Под редакцията на Огнян Антов
За контакти:
Георги Марков
Комунисти (1969)
Георги Марков

М32

886.7-2

Марков, Георги

Комунисти : Документална пиеса / Георги Марков; Ред. Огнян Антов. - Варна : Anapest.Org, 2013. - 44 с. ; PDF 360КВ, Calibri, 14+12 pt.

Съд. Въведение от редактора

УДК 886.7-2

ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕКСТА И КОНТЕКСТА


I

Откъс от есе на Георги Марков, в което той разказва за пиесата

 

Марков, Георги. Биография на властта // Марков, Г. Избрани съчинения. Том 1. Задочни репортажи за България. София, Siela, 2008. с. 107-110.

 

През 1968 година по решение на партията в България се провеждаше широка подготвителна кампания от мероприятия за най-тържествено честване на 25-годишнината от 9-и септември, което се падаше през 1969 година. По идея от „най-отгоре“ Комитетът за изкуство и култура реши да възложи на трима от най-добрите драматурзи написването на документална пиеса в три части за историята и борбите на Българската комунистическа партия от основаването й до 9-и септември 1944 година. Един от тримата автори бях аз и на мен се падна т.нар. антифашистки период, т.е. времето на войната. Впоследствие двамата ми колеги Николай Хайтов и Никола Русев заявиха, че не могат да смогнат със сроковете, и се отказаха, така че аз останах единственият автор на документалната пиеса „Комунисти“, която бе сведена само до военновременния период. Не зная по чия идея се изискваше „строга документалност“. Доколкото си спомням, някой от нашите ръководители бе видял пиесата на Петер Вайс „Наместникът“ и оттам бе настояването за документална пиеса. Така на мен със специално разрешение ми бе предоставена рядката възможност да прегледам повече от 200 полицейски досиета, съхранявани внимателно в архивите на Министерството на вътрешните работи. Това бяха следствените, лични и съдебни досиета на почти всички видни комунистически герои на съпротивата, които бяха загинали, разстреляни или обесени. В продължение на близо шест месеца почти всеки втори ден аз отивах в сградата на МВР на улиците „Гурко“ и „6-и септември“, един служещ ме отвеждаше в малка стаичка в приземието, където ми се донасяха архивите, и друг служещ стоеше през цялото време при мене и наблюдаваше прочита им. Разбрах, че тази мярка бе взета поради внезапното изчезване на важни страници от тези архиви. Веднъж един от служещите иронично ми каза, че на самия 9-и септември някои партийни другари са се втурнали най-напред към Дирекцията на полицията, за да си намерят досиетата. Той изказа предположението, че може би съществени факти са били унищожени. Мнозина други са били в лудо търсене на Никола Гешев, човека, за когото се знае, че е държал в ръцете си цялата нелегална комунистическа партия и чието име аз срещах най-често в архивните страници. Тъкмо оттам пред мен се оформи образът на този изключителен полицай, началника на отдел „А“ при Дирекцията на полицията, когото аз направих централен герой на пиесата, и в единственото представление (генерална репетиция) се игра от народния артист Иван Кондов. Телевизионната версия на този образ бе също моя работа и бе игран от артиста Георги Черкелов. В своето разнищване на комунистически организации и конспирации Никола Гешев бе проявил невероятно умение и ми се струва, че неговата мрежа от агенти е работила доста безупречно. Така че сведенията, отразени в протоколите на разпитите, които той лично е водил, без съмнение отразяват истината. Парарелно с работата ми върху архивите аз се срещнах и разговарях с хора, които лично са били подследствени на Гешев или са имали работа с него.

Човек може да разбере чувството, с което прелиствах страниците на съдебни процеси и полицейски разпити, хиляди страници от показания, които обхващаха имена на много мои живи познати, кръстосали се по един или друг начин с убити комунисти. Прегледах архивите на видни комунистически герои, като Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова, Малчика, Йордан Лютибродски, цялата група от процеса на ЦК начело с Антон Иванов, където бяха Трайчо Костов (страниците за когото липсваха) и Вапцаров, докато стигнах до малко известни имена на родови комунисти или техни съмишленици. През ръцете ми минаха доклади и докладни записки на агенти с различни имена или цифри, на обикновени полицаи или полицейски началници, където с хладна точност се установяваха известни факти. Чрез някои от досиетата можеше да се проследи целият процес на пречупване на арестант или свидетел. От почерците, с които бяха написани показанията, човек можеше да долови конкретната и неумолима действителност.

Но моето първо и най-непосредствено впечатление беше за огромната разлика между това, което се съдържаше в тези документи, и картината, представяна ни от официалната мемоарна литература като цяло. Разлика, която се отнасяше преди всичко и главно до характера на тези герои и до естеството на тяхното участие в борбата. Следвайки партийните рецепти за евтин героичен патос, мемоаристите у нас съзнателно подминават човешкото поведение и човешкия образ на героите, които те описват. Една красноречива и силна сама по себе си действителност се подменя с ужасно сантиментален и примитивен патос. Вътрешната драма на тези хора, изправени пред смъртта, трагичното раздвоение между повелите на живота и повелите на партията, острият конфликт между житейски реализъм и партиен фанатизъм — всичко това се подменя с подсладени кралимарковски легенди. Простата и ужасна конкретност на определени действия и състояния е заменена с дежурни лозунги.

Целият този документален материал пред мен разкри трагичните образи на обречените герои на тази сурова българска драма и някак естествено ги раздели на четири условни групи:

комунисти — идеалисти,

комунисти — съветски агенти,

комунисти — приспособленци

и случайни комунисти.


II

Из бележките за пиесите на Георги Марков от съставителката Зиновия Янкова

 

Янкова, Зиновия. Бележки за пиесите на Георги Марков // Марков, Г. Пиесите на Георги Марков. Съст. Зиновия (Зунка) Маркова. София, Литавра, 2002. с. 383.

 

Шестата пиеса, която редакцията на "Театрална библиотека" планираше да публикува, беше „Комунисти" - документална драма. Машинописен текст. Контрактувана с отдел "Репертоарен" към КИК. Включена към репертоара на Театър "Сълза и смях". Много театрали, които бяха гледали генералната репетиция преди закриването на сезона, бяха силно впечатлени от пиесата, постановката и декора. С голямо нетърпение очаквах откриването на сезона в Театър "Сълза и смях", но на 19 септември премиерата не се състоя. Пиесата беше свалена от репертоара. Директорът Иван Кондов - също.

Но нека се запознаем с един документ, отпечатан в книгата "Аз бях той - 121 документа за и от Георги Марков", стр. 117, София, 1999 г.

"Министерство на вътрешните работи Отдел Следствен -Държавна сигурност Протокол за разпит гр. София, 4.Х/. 1972 г.

Ана Стоянова Иванова - по професия театровед (изпускам биографичните и съдебни подробности и началото на разпита с нея за драматургията на Георги Марков - бел. на съставителя):

...Последната пиеса на Георги Марков беше "Комунисти", която написа по предварителна контрактация с отдел "Репертоарен" при КИК. Целта на Комитета за изкуство и култура беше да се създадат четири документални пиеси за борбата на БКП срещу фашизма и капитализма... На Георги Марков беше възложено да създаде пиеса за периода 1940-1945 г. ...За написването на тази документална пиеса КИК издейства да му бъдат предоставени документи от разпитите на директора на полицията - Гешев с комунисти. Върху това произведение работата започна в Драматичния театър "Сълза и смях" под режисурата на Асен Шопов. По време на генералните репетиции, които лично аз не съм гледала, стана ясно, че доминираща роля при разпитите, а оттук и фактически силната личност е Гешев, че моралната победа в края на краищата търпи неговата човеконенавистническа философия. Това наложи да бъдат поискани необходимите поправки от автора, за да се възстанови нарушеното идейно равновесие на творбата и се постигне действителната историческа правда...

Авторът отказа да направи необходимите поправки. Постановката беше спряна и по-нататъшната работа върху спектакъла не можа да продължи поради неговото внезапно заминаване за Италия под претекст, че има нужда от лечение..."

Оставям цитирания документ без коментар. Той достатъчно красноречиво говори за много неща.

Единствено за постановката на "Комунисти” не се откри програма. Даже и в Съюза на артистите в България няма такава. Най-после я открих в книгата "Аз бях той" на стр. 21. Написана е на пишеща машина... И в тази програма има различия в броя и подреждането на действащите лица (в пиесата ролите са повече и са подредени по друг начин). Тук липсва един от централните образи - Първи комунист, което навярно изменя съществени неща в сюжета. Но за съжаление времето пак е прекъснало нишки в паметта на създателите на постановката. Но всички помнят великолепното изпълнение на Иван Кондов в ролята на Гешев и Анна Бакалова в ролята на Втори комунист и техния "разговор" чрез мелодията на "Три танкиста", изсвирена с уста... лабиринта от тръби и телени мрежи, които така са се преплели, че не знаеш в коя килия на безкрайния затвор ще влезеш и дали въобще ще можеш да излезеш от него.

Талантливото декоративно оформление на арх. Ангел Ахрянов и пулсиращата образна мисъл на режисьора Асен Шопов и този път са се запомнили за цял живот. И се прекъсна започващото начало за създаване на документалната българска драматургия...

Едно многообещаващо начало със своя голяма истинност и острота...


III

Две думи от редактора на Anapest.Org Огнян Антов по повод пиесата и това издание

 

1. Защо е-издаваме пиесата - заради автентичната стойност на диалозите. Реалните диалози са по-любопитни и силни от всичките ненаписани диалози за онзи период от страна на отраслите в онзи период пишущи, осинджирени в съюзи, сдружения и редакции.

2. Пълната документалност всъщност прави пиесата драматургично неинтересна и слаба. Разместването и наместването на реплики, както и предварителното осмисляне на персонажите като типове (което е далеч по-постижимо в проза, а не в сценарий) не са достатъчни. Трябва и да се измисля. Шекспир е привлекателен, понеже е фантастичен. Ще дам простичък пример какво е можело да се направи. Вътрешни речи на героите. Когато са сами в килиите. Те са в тежко психическо неравновесие. Как се бори и преодолява такова нещо? Ето как - като си повтаряш наум или правиш нещо, което е свързано с най-личното ти, най-съкровеното ти. Ето и простичкия пример: Никола Вапцаров в най-тежките моменти с изтезания и падение на духа знаете ли какво е правел? Дали са му тетрадка и той е записвал по памет старите си стихове (тези, които всички сме чели - онези всички, които четат, де). Намерете факсимилета и вижте разтегления, неестествено разчекрантен почерк. По такъв начин притиснатият душевно Никола си е стискал душата, дано издържи. Ето такива душеизлияния липсват на пиесата - а е можел да ги измисли Георги Марков.
3. Изданието

Марков, Георги Иванов

Пиесите на Георги Марков / Състав. Зиновия (Зунка) Янкова ; [Предг. Стефан Цанев] . - София : Литавра, 2002. - 396 с. ; 20 см.

Зунка Янкова - псевд. на Зиновия Янкова. - Офс. изд. - 800 тир.

Съдържа: Бележки за пиесите на Георги Марков / Зиновия Янкова

ISBN 954-8537-87-7

УДК 886.7-2

се характеризира с лоша коректорска работа. Неправилни определителни членове най-вече, недогледаност. Тук те не са оправяни, имайте ги предвид.

g
t
f
07.02.2017 (пр. 18.04.2017) | Знаци: 207 | Прегледи: 202 | Сподели:

Съдържание / 7

Автори / 7

Ключови думи / 7

Галерия / 13

Файлове / 8

Автори

Георги Марков / 1

Иван Вазов / 1

Йожен Йонеско / 1

Йон Лука Караджале / 1

Николай Гогол / 1

Стефан Л. Костов / 1

Фьодор Достоевски / 1

Посетете още

АНАПЕСТ

Анапест ДАМАСКИН

АНТОВЪ литархив

Театральная библиотека Сергея Ефимова

Библиотека пьес Александра Чупина

Театральная библиотека Антона Сергеева

Санкт-Петербургская государственная Театраьная библиотека