×

Бележка от редактора

Месеци след като прочетох тази книга, изчезна завинаги на Шиша Пангма нашият знаменит алпинист Боян Петров (2018). Дотогава не знаех (не съм навътре в тематиката) за подхода на Боян към осемхилядниците, но след тази книга разбрах, че той е вървял по стъпките на най-великите, именно като Райнхолд Меснер, който по същия начин е предпочитал соловото изкачване и без кислород.

Книгата е много интересна и се препоръчва.

Освен това в края на цитата ще намерите отговора на Райнхолд, Боян и всички останали (това е всъщност афоризъм от алпинистките среди) - отговор на такива, които намериха самочувствие и простотия да обсъждат изчезването на нашето момче.

И наистина, как да обясниш на еснафа, че повечето хора предпочитат и обичат да гледат планината отдолу, ресторанта отвътре и църквата отдалеч.

А пък имало такива, видиш ли, които обичали точно обратното. [ОА]

- - -

МЕСНЕР. Развитието на техническото катерене по това време, средата на 60-те години на XX век, беше стигнало върховата си точка. Тогава се катереха 500-метрови съвършено гладки и надвесени стени. Само на клинове. Започваше се със забиване на първи клин два метра над земята. Правилото беше да се пробие отвор в стената, да се вкара клин и на него да се окачи въжена стълбичка. И така — от клин на клин, от стълбичка на стълбичка. И пак отново. Седмици наред дупчене. Нямаше катерене нагоре, а изкачване — стъпало след стъпало — по подвижните стълбички. Да, можеше да се докосне скалата, но естествените грапавини, структурата й нямаха значение. Важни бяха помощните средства, тези улеснения във вид на изкуствени опорни точки.

ХЮТЛИН. Един вид аутобан в планините. Кога решихте, че това е скучно?

МЕСНЕР. Някъде около 1966/1967 година.

ХЮТЛИН. Освен скуката имахте ли и други, съществени причини да мразите шлосерската работа?

МЕСНЕР. Не можеше да се поставят повече от 100 клина на 100 метра! По-гъсто покритие нямаше. А аз заявих, че се отказвам от тези неща. Прогресът, вървежът нагоре беше възможен, само ако се откажех. През 1966 г., написах статията „Смърт на невъзможното“, която беше публикувана в целия свят. Повече или по-малко казвах: „Ако прилагам метода с роолплъговите клинове, вече няма да има нищо невъзможно. А без това приключенията са немислими. Мога да преживея истинското приключение, само когато не знам как ще завърши то. Да се впуснеш в приключение, означава да потърсиш непознатото, може би невъзможното. Тогава като че ли съм на друга планета. Ако правя всичко правилно, ще се върна. В противен случай — може би не“. Тази радикалност изправи всички пиронджии срещу мен. Много от тях ме мразят и днес за това. Стигна се до появата на две школи.

ХЮТЛИН. Вашата искаше директното противоборство с природата?

МЕСНЕР. Не, не става дума за противоборство, за противопоставяне. Аз сам се излагам на опасност. От друга страна, никога не заставам срещу другите. Аз съм готов да изляза от бюргерския, еснафския свят. Доброволно влизам в света, който не е за хора. При това чувствам, че мястото, където се намирам, не е предназначено за хора. Всички останали можеха спокойно да правят нещата по техния си метод.

ХЮТЛИН. Разглеждали ли сте себе си като творец на свободното катерене?

МЕСНЕР. Не, никога не съм се разглеждал като катерещ се творец. Търсех добрата линия. За мен линията по стената беше много важна. Като че ли тя беше израз на моите способности, на моето можене. Катерейки една хубава линия по скалата, аз имах възможност да се осъществя.

ХЮТЛИН. Какво представлява „една хубава линия“?

МЕСНЕР. Тя съвпада с естеството на планината. Не обратно. Тоест аз не привеждам планината в съответствие с моята неспособност. Един катерач, който използва всяка грапавина на стената — стъпки, пукнатини, последователност от хватки — следва добра линия.

ХЮТЛИН. Какво представлява „лошата линия“?

МЕСНЕР. Когато при изкачване стигам до място, откъдето не мога да продължа, и забивам роолплъгов клин. От това правило изключвам площадките за осигуряване на модерните маршрути.

ХЮТЛИН. Изключването на шлосерската работа беше бунт. Останалите са Ви заклеймили като неандерталец, който се придвижва нагоре по планината като маймуна. Това отрицание радваше ли Ви?

МЕСНЕР. Маймунообразно поведение — за нас беше чест да бъдем обиждани така.

ХЮТЛИН. Имало е и мнение, че „в алпинизма сте бил играч на рулетка“, че „подценявате сигурността в планината“, че сте „лекомислен, нарцистичен и копнеещ по смъртта“.

МЕСНЕР. По онова време имаше една много интересна дискусия между екстремните катерачи. Но в рамките на еснафското общество не се дискутираше, нямаше спор. Бюргерите, в смисъл еснафите, не приемаха сериозно хората, занимаващи се с екстремен спорт. Те искаха сигурност. Аз биех по сигурността. Прилежните бюргери винаги ще ни нарекат „Онези, чалнатите“, когато някой от нас падне. За тях важи максимата „Да гледаш църквата отвън, гостилницата — отвътре, планините — отдолу. Сам си си виновен. Ако не се беше качвал, нямаше да паднеш“. Аз отговарях: „Вие, разбира се, имате право. Но това повече не ме интересува.“

- - -

[Послепис от редактора на АНАПЕСТ, 2019]

На 7 февр. 2019 Райнхолд Меснер представя в София книга, сборник под заглавие "Убийството на невъзможното", събрани 30 статии от различни автори, един от които е Боян Петров.

Цялата книга Райнхолд посвещава на нашия алпинист.

А ето и част от думите му за Боян: "В миналото той вече бе показал своята мощ и решителност, катерейки соло, а също и пръв, отваряйки маршрути - нещо много рядко в алпинизма днес. Аз го наричам "пистов". Едва ли е възможно да се разкрие какво именно му се е случило на Шиша Пангма. Но това не променя почитта, която изпитвам не само към алпиниста, но и към човека Боян Петров."