Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Очерк
Още малко за ескимосите туле
Книгата е:
Файнс, Ранулф
Студ : Екстремни приключения при най-ниските температури на Земята / Ранулф Файнс ; Прев. от англ. Диляна Пчелова . - София : Вакон, 2015. - 464 с. ; 21 см. - ( Пътешествия и приключения ).
Ориг. загл. Cold / Ranulph Fiennes.

Автор: Ранулф Файнс

Ескимоското (или инуитското) слънце е жена, която след като била изнасилена от брат си, Луната, от срам отрязала гърдите си, почернила лицето си със сажди и избягала на небето. Тази сага добавя още, че в продължаващото преследване на сестра си Луната често забравя да яде. Всичко това обяснява защо Луната е по-бледа от слънцето и защо от време на време става много тънка, докато жената-слънце блести с нажежен до бяло гняв.

Сексът е изненадващо слабо представен в песенните саги, като се има предвид, че гонореята е широко разпространена, а сексуалната „свобода за всички“ е традиционно приета между съпрузите, съпругите и посетителите: шаманът, или angakoq, както се нарича местният еквивалент, организира ритуална церемония в голямата зала на селището, където светлините се изгасват и партньорите бързо се разменят. Друг обичай е самотните съпруги да предлагат секс за една нощ на гостуващи ловци, докато собствените им съпрузи са на лов. Това сигурно е помогнало да се избегне кръвосмешението в изолираните селца. Но въпреки тези разкрепостени сексуални нрави гренландските ескимоси били и все още са на практика моногамни.

Що се отнася до погребалните истории, един приятел ми разказа как мъртвите роднини били увивани в одеяла или кожи и били оставяни на природните сили и на скитащите месоядни. „Много отдавна - продължава историята - строяхме къщите си под земята, а мъртъвците си оставяхме над нея. Тогава дойде kabloona [белият човек] и ни каза да строим къщите си над земята, а да погребваме мъртвите под нея.“

Кнуд Расмусен отбелязва, че смъртта на възрастните ескимоси чрез самоубийство била често срещана - обикновено се давели, обесвали или молели близките си да ги убият чрез намушкване или задушаване. Старите хора, които се били превърнали в бреме за семейството си и които разбирали това, обикновено три пъти искали помощ да умрат. Извършвали се и детеубийства, когато изолирани семейства се сблъсквали с опасността да умрат от глад. Сираците и недъгавите деца често били оставяни навън да умрат.

Един достоен за уважение аспект на ескимоската философия е фактът, че ескимосите туле нямат истинска дума за война и децата им не си играят на война, за разлика от повечето деца по света. Игрите им с въображаеми пушки или харпуни са насочени към въображаеми мечки, а не към други хора. Когато се борят в домовете си, те имитират борба между кучета, а не човешко съперничество.

Както често се случва на коренните жители, новите посетители от други земи донесли със себе си своите болести и начин на живот. В продължение на много години европейските ловци на китове носели смърт на гренландските ескимоси, а през XIX век стотици души от крайбрежното население на Гренландия измрели от пневмония, трихиноза, туберкулоза, дребна и едра шарка и от различни венерически болести, а налице бил и един цялостен социален разрив, заедно с раждането на извънбрачни деца и пиянството. В старите дни, когато човек ловувал, за да оцелява, зъбите на ескимосите били удивително добри и се износвали единствено от преклонната възраст, но храната на западняците ги развалила.

t
f
28.01.2022 (пр. 28.01.2022) | Знаци: 3100 | Прегледи: 402 | Сподели:
Съдържание (92) Имена (43) Показалци (11) Галерия (85) Файлове (5) Препратки (3)