По категории
Посетете още
Бележка от редакцията:
По молба на познати се наложи да потърсим превод на тази басня на Крилов. В Детския отдел на варненската Регионална библиотека любезно ни извадиха два превода. Единият бе съвременен (от последните 20 години), правен от непознат ни преводач (освен това съставител и адаптатор според авторското каре на книгата) - този превод не ставаше за нищо.
Слава богу библиотекарките извадиха и книжка от 1945 г. с Крилови "Басни" в превод на Георги Райчев. Предното издание е от 1928 г. (според интернет), тоест навярно баснята е превеждана през 20-те.
Баснята е писана пък още век преди това - през 1811.
Да припомним, че Георги Райчев е от поколението на Йовков, Смирненски, Гео Милев, междувпрочем почитател на Достоевски и на модния тогава Фройд, писал белетристика, включително анималистика, книги за деца (следващото поколение на Каралийчев и Разцветников, а по-нататък Ем. Станев, та до Радичков ще продължават и доразвият тази традиция). Ако не сте, прочетете разказа му "Карачакал".
В превода си на баснята Георги Райчев прави две видими промени (разминавания с оригинала) - и двете функционални. (Тук пропускаме напиращите обяснения около "теорията и практиката" на превода, подхода на преводачите от минали епохи към оригинала и т.н. - важни неща, но ненужни за целите на тази малка публикация.) Естествено, той е свободен да ги направи, за да създаде текст, който да бъде по езиковите и мисловни сетива на българския читател. Първо променя заглавието - вместо "Триженец" поставя "Многоженец" (което отговаря на субстантивиралото се понятие за това явление през 20 век - така се приближава до съвременния читател, без да му отнема качество; просто му спестява излишно умуване и премисляне, запъване пред заглавието).
Другата промяна обаче е повече от значима. Ако погледнете в руския текст, ще видите, че персонажът, който бива съден, накрая се...
Хм, всъщност прочетете първо баснята, че да не ви разкрием предварително поантата. След това ще посочим и отликата (ако не сте я забелязли, при положение че решите да прочетете и оригинала на руски).
- - - - - - - - - - - -
Крилов, Иван Андреевич. Басни / Иван Андреевич Крилов ; Прев. [от рус.] Г. Райчев. - София : Хемус, 1945. - XIII, 203 с., 1 : портр. ; 25 см
В оригинала мъжът с трите жени се удавя. Крилов според жанра е вкарал в един куплет и кулминативната развръзка, и поуката. И тук последната рима в баснята е решила смъртта на човека в полза на удавянето. (И ако не е било така, няма значение - след като "удавился - женился" е в един римен и куплетен възел, авторът не е имал много място за маневриране. Пък и не е било нужно - важното е, че човекът не е издържал да заживее у дома наведнъж не с една, не с две, а с цели три съпруги едновременно. И се удавил човекът за поука на цялото царство.)
Обаче Георги Райчев е избрал (или се е получило) друго. Спрямо оригинала той не държи да влезе в орфографиката, ритмиката, да спазва точно броя редове. Няма и нужда. В самия край дори е забавил поуката, за да не е в един "възел" с известието за смъртта на нещастника. И така е можал да предприеме такава структурна промяна, според която човекът не просто се удавил, ами сам се обесил (след като царят е обещал да обеси съдиите, ако присъдата им не струва; следователно обесването, веднъж означено в художествената материя, бива и доразвито и доказано и от втори ракурс - спомнете си "пушката на Чехов"). С това Георги Райчев, почитателят на Достоевски (и на всички, излезли изпод шинела на Гогол), от тази басня (за деца?!) е направил и трагедия.
Бележка от дежурния редактор (О. Антов):
Спрямо оригиналния превод си позволихме промени в отстъпите на някои стихове - според акценти, които преди 100 години са били разставени по друг способ. На едно място двоеточие бе сменено с възклицателен знак.
Най-осезаема е промяната на една дума, при това рима. Причината да я осъществим е предназначението на този текст. Казахме, че бяхме помолени да издирим превод по молба на един артист, който искал да я включи в програмата си. Следователно, решихме ние, текстът трябва по възможност да избегне анахронизми в езика. Проблемен ни се видя свършекът на предпредпоследния стих (тук е даден "и всичките мъже тъй бяха поразени"), където вместо "поразени" бе използвана като рима "наплашЕни" (ударението е, където е главната буква). Решихме, че това ще прозвучи като компромис за една сегашна масова публика и я заменихме с горното. Дано не ни накаже духът на Г. Райчев (и да получим благословия и от И. Крилов).