Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Стихове | Есе |
Помен за Ник. Йонков

Да, знам, че Левски е футболен отбор, Ботев е връх в Стара планина, Вазов е Сопотски завод, а Вапцаров – Морското училище във Варна.

Но все пак преди 78 години на този ден [23 юли] в Гарнизонното стрелбище в София разстрелват шестима, сред които и Никола Йонков Вапцаров [„Ник. Йонков“ е изписано на корицата на единствената му приживе стихосбирка „Моторни песни“, 1940], български поет.

Животът на Вапцаров е тъжен. Тъжен е заради далечината и съдбата на неговите кумири - Яворов, Ботйов; тъжен е заради градирането на историята от първата половина на ХХ век в ожесточението на "погромите", които го помитат. Тъжен е заради личната му история - мечтаният син се ражда, но умира след няколко месеца, съпругата му, ако щете, след смъртта му го смущава с биографичните си бягства [от паметта му]. Вапцаров е човек на чуждите каузи. В македонския кръжок той е македонец, пледира за македонска литература. В комунистическата партия той е верен терорист, агитатор, конспиратор и динамитаджия. Тъжна е поетичната му съдба - злата му епоха отказва да го провиди като поет, не проумява гениалността на поезията му. Той самият не посмява да се види като такъв - освен насаме, без доказателства за изследвачите. А Вапцаров е светъл и позитивен човек. Мизерното му битие сред дим, сред сажди и машини сигурно е ранявало душата му, но я е обогатявало; лицето му е винаги лъчезарно, очите му - блестящи от радостта пред диаграмата на живота, а челото му, високо, ботевско, остава открито дори и на предсмъртната полицейска снимка.

Очевидци разказват по мемоарите, че в коридора към стрелбището били наредени ковчезите. Но и осъдените на смърт не си поплюват - един от тях се венчава часове преди разстрела. На практика се жени за вдовица. Там, пред пушките, разбира се, някой е подхванал песен и всички са запели. Вярвали са и затова са могли.

На днешния човек, вцепенен пред коронавирус, навярно няма да му дойде наум да запее.

Преди 25 години, като се готвех за кандидатстване в университета, от поредното изчитане на класическите ни поети написах 3-4 стихотворения [Димчо, Христо Смирненски, Гео]. Едно от тях, най-неясното и несполучливото може би, беше за Вапцаров. Иска ми се да го припомня [със съкращения] - за единия помен поне.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни – с каверни.”

Ник. Йонков


Приклекнал,

той е сам. Искри

разсичат

въздуха

пред него

и сред отблясъци

гори

в очите

погледът

напрегнат:


- Навън

е смрад

от чистота,

вони

на фини аромати

и всичко там,

и всички там

пълзят,

затиснати от

злато!


А тука

пещ гори, димът

цъфти,

разлиства се във

цвете

от черни сажди – черна смърт

за бялото

на дробовете…


И аз съм сам,

и ти си сам, живот!

Обаче

аз съм вклещен

в търбуха ти голям,

голям…

Като кюмюра

в тези

пещи!


…Станал,

той е сам. Искрите

кичат въздуха край него.

И гори, гори

в очите

погледът му пренатегнат:


- Сякаш

с тежък чук ме блъска

в слепоочието някой!

Чукът тътне,

дращи,

съска

и… развръзката очаква!

Сплескан съм и изкорубен,

черепът едва устисква

срещу ласките възгруби

и отекващия

писък:


“Нá ти, нá!

Сега видя ли

колко струва твойта песен!

Нá – животът тъй я хвали!

Нá възторзи!

Нá и ресто!

Нá ти, нá!

Цената нá ти

за усилията тежки,

колосалните ти схватки…

Смеш-ки,

смеш-ки,

смеш-ки,

смеш-ки!!!!”


…Той е вън. И вижда – две очици

дебнат, дебнат, тъмното попили…

Радост трепва в бледите зеници

и в усмивката му, стан извила:


- Стреляй горе, стреляй към звездите!

Нека паднат, мътните ги взели,

щом се крият и отричат дните ни!

Нощите са само за умрелите…


Ние с теб, приятелю, живяхме,

ние с теб живота си прекарахме

във борба за хляб и… Млади бяхме.

Млади. Истински. И неопарени.


Падам аз, обаче нищо. Нека.

Винаги все някой става жертва –

щом се жертва заради човека,

явно, значи, нещо е намерил…


Впрочем… всичко толкова е лесно,

само… само не приемай всичко

и повярвай… Вярвай, има песен,

във която всички се обичат!


Стреляй горе!

Стреляй към звездите!

Нека паднат, мамка им проклета,

щом нощта лежи,

лежи убита…


Ах, простете… Не нощта – поетът.



[1995]

t
f
23.07.2020 (пр. 23.07.2020) | Знаци: 2241 | Прегледи: 60 | Сподели:
Съдържание (81) Имена (43) Показалци (10) Галерия (71) Файлове (4) Препратки (3)