Извадено от книгите, от мрежата, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Стихове
Иван Крилов, баснята "Троеженец", преведена от Георги Райчев преди 100 години
Иван Крилов (1769-1844) [Сн. Уикипедия]Иван Крилов (1769-1844) [Сн. Уикипедия]

Бележка от редакцията:

По молба на познати се наложи да потърсим превод на тази басня на Крилов. В Детския отдел на варненската Регионална библиотека любезно ни извадиха два превода. Единият бе съвременен (от последните 20 години), правен от непознат ни преводач (освен това съставител и адаптатор според авторското каре на книгата) - този превод не ставаше за нищо.

Слава богу библиотекарките извадиха и книжка от 1945 г. с Крилови "Басни" в превод на Георги Райчев. Предното издание е от 1928 г. (според интернет), тоест навярно баснята е превеждана през 20-те.

Баснята е писана пък още век преди това - през 1811.

Да припомним, че Георги Райчев е от поколението на Йовков, Смирненски, Гео Милев, междувпрочем почитател на Достоевски и на модния тогава Фройд, писал белетристика, включително анималистика, книги за деца (следващото поколение на Каралийчев и Разцветников, а по-нататък Ем. Станев, та до Радичков ще продължават и доразвият тази традиция). Ако не сте, прочетете разказа му "Карачакал".

В превода си на баснята Георги Райчев прави две видими промени (разминавания с оригинала) - и двете функционални. (Тук пропускаме напиращите обяснения около "теорията и практиката" на превода, подхода на преводачите от минали епохи към оригинала и т.н. - важни неща, но ненужни за целите на тази малка публикация.) Естествено, той е свободен да ги направи, за да създаде текст, който да бъде по езиковите и мисловни сетива на българския читател. Първо променя заглавието - вместо "Триженец" поставя "Многоженец" (което отговаря на субстантивиралото се понятие за това явление през 20 век - така се приближава до съвременния читател, без да му отнема качество; просто му спестява излишно умуване и премисляне, запъване пред заглавието).

Другата промяна обаче е повече от значима. Ако погледнете в руския текст, ще видите, че персонажът, който бива съден, накрая се...

Хм, всъщност прочетете първо баснята, че да не ви разкрием предварително поантата. След това ще посочим и отликата (ако не сте я забелязли, при положение че решите да прочетете и оригинала на руски).

- - - - - - - - - - - -

Иван Андреевич КРЫЛОВ

ТРОЕЖЕНЕЦ
         
                            Какой-то греховодник
     Женился от живой жены еще на двух.
                            Лишь до Царя о том донесся слух
                            (А Царь был строг и не охотник
                            Таким соблазнам потакать),
     Он Многоженца вмиг велел под суд отдать
     И выдумать ему такое наказанье,
                            Чтоб в страх привесть народ
     И покуситься бы никто не мог вперед
                            На столь большое злодеянье:
     «А коль увижу-де, что казнь ему мала,
     Повешу тут же всех судей вокруг стола».
                            Судьям худые шутки:
                  В холодный пот кидает их боязнь.
                            Судьи толкуют трои сутки,
     Какую б выдумать преступнику им казнь.
     Их есть и тысячи; но опытами знают,
     Что все они людей от зла не отучают.
     Однако ж, наконец, их надоумил бог.
     Преступник призван в суд для объявленья
                                      Судейского решенья,
                            Которым, с общего сужденья,
     Приговорили: жен отдать ему всех трёх.
                            Народ суду такому изумился
     И ждал, что Царь велит повесить всех судей;
                            Но не прошло четырех дней,
                            Как Троеженец удавился;
     И этот приговор такой наделал страх,
                  Что с той поры на трех женах
                  Никто в том царстве не женился.
     
1811


- - - - - - - - - - - -

Крилов, Иван Андреевич. Басни / Иван Андреевич Крилов ; Прев. [от рус.] Г. Райчев. - София : Хемус, 1945. - XIII, 203 с., 1 : портр. ; 25 см



МНОГОЖЕНЕЦ

Един изпечен грешник беше
така лукаво три девойки омотал,
          че и за трите се венчал.
И щом до Царя този слух дойде
(а той бе строг и никак не търпеше
през пръсти на такваз съблазън да се гледа),
веднага Царят заповяда
          под съд престъпникът да се даде.
И още тази заповед гласеше
съдът присъда тежка да реши,
та никой друг да не посмее вече
със многоженство да греши.
А пък на съдниците Царят рече:
– Помнете! Ако вий тогоз човека
накажете с присъда лека,
аз сам ще се намеся
          и всички окол масата – ще ви избеся!...
Съдиите замръзнаха от страх,
не бе им до шеги и смях.
          Три денонощия наред
          стояха на съвет,
решение да вземат строго.
Присъди знаеха те много,
но с никоя от тях, ей богу,
от зло народа не спасиха.
Най-сетне Бог ги вразуми – решиха,
          повикаха престъпника и обявиха,
че го осъждат на това: жените
          да си ги прибере и трите!
…Народът беше изумен.
Бърз слух навсъде се разнесе:
          ще ги обеси Царят разгневен!
Ала не мина някой ден
и многоженецът се сам обеси.

Дочуха за това и млад, и стар
и всичките мъже тъй бяха поразени,
че оттогаз във царството на онзи мъдър Цар
за три жени се никой не ожени.


Превод на български: Георги Райчев


- - - - - - - - - - - -

В оригинала мъжът с трите жени се удавя. Крилов според жанра е вкарал в един куплет и кулминативната развръзка, и поуката. И тук последната рима в баснята е решила смъртта на човека в полза на удавянето. (И ако не е било така, няма значение - след като "удавился - женился" е в един римен и куплетен възел, авторът не е имал много място за маневриране. Пък и не е било нужно - важното е, че човекът не е издържал да заживее у дома наведнъж не с една, не с две, а с цели три съпруги едновременно. И се удавил човекът за поука на цялото царство.)

Обаче Георги Райчев е избрал (или се е получило) друго. Спрямо оригинала той не държи да влезе в орфографиката, ритмиката, да спазва точно броя редове. Няма и нужда. В самия край дори е забавил поуката, за да не е в един "възел" с известието за смъртта на нещастника. И така е можал да предприеме такава структурна промяна, според която човекът не просто се удавил, ами сам се обесил (след като царят е обещал да обеси съдиите, ако присъдата им не струва; следователно обесването, веднъж означено в художествената материя, бива и доразвито и доказано и от втори ракурс - спомнете си "пушката на Чехов"). С това Георги Райчев, почитателят на Достоевски (и на всички, излезли изпод шинела на Гогол), от тази басня (за деца?!) е направил и трагедия.


Бележка от дежурния редактор (О. Антов):


Спрямо оригиналния превод си позволихме промени в отстъпите на някои стихове - според акценти, които преди 100 години са били разставени по друг способ. На едно място двоеточие бе сменено с възклицателен знак.

Най-осезаема е промяната на една дума, при това рима. Причината да я осъществим е предназначението на този текст. Казахме, че бяхме помолени да издирим превод по молба на един артист, който искал да я включи в програмата си. Следователно, решихме ние, текстът трябва по възможност да избегне анахронизми в езика. Проблемен ни се видя свършекът на предпредпоследния стих (тук е даден "и всичките мъже тъй бяха поразени"), където вместо "поразени" бе използвана като рима "наплашЕни" (ударението е, където е главната буква). Решихме, че това ще прозвучи като компромис за една сегашна масова публика и я заменихме с горното. Дано не ни накаже духът на Г. Райчев (и да получим благословия и от И. Крилов).

Георги Райчев (1882-1947) [Сн. Уикипедия]Георги Райчев (1882-1947) [Сн. Уикипедия]
t
f
17.07.2020 (пр. 17.07.2020) | Знаци: 2157 | Прегледи: 2377 | Сподели:
Съдържание (108) Имена (44) Показалци (12) Галерия (101) Файлове (5) Препратки (4)