МЕЧО МУЗИКАНТА

Сцена първа. 
“МУЗИКАНТ ЩЕ СЪМ И ТУЙ ТО!”

Пред къщата на Мечо.
	МЕЦАН
Ето на! – Обяд е още,
той пак свири! Цели нощи
над пианото будува!
Карам му се – той не чува!
Влиза в къщата. Вика.
Тази музика проклета
да оставиш! Виж детето
на съседите ни, то е
работливо и достойно…
	МЕЧО
Да! И глуповато също!
	МЕЦАН
Музикант не храни къща!
	МЕЧО (изхвърча навън)
Чуй ме, татко! Всички чуйте! –
Музикант ще съм и туй то!
И ще свиря, без да спирам – 
даже и ще композирам!
Пък и диригент ще стана!
И учител по пиано! 
	МЕЦАН
Днес за да вървиш напред,
трябва само мед и мед!
	МЕЧО
Татко, ти си дърводелец –
с инструментите умело
ти твориш за нас удобни
пейки, маси, гардероби…
Тъй и моето пиано
ще ми служи за прехрана!
	СВРАКАТА (появила се е; отстрани)
Пак ли вдигат гюрултия?
	МЕЦАН
Синко, остави ги тия
приказки – бъди по-умен!
	СВРАКАТА (отстрани)
Всеки ден еднакви думи.
Всеки ден едно и също:
първо малкият се мръщи,
после старият. Крещят,
викат, спорят всеки път!
	МЕЦАН (забелязва я)
Лельо Сврако, извинявай
пак за вдигнатата врява…
	Сочи Мечо.
Цял ден свири и не спира…
Хич от дума не разбира!
	МЕЧО
Друго няма да работя!
	МЕЦАН
Ето, чуй го. Вагабонтин!
В музиката хляб днес няма!
	СВРАКАТА
Мечо, ти мисли за мама,
татко, братя и сестри –
как ще ги изхранваш ти?
Няма, няма интерес
в музиката, Мечо, днес.
	МЕЧО
Всички вие сте решили,
мъчите се с всички сили
да сте вечно против мен!
	МЕЦАН
Млад си още и зелен.
И за себе си, аз виждам,
сам не можеш да се грижиш!
	МЕЧО
Не е вярно!
	МЕЦАН
           Да, така е!
Запомни го най-накрая:
музиката хляб не ражда!
 	МЕЧО
Докато не ти докажа,
вкъщи няма да се върна! 
	Мечо избягва.
	МЕЦАН (на себе си)
Ей, светът се преобърна…
	СВРАКАТА
Но, Мецане, много строго
му се караш – твърде много.
Трябва по-спокойно, мирно…
	МЕЦАН (на себе си)
Нека да не се прибира!
… По спокойно ли? Аз, Сврако,
дълго траех, траех, чаках,
чаках да му попремине
жаждата неутолима
все да свири – но не би!
Пък голям е – да го бия…
	СВРАКАТА
То, Мецане, с бой не става…
И сега какво ще правиш?
	МЕЦАН
Знам ли…
	СВРАКАТА
	Слушай, без компромис
няма здрав и хубав дом и 
няма миг спокоен даже.
Тъй че, право да ти кажа,
няма смисъл да му пречиш…
Дай му вече шанс на Мечо!
	МЕЦАН
И да искам, да не искам…
Хайде, Сврако. Ще помисля.


Сцена втора. 
НОВА ТАКТИКА В МАРАТОНА

Стадион.
	МЕЧО
Здрасти, Вълчо. Пак ли бягаш?
	ВЪЛЧО
За надбягване се стягам.
	МЕЧО	
Зайо ли ще побеждаваш?
	ВЪЛЧО
Да. Но Зайо не прощава.
Много бърз е.
	МЕЧО
		Да. Обаче
ако постоянно плачеш –
няма да го победиш…
	ВЪЛЧО
Аз не плача. Мечо, виж:
тези кецове са нови,
но стоят като подкови!
Неудобни са ми много.
	МЕЧО
Вълчо, знаеш ли, че мога
да помогна да надбягаш
Зайо? Кецовете слагай,
аз ще взема барабана.
	ВЪЛЧО
Барабан ли?
	МЕЧО
		Щом захвана
с него ритъм, ти го следвай – 
само да не сбъркаш гледай.
Хайде… Още ли се чудиш?
Колкото по-бързо удрям,
толкова по-бързо ти ще
обикаляш туй игрище!
Вълчо започва да бяга, а Мечо да бие барабана.
Вълчо бяга все по-бързо и бързо. Накрая Мечо спира.
Стига, Вълчо. Измори се.
Иди вкъщи, почини си.
За следобеда се стягай –
Зайо Байо да надбягаш.


Сцена трета. 
ДВА МЕДАЛА

Следобед на стадиона.
	КОНЧЕТО	(то е коментатор, със слушалки)
Добър ден, лекоатлети,
запалянковци заклети!
Днес ще спорят за медала…
Уредбата заглъхва, чува се откъслечно.
Ало… Проба! Проба… Ало…
… Вълчо с кецовете нови
срещу Зайо с първи номер!
Вярно, всичко е хазарт,
но пък стартът си е старт!
Кой ще стигне пръв финала?…
Ей, внимание! Сигналът…
Чува се изстрел, двамата състезатели хукват.
Докато Кончето коментира, отвсякъде викат
“Зайо”, “Вълчо”, Даваай”, “Оп, оп, оп” и т. н.
Ето, преднина пръв Зайо
взема. Вълчо не изтрайва.
Виждам, че го изпревари.
Не за дълго. Зайо стар е
маратонец. Много скоро,
бавно, с неизменна скорост
Вълчо взе да задминава
и назад да го оставя.
Чува се барабан.
Но това какво е? Май че
изостава нашто Зайче?
Вълчо в силен бяг по склона
много бързо го догонва
и пресича пръв финала!
Овации. Състезателите си отдъхват.
Вълчо беше като хала!
	ЗАЙО
Не е честно! Не е вярно!
Вълчо с помощ барабанна
победи ме!
	КОНЧЕТО (слиза долу на пистата, 
държи медали в ръка; през почетната стълбичка)
		Зайо Байо,
ти си бърз, това го знаем,
но си горд и лекомислен.
Само който силно иска
побеждава! Ето пример:
Вълчо запалянко има – 
без дори да е от клуба
на спортистите…
	ЗАЙО
			Загубих.
Вълчо, ти си победител.
	КОНЧЕТО
Нека чуе всеки зрител!
Днес от себе си ще дам
и на двамата медал!


Сцена четвърта. 
ГОРСКИТЕ РОМЕО И ЖУЛИЕТА

В гората. Под балкона на Лиска.
Мечо е седнал наблизо с китара в ръка.
Подрънква. Появява се Лисан.
	МЕЧО (настрани)
Я, Лисанчо. Той обича
Лиска – малкото момиче
на Лисициния брат.
Впрочем, Лисо е богат,
лесно е да ги сватосат.
Но не е в това въпросът!
Казват, че инат е Лиска
и Лисан въобще не иска.
	ЛИСАН (забелязва Мечо)
Мечо…
	МЕЧО
	 Как си, Лисо? Днеска
имаш нова май прическа?
	ЛИСАН
Да, и нов костюм си купих
и специално се изступах
с него, но…
	МЕЧО
		Защо – не ще ли
Лиска с тебе да споделя
любовта ти? Или връща
всеки дар твой…
	ЛИСАН
			…Тази къща
тук пред тебе е светиня –
в нея моята богиня
движи се, говори, диша…
Но за нея съм излишен!
	МЕЧО
Толкова ли безразличен
си на нежното момиче?
	ЛИСАН
…О, скала над залив тих,
чуваш ли ти този стих:
Той – отчаян – от скалата
се понесе към водата! –
Туй ми е съдбата, Мечо,
аз съм сам и съм обречен…
Мечо прихва да се смее.
Смееш ли се!?… На дуел!
Или дяволът те взел!
	МЕЧО
Чакай, чакай, ей, Лисане!
Тихо.
Стана тя, каквато стана…
		Пак силно.
Моля те, не се обиждай!
Съжалявам, като виждам
как си тъжен, омърлушен
и нещастен…
	ЛИСАН
Мечо, слушай –
смятай, че от този миг
ням е вече тоз език,
който нея тъй прослави!
Ах, от колко време правя
серенади! За какво ли?
Без крила е моят полет!

На балкона излиза Лиска. Лисан пее на нея.

Слънцето изгря от изток,
то за теб е, мила Лиске!
	ЛИСКА
И на запад ще залезе.
	МЕЧО (настрани)
Боже, тя му се изплези!
	ЛИСАН (пее)
Облаците на небето
са от мен за теб букети!
	ЛИСКА
Ами вятър ако духне?
	МЕЧО (настрани)
Гледай как във смях избухна!
	ЛИСАН (пее)
Виж, Луната е прекрасна,
във възторг звездите гаснат!
	ЛИСКА
Но, Лисане, ден сега е! 

Лиска се прибира.

	ЛИСАН
Виждаш, Мечо, виждаш! Тя е
пак тъй леденостудена
и жестока все към мен, а
думите са тъй красиви!
	МЕЧО
Ала пееш ти фалшиво
и мелодиите никак
не прилягат на езика!
Трябва нежност, трябват чувства…
Всъщност, трябва ти изкуство.
	ЛИСАН
Мечо, ти си музикант,
даже всепризнат талант.
Много ти се моля, Мечо,
щом фалшивостта ми пречи,
искам ти от мое име
да омаеш несравнимо
несравнимата Лисана
в този миг, на таз поляна!

Мечо започва да свири, а Лисан – да си тананика
първо тихичко, сетне по-силно. През това време
на балкона излиза Лиска, заслушва се, въздиша.
Лисан я вижда и запява.

Слънцето изгря от изток,
то за теб е, мила Лиске!
	ЛИСКА
О, виж колко е красиво!
	МЕЧО (настрани)
Тя е толкова щастлива!
	ЛИСАН (пее)
Облаците на небето
са от мен за теб букети!
	ЛИСКА
Ах, обичам аз цветята!
	МЕЧО (настрани)
Тя целувка му изпрати.
	ЛИСАН (пее)
Виж, Луната е прекрасна,
във възторг звездите гаснат!
Да ти кажа само искам –
ти си по-прекрасна, Лиске!
Чува се гръм. Завалява дъжд.
Заваля ли?
	МЕЧО
		Да.
	ЛИСКА
			Дъждът
спре ли, ей при онзи дъб
ще ме чакаш ли, любими?
	ЛИСАН
Да, девойко несравнима!
Лиска се прибира.
Мечо, о, от днес нататък
ти си мой най-пръв приятел!
Стиска му ръката и двамата се отдалечават.


Сцена пета. 
ПЕСЕНТА НА КАНАРЧЕТО

В дъбравата. Мечо е седнал под едно дърво,
в клоните на което е Канарчето. Той не го вижда.
	МЕЧО
Слънчо вече прегоря и 
взе да наближава края
на гората. Два-три часа
и ще бъде у дома си
нейде там зад планините.
Ох… Напразно днес се скитах.
	КАНАРЧЕТО (пее)
Ходим гладни, голи, боси,
но пък никога не просим,
а задаваме въпроси,
дето все беди ни носят.
Но живей ли се животът,
ако всичко е по ноти?

Музиканти сме, а няма
кой да чуе нашта драма –
скачаме от гама в гама
за коричка хлебец само.
Но живей ли се животът,
ако всичко е по ноти?

И умираме самички,
изоставени от всички
със утехата едничка –
песните ни се обичат.
Но живей ли се животът, 
ако всичко е по ноти?
	МЕЧО
Странно! Странно… Откъде ли
тази песен се е взела?
“Ако всичко е по ноти…” (Пее го.)
Ей? Кой пее на дървото?
	КАНАРЧЕТО (довършва песента)
Нашият живот бил лесен,
лесен – казват – като песен.
Но живей ли се животът,
ако всичко е по ноти?
	МЕЧО
Кой е горе на дървото?
	КАНАРЧЕТО (свършва)
… ако всичко е по ноти.
	МЕЧО
Кой е горе?
	КАНАРЧЕТО
            Чух, де! Стига!
Само шум без нужда вдигаш.
“Кой е, кой е” – и не спира.
Глух ли си? Аз репетирам?
	МЕЧО
Кой си, алте сладкогласни?
Песента ти е прекрасна!
Тембър, музика, слова…
	КАНАРЧЕТО
Мечо, ти ли си това?
	МЕЧО
Да, защо?
	КАНАРЧЕТО
		Ура, успяхме!
Този път щастливи бяхме
и открихме музикант!
	МЕЧО
Само че…
	КАНАРЧЕТО
		Голям талант,
чуваме навред, живеел
във гората и владеел
всеки инструмент и тон…
	МЕЧО
Е, чак толкоз!…
	КАНАРЧЕТО
			Моят клон,
следващият и нататък,
чак до края на гората,
са изпълнени с хористи,
тромпетисти, кларнетисти – 
цял оркестър симфоничен
с музиканти най-отлични
и известни. Само няма
диригент кой да ни стане.
	МЕЧО
О, мечтата ми едничка – 
цял оркестър симфоничен
някой ден да дирижирам –
сбъдна се!… Момче, събирай
музикантите веднага!
Моля те, побързай, драги!
Канарчето отлита. На себе си.
Хайде, Мечо, няма време,
тичай у дома да вземеш
фрак и диригентска палка.
	ГЛАСЪТ НА КАТЕРИЦАТА
Мечо! Мечо! Чакай малко!
	МЕЧО
Кой ме вика? Бързам много,
да поспра дори не мога!
	КАТЕРИЦАТА (запъхтяна)
Аз съм, Мечо. Аз съм – Катя.
Чакай… Мене ме изпрати
Пеперудката, а също
Петльо наш… Недей ме връща!
Знаеш ли, че сме събрани
на голямата поляна?…
	МЕЧО
Тъй ли? Аз защо не знам?
И кои дошли са там?
	КАТЕРИЦАТА
Ами Вълчо и Еленът
със Сърните, Зайо с мен е,
Кончето, Лисан и Лиска
и Врабчетата хористи,
и Соколите, Орлите
плюс Мишоците, Пчелите – 
много още, много още!
	МЕЧО
Бре, не знаех!…
	КАТЕРИЦАТА
			Тази нощ сме
се решили да направим
бал голям и празник славен.
Но пък – да ти кажа право –
то без музика не става!
Молим те да ни помогнеш –
музика ни трябва много!
	МЕЧО
Кате, имам изненада,
със която ще зарадвам
всички ви на бала аз!
Сама дай ми четвърт час!
	КАТЕРИЦАТА
Тичам да им кажа, тичам!
Мечо, много те обичам!
Затичват се в разни посоки.


Сцена шеста и последна. 
НЕКА БЪДЕ МУЗИКА!

Бал. Животни много. В средата – танцувална площадка,
встрани – естрада, на която симфоничният оркестър 
си настройва инструментите.
Мечо пристига с партитури под мишница и
с жест прекратява настройванията.
	МЕЧО
Мисля, че това е нужно,
за да можем всички дружно
да направим тук забава
истинска!
	ВСИЧКИ
		О, да!
	МЕЧО
			Тогава
ей, момчета, засвирете,
вий, певци, ги подкрепете,
всичко живо нека вдигнем – 
чак небето да достигнем!

Весела мелодия. Танци и пляски. Започва втори танц,
към средата на който се появяват Мецан и Свраката.

	МЕЦАН (първо като глас)
Колко е часът, кажете?
Спрете музиката, спрете!
Излиза от тълпата със Свраката.
Спрете музиката! Спрете!
Колко е часът? Кажете?
… Всички млади са такива.
Лекомислени, лениви
щом потрябва да работят.
Призове ли ги животът
те обаче срама нямат!
Всичко ще зарежат, само
празненство да не изпуснат,
някоя вечеря вкусна,
театрална постановка!
Разглежда участниците в бала, цъкайки с език
и мърморейки “Разсипия!”.
Няма златни днес пантофки,
няма приказни царкини
със очи дълбоко сини,
благородни господари
няма, няма слепи старци,
чудеса, вълшебства няма –
туй е оптика, измама! (Към Мечо.)
Трябва труд, труд постоянен
и ръце, покрити с рани,
не със диригентски палки.
Жалко, че живяхме… Жалко…
	СВРАКАТА
Е, Мецане, прекали май.
Тука нещо друго има:
те живеят с красотата.
	МЕЦАН
Красотата не е злато!
… Ами ти бе, мои синко,
да си нужен май поиска? 
Гледам: цял ден се мотаеш,
за какво – и сам не знаеш!
Е, за мен е ясно вече – 
музикант не ще си, Мечо!
	ВЪЛЧО
Чакай, чакай, чакай, чакай –
ти объркал си се сякаш?
Ако с барабана Мечо
не помогна, аз щях вечно
да съм втори в маратона –
мене Зайо би догонил
и задминал с километър.
Кончето ми е свидетел!
	ЛИСАН
Чичо Мецо, мойта почит –
твоя син виниш неточно!
Ако той не бе захванал
песен истинска, Лисана
нямаше да ме хареса.
Вярно ли е, о принцесо?
	ЛИСКА
Вярно е, красиви принце!
Мечо, само той! Единствен!
	КАНАРЧЕТО
О, момент, момент, момент –
той ни стана диригент!
	КАТЕРИЦАТА
Този празник тази вечер
не дължиме ли на Мечо?

Всички започват да викат “Браво”, “Да живее Мечо”,
“Да живее оркестърът, музиката” и пр.

	СВРАКАТА
Мисля, че животът с песен
е къде-къде по-лесен!
Мечо – казвам аз, Мецане –
музикант да си остане!…
	МЕЦАН (замисля се)
Е… Добре… 
Излиза.
	ВСИЧКИ
		Ура за Мечо!
Разрешено му е вече!
	МЕЧО
Ей, момчета, засвирете!
Вий, певци, ги подкрепете!
Всичко живо нека вдигнем – 
чак небето да достигнем!

Ей, момчета, засвирете!
Вий, певци…