ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Ю д а
Д я в о л ъ т
К а й а ф а
И с у с
П е т ъ р

П Р О Л О Г

В храма. Дяволът се е облегнал на една колона, влизат Юда и Петър. Не забелязват Дявола (той е облечен точно като Юда).

ЮДА. Но той защо каза, че ще го предам!

ПЕТЪР. Успокой се, Юда, Исус нещо днес не е на себе си.

ЮДА. Но той ме погледна и аз…

ПЕТЪР. Успокой се, де! Какъв човек си ти? От един поглед…

ЮДА. Не е от един поглед, а…

ПЕТЪР. Е, добре де, не само от един поглед, а и от няколко думи…

ЮДА. И от един топнат хляб…

ПЕТЪР. Какъв топнат хляб?

ЮДА. Ето, видя ли! Ти дори не си чул думите му! Само аз ги чух, защото бяха насочени към мен…

ПЕТЪР. И какво ти е казал?

ЮДА. Че който натопи хляба си едновременно с него, той ще го предаде.

ПЕТЪР. Това го чух. И затова оставих хляба, който бях взел в ръка! Впрочем така направиха и другите…

ЮДА. Но не и аз. Когато Исус го изрече и ме погледна, ръката ми се разтрепера и аз изтървах хляба и той падна точно в мига, в който Исус…

ПЕТЪР. Топна своя, разбрах. Но какво от това? Станало е случайно. Пък и откъде си сигурен, че Исус е казал точно това? Ти замислял ли си се колко е неразбираем той понякога? Посочва едно, започва да приказва за него като за нещо друго и накрая стига дотам, че намесва себе си в цялата тази история и тогава в моята глава става каша! И се чувствам, сякаш някой топи хляб в нея.

ЮДА. Но това са притчите, Петре. Те са алегорично нещо. А Исус говори предимно с притчи.

ПЕТЪР. Хубаво! Ами я ми кажи защо си толкова стреснат тогава, след като това, което той каза, също може да е било притча!

ЮДА. Но…

ПЕТЪР. Какво “но”? Ето, че ти стана ясно как…

ЮДА(прекъсва го). Не, не беше притча…

ПЕТЪР. Не беше ли? Добре, какво каза Исус, помниш ли?

ЮДА. Че един от нас ще го предаде!

ПЕТЪР. Това – ясно! След това! Че хлябът…

ЮДА. Че хлябът е негова плът, а виното – кръвта му.

ПЕТЪР. Така-а… Или че плътта му е хляб, а кръвта му – вино. И какво значи това?

ЮДА. Не знам.

ПЕТЪР. Виждаш ли? Пак е било притча… Освен това той ни рече да ядем от плътта му и да пием от кръвта му…

ЮДА. Не, не. “От хляба и от виното”, рече.

ПЕТЪР. Не ме обърквай, де!… Да… И ти точно това си направил – топнал си плътта му в съда…

ЮДА. Топнах хляба.

ПЕТЪР. Това е според теб, а според Исус – топнал си плътта му и си цокнал кръвта му.

ЮДА. А това означава, че съм го предал!

ПЕТЪР. Според теб означава това, а според Исус – ти си предал хляба и виното на стомаха си, сиреч си си похапнал.

ЮДА. Защо говориш глупости?

ПЕТЪР. Искам да ти докажа, че всичко, което става, е толкова объркано и двусмислено, и… Понякога седя и се чудя – какво, аджеба, правя аз сред тази група ученици на един човек…

ЮДА. Един от нас ще го предаде…

ПЕТЪР. …на един човек, който отгоре на всичко твърди, че е бог…

ЮДА. Един от нас ще го предаде.

ПЕТЪР. Няма да съм аз, ти не ме слушай какво говоря. В първия момент аз винаги се усъмнявам в думите му, но в следващия се сещам, че това е някоя притча и че, значи, евентуално ще я разбера в края… и моментните съмнения изчезват.

ЮДА. И в края, след притчата, оставаш още по-объркан… Но това, че той е бог, не звучи като притча.

ПЕТЪР. Притча е. Иначе не мога да го проумея.

ЮДА. Да, един от нас ще го предаде.

ПЕТЪР. Няма да съм аз. Не бих могъл. Той ме измъкна от тълпата, от бедите на бедността. Прост рибар, никой не те има за нищо… На рибите ми обръщаха повече внимание, отколкото на мен! А сега съм посрещан от всеки, хранят ни, учителят ми име краката…

ЮДА. Да! И това защо го направи той преди малко? И това ли е притча?

ПЕТЪР. Предполагам. Знае ли човек? Затова ти казвам да не си внушаваш разни работи… Ами че и на мен ми каза, че ще се отрека от него и то три пъти, но това е абсурд, Юда! Абсурд!

ЮДА. Не, той ме погледна и каза: “Един от вас ще ме предаде!”

ПЕТЪР. Оф! (Махва с ръка и излиза, без Юда да го забележи.)

ЮДА. Така е, Петре. Той ме посочи, но вие ядяхте и пиехте… Почувствах се като… като предаден! (Обръща се, вижда, че Петър го няма. На себе си.) И едно нещо още по-страшно има! Защо не посмях да го кажа на Петър? Исус ме погледна, рече: “Един от вас ще ме предаде.” и промълви: “А в този, който ще ме предаде, се е вселил… (съвсем тихо, почти нечуто, сякаш наум) дяволът.”!

ДЯВОЛЪТ (който е слушал и наблюдавал досега). Хоп! Най-после! (Юда се стряска.) Какво, момче? Да не се изплаши? (Юда мълчи.) Бъди по-силен, по-смел… Много ти е крехка душата, а? Така ли е? (Юда се обръща да си ходи.) Чакай… Чакай. (Дяволът го хваща за ръката.) Не бягай, Юда. Не можеш да избягаш.

ЮДА. Пусни ме!

ДЯВОЛЪТ. О, стана по-смел! Така! Така те искам, момче!

ЮДА. Пусни ме!

ДЯВОЛЪТ. Ето, ето, пускам те. (Пуска го, Юда понечва да си тръгне, Дяволът пак го хваща.) Е, ама ти си много неразбран! Почакай да си поговорим.

ЮДА. Не те познавам.

ДЯВОЛЪТ. Познаваш ме.

ЮДА. Не те познавам.

ДЯВОЛЪТ. Познаваш ме.

ЮДА. Не.

ДЯВОЛЪТ. Да.

ЮДА. Какво искаш?

ДЯВОЛЪТ. За това съм тук! За да разбера ти какво искаш.

ЮДА. Аз нищо не искам!

ДЯВОЛЪТ. Искаш.

ЮДА. Не искам!

ДЯВОЛЪТ. Истина ти казвам, искаш!

ЮДА. Ти говориш като Исус.

ДЯВОЛЪТ. Аз пък бих казал, че той говори като мен!

ЮДА. Но кой си ти?

ДЯВОЛЪТ. А! Най-после дойдохме на въпроса! Кой съм аз…

ЮДА. Кой си?

ДЯВОЛЪТ. Аз съм… дяволът.

ЮДА. Господи!

ДЯВОЛЪТ. Не, не съм господ. Аз съм дяволът.

ЮДА. Пусни ме! (Започва неистово да се дърпа, но дяволът го държи за ръката.) Добре, ще си поговорим, но ме пусни! (Дяволът започва да се смее. Юда мълчи, после пак почва да се дърпа и пак утихва.)

ДЯВОЛЪТ. Ти си още дете! Как се мъчи да хитрува! (Сериозен.) Юда, аз съм дяволът, който се е вселил в теб, и ти и да искаш, не можеш да избягаш от мен. Истина ти казвам! (Пуска го и тръгва да сяда на един камък. Юда стои неподвижен.) Онемя ли? Не ме ли чу? Или не ми повярва?

ЮДА. Не ти вярвам!

ДЯВОЛЪТ. Вярваш ми.

ЮДА. Не.

ДЯВОЛЪТ. Да.

ЮДА. Не!

ДЯВОЛЪТ. Погледни вътре в себе си и ще видиш, че е така! Погледни се!

ЮДА. Но ти си пред мен! Как може да си се вселил в мен и да си пред мен!

ДЯВОЛЪТ. Защо трябва да се вселявам в теб, след като сме едно?

ЮДА. Не сме едно.

ДЯВОЛЪТ. Едно сме.

ЮДА. Не сме…

ДЯВОЛЪТ. Ще видиш!

ЮДА. Нищо няма да видя! Аз си отивам.

ДЯВОЛЪТ (не мърда). Ще направиш три крачки и ще се върнеш, бъди сигурен.

ЮДА. Няма да се върна! (Излиза. Чуват се три забързани крачки, тишина, после още три забавени крачки (или наопаки) и Юда се връща. Дяволът се усмихва.) Защо си тук?

ДЯВОЛЪТ. Защото тук ми е мястото! (Става, прегръща го и го принуждава да седне на камъка до него. Позите им са като две капки вода. Последващите жестове – също.) Ти нали каза, че някой бил казал, че в този, който щял да го предаде, се бил вселил дяволът…

ЮДА. Исус каза така.

ДЯВОЛЪТ. Да. (Пауза.)

ЮДА. Значи аз ще го предам…

ДЯВОЛЪТ. Така излиза. Въпросът е доколко вярваш. И доколко би могъл да вярваш.

ЮДА. Абсурд!

ДЯВОЛЪТ. Кое е абсурд? Да вярваш на Исус?

ЮДА. Не! Не… Да го предам! Това е абсурдно!

ДЯВОЛЪТ. Защо повтаряш думите на Петър? И той казва, че било абсурд, дето щял да се отрече от Исус…

ЮДА. Ти откъде знаеш за Петър?

ДЯВОЛЪТ. А ако Исус чуе този ваш “абсурд”, главата си режа, че ще бъде много… тъжен и огорчен… и недоволен…

ЮДА. Откъде знаеш…!

ДЯВОЛЪТ. …защото това доказва колко е слаба вярата ви! Нали помниш – който силно вярва, само той ще влезе в небесното царство! Сиреч през иглените уши!

ЮДА. Откъде знаеш, те попитах!

ДЯВОЛЪТ. Ха така! Разгневи се, бунтувай се! Такъв трябва да бъдеш, а не мижаво мекотело, каквото си в момента! Трябва да си акула, а не лигава мида! Трябва да си храната, а не боклука й… (Юда скача.) Боклук! Боклук си ти! (Юда едва се сдържа.) Боклуче! Какво ми блещиш очички и скърцаш със зъбки! Я ела, пребий твоя дявол! Стисни го за гърлото и го принуди да млъкне! Или ти можеш да стискаш за гърлото само бутилка и да накараш някоя уличница… (Юда скача и го хваща за гърлото.) да замълчи… някоя уличница… (Дяволът се смее – Юда се опитва да го души – и го гали по главата. После го отблъсква и Юда сяда и изохква.) Няма да охкаш! Браво! Така те искам, момче! (Помага му да стане.) Никаква мекушавост! (Юда сяда на камъка и скрива глава в ръце.) А! Сега да не вземеш да се разцивриш!? Майчице! (Юда плаче.) Гледай какъв мъж… Исус е направил от вас жени! Женка! (Дяволът крясва.) Козел! Пръч! Коч! (Юда плаче.) Недей да ревеш! Какво си се… (Дяволът заеква от бяс.) раз… раз… таковал! Спри! (Дяволът се гърчи и изритва силно Юда, който се прегъва и се сгромолясва.)

ЮДА (скача озверен, хвърля се върху Дявола, събаря го и се търкалят). Изрод! (Бие го.)

ДЯВОЛЪТ (между удари и смях). Така! Давай!

ЮДА. Изрод!

ДЯВОЛЪТ. Браво, момче! Най-после се прекърши… Пусни ме.

ЮДА (замръзва, отпуска се, затъпяло). Господи, какво направих… Какво ми стана, господи…

ДЯВОЛЪТ. Нищо не ти е станало. Просто аз съм вече в теб. (Чуват се тежки стъпки.) Кой ли идва? (Поглежда.) О, Кайафа. Най-сетне.

ЮДА. Кайафа? Първосвещеникът! Той ни мрази! Той ненавижда Исус!

ДЯВОЛЪТ. Именно. Сега ще говориш с него.

ЮДА. Скрий се! Моля те, скрий се… Не мога… да…

ДЯВОЛЪТ. Какво не можеш? (Смее се.) Спокойно, момче. Той не може да ме види! Аз съм невидим за всички освен за теб! За всички… (Влиза Кайафа.) Та нали аз съм вътре в теб, забрави ли?

КАЙАФА. Казаха ми, че тук бил влязъл ученик на онзи… (Юда мълчи.) Освен теб никого друг не виждам… (Юда мълчи.) А възможно е и да са сбъркали и тук да е влязъл сам той… Той често влиза в храма и приказва. (Юда мълчи.) Ти ли си ученикът на Исус?

ЮДА. Ти го каза.

КАЙАФА. Хм, не си глух. Но и аз не съм глух и чух какво казах… (Юда мълчи.) Впрочем доколкото знам, сам той отговарял така. Питаш го нещо конкретно, а той ти отвръща: Ти го каза. Като тебе… Да не би пък ти да си Исус?

ЮДА. Не съм Исус.

ДЯВОЛЪТ. Исус си.

ЮДА. Не съм.

КАЙАФА. Чух, няма нужда да повтаряш… А си му ученик?

ДЯВОЛЪТ. Говори, момче.

ЮДА. Няма да говоря!

КАЙАФА. Аз не искам да говориш ти. Искам просто да ти кажа някои неща… Как те викат?

ЮДА. Юда.

КАЙАФА. Добре, Юда, отдавна ли си му ученик?

ЮДА. Да.

КАЙАФА. Още по-добре.

ДЯВОЛЪТ. Не се инати, момче.

ЮДА (съска). Махни се, сатана!

КАЙАФА. Какво си приказваш? Да не е някое заклинание? На това ли ви учи Исус – да кълнете?

ЮДА. Не да кълнем, а да изобличаваме.

КАЙАФА. Аха… И кого изобличавате?

ЮДА. Всичко, което е лицемерно. Всеки, на кого лицето е ден, а душата е нощ. Ние сме призвани да разпръснем тъмнината и да поставим свещта на свещника.

КАЙАФА. Аха… Вие ли сте призвани или Исус е призван?

ЮДА. Всеки, който е роден на божията земя, е призван от него да му се подчинява и да носи светлина. А тези, които отвръщат лицата си от светлината, ще бъдат призовани в червото адово от сатаната…

ДЯВОЛЪТ. Глупости приказваш.

КАЙАФА. Аха… И от кого да призвани светлоносците?

ЮДА. От бог.

КАЙАФА. Кой бог?

ЮДА. Кой бог!? Фарисеино, ти, който му служиш, питаш кой е той!

КАЙАФА. Питам, защото чух, че Исус говорел за себе си като за божия син.

ЮДА. Ти го каза.

КАЙАФА. Не, казаха ми го. Хора, чули го с ушите си. Така ли твърди Исус?

ЮДА. Така.

КАЙАФА. Аха… И значи аз също трябва да му служа в такъв случай?

ЮДА. Всички ще му служим.

КАЙАФА. Къде?

ЮДА. В небесното царство.

КАЙАФА. Аха… В прословутото негово небесно царство, с което примамва хората.

ЮДА. Плаши дявола в хората!

КАЙАФА. Значи овцете носят дявола в себе си, а вие, пастирите го гоните? (Юда мълчи.) Защо мълчиш?

ДЯВОЛЪТ. Хвана ли те сега натясно!

ЮДА (ясно). Махни се, сатана.

КАЙАФА. Охо, сега пък станах сатана! Говорят за Исус, че трудно се надвива с думи и никога не губи самообладание, но както виждам, това не важи особено за много за учениците му.

ЮДА. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Вие затваряте небесното царство пред човеците! Понеже сами вие не влизате, не оставяте влизащите да влязат…

КАЙАФА. Щом Исус е бог, с какво пък бих могъл аз да му попреча?

ЮДА. Горко вам, слепи водители! Вие, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!

КАЙАФА. Интересно.

ДЯВОЛЪТ. Интересно!

ЮДА. Горко вам, книжници и фарисеи! Вие, които чистите чашата отвън, а вътре оставяте да гният мръсотиите!

КАЙАФА. А ако не чистим чашата и отвън, как тогава тя ще остане чиста и отвътре?

ЮДА. Горко вам, лицемери! Приличате на варосани гробници, които отвън лъщят, а отвътре са пълни с мъртвешки кости.

КАЙАФА. А по-добре ли е отвън да се чернеят, а вътре да са пълни с живи кости? Това ли предлага Исус? А?

ДЯВОЛЪТ. Давай, Юда! Не се предавай!

КАЙАФА. Защо млъкна? И откъде изведнъж ти хрумнаха тези неща? Да не би пък да си си припомнил някой от уроците на твоя учител? Така изглежда.

ЮДА. Той е учител на всички.

КАЙАФА. Аха… Но ти, Юда, ти явно не си ученик на всички. А трябва да бъдеш такъв. Трябва да мислиш, преди да решиш да казваш нещо. И ако го кажеш, гледай ти да си го измислил, за да не те изненадат отнякъде и да се изложиш.

ДЯВОЛЪТ. Исус май е слаб педагог!

ЮДА (на Дявола). Ти не познаваш Исус!

КАЙАФА. Вярно. Но вече познавам един негов ученик. И да ти кажа, аз съм преживял много исусовци, много месии, много богопомазаници и пророци, и те всички са били еднакви…

ЮДА. Никой не е пророк в собствената си страна.

КАЙАФА. …но учениците им… По тях си личат учителите… По тях ще ги познаеш.

ЮДА. Веднъж се случило един човек да отсъства от къщи. Тогава жена му казала: Той е рус; майка му казала: Той е чернокос; а сестра му казала: Той е кестеняв. Само дъщеря му нищо не казала. Трите жени заспорили по-горещо, докато накрая се сбили и си извадили очите. Тогава човекът се върнал, видял какво е станало, прегърнал дъщеря си и рекъл: Аз може да съм рус, с черна или кестенява коса, но този, който не се чуди какъв съм, само той е истински зрящ!

КАЙАФА. Аха… Едно нещо харесвам у Исус. Винаги разказва интересни притчи. Но притчите са коварно нещо, Юда! Защото не забравяй, че само който има очи, той може да бърка това, което вижда! И само който мълчи, само той показва, че няма мнение. И ако ти се оприличаваш на дъщерята, аз приемам да бъда майката, жената и сестрата, защото те познават човека по-отдавна, те са го създали и са го съпровождали, така че те повече от всеки друг могат да го преценят и осъдят.

ДЯВОЛЪТ. Чудесен мъж е Кайафа! На него трябваше да станеш ученик, Юда, а не на Исус.

ЮДА. Не аз избрах Исус за учител, а той мен избра.

КАЙАФА. Разбира се. Едва ли Исус може да си позволи нещо друго. Той не трябва да вкарва вълка в кошарата, за да не открие, че този, когото е избрал, може да го изобличи.

ДЯВОЛЪТ. Питай го – в какво да го изобличи! (Юда тръсва глава.) Питай го! Ще чуеш интересни неща!

ЮДА. В какво… Не мога!

КАЙАФА И ДЯВОЛЪТ. Какво не можеш?

ЮДА. Да го изобличи в какво?

КАЙАФА. Така. Послушай, Юда, ако имаш уши. Позволи ми на мен, учителя, да съдя за твоя учител, а не ти, ученикът, да ме убеждаваш… Не казва ли гърбавият: Вижте гърбицата на оногова! Не вика ли крадецът: Дръжте крадеца! Кажи ми.

ЮДА. Да.

КАЙАФА. Казвам ти го направо – твоят учител е един бъдещ тиран! Не ме гледай учудено. Учителят ти е човек, борещ се за власт, човек, който иска да управлява, да държи юздите в ръцете си и да ги опъва и отпуска по своя воля. Такъв човек иска да слуша от устите на хората своите думи, да вижда своите собствени дела в чуждите. Исус е тиран, при това – опасен тиран! Защото досега никой тиран не е провъзгласявал, че е цар, преди да е възседнал престола.

ЮДА. Той е цар, но царството му не е на земята.

КАЙАФА. О, разбира се. Той не може на този етап да твърди друго. На този етап от неговата стратегия за възход.

ДЯВОЛЪТ. Слушай, Юда, това ще е много любопитно.

ЮДА. Няма да слушам!

КАЙАФА. Защо? За да имаш една монета, тя трябва да има и лице, и опако. Не можеш да ги избегнеш, Юда. Слушай в какво се състои неговата стратегия. И моля те – спести ми изблици под формата на наизустен ученически урок. (Юда сяда.) Кого трябва да привлече първо един тиран, за да може да спечели?

ДЯВОЛЪТ. Тълпата.

КАЙАФА. Бедните, онеправданите, унижените и оскърбените, тези, които представляват лавина – могат да прегазят всеки, стига да ги подтикнеш. А защо бедните? Защото те са масата, те са мнозинството. На Исус му е нужна тълпата.

ДЯВОЛЪТ. Ето, видя ли! Познах.

КАЙАФА. Исус е умен и го знае. И затова хитро работи в тази насока, той събира народ и го поучава. А да поучаваш някого, означава да представяш своите сетива за негови и след това да го убедиш, че ти си правият. И какво казва Исус? “Блажени са нищите по дух, защото тяхно е царството небесно.” Но той не уточнява какво значи “нищ по дух”, а оставя тълпата сама сред мислите си. А кой от нас ще признае, че е по-нищ духовно от друг? Никой. Обаче кой от нас няма да признае, че го гони по петите нищетата? Всеки ще признае. И тъй, лутайки се между двата показателя, тълпата решава, че поне с единия е подсигурена за небесното царство… Какво казва още Исус? Че “блажени са, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят”. Кой от нас ще признае, че не жадува за правдата, кой би признал, че предпочита да нанесе удар в гръб, отколкото плесница в лице? Никой. И, разбира се, тълпата за пореден път е убедена, че е вътре в царството небесно. Особено онези, които от горната реплика са чули само “които гладуват и жадуват” и са познали себе си в тези три думи! А това царство небесно, дето се влизало в него само през иглени уши, е изключително сполучлива находка на Исус. Защо ли? Ами че защото, когато се предлага нещо на много хора, то това нещо трябва да е измислица, примамка, която да завладее въображението, но да остави празен стомаха. Та Исус не казва как ще изхранва толкова народ на небето, но кани. И от чие име кани? От божието! Забележи, Юда – след като Исус се е обявил за цар, тоест нещо, от което тълпата има понятие, Исус се обявява и за бог. И не заради друго, а за да е в тон с обещанието си! С широк жест Исус става управител и на юдеите, и на небесните жители, и на всички! Но той не забравя да слезе малко от облаците, за да не го сметнат слушателите му за фантазьор. И Исус казва: “Вие сте солта на земята.” – и започва да омайва тълпата, гъделичкайки я под брадичката с най-различни венцехваления. И тогава земната сол се възбунтува, шупва и е готова да осоли земните рани. Това търси Исус – някой, който да накара нашето царство да ревне от болка и да стане актуален въпросът за управляващото гнездо. А към това гнездо лети той, него иска да овладее. О, Исус, Исус… Исус е изключително хитър! Когато стига дотам, че кара тълпата да настръхва и да се изправя на нокти, той спира и с променен тон казва: Обичай врага си, не се противи на злия човек, спогаждай се с него и прочие! Той заема позата на миротворец, за да не излязат наяве подбудите му. Но дали и в това няма скрити подтици? Нима това не е брилянтна тактика? Щом човек получи шамар и по едната, и по другата буза, няма ли той предимство пред врага си? Защото е много по-лесно да сразиш враг, който те мисли за слаб и безволев, отколкото този, който се страхува от теб. И това е подтекстът на Исусовите речи… Но той е ловък и не остава дълго в тази примирителна поза. Не, Исус веднага сбърчва вежди и започва да крещи: Горко вам еди-кои си! – това, което ти добре си научил, Юда! И неговият демонстративен гняв се излива ту върху нас, първосвещениците, ту върху търговците, ту върху богатите. Понеже това са големите прегради за него! Ние сме тези, които могат да го спънат във властническите му амбиции и той го знае и нищо не ни спестява. Така ли е?

ДЯВОЛЪТ. Така е!

КАЙАФА. Защото Исус сече с ума си бързо и лесно прави нашите постановки на салата, с която да задоволи апетита на тълпата. Зрелища, зрелища трябват на тълпата! Исус е майстор в това отношение! Но той и тук не се спира и тогава, когато масата е най-податлива – сиреч след зрелищата, след емоциите и крясъците – тогава, тогава Исус прави големия си удар! Той навлиза в душата, той търси нея и знае, че ако завладее душата на тълпата, то значи е завладял тялото, ако управлява мислите, то ще управлява и жестовете. И Исус се впуска смело! Той дава заповеди, повтаряйки всъщност Божите, говори за десници, които да не знаят какво вършат левиците…

ДЯВОЛЪТ. Любопитно…

КАЙАФА. …защото ако неговият заговор се окаже огънат под нечия слабост, той отведнъж ще пресече провала – отрязва десницата и от това цялото не пострадва, понеже левицата поначало си е изолирана.

ДЯВОЛЪТ. Браво, Кайафа!

КАЙАФА. А като доказателство, че Исус има точно това предвид, ще ти го цитирам: “Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го. Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я.” Не е ли жесток Исус, а, Юда? Не мислиш ли?

ДЯВОЛЪТ. Хм.

КАЙАФА. А на финала той им замазва очите – по-скоро ушите – с някоя и друга безсмислица от рода на “искайте и ще ви се даде…

ДЯВОЛЪТ. Кой ще ти даде в днешно време бе, братче!

КАЙАФА. …търсете и ще намерите”, от това тълпата я заболява глава и Исус си тръгва, оставяйки я затъпяла и екзалтирана. И тогава, точно тогава, Юда, Исус хвърля последните си козове! Познай какво прави той, какво симулира!

ДЯВОЛЪТ. Какво?

КАЙАФА. Ти, Юда, бил ли си свидетел на някое негово така наречено чудо?

ЮДА. Не, аз…

КАЙАФА. Не, не, не се оправдавай. Благодаря ти за откровения отговор. Така си и мислех! Е, Юда, това е последният коз на Исус – той изфабрикува дежурното си чудо чрез подставени лица и нагласени ситуации и тълпата е окончателно в краката му. (Дълга пауза. Много.)

ДЯВОЛЪТ. Вярно, бе!

ЮДА. Не е вярно!

КАЙАФА И ДЯВОЛЪТ. Защо?

ЮДА. Чу… чудесата са знак за божественост!

КАЙАФА. Така е, стига те да са истина. Всички разсъждават като тебе, но дали всички се питат на какво са плод тези чудеса? (Пауза.) Защото според мен, Юда – без да искам да обидя твоя избор на учител – Исус е един… един шарлатанин. Вярно, първокласен е, но е шарлатанин. Като всеки бъдещ тиран. (Пауза.) Разсъждаваш ли, Юда? (Пауза.) Добре, оставям те сам на себе си. Помисли, премисли… (Пауза.) Даже можеш и да ми се обадиш… (На тръгване.) Може пък да направим сделка с теб, знае ли някой? (Усмихва се. Бавно излиза. Дяволът гледа след Кайафа.)

ЮДА. Кайафа сякаш… сякаш преразказа…

ДЯВОЛЪТ. Какво?

ЮДА. … някоя от Исусовите… проповеди…

ДЯВОЛЪТ. Нали?

ЮДА. Но той преобърна всичко наопаки! (Дяволът се обръща към Юда.)

ДЯВОЛЪТ. А откъде си сигурен, че Исус не е опакото… Кажи!

ЮДА. Не… Не. А защо Кайафа си замълча, когато спомена чудесата и знаменията на Исус? В началото бе така пространен, а… Защото няма какво да им противопостави!

ДЯВОЛЪТ. Напротив! Кайафа употреби думата “изфабрикувани” по този повод!

ЮДА. Той се лъже!

ДЯВОЛЪТ. Ти, Юда, виждал ли си някое чудо?

ЮДА. Кайафа вече ме пита…

ДЯВОЛЪТ. И ти каза “не”! Ами че тогава откъде-накъде твърдиш, че знаменията са факт?

ЮДА. Чуй какво говорят хората – слепи проглеждат, неми проговарят, сакати прохождат, глухи…

ДЯВОЛЪТ. О-о, хората! Най-лесно е да подлъжеш хората! Стадото!

ЮДА. Е, да, но…

ДЯВОЛЪТ. Няма “но”! Това са подставени лица! Малко пари, дадени на някой бедняк, ще го накарат не само от сакат да проходи, ами и от мъж жена да стане.

ЮДА. Исус не е такъв!

ДЯВОЛЪТ. Исус не си дава вид, че е такъв! Кой спекулант ще тръби, че стоката му не струва? А Исус е такъв – спекулант и мошеник.

ЮДА. Повтаряш Кайафа!

ДЯВОЛЪТ. Повтарям мисленето на Кайафа! А той мисли реално – никакви свръхестествени фантасмагории!

ЮДА. А Лазар?

ДЯВОЛЪТ. Онзи възкресеният ли? Ами че той е стар другар на Исус, който не би го предал. На кого друг би поверил Исус ролята – и то каква роля! – на завърналия се от мъртвите? Лазар по-скоро би умрял, отколкото да издаде измамата. А като умре, ще може ли да го съживи пак твоят учител? Как мислиш?

ЮДА. А хората, нахранени с две риби и пет хляба? И те ли са стари другари…

ДЯВОЛЪТ. Че колко му е да скриеш един куп хлябове и риби и да разиграеш малко театър? Пък и откъде си сигурен, че всеки един човек, дошъл на езерото, не си е носил по две риби и пет хляба и после мълвата да е изменила изцяло обстоятелствата?

ЮДА. Петър така каза.

ДЯВОЛЪТ. Петър ли?

ЮДА. Да. Освен това Петър е бил този, който е видял Исус да ходи по вълните и също Петър едвам не се удавил, след като походил по вълните след Исус, но се уплашил и поради маловерието си потънал…

ДЯВОЛЪТ. Значи пристигат при вас мокри Исус и Петър и ви разправят невероятната история за ходенето по вълните и за потъването на Петър , и вие вземате всичко за суха истина! (Смее се.)

ЮДА. Не се смей! Също Петър провидя на планината Табор, когато Исус се яви в божествения си облик, докато ние спяхме…

ДЯВОЛЪТ. Аха, значи Петър! Сега ми става ясна картината! Ами че Петър, момче, е пръв съзаклятник на Исус! Човекът, който го подкрепя във всичките му басни!…

ЮДА. Абсурд!

ДЯВОЛЪТ. Как абсурд! Нали чу преди малко какво каза сам Петър? Той не разбира Исус, но никога няма да го предаде. Питай го “защо” – ще вдигне рамене. А защо, е пределно ясно – таен заговор. Петър е Исусов воин – той навярно дори би убил човек заради него! Да! Брилянтна стратегия, както казва Кайафа! Изкусен измамник е твоят учител.

ЮДА. Всичко идва от притчите! Не ги проумявате и си правите грешни изводи!

ДЯВОЛЪТ. Проумяваме ги, обаче Исус ги тълкува превратно. Но ако го обвиниш, той лесно ще се изплъзне! Шарлатанският му талант е надушил силата на двойствеността на притчите. Ще ти докажа, Юда. Ето, примерно, притчата за талантите. Значи, един човек заминал за чужбина и оставил на първия си слуга десет таланта, на втория – пет, на третия – един. Като се върнал, открива, че първият му слуга развъртява парите и ги удвоява, вторият – също, а третият скрива таланта и му го връща непокътнат. Но вместо господарят да се усъмни в първите двама слуги, той хваща третия, хвърля го в затвора и му хвърля здрав бой. Виждаш колко нечовешки е постъпил, а Исус твърди, че господарят е прав. Къде му е правотата? Човекът е честен, знае, че чуждото – а още повече господарското – е неприкосновено и че той няма право да го рискува. Би рискувал себе си, ала не и господаря! Защото ако загуби, ще загуби и живота си. А какво правят другите двама? Точно това – рискуват и разчитат на разположението на господаря. Ама защо Исус не каже, че единият поне от тях е загубил парите, да видим тогава как би реагирал господарят!? Ама не му е изгодно! А логично ли е слугите да печелят винаги? И знае ли някой дали наистина са спечелили двойно, а не тройно и четворно? Защото в такъв случай излиза, че първите слуги са измамили господаря си, а само третият – не! Но обира пешкира!

ЮДА. Но защо тълкуваш притчата превратно?

ДЯВОЛЪТ. Казах ти – Исус я тълкува превратно! Нагласено и превратно!

ЮДА. Но защо… защо… ще му е…

ДЯВОЛЪТ. Защото е лицемер! Предпочита да е господарят, за да му носят двойно пари, а не да му връщат само това, което е вложил. Исус е типичен спекулант! (Пауза.)

ЮДА. Когато Мария го мажеше с миро, аз му казах: “Учителю, защо да хабим мирото? Нека го раздадем на бедните.”

ДЯВОЛЪТ. Чудесен пример! И той какво ти отвърна?

ЮДА. Че бедни винаги ще има между нас, но той повече никога няма да бъде между нас.

ДЯВОЛЪТ. О, патрицият той! Егоист! При това – нагъл… Правилно е надушил старият нос на Кайафа тираничното в Исус. (Пауза.) Юда. (Юда мълчи.) Юда!

ЮДА. Да.

ДЯВОЛЪТ. Спомняш ли си онзи въпрос, който ти често си задаваше едно време…

ЮДА. Кой?

ДЯВОЛЪТ. …когато чу Исус да говори, че е спасител на човечеството, че ще изкупи греховете му?

ЮДА. Кой въпрос?

ДЯВОЛЪТ. За това какви грехове са имали онези младенци, които Ирод погуби, желаейки да погуби и Исус.

ЮДА. Кой ще изкупи този грях, сторен заради Исус? Нима самият Исус? Какво са сгрешили младенците, за да бъдат погубени?

ДЯВОЛЪТ. Заради Исус! Добре, момче, почваш да ми харесваш!

ЮДА. Но аз сега не разбирам и още едно нещо! Ако е така, както казваш, защо Исус ще ме посочва за предател? Защо сам ще си пречи на кроежите? Ами ако аз наистина го предам и го заловят, как ще завземе… властта… Това е противоречието, в което изпадате и Кайафа, и ти!

ДЯВОЛЪТ. Слушай, Юда! Исус е умел кукловод и мислиш ли, че той не контролира положението? Щом те е провокирал по този начин, значи в това има скрит смисъл.

ЮДА. Какъв?

ДЯВОЛЪТ. Хм… Ще ти кажа. Исус търси жертва. Тази жертва му е необходима, за да разбуни духовете, за да внесе хаос. Исус провъзгласява себе си за жертва, но ти не му вярвай! Защото… Защото жертвата си ти, Юда! Той търси начин, за да те натопи в неговите машинации, за да се окажеш изведнъж в техния епицентър, за да пропаднеш ти и тогава Исус ще има повод да поведе тълпата и да превърне своите желания в нейни! Ти ще си поводът, Юда!

ЮДА. Не е възможно! Исус не е такъв!

ДЯВОЛЪТ. Всичко е възможно, момче. Това е коварен ход на Исус , който – признавам – и аз не мога съвсем отчетливо да дешифрирам.(Пауза. Дяволът прегръща Юда.)

ЮДА. Не знам…

ДЯВОЛЪТ. И аз, но знаеш ли какво? Да вземем да потърсим Кайафа. Той е мъдър човек, при това – с много, много опит… Пък и не ти ли е интересно каква сделка искаше да ти предложи? (Юда не мърда. Дяволът го целува по бузата.) Ела, ела. Ела, де!

ЮДА (реагира някак,преди да излязат). (Излизат.)

Е П И Л О Г

В Гетсиманската градина. Исус е сам. Показва се Кайафа, но Исус не го вижда.

ИСУС. Нито Петър, нито Йаков, никой... Учениците спят, учителят е буден... Не издържаха момчетата... (Кайафа се изкашля.) А още малко остава, още малко...

КАЙАФА. Извинявайте, че ви нарушавам почивката.

ИСУС. Няма нищо.

КАЙАФА. Малко невъзпитано от моя страна е, но без да искам, чух ви да говорите за ученици. За вашите ли ученици?

ИСУС. За нашите.

КАЙАФА. Аха... И аз съм учител...

ИСУС. Знам.

КАЙАФА. Значи ме познавате?

ИСУС. Да.

КАЙАФА. Аз съжалявам, но лицето ви не ми говори нищо... Не работите в Йерусалим?

ИСУС. Аз съм навсякъде.

КАЙАФА. Навсякъде... В такъв случай трябва да имате много ученици.

ИСУС. Много са, но са с един по-малко.

КАЙАФА. Интересно... Моите пък са малко, но са на път да станат с един повече.

ИСУС. Знам.

КАЙАФА. Кой сте вие?

ИСУС. Никой.

КАЙАФА. Не може да сте никой! Един учител не може да бъде никой...

ИСУС. Аз съм всички и никой.

КАЙАФА. Аха... Виждам, че криете от мен кой сте, но в крайна сметка това не ми влиза в работата.

ИСУС. Не крия, но още не е дошъл часът.

КАЙАФА. Още не е дошъл часът... Простете, ако ви обидя, но по този ли... неразбран начин говорите и на учениците си?

ИСУС. Който има уши да чува, разбира.

КАЙАФА. Аха... Откакто се появи Исус, всички заговориха като него - “истина ви казвам; който има уши да слуша, нека слуша” и така нататък. Мода ли е това, не мога да разбера?

ИСУС. Слово е.

КАЙАФА. Е, да де, то в началото винаги е слово. Но важното е за какво се отнася и към кого се отнася...

ИСУС. Точно така.

КАЙАФА. За нас, учителите, това ще рече, че са важни учениците. Нали?

ИСУС. Ти го каза.

КАЙАФА. А! И това е Исусов похват! За него все някой друг го е казал! Няма и да се учудя, ако се окаже, че на вашите ученици говорите с притчи...

ИСУС. Точно така.

КАЙАФА. Божичко, Исус е размътил всички учителски глави. Нищо чудно, че се оплаквате от учениците си.

ИСУС. Защо?

КАЙАФА. Защото притчите дотам водят! Те са пагубно нещо за един ученик. Те размиват понятията.

ИСУС. Те дават свободата на избора.

КАЙАФА. Свобода ли? Никаква свобода не трябва да се дава! Свободата прави психиката лабилна, а изборът води до безволие! Не знам вие, но аз на моите ученици това им набивам в главите - трябва да бъдат твърди, корави, праволинейни...

ИСУС. Без сетива.

КАЙАФА. Без сетива и без душа, ако трябва! Не бива да има нещо, което да бъде способно да ги огъне и прегърби. За тях има един-единствен избор - изборът на целта, която да бъде преследвана. Една цел да им е пред очите и всичките им сили да са впрегнати в постигането.

ИСУС. Ловецът не се двоуми, когато гони звяра.

КАЙАФА. Правилно. Виждам, че ме разбирате. Те трябва да са ловци. Ловци на цели. И ако не успеят да убият звяра, то те самите се превръщат в звяр, който рано или късно ще бъде убит от някой друг ловец.

ИСУС. Затова всички трябва да са или ловци, или зверове. Мъртвият не ни е враг, а защо трябва живият да ни е враг?

КАЙАФА. Защото нас ни раждат на пътя! На пътя, по който всички минават. Всеки прави това, което иска - дали да стои на място, дали да се впусне напред по пътя или да тръгне назад. За мои ученици съм подбрал тези, които ще препускат само напред - с всички средства и възможности.

ИСУС. Този път води към началото си - пак към човека. Защо трябва да преследваме сламката в чуждото око, а да не потърсим гредата в нашето?

КАЙАФА. Защото тази чужда сламка някой ден ще израсте в греда и тази греда ще се стовари не върху нещо друго, а върху нашата глава!

ИСУС. Затова трябва да се вглеждаме първо в нашето око и когато всички го направят...

КАЙАФА (прекъсва го). Не бъдете наивни! Никой няма да го направи! Най-много някой и друг глупак, вярващ в Исус... Всеки трябва да е мнителен, да не вярва на околните и на нищо, защото минутка невнимание би му струвала дори живота... А по пътя, на който сме родени, няма място за такива минутки. Пътят... Пътят... Та това е път към властта! С тази цел се раждаме и за нея умираме! Така уча аз учениците си - да бъдат способни да се борят и да завземат властта! Властта ще оправдае средствата, с които са я докопали...

ИСУС. Хората трябва да са способни да управляват, да ползват властта, а не да се борят за нея. Понеже никой няма да задържи властта, след като не умее да я използва.

КАЙАФА. Значи на това учите вашите ученици? И то - с притчи!

ИСУС. Да. За да могат да мислят, трябва да се оставят сами на себе си, на своите качества. А за това е нужна подходяща храна - като притчите, например.

КАЙАФА. Качествата трябва да се възпитават, да се вграждат!

ИСУС. Уви. Качествата трябва да се придобиват.

КАЙАФА. Няма време за такова разхищение.

ИСУС. Има време за всяко нещо.

КАЙАФА. Аха... Ние с вас никога не бихме се разбрали! Стоим върху коренно различни основи и къщите ни винаги ще са различни... Така че... Докато аз, например, бих... бих предал някого с плесница, вие сигурно ще го предадете с...

ИСУС. С целувка.

КАЙАФА. Именно. (Исус си тръгва.) Тръгвате ли? Беше ми приятно все пак!

ИСУС. Ще се видим скоро. (Излиза.)

КАЙАФА. Ваша воля! (Озърта се.) Защо закъснява Юда! (Пауза.) Той няма да ме предаде точно сега! Ах, защо нямах повече време! Сега нямаше да треперя дали ще дойде или няма да дойде... (Пауза.) Но така го е кърмил Исус - сукал е притчи и е пораснал в колебания. (Влиза Юда.) А! Ти дойде най-сетне!

ЮДА. Да. Аз дойдох все пак.

КАЙАФА. Все пак! Не ме изкарвай извън търпение, момче! Покажи ми кой е Исус.

ЮДА. Не знам.

КАЙАФА. Не знаеш!

ЮДА. Не знам кой е Исус... (Озърта се.) Не знам кой си ти... (Пак.)

КАЙАФА. Наоколо няма никой. Иди и намери Исус.

ЮДА. Не знам и кой съм аз.

КАЙАФА. Ума ли си изгуби? Него ли търсиш! Или Исус?

ЮДА (озъртащ се). Не търся ума си... Нито Исус...

КАЙАФА. Ами че какъв дявол търсиш тогава!

ЮДА (замръзва). Какво... (Вижда влизащия Дявол.)

ДЯВОЛЪТ. Добре ме заблуди, Юда, но не можеш да се измъкнеш! Няма начин! Отговори на човека кого търсиш!

ЮДА. Тебе!

КАЙАФА. Мене ли? Ама... Юда, момче, прекарал си тежка нощ. Или си се разколебал в нещо...

ДЯВОЛЪТ. Мекотело! Пак ли си станал жена!

ЮДА. Не съм жена.

КАЙАФА (прегръща Юда). Момче, виждам, че си изморен... Хайде, покажи ми Исус и аз ще ти помогна да те оставят всички на спокойствие...

ЮДА. Не мога...

КАЙАФА И ДЯВОЛЪТ. Нали вчера можеше! (Юда се свива на земята, скрил глава.)

ДЯВОЛЪТ. Можеш, Юда. Стегни се.

КАЙАФА. Стегни се, Юда. Можеш. (Юда мълчи, Кайафа и Дяволът клякат до него.) Момче, забрави ли вчера какво говорихме? Пък и все пак ти ме потърси, а не аз, нали? Аз просто ти разкрих шарлатанството на този човек и ти сам ми предложи да ни помогнеш да се освободим от него. Забрави ли?

ДЯВОЛЪТ. Ставай, бе! Ставай!

КАЙАФА. Юда, Исус е опасен. Той представлява опасност за царството. Не можем да подминем това с лека ръка.

ДЯВОЛЪТ. Ставай! (Рита го, Юда подскача.)

КАЙАФА. Добре, успокой се. Това са нерви, ще ти мине. Просто се мобилизирай да намериш Исус и да ми го покажеш и всичко ще бъде наред.

ЮДА. Защо!

КАЙАФА. Защото... Нали говорихме вчера! Аз нямам нищо против Исус, момче, абсолютно нищо! Напротив - уважавам го за качествата му. Но не мога да оставя царството в опасност, не мога да стоя спокойно, когато гледам как един бъдещ тиран издига глава. Не мога да гледам това безучастно. Трябва да сторя нещо, поне да го заловя, пък той може и да миряса... с наша помощ...

ЮДА. Но Исус не е един! Залавяйки пълководеца, вие не залавяте в плен цялата войска!

КАЙАФА. Не, но ще я направим беззащитна. А после ще й покажем истински водачи и тя ще влезе в правия път.

ЮДА. Но защо точно Исус!

КАЙАФА. Защото обикновено един страда вместо всички! Може цял народ да е виновен, но един става изкупителна жертва! Един изкупва греховете вместо всички, защото всички са грешни, а не може всички да умрат! И по този начин изкупителната жертва спасява останалите, тя става спасител за тях! Затова ни е нужен Исус, разбра ли най-сетне!

ЮДА (изправя се). Но точно това казва и сам Исус!

КАЙАФА. Казва! Ще казва! Казах ти - уважавам Исус и затова искам да си поговоря с него. Ще ми го посочиш ли? Реши ли се, Юда?

ДЯВОЛЪТ. Да.

ЮДА. Не знам.

ДЯВОЛЪТ. Не се прави на дявол, Юда! Отговори!

ЮДА. Няма да отговоря!

КАЙАФА. Какво казваш?

ДЯВОЛЪТ. Кажи му: “Ще го предам.”

ЮДА. Няма да кажа!

ДЯВОЛЪТ. Кажи!

ЮДА. Няма.

ДЯВОЛЪТ. Кажи!

ЮДА. Няма.

КАЙАФА. Какво “няма”? Няма ли да го предадеш?

ДЯВОЛЪТ. Кажи: “Няма да го предам!”

ЮДА. Ще го предам!

ДЯВОЛЪТ (разсмива се гръмогласно). Разгеле!

КАЙАФА. Разгеле! Добре, Юда, ще отида да доведа войниците, ти намери Исус и ме чакай тук! Чу ли? Хайде! (Излиза.)

ЮДА. Ти ме подлъга!

ДЯВОЛЪТ. Ами че да си мислел какво говориш, а не да говориш по инерция! Не съм ти виновен аз!

ЮДА. Подлъга ме! Принуди ме!

ДЯВОЛЪТ. Ти, ти ме подлъга, Юда! Голям дявол си ти!

ЮДА. Ти си дяволът!

ДЯВОЛЪТ. Ти си.

ЮДА. Ти си!

ДЯВОЛЪТ. Ти си.

ЮДА. Ти си!

ДЯВОЛЪТ. Аз съм.

ЮДА. Аз... Ти си!

ДЯВОЛЪТ. Аз съм!

ЮДА. Ти си.

ДЯВОЛЪТ. Е, хубаво де! Нали и аз това казвам! (Смее се силно.) Нали и аз това казвам!

ЮДА. Господи! Той ме кара да губя ума си... Господи, на кого си ме оставил?

ДЯВОЛЪТ. Хайде, хайде! Отивай да търсиш Исус! (Смее се, в този момент се появява Исус. Смехът на Дявола секва и той панически избягва.)

ИСУС. Юда. (Юда се стряска.) Няма нужда да ме търсиш, аз съм тук.

ЮДА. Исусе! (Коленичи.)

ИСУС. Стани, Юда, и бъди, какъвто си.

ЮДА (става). Какъв съм, Исусе?

ИСУС. Ти си Юда - този, който ще предаде божия син.

ЮДА. А кой е божият син?

ИСУС. Който е пред очите ти.

ЮДА. А с какво ще докажеш, че си ти?

ИСУС. С вярата, която ти липсва.

ЮДА. Не те разбирам... Няма ли да повикаш Петър, твоя... човек.

ИСУС. Ако повикам Петър, ще повикам вярата, но тя сега не ми е нужна, защото ти си безверник.

ЮДА. Не разби...

ИСУС. Разбираш, но хитруваш. Ти беше мой ученик, а Петър е мой ученик.

ЮДА. Ти винаги си предпочитал Петър.

ИСУС. Не, към всеки ученик съм се отнасял еднакво, но различно. Всеки от вас има различно устроена душа и за да ме разбирате, аз трябваше да се нагаждам по нея. На теб, да речем, никога не ти е липсвал разум, но ти си бил винаги със слаба вяра. Съмнението у теб предхожда доверието и затова аз се борих против твоето съмнение,работех за твоята вяра... При Петър е обратното - той има вяра в изобилие, но разум не му достига, за да вникне в нещата така, както ги показвам.

ЮДА. Не те разбирам.

ИСУС. Стига, Юда, пред мен няма защо да се преструваш. Никой няма тайни от мен!

ЮДА. Да, Исусе, нека говорим откровено! Хората мислят, че ти си мошеник и шарлатанин...

ИСУС. Не хората, а Кайафа и фарисеите. Но това е нормално, те са силните на деня. Никой няма да отстъпи мястото си до огъня, ако с това го заплашва измръзване.

ЮДА. Точно такива са и думите на Кайафа, който говори за теб като за бъдещ тиран!

ИСУС. И това е нормално. Всеки е чувствителен към това, което е. Гърбавият забелязва чуждата гърбица, джебчията вижда триковете и ловкостта на фокусника, крадецът неслучайно вика “Дръжте крадеца!”, а тиранът във всичко намира себе си - това, което е около него, е това, което заплашва властта. Този, който заплашва властта му, е този, който се стреми към нея. А този, който се стреми към нея, е този, който е бъдещ тиран. Това е скелетът на фарисейската мисъл.

ЮДА. Но плътта, Исусе, плътта на този скелет не е за изхвърляне! Кайафа много сполучливо преиначава всичко, което проповядваш.

ИСУС. Тази плът, Юда, е вмирисана. И Кайафа го знае и затова я пробутва не на кого да е, а на знаещия да си служи с нея.

ЮДА. Ето че и ти обвиняваш Кайафа в мошеничество!

ИСУС. Това ти го казваш, не аз. Аз не обвинявам никого. Всеки е такъв, какъвто е и затова аз не мога да обвиня и теб.

ЮДА. Но обвиняваш Петър в лекомислие!

ИСУС. Петър е мое дете, а родителят възпитава децата си.

ЮДА. Но ти не се опита да възпиташ мен!

ИСУС. Ти не се нуждаеше от това, на теб ти трябваше вяра, а тя не се възпитава.

ЮДА. Но на мен не ми липсва вяра, Исусе, това е голямата ти заблуда!

ИСУС. Прав си, на теб не ти липсва вяра. Но тази вяра не е същинската вяра. Ти, Юда, вярваш само в себе си. Ти, Юда, не вярваш в бог.

ЮДА. Точно така, Исусе, аз не вярвам в бог, как тогава искаш да вярвам в теб?

ИСУС. Това ти казвам - никога не съм се и опитвал да ти го внушавам. Ти си безбожник.

ЮДА. Аз съм човек, затова съм безбожник! Ти знаеш, че бог е създаден от хората! Бог е една дреха, която хората са сътворили, за да им е топло и да не се гърчат от космическия студ.

ИСУС. Грешиш, бог е пред теб.

ЮДА. Не, бог е в мен! Аз съм съгласен, че има сила, която е над нас, която ни пази, докато спим, но тази сила е в мен и тя се дължи на моите способности, на моите качества!

ИСУС. Грешиш, Юда, аз съм бог.

ЮДА. Не, аз съм бог! Всеки е бог! Откъде-накъде ще дойдеш ти и ще твърдиш, че си бог? Да не би да си нещо повече от другите хора?Да не би да си нещо повече от мен?

ИСУС. Да, аз съм бог.

ЮДА. Ето, това ме е дразнело винаги! Ти си умен човек, Исусе, дори си по-умен от мен, но впрочем ти не ме превъзхождаш с ума! Не! Ти ме превъзхождаш с опита си! Ти си зрял, Исусе, а аз съм зелен! Не знам откъде си взел своето учение, може и ти да си го измислил, но аз не приемам някой да се поставя по-високо от мен! Дори и когато ме превъзхожда! Особено тогава! Защото по този начин той ме подценява, той ме пренебрегва и ме потупва с усмивчица по бузата, а аз не мога да понасям това! Аз мразя да ме гледат снизходително! Та аз можех - преди да те срещна - да смажа всеки с думи! Но срещнах теб, Исусе! Срещнах теб! И ме разяде това, че ти се отнесе с мен като с равен, уважаваше ме, а колко по-лесно щеше да ми е да ме бе погледнал пренебрежително! Ех, колко съм искал и очаквал снизходителен жест от твоя страна, за да влезем тогава в пряка битка! А само в пряк двубой човек показва силата си! Щяхме да изпробваме силите си, Исусе! Да видим кой щеше да спечели тогава - ти, зрелият човек, който се има за бог, или аз, зеленото момченце, което не вярва в бог? Ах, как тръпнех при мисълта за тази битка в началото! Но ти, Исусе, постъпи жестоко! Ти се отнесе с мен като с равен, знаейки, че не сме, че ти си все пак по-напред във времето и не двубоят, а съвместният ни живот ще ме прекършат… Ти не прие двубоя и ме остави да се пържа в собствената си мазнина, привидно приемайки ме като част от учениците си! И аз прегорях!… Колкото повече време минаваше, толкова повече започвах да се страхувам, да се съмнявам в силите си и отслабнах, загубих остротата на мисълта си... Защото твоите думи взеха да стават мои! Ето! Вчера говорих с твой враг и той ме срина. Аз се опитах да впрегна мисълта си на работа, но от устата ми излязоха твои речи. Опитах се да родя нещо сам, но от ума ми излезе нещо подобно на наивно детско мрънкане. И Кайафа ме закопа! Каза, че ти сигурно си умен човек, но учениците ти не струват! И това, Исусе, той го каза за мен, Юда Искариот... Моите думи той нарече “наизустен ученически урок”! (Юда ходи напред-назад.) Но аз тогава... бях малко... смутен. Не бях... съвсем на себе си... (Пауза.) Така или иначе, Исусе, причината за това си ти! Превърна ме в твоя латерна, защото изобщо не даваше вид, че забелязваш моята болест. Как само се вбесявах и исках да те хвърля в огъня, в морето, от скалата, но...

ИСУС. Защо не опита?

ЮДА. А ти защо не ме отстрани от пътя си? Защо ме прие сред учениците си?

ИСУС. Ти сам реши да останеш.

ЮДА. Жесток си, Исусе, и сега си жесток! Аз останах, вярно, но защото ти ме остави! Ти знаеше, че това ще ме примири, това ще ме подчини на твоята воля...

ИСУС. Времето лекува всичко.

ЮДА. Но времето и причинява всички рани! Ах, защо не се махнах, защо се предадох...

ИСУС. Ти ми трябваше, за да ме предадеш, Юда. Аз съм на границите на своите сили. Сега съм на трийсет и три и скоро ще остарея, умът ми ще отслабне и няма да успявам да върша онова, за което съм призван... А и моят отец ме вика.

ЮДА. Не играй театър пред мен, Исусе! Какъв отец, какъв син, какъв свети дух! Ти искаш да умреш млад, да умреш на върха, за да създадеш своя легенда. Ти си един мит, Исусе, и ти знаеш как да управляваш своя мит. Ти си свърши своята работа - поднесе учение, успя да привлечеш маса народ и сега вече програмираш и своята смърт! Ах, защо си по-умен от мен, Исусе, защо не го проумях аз това по-рано, за да мога да вляза в нашия двубой!

ИСУС. Защо искаш да ми попречиш, Юда?

ЮДА. Защото никой не може да се поставя над другите, всички сме от една майка родени... О, прощавай, забравих, че ти идеш от светия дух! Ето че за всичко си помислил, Исусе! И за раждане, и за чудеса...

ИСУС. Ти защо затваряше очи и бягаше, когато правех знамения?

ЮДА. Исусе, правел ли си чудеса?

ИСУС. Не си искал да развалиш представата си за двубоя, който е трябвало да водиш с мен.

ЮДА. Кажи ми, Исусе, моля ти се, правел ли си чудеса!

ИСУС. И да ти кажа, ти нямаш вяра, за да повярваш. И ако повярваш, дали ще вярваш после, че си ми повярвал?

ЮДА. Правел ли си чудеса!

ИСУС. Правех знамения.

ЮДА. Защо не ме издебна, за да ме принудиш да видя някое твое чудо? Знаеш, че тогава щях да повярвам! Но преди да го видя, никой не би ме убедил в невъзможното!

ИСУС. Затова и не съм го направил. Но аз не съм дошъл, за да спася тебе, Юда.

ЮДА. Но и аз съм човек! Ако не спасиш мен, не би спасил и човечеството, както твърдиш, защото и аз съм брънка от цялото това човечество!

ИСУС. Аз не мога да спася само тези, в които се е вселил дяволът...

ЮДА (стряска се). Дяволът... Вярно, дяволът! Къде е той?

ИСУС. А той съществува ли?

ЮДА. Да! Той ми се яви, след като ти каза, че се е вселил в мен!

ИСУС. Аз казах, че се е вселил в този, който ще ме предаде.

ЮДА. Ти ме предаде, Исусе, ти ме предаде! Ти ме предаде на дявола!

ИСУС. Този, който ще ме предаде, той е едно с дявола. Когато си решил да ме предадеш, тогава си и видял дявола.

ЮДА. Но къде е той? От вчера ме преследва!

ИСУС. Виждаш ли, Юда, докъде води безверието? Ти не искаш да повярваш в бог или в невъзможното, а вярваш в дявола.

ЮДА. Но аз го видях! Той от вчера ме преследва!

ИСУС. А защо друг не го е видял?

ЮДА. Защото той е невидим за всички останали!

ИСУС. Моят отец също е невидим за всички останали, но когато аз казвам, че той съществува, ти се съмняваш, а сега...

ЮДА. Но аз го видях!

ИСУС. Вярвам ти. С това те превъзхождам аз, Юда, с вярата. Аз ти вярвам, че си видял дявола.

ЮДА. Но къде е той?

ИСУС. Вярвам ти, защото го познавам.

ЮДА. Стига, Исусе, наслушал съм се на твоите приказки...

ИСУС. Както желаеш. Но не го търси. Докато аз съм с теб, той няма да се появи.

ЮДА. А! (Той замръзва с отворена уста.)

ИСУС. Да, Юда, дяволът избяга в момента, в който ме видя... (Пауза.) Жалко, че не повярва в мен, момче. Вече е късно. Сега ти ще останеш втрещен дотогава, докато ме отведат оттук. Ето, идва Петър... И не забравяй, Юда! Когато дойде след малко Кайафа, ти ще ме целунеш, за да ме предадеш в ръцете му. И после ще видиш едно знамение. Бог ти го изпраща на теб, Юда! (Влиза Петър.)

ПЕТЪР. Исусе! Исусе! Градината е пълна с войници! Учениците са изчезнали някъде! Какво става, Исусе?

ИСУС. Те са дошли за мен.

ПЕТЪР. За теб ли? О-о... Юда?

ИСУС. Юда онемя, Петре.

ПЕТЪР. Онемя ли? Господи, какво става!?

ИСУС. Нищо. Просто дойде и моят час.

ПЕТЪР. Аз няма да те оставя на войниците! (Вади нож.) Ще загина, щом трябва, но...

ИСУС. Не, ти не трябва да загинеш, Петре. Прибери ножа в ножницата и гнева в душата.

ПЕТЪР. Абсурд!

ИСУС. Вразуми се, Петре! Чуй ме! Ти не трябва да загинеш! Ако ти загинеш, ще загина и аз!

ПЕТЪР. Как... Какво приказваш, учителю? Та аз какво ще струвам без тебе!

ИСУС. Ти си съкровище, но ако сега се оставиш да те ограбят, ти ще си мъртъв, макар и жив.

ПЕТЪР. Не мога да те предам, Исусе!

ИСУС. Ако загинеш сега, това значи, че си ме предал за в бъдеще. Твоето съкровище е твоята душа, но тя без твоето тяло ще изветрее. Изслушай ме!

ПЕТЪР. Не! Не искам да те слушам! Аз не разбирам твоите притчи! Аз съм като куче - кажи ми “дръж” и ще захапя и няма да пусна никога!

ИСУС. Точно твоята преданост е нужна на бъдещето, Петре! Вече е време от куче-пазач на стадото, ти да се превърнеш в пастир! Чуй ме! Аз имам още малко живот на този свят, аз ще го напусна, но после ще се върна, за да ви помагам. На теб и на другите ученици! Вие ще сте апостолите, Петре, ще сте моите апостоли и ще легнете в основата на сградата, която вековете ще строят оттук насетне. Вярваш ли, Петре?

ПЕТЪР. Вярвам, учителю.

ИСУС. Вярваш ли ми, Петре?

ПЕТЪР. Вярвам ти, учителю.

ИСУС. Вярваш ли ми, Петре?

ПЕТЪР. Вярвам ти, учителю. (Появява се Кайафа.)

ИСУС. Пази вярата си! (Кайафа стои в края, Юда в средата, Исус и Петър гледат Кайафа.) Юда. Свърши си работата, Юда.

ПЕТЪР. Какво да свърши?

ИСУС. Каквото има да стане. Мълчи. (Юда сковано приближава и целува Исус.)

КАЙАФА. Аха... Значи вече съм имал удоволствието да се запозная с вас... Учителю!

ИСУС. Давай, Кайафа. Времето ти тече.

КАЙАФА. Хм. Ти си разбран човек, Исусе. Предполагам, че няма да ме караш да викам войници, за да те отведа.

ИСУС. Не. Отведи ме.

ПЕТЪР (скача). Как да те отведе? Кайафа ли? Те ще те убият, учителю!

ИСУС. Мълчи, Петре.

ПЕТЪР. О, не! (Вади нож.)

ИСУС. Петре! (Петър се спуска към Кайафа и преди още той да се е усетил, му отрязва ухото. Кайафа извиква и се свива.) Който нож вади, от нож умира, Петре, не вярвах, че ще го сториш!

ПЕТЪР. Бягай, учителю!

ИСУС. Не. Не така е писано да стане. (Отива и взема от земята ухото на Кайафа. На Юда.) Гледай, Юда. Това е знамението, което ти дочака! (Залепя ухото.) Пак си непокътнат, Кайафа. (Кайафа пипа ухото си и избягва.) Бягай, Петре! И гледай да не те хванат...

ПЕТЪР. Учителю, тръгвай с мен!

ИСУС. Не.

ПЕТЪР. Исусе, ако не тръгнеш с мен - не те познавам повече!

ИСУС. Не.

ПЕТЪР. Не те познавам вече, ако не избягаш с мен!

ИСУС. Не.

ПЕТЪР. Чуваш ли? Не те познавам, ако...

ИСУС. Ето, аз ти казах, че ще се отречеш три пъти от мен, след като ме предадат в ръцете им... Бягай! (Влиза Кайафа.)

КАЙАФА (ръкомаха на някого). Ето го! (Сочи Петър.) Хванете тогоз!

ПЕТЪР. Но защо, Исусе... (Избягва. Шум от бягащи, заглъхва бавно.)

ИСУС. Води ме, Кайафа. (Исус излиза, Кайафа се поколебава за миг и излиза след него.Юда се отърсва от сковаването, пада. Дяволът влиза на пръсти. Усмихва се на Юда.)

ЮДА (уморено). А, ето те и тебе... Помогни ми да стана.

ДЯВОЛЪТ. С удоволствие.

ЮДА (става). Избяга, значи...

ДЯВОЛЪТ. А, не, имах малко работа да свърша...

ЮДА. Работа, значи...

ДЯВОЛЪТ. А ти как прекара, докато ме нямаше? Забавлява ли се или си скучал? Като ти гледам отегчената физиономия, май е второто!

ЮДА. Второто, значи...

ДЯВОЛЪТ. Стига с това “значи, значи”!

ЮДА. Искаш да си поиграем с теб?... А?

ДЯВОЛЪТ. Да се надиграваме ли?

ЮДА. Както щеш го наречи.

ДЯВОЛЪТ. Ами-и... Хм... Не. Не, не искам.

ЮДА. Искаш.

ДЯВОЛЪТ. Не искам.

ЮДА. Иискаааш, искаш...

ДЯВОЛЪТ. Не, твърдо не искам...

ЮДА. Твърдо не искаш, значи.

ДЯВОЛЪТ. Не значи! (Разсмива се. Юда се нахвърля върху него, почва да го души, Дяволът пищи и се мята, откопчва се. Юда пак го хваща. Бой. Търкалят се.) Това ли... (Успява да избяга. И двамата дишат учестено.) Това ли беше... играта...

ЮДА. Не... тя предстои...

ДЯВОЛЪТ. А, аз си тръгвам!...

ЮДА. Не можеш... (Пауза.)

ДЯВОЛЪТ. И откъде... се е взела толкова... сила у теб... Вчера беше слаб като... пиле...

ЮДА. А ти вчера... се биеше като лъв... Сега бягаш като мишка! Защо избяга, когато Исус се появи?

ДЯВОЛЪТ. Че кога се е появил Исус? Тук ли е бил? Тюх!... Жалко... Така и не го видях този човек!

ЮДА. Правиш се на маймуна, а? Не си мъчи мозъка да измисляш глупости! Знам защо избяга.

ДЯВОЛЪТ. Защо?

ЮДА. Защото не можеш да гледаш бога в очите!

ДЯВОЛЪТ. Ха така! Сега пък Исус за теб бог ли стана? Гледай ти какви преходи в твоето мислене! Вчера беше убеден, че Исус е мошеник и лицемер, днес едва не ни провали пред Кайафа...

ЮДА. Не говори за мен и за теб като за едно.

ДЯВОЛЪТ. Добре, моля за прошка, уважаеми! Ще ми позволите ли поне да довърша?

ЮДА. Да ти позволя, значи...

ДЯВОЛЪТ. Така, “значи”... Днес се излагаше пред Кайафа, а сега вече уверено ми заявяваш, че Исус е бог!

ЮДА. Ти си дявол, нали?

ДЯВОЛЪТ. Ти го каза.

ЮДА. И си невидим за всички, нали?

ДЯВОЛЪТ. Освен за теб.

ЮДА. И избяга от Исус, нали?

ДЯВОЛЪТ. Не-е...

ЮДА (усмихва се). “Не” ли?... Добре, няма нужда да признаваш, това не пречи на играта...

ДЯВОЛЪТ. Каква игра?

ЮДА. Тази, в която смятам да те надиграя.

ДЯВОЛЪТ. Започваш да ставаш загадъчен...

ЮДА. Не, чисто и просто смятам да се оттърва от теб.

ДЯВОЛЪТ. А-а... Е-е, няма как, момче! Няма как...

ЮДА. Не ми викай “момче”! Аз вече не съм момче.

ДЯВОЛЪТ. А, да! Ти си се променил... Щом вече и Исус е бог! Това ме озадачава обаче, знаеш ли, Юда? Ти явно сериозно го говориш... Да не би и на теб Исус да се е явил в божествен облик като на Петър?

ЮДА. Исус направи знамение.

ДЯВОЛЪТ. Така ли? Е, вече нещата си идват на мястото! Защото извинявай, но за мен нямаше никаква логика да повярваш в Исус точно сега, когато го предаде и нямаш с него нищо общо!

ЮДА. Да. Исус направи знамение точно тогава, когато вече се бях откъснал от него...

ДЯВОЛЪТ. И какво, ако мога да попитам?

ЮДА. Възстанови отрязаното ухо на Кайафа.

ДЯВОЛЪТ. Какво! Кайафа с отрязано ухо! И кой му го отряза? Ти ли?

ЮДА. Не, Петър.

ДЯВОЛЪТ. Петър! И той ли е бил тук! Че аз съм изтървал цяла битка!

ЮДА. Да, ти изтърва всичко.

ДЯВОЛЪТ. И какво още е станало тук? Разкажи, де!

ЮДА. Нищо... Поговорихме си малко с Исус, после дойде изплашен Петър, после се появи Кайафа, за да отведе Исус, Петър му отряза ухото, Исус го изцери, Петър избяга и Кайафа отведе Исус. Това е.

ДЯВОЛЪТ. Ех, че ми го разказа, ама! Вложи малко пипер в историйката! Ама че история... (Пауза.) Така-а. Значи Исус си изпя песента - фарисеите в никакъв случай няма да пропуснат възможността да си разчистят сметките с твоя учител.

ЮДА. А сега аз смятам да си разчистя сметките с теб. Смятам да те убия. (Развързва въжето от кръста си.)

ДЯВОЛЪТ (ухилен). Като ме обесиш ли?

ЮДА. Не, като обеся себе си.

ДЯВОЛЪТ. Какво!?

ЮДА. Ти си се вселил в мен така, както Исус се бе вселил в мен. Аз се откопчих от Исус и по-точно - той ме низвергна, а сега аз имам намерение да се оттърва и от теб.

ДЯВОЛЪТ. Като се обесиш!

ЮДА. Да. Така ще убия и себе си, но и теб. Поне съвестта ми ще е чиста и ще си умра с приятната мисъл, че съм оттървал света от теб!

ДЯВОЛЪТ. И мислиш, че аз ще умра?

ЮДА. Разбира се, нали сме едно.

ДЯВОЛЪТ. Едно сме, но само в този момент. В мига, в който устните ти посинеят, аз ще се махна от теб.

ЮДА. Не! Не можеш!

ДЯВОЛЪТ. Мога. Никой не е господар на дявола! Аз решавам кога ще дойда и кога ще си отида. Ти... наистина ли мислиш, че като се обесиш, ще ме убиеш?

ЮДА. Да!

ДЯВОЛЪТ. Да, ама не! Ти си бил много наивен бе, момче! Забрави ли, че аз не съм човешко същество?

ЮДА. Ти си аз и аз съм ти и когато аз умра, ще умреш и ти!

ДЯВОЛЪТ. Така-а ли? (Смее се.)

ЮДА. Не можеш да ме подлъжеш пак!

ДЯВОЛЪТ. Ти сам се подлъгваш! И това ли ти беше играта, в която смяташе да ме надиграеш?

ЮДА. Позна!

ДЯВОЛЪТ. Много, мно-ого си глупав, Юда... Ами хайде! Беси се. Нека видим как ще стане тая работа!

ЮДА (прехвърлил е въжето на клон, слага си примката на шията). Нека видим!

ДЯВОЛЪТ. Майчице, какъв глупак си, Юда! Ще се обесиш заради една заблуда, вярвай ми!...

ЮДА. Ще видим...

ДЯВОЛЪТ. Как ще видиш, като ще си опънал петалата!... Не се беси, момче! Вярвай ми - в мига, в който спреш да дишаш, аз ще съм избягал... Юда-а! (Юда увисва на дървото. Гърчи се, Дяволът също. След последната конвулсия на Юда, Дяволът се изправя спокойно.) Глупак! Голям глупак! Виж колко глупави били хората... (Отива и разлюлява тялото.) И колко лесно се мамят! Малко прах в очите и... стигат до бесилото! Сбогом, Юда. В моя черен списък от имена ще бъдеш на челно място. Когато ти видя името, ще си припомням за една добре... даже много добре свършена дяволска работа! Голямо лъгане те лъгах, голямо надлъгване беше! Поне се обеси с приятна мисъл в главата - желаейки смъртта на дявола. Жалко... Жалко, че не си жив, за да ми чуеш последните думи! (Разлюлява пак тялото.) Слушай много внимателно, Юда: ти се обеси, а аз... аз ще бъда разпънат! (Разсмива се и бавно излиза. В този миг Юда се хваща за въжето и яростно започва да се освобождава. Скача на земята.)

ЮДА.Ох... (Разтрива си гърлото и едва си поема дъх.)Още... още малко... ако беше осс... останал... щях-х... щях наистина да пукна! Ах-х... (Пауза. Успокоява се. Надига се и откача въжето.) Голямото надлъгване, а?... Наивен съм бил аз, момченцето, а? Освободих се първо от властта на Исус, а сега и от лапите на сатаната и съм бил наивен, така ли? (Връзва въжето около кръста си.) Исусовци и дяволи може да има много, но Юда е един-единствен. (Разкършва рамене, охка.) Той щял да бъде разпнат, хм. (Пауза.) Добре... Аз предадох божия син... А сега ще предам и дявола! (Излиза.)

7-15.ХII. 1997г.