на човека като културен вселенски и пр. феномен дори ще рекат:

- Не езикът, а танцът трябва да е водеща съставка на дефиницията. Танцът е къде-къде по-древно и по-мощно оръжие на ритуала и на комуникацията. Още повече съчетан с музиката. Езикът е вторичен семиотичен инструмент в порядъка на човешкото цивилизационно развитие.

И комай са прави. В крайна сметака без да подценяваме съставките на предлаганата най-кратка дафиниция, няма да надценяваме и краткостта й.

(4)

НА КУЛТУРНИТЕ ПЕСИМИСТИ

"Културата загива само за онези, които не са в състояние да я създават [- така, както нравствеността е мъртва за развратника]."

Бродски, Йосиф. Защо Милан Кундера е несправедлив към Достоевски / Йосиф Бродски // Факел, 2009, N 2

17 февруари 1985

(5)

ЗАТВОРНИЧЕСКАТА АЗБУКА

АБВГД 1-1 1-2 1-3 1-4 1-5

ЕЖЗИЙ 2-1 2-2 2-3 2-4 2-5

КЛМНО 3-1 3-2 3-3 3-4 3-5

ПРСТУ 4-1 4-2 4-3 4-4 4-5

ФХЦЧШ 5-1 5-2 5-3 5-4 5-5

ЩЪЬЮЯ 6-1 6-2 6-3 6-4 6-5

Почуква се по стена. Първата цифра от двойката е редът. Втората цифра е поредността на буквата от реда.

4-4 3-5 1-5 3-5 4-2 = Тодор

Затворниците нямат бърза работа - могат да редят едно изречение два часа.

(6)

ЗАДАЧА 3А ПЪРВОЛАК

У дома имахме 35 саксии. Тате се ядоса и счупи 18 от тях. На другия ден мама донесе нови 12.

а) Колко здрави саксии остави тате?

б) Калко общо нови и стари оцелели саксии имахме на другия ден?

(35 - 18) + 12 = ??

(7)

ФАРИСЕИ НА КУЛТУРАТА

На творческите натури им трябва изява. Също както на кучето му трябва разходка, иначе осакатява. Интернет дава именно такава възможност за изява - затова повечето от нас правят сайтове. Иначе в бегекултурата не можеш да се доредиш. Именно да се доредиш - като на опашка.

Помните, нали? Фарисеите не могат да влязат в божието царство, ала стоят на входа и го запречват. И на нашата опашка така.

(8)

БИЗНЕСМОДЕЛ

На централна варненска междублочна паркингоулица от години предприемчиви цигани предлагат услугата „Упътване в свободните места“ на автомобилите, търсещи неистово място. Циганинът ръкомаха окуражително, регулира, после получава нещичко за услугата. Зиме-лете. Май са едни и същи. Казанът за смет им е офис, както и банка консумативи. Понякога събрат ще потърси работа, те ще го натирят - пазят си бизнеса.

(9)

ГАТАНКА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА

"Звезди от новия свят ще потънат в джакузи" - писал някога Нострадамус.

- Нема да е в джакузи, а в Перловец - поправила го Ванга.

Що е то? - Пърл Харбър.

(10)

ПОРТОКАЛ И КОШЧЕ

Мотаейки се от десетилетия по варненските улици, съм измислил единица мярка за наличие на урбанкошчета за смет - поради липсата им.

Искам да има толкова кошчета, колкото са ми необходими, за да изхвърлям средни обелки от портокал, движейки се с умерено темпо, без да ми се налага да спирам, да ходя с пълни ръце или да се отбивам от курса.

Да, де, ама уви.

(11)

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ МАКСИМИ

Обратното на любовта не е омразата, а безразличието. Любовта и омразата са двете посоки на махалото... двете страни на една и съща психомонета.

А безразличието е банкнота. Ако имаш банкноти, кво ти пука за монетите?

Се ла психоложи.

(12)

РОК И ЖЕЛЕЗНИ ЗАВЕСИ

Всички фенове знаят, че на Love of my life Фреди сваля микрофона, защото някога публиката е изненадала състава, изпявайки парчето без грешка. И оттогава похватът става традиция.

Ала Будапеща е град от соцлагера. Там не би трябвало дори да са чували песента - през желязната завеса.

Ала публиката пее с цяло гърло и без грешка.

Рокът минава през железните завеси.

(13)

ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ В ПЛОВДИВ

В Пловдив нямало електронна система за подаване на молби за детски градини. Там молбите се подават в Античния театър.

Mimi Bo: Издълбани на глинени плочки ли?

- На глинени плочки, да, и по идея лично на кмета – написани в хекзаметър.

Mimi Bo: Значи само наследниците на Омир имат шанс...

(14)

СЕВЕРОЗАПАДНА РАБОТНИЧЕСКА ИСТОРИЯ

Из "По света и у нас"

РАБОТНИК. Имам да вземам заплати от по-миналата година!

ЖУРНАЛИСТ. И какво ви казва собственикът на цеха?

РАБОТНИК. Собственикът ми казва: Има три портала. Да изляза през който искам.

(15)

ЕЛТЪН, РОД И ФРЕДИ

"Коса, нос и зъби" е името на групата, която били решили да сформират Елтън Джон, Род Стюарт и Фреди Мъркюри.

Това не е виц, това е цитат от книгата "Фреди Меркюри - със свои думи за своя живот" (компилация от негови интервюта, направени като монолози). Обаче Фреди казва, че първо е трябвало да разрешат реда в наименованието, той е държал да бъде "Зъби, нос и коса"...

(16)

СЧЕТОВОДНА МАКСИМА

Речено-сторнирано.

(17)

УСМИВКИ ОТ ВАМПИРСКИТЕ УЧЕБНИЦИ

Мъж с тегло 85 кг скача от влак, движещ се със скорост 90 км в час, и се блъска в стълб с диаметър 35 см, по който тече 16 000 волтов ток. Колко кръв ще има останало в тялото на човека, като се знае, че е бил женен от 18 години и е плащал големи данъци?

(18)

РЕФОРМАЦИИ

Ако някое СРС ви каже "Знам какво си говорил в петък, 5 октомври 1582!" - не му вярвайте.

Когато папа Григорий XIII прави прословутата си календарна реформа, се оказва, че 4 октомври 1582 е последван от... 15-ти. Както се казва, даже работодателят на папата се учудил на тази наместническа ловкост.

(19)

ТЕЖЪК СЛУЧАЙ В ЛЕКА КОЛА

Как се изкарва по-лесно тежкото? -

Като преди това докарате нещата до още по-тежко и поддържате свръхтежестта известно време.

Примерна илюстрация:

Семейство. В началото семейството се възмущава на хазартоманията на някой свой член, а по-късно се радва, когато същият член прекъсне за известно време залаганията.

(20)

КОЛОЕЗДАЧ И ПРОСТИТУТКА

Колоездач извън града минава покрай проститутка. Градусите на въздуха са 12. Тя явно е приказлива и дълго е мълчала, та затова отдалеч го посреща с думите:

- Ей, ще замръзнеш с това колело!

- Абе аз поне въртя и се движа, ами ти стоиш на едно място! - отговаря колоездачът в движение и пожелава лека работа.

(21)

АПОКРИФНА ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА

На 24 май Кирил и Методий измислили българската азбука във вариант глаголица.

На 25 май Климент и Наум и другите съвипускници револвирали глаголицата с известната ни кирилица.

На 26 май всички дружно били на опашка пред бюрото на труда и се регистрирали.

Отделно Кирил не си намерил работа и емигрирал в Италия, и т.н., и пр. - до болка позната история.

(22)

КРЪСТ

Хората, които не спортуват редовно, обикновено получават мускулни трески и други болежки. Така е и с морала. Тези, които през живота не се кланят, с възрастта ги заболява кръстът.

Старите - а и не само те - хора по тоя повод казват:

- Ох, боли ме кръстът...

- Малко си се кланял през живота си, затова.

Често се случва наопаки – от много навеждане вечер оставаш без кръст.

(23)

СОКРАТ И БЕРБАТОВ

Подаването на тема за размисъл и доразвиване е като акуширането на истината при Сократ, паса на Бербатов във футбола или подаването на ръка на дама от кавалер. Най-жестоко е да ти тръснат: Пиши за каквото щеш. Пълната свобода е огромно бреме.

(24)

ГОРКИ ЗА КОМПЮТЪРА

Максим Горки е казал, че е важно не коя компютърна програма ползваш, а на коя познаваш малко или много зъбите. Понеже когато се появи една програма, в началото тя е най-добрата и най-функционалната, ама след време другите я копират функционално и могат да я заместват.

(25)

СВАТБАТА В ГАЛИЛЕЯ И PR

В световната история на алкохола християнският раздел започва неизменно с Кана Галилейска и първото чудо Исусово - обръщането на водата във вино. Какъв само пиарски похват е употребил древният евангелист (литературно погледнато) - покоряващ голяма таргет група и бързо настройващ масовата симпатия. И сетне: Сватът кори домакина, че като се понапият гостите, тогава се вади по-долното вино, а пък той сторил обратното...

(26)

СЪВРЕМЕННА ПЕДАГОГИКА

- По новините казаха, че декември ще е краят на света - шепне второкласничка на съседчето си по чин.

- Ау, ще живеем само осем години... Аз - девет.

- Ами какво да направя! По новините казаха! - хленчи момичето.

Учителката вдига глава от проверяваните тетрадки и казва:

- За който изкара само шестици, не важи...

(27)

СЛЕДДЖУЛАЙСКО ГРАФИТИ НА БУНАТА ВЪВ ВАРНА 2011

"Егаси джулая, егаси чудото - тече като пробита стомна."

И коментар отдолу в стил библейски Фейсбук: "Барем дъждът да беше вино..."

(28)

СОЦИОЛОГИЧЕСКИ СПОМЕН ОТ КАЗАРМАТА

Едно е първокурсник в колеж след изпити,

друго е новобранец в казарма след призовка.

В наборната казарма

няма филтър (или е статистически пренебрежим),

няма призма –

пред теб е реалната картина на поколението.

(29)

КАМЕРТОН

Навремето търсих камертон. Сетих се да питам в местното музикално училище. Там казаха, че имат само един камертон - и той бил в кабинета по История на музиката.

А всички се чудят защо не можем да си настроим общественото управление. Ценностите са в учебниците по история.

(30)

ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО КЪМ ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА

Ако те снимат на една годинка гол по корем на леглото, го наричат семеен албум. Ако те снимат в същата поза на двайсет години, го наричат порноиндустрия. (Неизвестен средновековен автор)

(31)

КАК СЕ ОРГАНИЗИРА ПРЕСТЪПНОСТ

Поставете на входа си табела за ежедневно набиране на хамали: "Надник 30 лв". Няколко седмици отпред ще има блъсканица, накрая ще се появи посредник, който ще предлага надник от 15 лв и ще въведе ред в блъсканицата.

(32)

НАЙ-ДОБРИТЕ ГРАДОВЕ ЗА ЖИВЕЕНЕ

Из телевизионно предаване

РЕПОРТЕР. Защо Варна е по-добре от Бургас? (Чуйте само въпрос! - б.моя)

ДЕВОЙЧЕ ОТ ВАРНА. Тук морето е по-голямо. (Чуйте само отговор! - б.пак моя)

(33)

ШАНО И ЕХОТО

Преподобният Шано проповядва:

- Кому е нужно всичко това? – попитали някога някой. На някой някога! – отвърнало ехото. Затова, ученици, понеже всичко е огледало, не търсете нищо, а погледнете в себе си и там ще го откриете.

(34)

ВЕЧНА МАКСИМА

"Гадно е да се започне, но е готино да се свърши!"

Конфузий

(35)

БИОЛОГИЯ

Колкото по-нависоко в планината се издига човек, толкова повече намалява кислородът.

И в плътно затворената населена стая кислородът е малко.

По-малко кислород за мозъка е халюцинации.

Това е биологията на затворените пространства – и на нечовешките височини.

(36)

КОНТЕКСТ

Всичко е в контекста.

Ако кажеш "Аз убих Барак Обама", а човекът си е жив и здрав, твърдението ти се обезсмисля.

Така и в художественото произведение. Само един силен мотив, персонаж, фраза не могат да го направят шедьовър. Те ще изпъкнат само в силния общ контекст.

(37)

РАЗГОВОР В КРАЯ НА ПОСЛЕДНАТА ПОЧИВКА В КРАЯ НА ПОСЛЕДНИЯ РАБОТЕН ДЕН ОТ ТЕЖКА РАБОТНА СЕДМИЦА

- Починахте ли?

- Някои починаха, други са живи.

- Е, останалите ще починат сега през почивните дни!

(38)

ЛИЧНА КАРТА

Законодателят Мърфи е казал:

Ако трябва спешно да се снимате за паспорт, понеже ви изтича срокът и ще ви глобят - ще ви излезе пъпка на лицето.

(39)

ИЗ РАЗГОВОР МЕЖДУ МАЙКА И СИН, НАБИРАН В СКАЙП ОТ ИЗНЕРВЕНИЯ, НЕУСПЯВАЩ ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИ, БАЩА

"Кажи сега колко струва опитването да се развърже, да се опита всичко, без да кълцаш торбата, е не мога, защо така направи, мушмула ще ядеш ли, я какъв трябва да изглежда, да, бе, не върху това, бе, ти каза, че са три, значи са били четири..."

(40)

ХИПОТЕТИЧЕН ФИНАЛ НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ РОМАН (БЪДЕЩ СЕРИАЛ)

"Колко е гадно след толкова чакане най-накрая да те посочи пръстът на съдбата - и пръстът да бъде среден."

(41)

НОВА ОТНОСИТЕЛНА КАТЕГОРИЯ ОТ ВИСШАТА МАТЕМАТИКА И ПРАКТИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ДЕСТИЛАЦИЯТА

Първак от вторична третост с четворен препек. Пие се пет пъти.

И се чувствате - шест!

(42)

ШАНО И КОВЪРДЕЙЛ

Попитали преподобния Шано: Шано, как ще докажеш, че не си безчувствен? Не мога - отвръща им Шано, - плача само когато вали.

Коментар от Дейвид Ковърдейл:

No one understands the heartache

No one feels the pain

Cos no one ever sees the tears

When you're crying in the rain

(43)

КАК СЕ ПРАВИ САПУНЕН СЕРИАЛ?

Трябва ви силна драматична ситуация:

- Компютърът не работи!

Веднага се преплитат съдрами, с които да хванете и малката, и голямата аудитория:

- Внучката с температура!

- Баба си счупи крака!

Тичайте на ортопед, тичайте на педиатър.

Междувременно компютъра го преинсталират - няколко десетки епизода.

Най-важното обаче: да има нонстоп очакване. Например: компютърът а-ха е тръгнал - сега пък интернет няма!

Интернетът се чака поне хиляда епизода.

(В зависимост от интернет доставчика интернетът може и да не дойде - но това в скоби и извън сериала.)

(44)

ЕКСЦЕНТРИЧНО

Истински ексцентричният човек никога не е ексцентричен, когато е на сцената, а когато е в публиката.

(45)

ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА РОБИНЗОН КРУЗО, ПРЕДИ ДА ИЗБЯГА ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

По-добре сам човек в пещера, отколкото на женско парти!

(46)

ЗООРАЗМИСЛИ

Оня ден ходих у варненския зоопарк. Видях кенгуруто, дето го донесоха уж за да скача по дебелата варненска обществена съвест. (Без полза.) Но друго ми направи впечатление.

Черните лебеди като остаряват, побеляват.

(47)

КУЧЕШКИ ЖИВОТ

Как може да се самоубие съвременно столично бездомно куче?

Отива на Цариградско шосе и почва да го пресича, докато...

(48)

СОКРАТ И ЛАМПАТА

Лампа. Нощем осветява всичко - жп линията, срутената гара, храсти, камъни, перон, чакъл, изхвърлени опаковки от вафли. Почти събужда профучаващите лица на спящите пътници. Толкова е мощна. Денем светлината й се обезсмисля от слънцето.

Така в семейството или в малка група с малко знания ние блестим. Ала в големия свят знаем, че нищо не знаем.

(49)

АЛЕГОРИЯ В СТИЛ ПРОФЕЦИЯ НА ЛЕОНАРДО

"Ще заиграем в много лошо първенство. Ще живеем от полувреме до полувреме. Терена ще напускат играчи, контузени или не, за които няма да има резерви на скамейката."

Портрет на съвременна България с емигриращите й поколения и живота между два изборни тура.

(50)

КЛОНЧЕ, КОЕТО БЕЗ ПЪПКИ

Най-високото клонче на храста. Най-личното, най-силното, гордостта на мама, престолонаследникът на тате... е тъпкано и опосквано от птици и насекоми, раздърпвано от найлони, късано от децата, чегарено от вятъра. Неизменно и методично то губи пъпките си, оголява, обезсмисля се. Накрая се превръща в клонче, което без пъпки се опитва да бъде красиво.

Така немалко хора, които в зората си имат много пъпки, после съдбата или суетата ги бие, запушва им вратите, докато ги остави отличими, но досадни и ненужни... тоест докато ги пропие и затрие.

(51)

ПРЕДКОЛЕДЕН РАЗГОВОР

- Желая ти прекрасни празници, приятелю любезни! Не забравяй, че по Коледа стават чудеса!

- Хм. Мерси. По Коледа, разбира се, чудеса не стават. Само ядене и пиене.

(52)

НОВОГОДИШНО

За много години, на когото му трябват!

(53)

ЦИТАТ ЗА ПОЕТИЧНИЯ ПРЕВОД

Преводът на едно стихотворение е като прехода от дете към възрастен – както и да го преведеш, все ще съжаляваш.

(54)

ЯН ГИЛЪН ЗА ОСТАНАЛИТЕ ВОКАЛИСТИ НА ДИЙП ПЪРПЪЛ

„Когато слушам Deep Purple с друг вокалист, се чувствам така, сякаш съм видял жена си с друг мъж.“

Казано около 1992 г. Оттогава не е пускал жена си да ходи сама никъде. Ако трябва, последен ще умре от всички, но рога повече няма да сложи.

(55)

ВЕЛИКДЕНСКО QUI PRO QUO ЗА ЛИЦА НАД 16

[16+]

Съжалявам, ако този фрагмент ще ви се стори безвкусица, вулгаризъм, циничност и кощунство, но не мога да се въздържа.

Представете си, че сте куче. Великден е. Вие лежите в коридора. И чувате в хола следния диалог.

- Жено – чува се гласът на съпруга. - Айде да се чукаме.

- Айде – съгласява се съпругата.

Сетне прозвучава неопределен звук, като плясване по бузата.

- Я обърни сега д..пето – казва със същия спокоен глас мъжът.

ПП. Qui pro quo е класически похват в комедиографията, иде от латински, означава „кой за какво“. Използва се, когато – по думите на литературоведите – има несъответствие в кода на съобщението. Което ще рече, че единият говори за едно, а другият си мисли, че става въпрос за друго. Например:

- Много яде, бе! – оплаква се съседът [от свинята си].

- И моята, бе! - оплаква се и съседът [но за жена си, мисли, че за половинките иде реч].

- А-а – клати глава първият – аз ще я заколя, стой, та гледай!

Както можете да си въобразите, съседът се опулва при тия думи.

Такива сценки често пишеха за Калоянчев и Парцалев през черно-белия соц.

(56)

БОЖИДАР ДИМИТРОВ ЗА НАДПИСА НА ОМУРТАГ или КАК ПРАБЪЛГАРИТЕ СА ИЗГУБИЛИ РАЯ, ПОСЛАВЯНЧВАЙКИ СЕ

Колеги, да разгледаме изречението „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“. Значи навремето кан ювиги Омуртаг е живял добре, което е далеч от съвременните статистики и анкети, според които българите живеят най-зле в Европа (но преди руснаци и украинци). Но това е така, понеже канът е бил прабългарин, а ние сме микс от славянска и ориенталска кръв. Нататък. Човек умира, но се раждал друг. Да, ама не. На всеки три циганчета едно българче...

...и така нататък, и тъй нататък – мъдростите на всевишния нямат конец.

(57)

ЛОКУСИ

В книгите пише: "Локусът на контрол отразява наличието или отсъствието у едно лице на убеждение за личен контрол над случващото се в живота. Хора, при които липсва това убеждение, имат външен локус на контрол (екстернали), а хората, които вярват в своите способности и действия и имат убеждение за личен контрол, са с вътрешен локус на контрол (интернали)."

По тоя повод може да обобщим народопсихологически, че българите са интернални екстернали - хем с големо самочувствие, хем нищо не зависи от тях и "никога няма да се оправим". Освен това у нас много се ценят и обичат хората с леко сърце и безгрижна аура - а зад гърба им ги наричаме идиоти.

(58)

ЗАЩО СЕ СМАЛЯВАМЕ ВЕЧЕР

Човек е по-висок сутрин, отколкото вечер - налягането, упражнявано върху междупрешленните дискове, води до загуба на вода в тях и, съответно, до намаляване на ръста с около 3 сантиметра. Обезводняването на интервертебралните дискове, придружено със структурни промени в тях, са едни от причините за намаляването на ръста на стария човек.

(59)

КАК СЕ РАЗБИВА ВРАТА НА МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН ПРЕД ПОГЛЕДА НА ПОЛИЦИЯТА

Robert Simon е звукорежисьор на Deep Purple от началото на 1972 г. На концерта от американското турне на групата в Тампа, Флорида, се случило следното нещо, което показва доколко общественият договор е относително понятие и как дружно власт, охрана на властта, шоубизнес и пр. могат да загърбят правила и закони, само и само да запазят гражданския мир (на концерта преди това в Лас Вегас 70-хилядна тълпа е гонила самия Робърт Саймън, разярена от отменения концерт заради мерки за безопасност - наводнени кабели; – звукорежисьорът бягал под мишница с мишпулта си):

„Един от последните концерти на 16 юни бе в Тампа. Ала щом групата пристигна в града, оказа се, че не разполага с нито една китара! Хукнахме към магазините, но всички бяха изпозатворени. Накрая се наложи да разбием вратата на един от тях, като уведомихме полицията, която дойде и най-официално си затвори очите, понеже добре разбираха – и без това бяха на тръни, а в случай на отмяна на концерта последствията бяха непредсказуеми.“

(60)

КАКВО РУШИ ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА или МАНИФЕСТ НА ДРАМАТУРГА

Всъщност аз, драматургът, разговарям с публиката посредством театралната сцена и актьорите. Фактът е, че мен, драматургът, ме четат през годините и без нужда от ходене на театър. И колкото повече актьори и режисьори се намесват в моя диалог с публиката – тоест ми изменят текста, пренареждат епизоди, махат и добавят, лигавят се с моите думи или ги изопачават, рушат ми посланията и литературната функционалност – толкова повече те ме изместват в този диалог. Ако аз не струвам, публиката ще ме освирка и ще ме низвергне с безинтереса си. Ако публиката не струва, драматургът няма да се роди. Ако театралите не струват, ала ползват някого и нещо за патерица да прокарват креативните си сънливости, никой няма да ги разбере, че не струват.

Идеалната театрална постановка според съвременните режисьори и актьори е, когато гласът на драматурга бъде заглушен и те водят диалога от негово име на сцената. Идеалната театрална постановка според драматурга е репетицията на маса – когато актьорите се запознават с текста вкупом за първи път и изпитват всичките му въздействия. И почват да готвят парцала, който ще тикнат в устата на драматург(ият)а.

„Идеалната“ театрална постановка в сегашна театрална България е изобщо да се добереш до сцена – и не поради друго, а поради драматургична и литературна посредственост на споменатите артзвена, включително и „драматурзите“.

Горчиво.

И по тоя повод нека преразкажа един истински анекдот от американската музикална история след средата на 20 век.

Попитали поредния собственик защо ги гони [някой си джаз бенд] от клуба си. Отвърнал им:

- Защото хората не танцуват, а само ви слушат. А щом не танцуват, не се изпотяват. А щом не се изпотяват, не поръчват бира. А щом не поръчват бира, вие сте уволнени.

Та така и с родната драматургия, която е уволнена, преди да е назначена.

(61)

УЛИЦА ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ НОМЕР 24

Тия дни по телевизията показаха личната карта на един циганин от Гърмен, на която пишеше:

Ул. ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ 24

Това е, разбира се, чиновнически шедьовър. Става въпрос явно за територия отвъд регламентираните селски улици. Като няма как - за чиновника, вписващ в регистър, винаги имам как.

Циганинът си е циганин, той е представителна извадка на актуалното, живеещо в България, население. Той си бе изряден - имаше адрес и улица извън регулация.

По-интересното е, че на практика България бива напускана именно поради това, че много от нормално образованите - със средно и с висше - като завършат, и се оказва, че са извън регулация - няма място на пазара на труда. Още повече, ако са били дотам мързеливи да останат само на средно. И така, човек по човек, всички се озовават на ул. "Извън регулация" номер пореден (която улица пък е препендикуляр на софийския булевард "Терминал 1").

Или друг пример. Ето аз тия дни се каня да издавам книга. Дали ще бъде издадена от издателство? Дали ще попадне в книжарница? Дали ще се завърти в някакъв стоков книгоразпространителски режим? Не, естествено. Ще си я платя аз, самиздатски, в не повече от 100 бройки, за да мога да раздам на познати и дай боже повече непознати. И поне да знам за себе си, че съм български съчинител (литературен) - нищо, че съм извън съвременната литературна регулация.

Впрочем ако се огледате и вие, сто процента ще усетите, че в някое направление и вие лично сте извън регулация.

Ето защо Гогол много обичаше чиновническите души - те са гениални в простот(ия)(а)та си.

(62)

СЕНТЕНЦИИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ (С ЕЛЕМЕНТИ НА РАСИЗЪМ)

Ако се возиш на един от малкото по-модерни и нови вагони в пътническите ни влакове и видиш пред себе си на пътеката циганин, то ще си помислиш, че той май не си е на мястото. Ако обаче се возиш в нощен български влак, тогава ще си помислиш, че ти не си си на мястото.

Такова едно странно усещане.

А кой си ти? (Не бързай с отговора, изчакай 20-30 години.)

(63)

НОВА МЕРНА ЕДИНИЦА ЗА ЧЕТЕНЕ!

Един скрол текст - това е мерната единица за интернет четене на текст. Светна ме наскоро един познат програмист, комуто предлагах да прочете нещо дълго и който каза: "О, аз чета най-най-много два скрола текст."

Информацията апропо отдавна е известна на всички копирайтъри например.

(64)

ТОВАР 200 или КАК СЕ ВОДИ ХИБРИДНА ВОЙНА ПО РУСКИ (С ПРИМЕР ОТ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ)

В навечерието на погребението на съпруга си Леонид Качаткин Оксана споделила за гибелта на мъжа си в социалната мрежа ВКонтакте:

„Животът спря!!!!!!!!!! Льоня загина, погребението е в понеделник в 10 часа сутринта, опело... Който иска да се прости с него, елате.“

Ала скоро тези съобщения били изтрити и вместо тях се появил запис, че Качаткин е жив: „Мъжът ми е жив и здрав и сега правим кръщене на дъщерята.“

Ако някой е прочел доклада на Немцов (когото убиха малко след обявяването, че ще готви такъв доклад – впоследствие довършен и издаден от сътрудниците му), ще е забелязал горния разказ за загиналия руски военнослужещ в Източна Украйна. Необходими разяснения:

* Товар 200 – това са конвойните тирове, с които Русия вкарваше в Украйна хуманитарни помощи, а връщаше заковани ковчези.

* Това го пише жената от профила на мъжа си в руския аналог на Фейсбук – ВКонтакте. Не от своя профил. Все едно го пише той, мъртвецът, сам.

* Специално за тролове да поясня, че текстът е съпроводен от снимка на гроба на 30-годишния загинал боец, както и от принтскрийн на съобщението в сайта.

1 коментар: Отгоре на всичко са вкарали и религията в уравнението. Въпреки че от година плюят Звягинцев, че в „Левиатан“ е направил същото, вкарал е („неправомерно“) религията в уравнението.

2 коментар: Ужасно е да направиш такъв аналог, но няма как. Във великия си испански цикъл „Песни за една страна“ преди 75 години Вапцаров в продължение на 5 стихотворения описва и мъката на жената на убит в революцията комунист. Когато се оплаква сама на себе си, тя го вини и него, че я е изоставил. Когато обаче се налага да напише вест на майката, тогава преглъща мъката си и заръчва тя да крие от стария, от бащата, да му каже, че са добре и че очакват детето, и го питат син ли иска или внучка.

Поетът затова е поет, защото е способен и сам се е нарочил да носи нашата обща, на всички мъка, но защо карат обикновения човек да понесе хибридно и личната си драма?

(65)

КАК СЕ ОБЕЗСМИСЛЯ ЦЯЛ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ С НАЙ-ДОБРИ РОДИТЕЛСКИ НАМЕРЕНИЯ

Ето ви тренажорна ситуация, свалена от новинарската емисия.

Вие сте родител. Печелите от лотария над 1 милион лева. Дарявате ги в ефир на наскоро навършило пълнолетието си дете. То отсега нататък ще получава рента от 5000 лв на месец – за 20 години.

Животът му е обезсмислен с един жест, в една минута.

Защо да гради, защо да трупа опит, защо да се бори, защо да го каляват трудности, защо да има и да няма, защо да извърви житейската стълбица, която всички родени на тоя свят минават, защо да бъде индивидуалност, а не портфейл, защо да търси отговори на „защо“ – и още толкова защо-та.

Един от маркерите, по които ще познаете човек с [не се чете епитетът] живот, е контравъпросът (на горните въпроси и в горната ситуация): „Защо пък не!“

Тренажорният пример, разбира се, е спорен. Само бъдещето е безспорно.

(66)

КОЙ ИСКА ДА БЪДЕ КРОКОДИЛ?

Крокодилът, съвременният, е роднина на динозаврите, но ги надживял. Някой ден крокодилът ще надживее и човешкия вид. Как става тая работа? Казват, че това са най-високо устроилите се (усъвършенствали се спрямо средата) влечуги. И доказано преживяват потопи.

Последен пример е ужасното юнско наводнение (2015) в Тбилиси, Грузия. Водата и калта там пометоха прясната магистрала (построена 2014, след като властите изрично са предупреждавани от специалистите да не правят инфраструктурни глупости), пометоха и зоологическата градина. Два дена по международния телевизионен обмен гледахме как мечка се качила до климатик на нечий прозорец и оцелява, горката, хипопотам с огромен зор го приспиват, ходи тълпа след него и го бута, хищници биват застрелвани и навсякъде трупове на животни. И ето, на третия ден изравят от калта прекарал над 48 часа в каймата крокодил. Гледаме репортажа: докарват маркуч, теглят му една струя вода, свалят калта и крокодилът спокойно си се спуска в езерцето.

Ето така се преживява през ерите и епохите на планетата Земя.

Сравнете с хомо сапиенс, който прави всичко възможно да се самоизтреби (включая и планетата си), вместо да си наляга парцалите в калта.

(67)

ЕЛАДА – ТОГАВАШНА И СЕГАШНА

Любопитно е, но гръцката драматургия от 2015 година е скучна и относително безинтересна за всеки преподавател по литература. Кой не знае „Илиада“-та, онова грандиозно ОХИ, което гръцките племена удрят на Троя? Да припомним, че и тогава всичко започва от едни върнато-невърнати дългове. Ахил е взел Бризеида (първо изклал родата й, сетне я заробил, тя се влюбила в него, а негов любим е, припомняме, Патрокъл – типично гръцка островна неразбория), обаче шефът на сборните войски, Агамемнон, се принуждава да върне Хризеида, неговата пък наложница. И какво, какво – като няма своя, решава по субординация да вземе тази на Ахил, да му вземе Бризеида. Останал без нищо, Ахил се вбесява драматично и дръпва още по-колосално ОХИ на шефа си и изобщо отказва да се бие (да плаща дълга си сиреч). И така – докато не бастисват любимия му Патрокъл.

Не че търсим пряка аналогия на тогавашните герои с днешните, но перипетиите имат общ народопсихологически ракурс. Кой кого ще надцака, кой кого да прецака, как да се измъкнем най-леко от блатото и прочее.

Паралелът винаги е бил задължителен обаче, когато стане дума за Троянския кон. ЕС, допускайки Гърция навремето в еврозоната си, е направил същото като троянците навремето, допуснали дървения кон зад стените си. Както знаем, въпрос на време беше да се спусне нощта и да наизскачат от търбуха на коня гръцки маневри, посред Брюксел. Сигурно преди години е имало и някоя Касандра, за която вече сме забравили.

Конят апропо е хрумка на Одисей, също знаменит играч и тарикат, но те, конят и Одисей, са вече в другата литературна тематика – на „Одисея“-та.

(68)

КРАТКА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН (ПСЕВДОРИМУВАНА)

Българският определителен член понякога е следпоставен,

обикновено е предпоставен,

най-често е изоставен или неоправен,

тук-таме се среща и изправен.

Като у родната държава.

Но пък името си заслужава!

Слава.

Из Послание към синтактиците, глава 2, той или него.

(69)

ПАВЕТА

Логично е на основен булевард в голям град под асфалта да има слой павета. В съвременността ще го видите по време на ремонт. Като удари греблото на багера, слоевете стават видими като на археологически обект: най-отдолу пръст (от която сме произлезли всички), след това чакъл (за да хванат декиш поколенията), след това слой павета (нашите родители са винаги стабилни люде) и най-накрая сме ние: гладкият еднообразен податлив асфалт.

Асфалтът е, за да живеем лесно, безшумно, прекрасно.

Проблем е, че след такъв ремонт (когато режат ивица от шосето, за да сменят тръбите, и след това я запълват) махат слоя павета. Махат поколенческия стабилитет: асфалтът след време неминуемо ще пропада.

(70)

ВИНКЕЛ

Влязох в една малка църква във Варна. Ортодоксална.

Двата странични входа отвътре бяха доосигурени с втора,

винкелна врата-преграда.

Звучи като хайку, но е белег за времето, хората и тяхната мултиетническа характеристика: да се страхуваш от свои е едно (дори и да не ги е страх от бога, дори и да имат мародерска жилка манталитетна), а да се застраховаш спрямо други, за които твоят бог го нема, е друга работа.

Освен това при бог се влиза само през централния портал. Другото е неоторизиран достъп.

(71)

СЮЖЕТИ В ДОМА НА ПОКОЙНИКА

Така се наричат ритуалните прощални зали в някои гробища. Това помещение нито му е дом, нито значи нещо за покойника.

В едно такова видях напр. нарисуван ангел, леко кичозен, коленичил, и до него мастерът е калиграфисал цитат от библията, а именно (цитирам):

Всеки, който живее

и вярва в мене

и да умре има

живот вечен

И отдолу източникът: Йоан, глава 6, стих 40.

Първо, най-очевидното: пунктуационните пропуски – липсват две запетайки и точката накрая. Второ, сравнете с оригиналния стих 40: „Защото това е волята на Отца ми: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз да го възкреся в последния ден.“ (По издание от 1924, София, Придворна печатница, стар правопис.)

Най-интересното бе обаче, че в горния надпис онова „мене“ оригинално художникът е изписал с малко „м“. След това някоя ортодоксална ръка е добавила с маркер едни удължители на двете рамена на буквата „м“ и тя е станала голяма: „Мене“ - според светото съответствие на всяко Негово споменаване чрез местоимение.

И ето ви сюжет за малък разказ или за начало на пиеса.

Представете си мизансцен: хората събрани, опело, траурна атмосфера. Читателят посредством автора почва да влиза в главите на опечалените: един си мисли, че навън е 35 градуса, а „тия попове като хванат тая книжка“ - и си бърше потта. Друг пък чете надписа по-горе и си прави горните заключения и наблюдения. Трети... четвърти... Понякога някой се сеща и за покойника. На двата входа (изхода) на залата са застанали мъжете от траурната агенция, с еднаквите им ризи и черни панталони, с бродирано името на агенцията на яката. И те си мислят нещо си: все пак това им е N-ти ковчег за деня.

И изведнъж – банална ситуация: от ковчега, от сакото се чува мелодия на джиесем. Някой звъни на покойника.

И какво става нататък?

(72)

А ВИЕ ЗАЩО ХАРЕСВАТЕ ЛЮБИМИЯ СИ... ПОЕТ?

Може ли човек да каже защо харесва дадена поезия? Дори и на литературоведа му е трудно. Понеже белетристиката се възприема по-скоро с интелекта, докато поезията се приема с душата. На практика любим наш поет е този, с чиято поезия ние - нашите настроения, болков диапазон, споделяния, сетива и дори спомени - влизаме в унисон. И тогава се случва следното: човек започва да чете нечия поезия неистово и като своя. Тегобите, сюжетите на чуждата поезия с времето му стават до болка познати, близки, неразличимо свои.

(73)

КУЧЕТО И СМЪРТТА

Кучето, като ще умира, се отделя от глутницата си, лежи самичко кожа и кости под храсти и дървета. Глутницата я се завърти край него, я не.

Човек, като вземе да умира, първо ще измисли цяла наука, цяла медицина, за да може някак да оцелее, да удължи срока, да отмахне линията по-назад. Сетне, вече когато няма накъде, около него ще е родата, ще му държат ръката и пр. Е, ако човек накрая е останал сам и без средства и възможности, си умира като куче.

(74)

FAQ или НЕОЧАКВАНИ ОТГОВОРИ ОТ ОЧАКВАНИ ВЪПРОСИ

Въпрос: Къде е най-сигурно да скриеш труп?*

Отговор: На втората страница на Гугъл**.

* Тая хумореска е родена от и предназначена за SEO и прочее адвъртайзинг маниаци.

** Т.е. страница с резултати от направено търсене.

Въпрос: Що е старост?*

Отговор: Това е, когато половината от урината ти отива за изследване.**

* Тая хумореска е родена в болничните отделения.

** Прочетено в „Неподведенные итоги“, мемоарна книга от режисьора Елдар Рязанов.

(75)

ЧЕСТО ЗАБРАВЯНА РЕПЛИКА ОТ „ДВОЙНИКЪТ“ НА БРАТЯ МОРМАРЕВИ И НИКОЛАЙ ВОЛЕВ С ТОШКО КОЛЕВ

Абе, братчед, то роднинството не е като реката: да тече само в една посока.

(76)

ТРЕТИЯТ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Сънувах, че съм в чистилището и пред мен стоят любезно Отец и Син. Питат:

- За къде си, моето момче? Я си дай билетчето...

Не знам как, но като се озърнах, видях през един непрозрачен прозорец кабина, в която стои неподвижно профил на мъж с лаптоп пред себе си.

В съвременния свят (мира сего), казах си, третият винаги е програмист.

...Не помня къде се събудих. Но явно и тук има фейсбук, щом четете този статус.

(77)

КУХИЯТ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ЕЗИК НА ИСТОРИЦИТЕ

Не е нужно да сте историци, за да го отбележите тоя език, достатъчно е да сте родител на ученик в начален курс в Р България в началото на 21 в. Например в учебника за 4 кл. четем следния финален пасаж на урочна статия:

"...С пораснало самочувствие българските политици направили следваща крачка. На 22 септември 1908 г. в Търново била обявена Независимостта на България. Българският княз бил провъзгласен за цар. В началото на XX в. България придобила собствена роля в Европа."

Урокът е апропо за Съединението. Забелязахте ли кои са основните действащи лица според авторите на учебника? Да, именно Тези са – при това с пораснало самочувствие (още от преди век даже).

Авторите историци правят следното:

- акцентират върху политиците като водещи действащи лица;

- обясняват историята през титли и инсигнии;

- пропагандират актуалната политиканска визия за национална "роля", ergo принадлежност, европейска идентичност и пр.

Историците така са свикнали, те са се образовали в историята, четейки пренаписваните истории от всички епохи, от древността до днес. (Например ако в началото на века някое голямо събитие е било дело на „народа“, сетне навярно на „партията“, сега е на „политиците“ – това е, което решава историята според властващата политология.) От историците толкова. А за четвъртокласника кое от тези акценти значи нещо... каква роля... какви князе, ставащи царе... Даже думичката „родина“ не е употребена – която би била единствен значещ код в горния пасаж.

Навремето (60-те години) Блага Димитрова подпомага Александър Милев да предадат и поетично преведената „Илиада“ на бъдещите поколения.

Какво предлагам аз? Да се отнеме от историците и да се даде финалната редакция на професионални редактори: литератори, копирайтъри, учители. Които да префасонират кодовете спрямо аудиторията и да елиминират кухия идеологически език на историците.

Аз преди известно време си играх с горната статия (за да докажа твърденията си и да ги покажа – статията я има в интернет, изследването „Varna Core“). Ето какъв е моят аналогичен тематично финален пасаж:

"...Време било да се затвърди завоюваното обединение пред целия свят. Затова на 22 септември 1908 г. в Търново била обявена Независимостта на България.

И днес един от девизите на България са думите „Съединението прави силата“ - завет от нашите предци, който трябва да следваме."

Какво показва на детето тази редакция (освен че борави с други ключови думи и дава същата фактология):

- че актът на обявена независимост е следствие от изработеното от нас всички обединение (което е скрепено с държавен акт);

- че не е трудно да се разбере и запомни националният лозунг на националния парламент (асоциативен метод);

- че историята е една непрекъснатата линия между минали поколения и настоящи (част от които са и четвъртокласниците, нека знаят и не забравят).

Всеки педагог и рекламист знае, че твоят таргет трябва да бъде информиран, учен и подтикван към нещо – и всичко това едновременно, накуп, в рамките на учебния час. А на следващия – проверяваш какво си успял да свършиш.

И накрая задача за домашна работа:

Ако сте четвъртокласник и трябва да научите този урок, кой пасаж ще ви се запомни повече? Защо?

(78)

ПРЕПИСАНО ОТ РЕЗЮМЕ НА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Долното е реален цитат, да, да видим дали ще се познаем:

Бърнаут синдромът е форма на тежко нарушение в психоемоционалния статус. Обикновено се развива при хора със системна професионална заангажираност, които не отделят достатъчно време за почивка и хоби и други дейности за доставяне на удоволствие. Те допълнително подлагат организма си на тежък стрес, тъй като системно се лишават и от достатъчно сън. Синдромът се наблюдава често при лекари, адвокати, полицаи, учители, научни работници, специалисти по пъблик рилейшънс и по маркетинг и други.

Често хора в рисковите професии за развитие на синдрома прибягват до злоупотреба с алкохол, прекомерно тютюнопушене и дори пристрастяване към наркотици. Мотивите са максимално освобождаване от стреса, така че за възможно най-кратко време да се постигне тотална релаксация на мозъчната функция. В други случаи засегнатите прибягват до приема на наркотични вещества с психотропен ефект с цел поддръжка на будно съзнание и удължаване на работното време на мозъка.

Специалистите обръщат внимание обаче, че изход от състоянието няма, докато не се намери време за адекватна почивка на мозъка и практикуване на странични занимания, далеч от ежедневните задължения.

Ключови думи: бърнаут, burnout

(79)

ЦЕЛУВКАТА НА...

Тези, които имат кучета, знаят що е то кучешка целувка – четирикракото същество идва и почва да ти ближе голия крак, ръка или пък ти удря едно грапаво ветрило (език) през бузата. Това, което се усеща, е топлина като от топла мокра кърпа или компрес.

Апропо, вътрешната телесна температура на кучето е с 2 градуса над човешката, има от какво да ни е топло.

Ако нямате куче и сте във Варна някога в края на септември и началото на октомври, можете да получите същото усещане, когато слезете от булеварда през Морската градина, където ви щипят разни пориви на студения вече вятър, и изведнъж се озовете на крайбрежната алея – и хоп, топлото още море ще ви оближе като кучешки език и ще ви стане меко на душата.

(80)

ЛАКМУС ЗА ПОКОЛЕНИЯ

Ако в един офис работят различни поколения, границата между тях веднага ще си проличи, когато спре интернетът. Тези (към 2015) под трийсетгодишна възраст ще почнат да стават, да ходят напред-назад, някои, които обикновено не мърдат от монитора, изобщо ще изчезнат от полезрението. Дъртите поколения ще стоят безучастни, на мястото си и вътрешно или външно ще се подсмихват (а на практика в душата им ще се разлее отдавна неизживявано спокойствие – това на тяхната младост).

Така или иначе обаче всички поколения, разменяйки погледи или връщайки се от тоалета, няма да спрат да се питат „Дойде ли?“ (както навремето Вазов питаше „Иде ли?“), докато нещастникът (интернетът) не се върне.

(81)

ПОЛИТИКО-БОГОСЛОВСКИ FAQ

Q: В кой ден от седмицата Бог отец сътворил асфалта?

A: В предизборния.

Из Битие и сътворение, глава 2015, стих 10, ред 25

(82)

ОТНОСНО ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ

С тези нововъведени масови преференции и всеки те дърпа да му зачеркваш цифрата, и въобще с това зачеркване на разни квадратчета и кръгчета в няколко бюлетини, цялата работа ми прилича на една голяма национална лотария. При това лотария с ефекта (следизборен) на руската рулетка.

(83)

КОГАТО БОТЕВ И ВАЗОВ СИ ТРЪГНАТ ОТ ПРОГРАМИТЕ

След последното [не някое конкретно, днешно-утрешно, злободневно, а въобще последното – след окончателното отпадане някой ден на произведения от наш класик – а класиците ни са безкрайно много! да не забравяме] ще се наложи подир някоя и друга десетилетка да сменяме имена на образователни, културни, спортни и всякакви други институции, носещи името на изпадналия от учебните програми творец.

Много е просто. Имената на нашите институции са скачени съдове с изучаването им в училище. Отпаднат ли, след време най-естественият поколенчески въпрос ще бъде: „Ботев? Вазов? А кой е той?“ А от този въпрос до смяната на името е една крачка. Прекъсва се културната памет, родовата памет.

Доказателството също е реторично: колко от нас знаят прапрабаба си? Ето, ние (масата) не помним собствените си прадеди, пък как ще помним някого, който не ни е никакъв? Ами ето как – като го помним чрез учебните програми.

Учебната програма е само едно от условията за родовата, културната памет – но е базово. Ако качвате Еверест, на вас ви трябва базов лагер и щурмови такъв; ако ще помните класиците си, те трябва да са в учебната програма – а оттам интелигенцията от всички поколения да си щурмува върха, както си ще.

ПП. За сравнение: гърците не само помнят своя Омир, ами са го (типично по гръцки) пробутали на целия свят да го помни. А лицето Омир най-вероятно не е и съществувало. Впрочем най-лесно се помни и пази това, което го няма. Доказателството и тук е просто: бог. Но всичко в човешкия тип цивилизация става с институция: бог го пази църквата, Вазов и Ботев (не конкретните съществували лица, а българските ценности „Ботев“ и „Вазов“) ги варди училището. Омир, апропо, е пример пък за световна човешка ценност.

ПП2. В България е съвсем възможно и дори очаквано някой ден Ботев и Вазов да си тръгнат от учебните програми – това е въздишката на демографската ситуация.

(84)

ЗАЩО НЕ СТАВАТ МЪРТВИТЕ

- Разбра ли сега защо мъртвите не стават?

- ?!?

- За да не им заеме някой мястото.

Това е виц.

Ако приложим простата процедура от логиката, изучавана през девети клас, можем да заменим единия предикат „мъртвите“ с „властващите“ и от това ще получим една екзистенциална истина. Но и следната въпросителна:

- Е ли твърдението „[следователно] властниците са мъртви“, логически произтичащо от горната логическа процедура, истинно или не е?

(85)

КАК СЕ ОТКАЗВА ФЕЙСБУК

Отказването от фейсбук е като отказването от цигарите – не става от първия път и не става, без да преодолееш собствената си мисъл.

Любопитно е, че проблемите и притесненията, които пораждат цигарите, когато си пушач, не съществуват, когато спреш да пушиш (малко хора си дават сметка за тоя парадоксализъм). Съвременните анкети и изследвания показват същото – човек без социална мрежа се чувства по-спокойно, отколкото човек, живеещ в социалката или чрез нея. Всичко е в главата.

Но дали процесът е обратим?

В следващите години всички ще са в социална дигитална мрежа. Навярно няма да е доброволно, най-вероятно ще бъде обвързано и с традиционните битови удобства и уреди, с ежедневния ни бит – телевизия, жилище, готвене, виртуални забави, интерактивни реалии, служебни обязаности.

Сега, именно за живеещите в средата на това десетилетие от века, е лесно да види човек как се получава поколенческа цепнатина в обществото – когато едните чувстват, че живеят с всичката тази социалномрежова контактност и хиперактивност без алтернатива за друг така пълноценен живот, а другите – „традиционните“ (а такива са били всички само допреди две петилетки апропо) - избягват този нов източник на мисловна възбуда и на събиране на (псевдо, сиреч виртуално)житейски кореспонденти. Вторите, разбира се, са вече изгубено поколение с оглед на (липсата им във) фейсбук – те са извън един мощен информационен поток, който тепърва ще се оформя и трансформира за всички ни по-равно под някаква компромисна (нефейсбук) форма.

Впрочем след десет години тази разкраченост, асинхронност в обществените пластове ще бъде преодоляна по естествен път – сегашните ни младенци и питомци са в мрежите (подпомагани от техните възрастни), още преди да стигнат до разучаване на абеве-то в училище.

Азбуката все пак винаги ще трябва да се учи – нали ще трябва сетне цял живот да чатиш в социалната мрежа.

Любопитно е също и че след една декларация (статус) във фейсбук, че си решил да се откажеш, някой непременно ще напише отдолу в коментар: „Ще ни липсваш...!!“ (плюс няколко емотикона, изобразяващи скръб и опечаление).

Следователно отказването от фейсбук не е като отказването на цигарите – никой не смята спрелия цигарите за умрял. Точно обратното.

(86)

ЗАЩО ПРОЕКТНИЯТ ПРИНЦИП В КУЛТУРАТА Е НЕЛЕПОСТ

Проектите са едно голямо реалити.

Покрай тях девалвират активността и качеството, и смисъла на чиновника или службата. Вместо една дирекция да си стегне задника и да издири на кого и защо да даде пари, да го покани, ако трябва, или да го уведоми да стане по-активен – вместо тези прости неща една дирекция седи на задника си и журира кой как е попълнил някаква си таблица, смята със сметалото дали са му излезли сметките, поти се и накрая бащински дава частична благословия.

Чиновникът.

Или редакторът.

Ако става дума за културно проектиране – недоумението от проектния механизъм е още по-лесно обяснимо.

Кой? Радичков ли, Достоевски ли да кандидатства да му издадат книга за Черкаско или да му финансират периодичен дневник на писателя? Или да търси издателство, което да кандидатства от негово име? Прекрасно (както възкликва Гео) – а какво е издателство?

Отделна тема е, че редакторите на нашите издателства не могат да познаят Неорадичков, ако се появи. Какво остава за, примерно, дирекциите по култура или образование, които са по презумпция извънсистемни. Чиновници (sic).

(87)

ЩО Е СЪВРЕМЕНЕН ФОСИЛ (КАЗАНО ПОД ФОРМАТА НА ХАЙКУ)

Есенно листо

в новоположен асфалт.

Вятърът не го издухва.

(88)

ОФИСНА ТЕОРЕМА ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ

Глобалното затопляне се усеща на работа най-добре, когато не ползвате климатик.

(89)

ЛЕТЕН ВАРНЕНСКИ ТРИАТЛОН

В 17.01 ч. газ от работа до дома – тичешком. Грабваш колелото и газ до морето. Хвърляш колелото, мяташ се във водата и газ до буната. Сменяш банските и газ с колелото – до дома. Там хвърляш колелото и газ до магазина – за студена бира.

Състезанието завършва с първото изсъскване на отваряното бирено шише.

(90)

ЦИВИЛИЗАЦИОННА ТЕОРЕМА

Качеството на живот зависи от количеството алкохол.

(91)

ИСТОРИЧЕСКИ РЕПРИЗИ

През 2017 г. бг колоездачният съюз реши да направи обиколката на България в две части. България север и България юг. На 6 септември странно разделената обиколка имаше почивен ден. Варненските колоездачи си правеха майтап на Деня на съединението (почивен ден впрочем както за колообиколката, така и за цела България):

- Видя ли? Вчера минаха през Княжество България. Утре са в Източна Румелия. Днес почиват.

(92)

НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ТЕ ГЛЕДА КУЧЕТО

Кучето, твоето куче, тоест това, което е част от семейството ти и/или домакинството (стопанството), когато се връщаш, те гледа напрегнато, предано, радостно.

Така гледа и жена ти – но до време.

А кучето – до живот.

(92)

ВЕЛОАКСИОМА ОТНОСНО ЖЕНСКАТА ЕМАНЦИПАЦИЯ

Няма равенство на половете в колоезденето. Разбира се, така е в повечето спортове. Но те не са толкова нечовешки.

(93)

ЩО Е ТО КЛАСИЧЕСКИ ЧЕТВЪРТЪК

Класически четвъртък е тогава, когато цял ден имаш усещането, че е петък.

(94)

ПРАВОПИСЪТ Е ВЪПРОС НЕ НА АКЪЛ ИЛИ ПРАВИЛА, А НА КУЛТУРНА ХИГИЕНА (ERGO МОРАЛ)

Забелязвам по служебни причини, че масово се ползва съкращението „т.н.“ вместо „т.нар“. Та по такива поводи обикновено си импровизирам виртуален дискусионен спаринг.

ОПОНЕНТ: Абе какво значение има една запетая? С нея и без нея – все тая... Какво значение има дали съкращението „т.н.“ ще значи „така нататък“ или пък „така наречен“?

АЗ: Ами то е все едно да видиш паднал човек на улицата и да решаваш дали да му помогнеш или не. Понеже и да не му помогнеш, все някой друг ще му помогне – поне докато човекът диша. Пък ако не диша – няма човек, няма проблем: майната й на граматиката.

(95)

ФЕЙСБУК И РЕАЛНОСТТА. СПОМЕН ЗА К. ПОПЪР

Съдържанието на една книга не съществува в реалността, съществува само в главата ти. Същото е и с фейсбук. Затова и „засичането“ на селфи „социалката“ с реалността е всъщност доста „неселфи“ (разбирай: нелицеприятна) работа.

По тоя повод да си припомним философа от 20 в. Карл Попър, който различаваше три свята и именно третият е на „обективното съдържание на мисленето“. Те у тоа свет е и ФБ, макар Попър да го отрежда за други по-сериозни неща.

(96)

ВИСОКОГРАДУСНИ ИСТИНИ

През 2014-а руснаците се отказаха от лятното часово време и си заживяха в зимното. Но по повод зимното часово време от тях остана поне отличната максима, която гласи следното: „Хубавото на зимното часово време е, че пиеш един час повече.“

Това апропо го чух от един познат, който един уикенд дойде вкъщи и на дежурния въпрос ще пие ли нещо, отвърна най-искрено:

– Най-хубавото нещо на една къща е, когато има алкохол.

(97)

ЩО Е ТО КЛАСИЧЕСКИ ПЕТЪК

Класически петък е тогава, когато цял ден си уверен, че ако утре изневиделица стане четвъртък, ще се метнеш от моста.

(98)

ЦИТАТ ОТ СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ УЧЕБНИК (2017)

Библията съдържа шест водни аварии, свързани с инциденти на удавяне и спасителни операции. Най-масовото давене е библейският потоп, като и при него има оцелели.

(99)

FAKE NEWS FEAT. GLOBALISATION

Разрешете следния когнитивен казус:

Поколение 1 разчита на запомнени от книгите и образованието знания.

Поколение 2 разчита на гугъл.

Попадат в гора (пълна изолация).

Проблеми:

* Кой има познания?

* Дали познанията са истинни?

* Кой на кого да вярва?

Жокери:

В изолация знанията за едни са измислица за други.

Ако мислим глобализацията като своеобразна изолация, то в условията на глобализация новините за едни са фалшиви новини за други.

За да надхитриш глобализацията (изолацията), трябва да сменяш самоличности.

(100)

ЩО Е ТО КЛАСИЧЕСКА СРЯДА

Когато е четвъртък, но заради почивния празничен понеделник чиновническо-биологичният ти седмичен календар нашепва, че е сряда. (Емоцията е положителна.)

(101)

ПРОЧЕТЕНО НА ГЪРБА НА КАМЪКА С ПРОСЛОВУТИЯ НАДПИС НА ХАН ОМУРТАГ

„Вселената си има гравитация,

България си има грабитация“

Смята се, че надписът е оставен от археолозите, разровили светинята подир иманярите.

(102)

КОРОНАВИРУСНО

Пияница става сутрин и отваря килера:

– Жена! Загубил съм си обонянието – не надушвам ракия в шишетата! Да не съм болен от коронавирус? Само това ми липсваше! Сега трябва ли да си правя PCR тест?

– Да. И не се връщай.

(103)

АКСИОМА ЗА ГЛУПОСТТА ПО ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН МОДЕЛ

Глупостта е толкова заразна, че убива гостоприемника си. За да оцелее, глупостта трябва да поумнее.

(104)

СБОР НА ВСИЧКИ ФЛАГОВЕ BG

Наскоро преравях бегенета и срещнах в сайт за научни конференции следната обява:

„Заглавие:

Първа конференция на Сбора на всички флагове, секция Балкани, таргет България

Основна информация:

Прабългари, славяни, траки, маке, власи, римляни, ромеи и роми, братя мюсюлмани, всякакви братя – заповядайте!

Програма:

1 ден – банкет.

2 ден – бой между роднините от всички епохи.

3 ден – разбор на втория ден и повтор на първия ден.

4 ден – разотиване по миналите епохи.“