Събрани web съчинения
За контакти:
Дневник на (екс)писателя
Тъжна записка без заглавие

На кръстовището на "Чаталджа" във Варна, там, дето се среща с "Осми Приморски полк", след спирката започва успореден на булеварда блок. Този блок има на първия етаж суперпредставителен апартамент, югозападно изложение, който гледа към самото кръстовище. От години наред се чудя чий ли може да е, след като никой не живее, видимо, там. Всяка сутрин минавам с кучето, и вечер, и така нататък...

Понеже, както казах, в него никой не живее, но бива поддържан. Едно, че е ремонтиран външно с изолации, мазилки, певецета – така, че да се откроява на фона на нашите блокови самодейни кръпки. Вечер понякога свети, прозорците са обикновено измити, зиме прозорецът винаги е открехнат, за да влиза свеж въздух, проветрява се от този, който го поддържа; няма да се учудя, ако зиме има и отопление вътре.

Но в него никой не живее, от години, а той е едва ли не най-представителният за целия тараф; със сигурност е най-атрактивният урбанистично и икономически.

Мисля си: има два варианта. Или е на някоя мутра, тоест богаташ, новобогаташ или както там се или ги наричат. Не му трябва в оборот, шефът е част от варненската мъгла и просто си има едно обезпечение жизнено, пари за бъдеща гаранция и така нататък, както, да кажем, някакъв суперджип или мерцедес неенам ква класа. Навярно, да. Но има и друг вариант. А дали не е на някой емигрирал българин? Замогнал се там или го наследил тук, решил да го поддържа, може би никога няма да се върне даже за едно лято, даже за два дена, даже да го види – но ще го поддържа години, а може и десетилетия. Защо би го поддържал? Дали му носи нещо душевно? Сигурно. Да знаеш, че някъде си там се намира твой един... и пр.

Обаче този празен суперапартамент тази сутрин ми заприлича на друго нещо. Из цяла България, особено по планини, моря и селски туризми, има много такива хубави, спретнати, поддържани и предимно празни домове. Наричат ги къщи за гости, стаи или апартаменти под наем, комплекси и всякак. Те са именно такива: празни, поддържани, чакащи. Те все пак не остават вечно празни като нашия тук пример, а посрещат по празници, ваканции и почивни сезони гости от цяла България – тоест съществуват за едното купонно удоволствие.

03.06.2016 (пр. 07.04.2017) | Знаци: 2191 | Прегледи: 1426

Съдържание / 224

Категории / 35

Имена / 12

Галерия / 85

Файлове / 11

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на (екс)писателя / 31

Дописки на редактора / 25

Драматургия / 2

Електронни издания / 6

Есеистика / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Книги / 9

Лингвистика / 1

Литературна критика / 3

Литературни анализи и теория / 5

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 11

Произведения за деца / 20

Речи / 14

Речник на самотата / 5

Романи / 16

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фейлетони / 3

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още