×

Да, знам, че Левски е футболен отбор, Ботев е връх в Стара планина, Вазов е Сопотски завод, а Вапцаров – Морското училище във Варна.

Но все пак преди 78 години на този ден [23 юли] в Гарнизонното стрелбище в София разстрелват шестима, сред които и Никола Йонков Вапцаров [„Ник. Йонков“ е изписано на корицата на единствената му приживе стихосбирка „Моторни песни“, 1940], български поет.

Животът на Вапцаров е тъжен. Тъжен е заради далечината и съдбата на неговите кумири - Яворов, Ботйов; тъжен е заради градирането на историята от първата половина на ХХ век в ожесточението на "погромите", които го помитат. Тъжен е заради личната му история - мечтаният син се ражда, но умира след няколко месеца, съпругата му, ако щете, след смъртта му го смущава с биографичните си бягства [от паметта му]. Вапцаров е човек на чуждите каузи. В македонския кръжок той е македонец, пледира за македонска литература. В комунистическата партия той е верен терорист, агитатор, конспиратор и динамитаджия. Тъжна е поетичната му съдба - злата му епоха отказва да го провиди като поет, не проумява гениалността на поезията му. Той самият не посмява да се види като такъв - освен насаме, без доказателства за изследвачите. А Вапцаров е светъл и позитивен човек. Мизерното му битие сред дим, сред сажди и машини сигурно е ранявало душата му, но я е обогатявало; лицето му е винаги лъчезарно, очите му - блестящи от радостта пред диаграмата на живота, а челото му, високо, ботевско, остава открито дори и на предсмъртната полицейска снимка.

Очевидци разказват по мемоарите, че в коридора към стрелбището били наредени ковчезите. Но и осъдените на смърт не си поплюват - един от тях се венчава часове преди разстрела. На практика се жени за вдовица. Там, пред пушките, разбира се, някой е подхванал песен и всички са запели. Вярвали са и затова са могли.

На днешния човек, вцепенен пред коронавирус, навярно няма да му дойде наум да запее.

Преди 25 години, като се готвех за кандидатстване в университета, от поредното изчитане на класическите ни поети написах 3-4 стихотворения [Димчо, Христо Смирненски, Гео]. Едно от тях, най-неясното и несполучливото може би, беше за Вапцаров. Иска ми се да го припомня [със съкращения] - за единия помен поне.