ОТ ВАРНА ДО КРАПЕЦ НА ШЕСТ ГУМИ

Хронологично очеркът трябва да започне със снимка от предния ден, снимка от гарата, където от пощенския вагон свалят превозните средства на семейство Младенови. Емо е велосипедистът вляво, ядящ баничка. Мая е седнала и се е усмихнала. Моя дребнавост е субектът с ризата. Или да се види снимката от пристигането в Албена, правена от сестра ми - лицата са още бели, непочервенели от изгарянето. Предния ден прекарахме в дъното на албенския плаж в посока Балчик; опънахме палатката, Мая спа вътре, а ние - отвън в спалните чували. Трагичен се оказа контактът със слънцето божие - не стигна активното изгаряне на лицето от потенето по време на шофирането, а трябваше да се прибави и целодневното плажуване. За мразещите екстремното изгаряне - крем. Моя дребнавост го сметна за дреболия и пострада (вж. носа във втора част). От тогава съм се заканил на велокъмпингуване да тръгвам с плажен чадър - поради отвратата си от химията и типичната мъжка ненавист към козметиката. Какво се вижда още на снимката? Впрочем това е сутрин в Балчик, купихме закуски от турскоговоряща баничарница. В цял ръст е Емовото колело (старият шосеен, сега има туристически Cross), а в детайл присъства и Cross-ът на Мая. От моето пазарско балканче, слава богу, няма и следа (всъщност за по-наблюдателните има аслъ следа).

Картното отделение обикновено беше на пясъка, на камъка, на поляната, въобще на "пода" на нашите къмпинг точки. ("Картно" на корабите наричат помещението, в което се намират картите.) На плажа на Албена Мая разглежда утрешния маршрут - минаването през Балчик и крайбрежните завъртулки до Каварна. По предварителен план трябваше да нощуваме някъде в Каварна. Каварна излезе обновен покрай новия рок имидж град, с асфалтирана главна пътна трахея, с изображения на рок величия по калканите на панелките, с голям хранителен магазин, но с никакъв плаж - далеч от града, бетонна площадка с насипан пясък; и най-важното, с прекалено смесено за нашето вътрешно спокойствие и страхове население. Първото изкълчване на плана бе в Каварна - обядвахме, напазарихме и поехме следващите 30 км към Камен бряг.

От Албена до Каварна карахме по крайморския път, а иначе има друг, конвенционалния, може би по-къс, отгоре, с плавно изкачване и прави линии, с камиони и тем подобия. Крайбрежният път - по цялата дължина от Варна до Каварна - е с добре познатото ни вълнообразие, ха нагоре, ха надоле. След Балчик се минава край Тузлата, западнала по настоящем, сетне Бялата лагуна - амбициозна зона, набираща сили, тип vip. Последният баир е преди село Топола - тук слязохме, няма как, наклонът е голям. Впрочем това е единственото място, където евентуално се налага слизане, други големи наклони няма.

Долу се строеше усилено. Един прашен път бе кръстосван от самосвали нонстоп. Няколко дена по-късно го кръстосахме и ние. Тук някъде освен нас снимахме и лагуната долу, имаше палатки. Оказа се импровизиран къмпинг Топола - може би развит преди, сега там е мръсно, вода има чак далеч горе в селото; но след като строяха усилено наблизо, кой знае какво ще е утре? Ако тръгнем пак, ще видим. На връщане спахме тук.

Интересен момент беше казусът с пътните карти, които носехме. Тази, която Мая разглежда в "картното", беше стара, от соц. време, със старателно показани извивки, махали дори на села и пр. Моята беше нова, след милениума произведена, доста мърляво "обобщена" на места, някъде невярна. Та на Емовата карта на Топола е отбелязан къмпинг, на моята дори извивката не е изрисувана като хората. След установяването на над десет разлики между двете карти Емо спря завинаги да обръща внимание на моята карта, на мен остана да отбележа само по-свежите й цветове. А и в направата имаше разлика. Моята си беше хартия като хартия, а тяхната - нещо с нишки, което не знам как се нарича и технологично как се гради, но заради което издържа по-дълго в годините.

След Каварна високият скалист бряг си казва думата, пътят става плосък, опнат, настилката е сравнително добра, колите са редки, често румънски. Тогава още не бяхме приети заедно със съседката в Евросъюза, сега, казват, трафикът се повишил. За България Северното Черноморие е по-пуст регион, по-неприветлив бряг, пясъчна ивица след Албена намираме чак в дюните на Крапец. За нас това е не така развит регион, но ако пресечем границата, сигурно в Румъния картината ще се промени, нашият север за тях е юг, нашето по-студено море за тях е по-топлата част от Румънското Черноморие. Пътят е равен за каране, но ако не е едно, ще е друго. Духа. Постоянно духа. Ветрени генератори стърчат по целия път. Те се нагласят сами по посоката на вятъра. И неизвестно по какво божие предписание и на отиване, и на връщане духаше срещу нас. Това е лесно доказуемо по снимките - перките на генераторите гледахме все откъм гърба.

На Камен бряг има химическа тоалетна. Местните казват: сложена от кмета на Каварна. Джулаят през 2007-а бе посрещнат официално от каварненския рок тук, на Камен бряг. Традиционните къмпингуващи и хипарстващи останаха разочаровани.

- Егати джулая! - оплака се Серго от Варна по icq-то. - На Камен бряг комерсия, кебапчета...

Неприятното на Камен бряг е "възглавието - камък същи, леглото - тръне" (Яворов), а за чаршафи - вятър. На около двеста метра от морето скалата свършва и започва селото, градините, къщите. Но до там само камък. Няма къде колчето на палатката да забиеш, та я обтягахме с камъни за тежест (с какво друго?). Скалите са високи, пътечките надолу - стръмни и опасни. Паметни плочи тук-там. Като всяка скала и тази е погълнала своите жертви. Навярно така е и в Тюленово, село на 4 км по на север. Баща ми навремето е бил там, в албума от малък си спомням снимките, това е един от подтиците да искам да посетя тези места. А на около 5 км по на юг е Яйлата, стара местност, с праисторически пещери, с по-нова римска крепост; популярна в последните години и като неоисторически змиярник. Има и фургон за археолозите - нещо като офис.

На Камен бряг настинах от духането. Бях се увил в спалния си чувал тип мумия, даже примката затегнах, само едната дупчица оставих, но не би - духа ли, духа оня вятър; и ако се приспиш преди това с някой и друг грамаж питие, настинката е сигурна. Без палатка е по-трудно. На връщане аз, наплашен, бях решил да не спя, прав да стоя цяла нощ, застоя ли се, вятърът ме разтреперва, настръхвах (не бях се и оправил още). Емо изскочи по едно време от палатката:

- Какво става?

- Ами какво... Не мога да спя аз на този вятър. Няма да спя. Дюшекът уж запречвах - няма, братче...

- Ами я влизай у палатката.

- А?

И така нататък. Преспах в палатката, то пък взе, че и заваля. Бях тръгнал с надуваем дюшек, за да не спя уж на твърдо. Ама на камъка на Камен бряг дюшекът се спука. Вечер лягаш на дюшек, будиш се на издъхнал найлон. Хубаво е да се предпочете кече, пък и с дюшека трябват хитрости - надут докрай не е удобен, наполовина по-бива. С кече и надуваема възглавница няма ли да е по-удобно? Ще опитам другия път. Но в природата и в човешкия свят нищо не се губи (за човешкия свят това съждение е по-скоро съмнително). На връщане, в дъното на Албенския плаж откъм Балчик намерихме нов дюшек, даже по-свестен, изпуснат от някого и завлечен и изхвърлен от вълните.

юли 2007, оп. 149 © Огнян Антов & Anapest.Org

    Първа част | Втора част | Трета част