×

От XVI век до днес няколко европейски езика постепенно заемат централно място в комуникацията между хората от различни езикови групи, което е резултат от нашествията, търговията и колонизациите в много части на света.

Великобритания се превръща в най-успешната имперска сила. В началото на ХХ век тя има огромна политическа власт в Индия, в големи части от Африка, южно от Сахара, в Канада, Австралия, няколко търговски района в Източна Азия и многобройни малки владения навсякъде по света. Във всички тези области английският език е силен, защото е важен, но не и водещ, европейски език, като в останалата част на света се използва за международни контакти повече от всеки друг език.

След двете световни войни Германия е съсипана, а Франция е твърде слаба. Великобритания също е използвала по-голямата част от ресурсите си, а времето на империята отдавна е отминало. Политическото и икономическото лидерство е поето от Съединените щати, англоезична страна извън Европа.

С помощта на плана Маршал и присъствието на американските войски положението на английския език в Европа става изключително стабилно. В същото време новата водеща сила се възползва от факта, че нейният език - английският, вече има силно присъствие във всички страни, които принадлежат или са принадлежали на Британската империя. Това стечение на обстоятелствата стимулира разпространението на английския език в невероятни размери.

В дипломатическия свят английският постепенно успява да измести френския в рамките на ХХ век. При основаването на Организацията на обединените нации през 1945 г. не само френският, а общо пет езика, от които четири европейски, стават официални езици: английски, френски, испански, руски и китайски (арабският е добавен по-късно). Седалището е в Ню Йорк. На практика английският се превръща в най-важния език в рамките на Организацията.

Има и неполитически причини за успеха на английския език. САЩ заемат водеща позиция след 1945 г. не само заради военната си мощ, а и в резултат на много силната си икономика. Тя се основава на промишления и технологичния прогрес. Още в началото на ХХ век Америка заема водеща роля в редица ключови индустрии. Някои от тях са от изключително значение за международните контакти: телекомуникациите и авиацията. В тези две области Съединените щати излизат начело и в голяма степен запазват своето предимство. Гражданската авиация за първи път е развита там и от самото начало английският се установява като език на този важен международен бизнес. Същото се отнася и за телефоните, радиото и телевизията.

Филмовата индустрия е особен случай. Фактът, че Холивуд заема водеща позиция по време на ерата на нямото кино, е без съществено значение за лингвистиката, но с появата на озвучените филми ситуацията коренно се променя. Днес американското кино и телевизионната индустрия заливат с огромно количество говорим английски език хората по целия свят, особено в малките и/или бедни страни, където дублажът е твърде скъп.

Популярната музика, която представлява друга част от медийния бизнес, също допринася за разпространението на английския език. Певци и композитори като Джон Ленън и Боб Дилън достигат до такава обширна международна аудитория, каквато никой преди тях не е имал. Това не е само заради творческите им заложби, а и в резултат на факта, че след като американците изобретяват грамофона, английският е основен език в света на комерсиалната музика.

Традиционното средство за електронна комуникация - телефонът, - може да се използва от говорещите на всеки език. Когато през 60-те години в повечето индустриални страни международните телефонни повиквания се превръщат в ежедневна реалност, голяма част от хората искат да се възползват от възможността за незабавни бизнес контакти. Но за да го-варят, хората трябва да използват общ език, а това на практика означава, че множеството носители на други езици трябва добре да научат английски. Наскоро въведените медии, особено електронната поща и други услуги за данни чрез интернет. по принцип могат да се използват на всички писмени езици (което изключва всички малки езици без писмена норма). На практика обаче международните контакти са предимно на английски език и този език е необходим инструмент за милиони техници, програмисти и всички останали, които поддържат мрежата, обслужват компютрите и т.н.

В областта на науката САЩ заемат водеща позиция още преди Първата световна война, а в хода на ХХ век поемат лидерството в повечето области. Великобритания също се представя силно в някои области. Резултатът от това е, че на английски се осъществяват най-важните публикации във всяка една област. През последните няколко десетилетия и особено след разпадането на Съветския съюз доминиращата роля на английския е толкова силна, че реално освен него няма друг език на науката. Не съществува подобен прецедент за това. Латинският е имал подобна позиция допреди няколко века, но е бил използван главно в Европа.

Друга важна област, която е завладяна от английския, е финансовата. Паричните трансакции и фондовите пазари осигуряват живот и са важни за много хора. Най-големите международни центрове за тези дейности са Ню Йорк и Лондон и никой в бизнеса не може да си позволи да не разбира езика, който се използва там.

Не е проблем да се изброят и други области, в които се използва основно английски език или поне тенденциите са в тази посока. Тъй като той се превръща в необходимост в множество социално сфери, на все повече хора им се налага да го научат, а когато езикът се радва на толкова голяма популярност, е още по-лесно да се въведе като инструмент в някоя поредна област. В момента преднината на английския изглежда непреодолима.

Има обаче една важна сфера, в която английският език не се радва на такава популярност. Той няма ясно изразена връзка с никоя от големите световни религии. Вярно е, че голямо количество мисионерска работа се извършва от хора от Съединените щати и Великобритания, но тук става въпрос за разпространение на различни нюанси на протестантското християнство, където всички подкрепят идеята, че религията трябва да достига до хората на родния им език. Ето защо мисионерите всъщност не разпространяват самия език, дори и техните дейности понякога да имат подобен ефект. Английският по никакъв начин не е свързан с вярата така, както арабският е свързан с исляма или латинският навремето с християнството.

Освен това трябва да отбележим, че действителният брой на говорещите английски като първи език не е чак толкова голям. Последното преброяване сочи, че става въпрос за 341 милиона души*, което е близко до стойностите за испанския (358 млн.) и хинди (366 милиона), но много под данните за китайския мандарин - език, говорен от около 874 милиона души. Данните трябва да се разглеждат като груби стойности, но те ясно показват отношението между тези езици. Английският език се различава от другите и по това, че много хора го говорят като втори или като чужд език. Общият им брой обаче е неизвестен. Предположенията варират от 200 милиона до около 1 милиард души, но при всички случаи общият брой на хората, които знаят поне малко английски, със сигурност е по-малък от броя на хората, за които мандаринският е майчин език.

От казаното до тук можем да обобщим, че английският става водещ международен език поради три доста различни причини. На първо място, езикът си извоюва силни позиции на много места по света, защото Великобритания изгражда и поддържа империята си от XVII до началото на ХХ век. На второ място, през първата половина на ХХ век Съединените щати заемат лидерски позиции в областта на технологиите, икономиката и политиката и все още ги поддържат. На трето място, индустрията, комуникациите и международните отношения през ХХ век се развиват по такъв начин, че нуждата от общ език е належаща, както никога досега. Английският заема тази ниша, докато другите европейски езици са изместени по различни причини.

* Към датата на написване на книгата (около 2002 г.). - Б.пр.