По категории
Посетете още
Книгата е:
Ефектът „Луцифер“ / Филип Зимбардо ; Прев. Людмила Андреева . - София : Изток-Запад, 2017. - 784 с. ; 23 см.
Ориг. загл. The Lucifer Effect / Philip Zimbardo. ISBN: 978-619-01-0028-7.
Това е авторът на прословутия „Станфордски затворнически експеримент", проведен през 1971 г. Тази книга описва именно него. Но е писана над 30 години след събитията.
Откъсите са незначителни спрямо изследването (оформени от Анапест), но актуални спрямо психологическите и историческите корени на съвременното варварство (войната в Украйна 2022) от страна на наследниците на Достоевски и Чехов и техните присъдружни племена.
Автор: Филип Зимбардо
.: Дехуманизация: другият като незаслужаващ нищо
Убий гук* в името на Бог.
– написано на каска на американски войник във Виетнам
Едно от най-лошите неща, които можем да направим на събратята си, е да ги лишим от тяхната човешка природа, да ги лишим от стойност, като упражняваме психичния процес дехуманизация. Това става, когато „другите“ се мислят като непритежаващи същите чувства, мисли, ценности и цели в живота като нас. Всякакви човешки качества, които тези „други“ споделят с нас, се отслабват или изличават от съзнанието. Постига се чрез психичните механизми интелектуализация, отричане и изолиране на афекта. За разлика от човешките взаимоотношения, които са субективни, лични и емоционални, дехуманизираните взаимоотношения са обективиращи, аналитични и лишени от емоционално или емпатично съдържание.
Ако използвам терминологията на Мартин Бубер, хуманизираните взаимоотношения са „аз – ти“, а дехуманизираните са „аз – то“. В течение на времето дехуманизиращият често е всмукан в негативността на преживяването и тогава самото „аз“ се променя, за да произведе отношение „то – то“ между обекти или между субект и жертва. Това погрешно възприятие на определени други хора като почти животни, лоши хора, нечовеци, подчовеци, такива, без които може, или „животни“, е подпомогнато от етикетите, стереотипите, лозунгите и пропагандните образи.
За допълнителна илюстрация:
Понякога дехуманизацията служи на адаптивната функция за субекта, който трябва да отложи обичайната си емоционална реакция в спешна ситуация, криза или трудова ситуация, която изисква нахлуване в личния живот на другите. На хирурзите се налага да го правят, когато оперират тялото на друг човек; същото може да е и с първите, откликващи на природна катастрофа. Същото често е вярно, когато работата изисква обработка на голям брой хора в дневния график. В някои помагащи професии, например клинична психология, социална работа и медицина, този процес е наречен „дистанциран интерес“. Действащото лице е поставено в парадоксалната позиция да му се налага да дехуманизира клиентите, за да може по-добре да им помогне или да ги лекува.
* Чужденец, особено човек с филипински, корейски или виетнамски произход. – Б. пр. Людмила Андреева
.: Нацисткият пример
Нацистката система за масово унищожение имаше ужасяващ успех. Това беше силно интегрирана йерархична система на кабинета на Хитлер, политиците от Националсоциалистическата партия, банкерите, офицерите от Гестапо, войските на СС, инженерите, лекарите, архитектите, химиците, педагозите, кондукторите във влаковете и още, и още, всеки от тях играещ своята роля в този концентриран опит за геноцид на всички европейски евреи и други врагове на държавата.
Трябвало е да се строят концлагери, както и лагери за унищожение с техните специално проектирани крематориуми, и е трябвало да се усъвършенстват нови форми на смъртоносно ефективни отровни газове. Специалистите по пропаганда е трябвало да планират кампании във филми, вестници, списания и плакати, които унижават и дехуманизират евреите като заплаха. Учители и проповедници е трябвало да подготвят младежите да станат сляпо подчиняващи се нацисти, които могат да оправдаят ангажирането в „окончателното решение на еврейския проблем“.
Трябвало е да се разработи нов език с безвредно звучащи думи, прикриващи истината за човешката жестокост и разрушение, например Sonderbehandlung (специално отношение); Sonderaktion (специално действие), Umsiedlung (презаселване) и Evakuierrung (евакуиране). „Специалното отношение“ е кодовото име на физическото унищожение на хора, някъде съкращавано на SB за ефикасност. Шефът на СС Райнхард Хайдрих очертава основните принципи на сигурността по време на войната в изявление от 1939 г.: „Трябва да се прави разграничение между онези, с които можем да се справим по обичайния начин, и тези, които трябва да получат специално отношение [Sonderbehandlung]. Вторият случай покрива лица, които заради най-осъдителната си природа, тяхната опасност или способността им да служат като инструменти за пропаганда на врага, са подходящи за елиминиране, без значение кои са, чрез безмилостно отношение (обикновено чрез екзекуция).“
За допълнителна илюстрация:
Пред нацистките лекари, които са били включени, за да осъществяват подбора на затворниците за унищожение или експериментиране, често е стоял въпросът за разделената лоялност: „За противоречащите си клетви, противоречията между убийствената жестокост и моментната любезност, която лекарите от СС като че ли проявяват непрекъснато по време на работата си в Аушвиц. Този разкол обикновено не е намирал разрешение. Неговото упорство е част от цялостното психично равновесие, което помага на лекаря от СС да върши смъртоносната си работа. Той се интегрира в голяма, брутална, изключително ефективно функционираща система… Аушвиц е колективно усилие.“
Ключови думи (за съвременен паралелен смисъл):
масово унищожение, геноцид, концлагери, крематориуми, пропагандни кампании, нов език, прикриващи думи, специално отношение, преселване, колективно усилие