×

Автор: Елена Рачева (специален кореспондент на НГ)

Вечерта на 25 март Яна и Дмитрий Алимови се канели да ходят на баня.

- Яна ми каза, че ще води децата на кино и тръгнаха - спомня си Дмитрий. - А преди киното е минала през спортната зала, прибрала се, хвърлила си екипа в коша. Казал съм никой да не го пипа. Миризмата ѝ..."

В "Зимна вишна" [името на горящия мол в Кемерово - б.пр.] да гледат анимационния филм "Шерлок Гномс" Яна Алимова повела три деца: своята шестгодишна дъщеря Уляна, петгодишната Света и деветгодишния Егор Ковалевски - деца на приятели. Около четири следобед тя звъни на мъжа си от киносалона.

- Салонът бил затворен, децата пищят: спасете ни... - Дмитрий говори с тих, спокоен, твърде спокоен глас. - Аз бях в Ленинск (Ленинск-Кузнецкий е град на 70 км от Кемерово - б.ред.НГ). Пристигнах за 27 минути, карах и през червените светофари. Мислех, че ще успея. По пътя позвъних на Едик.

Едуард, бащата на Егор и Света, пристигнал в "Зимна вишна" в 16,40 ч., когато димът вече се стелел на улицата.

- Пътя още не бяха завардили, аз оставих колата и тичам към портала - там вече бяха и други родители - и никого не пропускат. Полицаят ме хваща. Аз крещя: "Там са ми децата!" - спомня си Едуард. - Промуших се вътре, стигам до вратите, които водят в киносалона. Пожарникарите казват: "Ако влезеш, няма да излезеш." Аз: "А вие защо не влизате?" "Там няма видимост, задимено е." Видимост нямали! Пуснете робот, ***. Намерете уреди за нощно виждане. Направете нещичко поне... Аз разбрах, че тук нищо няма да направя, излязох на улицата, хукнах да търся втори вход... Гледам - жена и на телефона ѝ звънят децата: "Помогнете ни, не можем да отворим вратата, задушаваме се." Жената се мята, крещи, хвърля се по полицаите, те не я пускат. Връщам се аз на централния вход, а там пожарникарите просто си седят. Какво чакате, ***? Кого чакате? Ако отиваш на пожар, трябва да знаеш плана на евакуация. Трябва да знаеш: децата са там, изходът е там. А те ми викат: "Не намерихме изход."

Едуард незабелязано и за себе си започва да крещи:

- Че те трябваше да имат план с тази врата! Не намерили врата? Добре, момчета, носете чукове, къртачи, гранати, трошете шибаната стена, всичко рушете, изкарайте децата!

Утихва:

- Все ми е тая кой там у тях е заключил вратата, кой не е намерил врата. Все ми е тая кого ще накажат. На мен ми върнете децата.

Родствениците на загиналите тръгнаха да дават ДНК или да разпознават тела, ако са имали късмет. Но нито Дмитрий, нито Едуард: вечерта във вторник Яна и трите деца още ги няма в списъка на изчезналите. Дмитрий е сигурен, че те са били в най-далечната кинозала, която последно гасиха, под срутилия се таван. Безстрастно показва видео, заснето от емчеесовците (МЧС: Министерство на извънредните ситуации – б.пр.) от съседната зала: овъглени стени, стърчащи греди, страшна черна каша на пода.

… Дядото на Света и Егор Ковалевски – Геннадий Макеевич – научил за пожара в ефира на телевизия „Россия 24“.

- Взех да звъня на жената. Не знаех, че внуците са там, просто си помислих: познато място, постоянно там ходим.

Сетне също хукнал към търговския център, също се мятал през портала. Също не вярва в официалната статистика за загиналите, както и че пожарникарите са направили всичко по силите си:

- Цял живот съм разузнавач във военноморските сили. Знам аз как се обявява тревога на катера, тренирали сме… Първо слагаш фенера. Противогаз. Не сложиш ли – мъртъв си. А у тези даже противогази нямаше.

В понеделник при роднините на загиналите излязъл някакъв началник от кемеровската противопожарна служба. Геннадий Макеевич си спомня, че тълпата се хвърлила отгоре му, готова да го разкъса:

- Стана бой с пожарникарите. А той едно и също говори: „Тече разследване, следственият комитет има грижата…“ Ние го питаме: кой даде заповед да се действа по този начин? „Стигнахме изходите, бяха затворени. Димът бе много, как да се продължи.“ Като зомби едно и също меле и меле. Аби ти си кажи честно: изплаши ли се, не се ли изплаши…

С недоверие пита колко души са били на митинга днес.

- Четири хиляди ли? Малко са. Трябва да са 10 хиляди. Медведев трябва да се сменя. И Тулеев. [Дмитрий Медведев – настоящ премиер и бивш президент на Русия. Аман Тулеев – губернатор от 20 години на Кемеровска област – б.пр.] Аз съм за Путин, международната обстановка той я държи под контрол. Но вътрешната при Медведев – за нищо не става, трябва да се изгони.

Припомня и за зет си Едуард.

- Юнак е той! Такива бащи да търсиш. Неговият първи син загина, блъсна го кола. Беше на 13 години. И така обичаше той тези късни дечица… Наскоро ни изпрати на всички по есемес: на 3 април ви каня на юбилей на Егор, става на 10.

- Умница беше нашият Егор. Четвърти клас завърши само с отлични и много добри оценки – намесва се другият дядо Григорий Василиевич. – Ние с него с английски почнахме да се занимаваме… А сега за какво да живееш?

Към тях се приближава Дмитрий:

- Как е Марина (Ковалевска, съпругата на Едуард, – б.а.)? А баба?

- Как… никак. Как да е, уж ги успокоих – казва Геннадий Макеевич. – Сутринта ходих, лекарства занесох.

- Аз сам съм на таблетки – говори Дмитрий. – Натъпках се с лекарства, седнах зад волана: не, чувствам как бие, не става да карам. Пак на Яна звънях… Звъня, звъня – дава свободно, телефонът работи… Понеделник е вече, всичко догаря, а в слушалката дава свободно. Аз като луд – от един телефон набирам, падна му батерията, друг взех. И изведнъж сякаш входящо обаждане от Яна. Вдигнах, крещя – а отсреща тихо. Отварям списъка на обажданията – там само изходящи. Викам си, от тези таблетки се смахнах.

Дмитрий излиза и пак се връща:

- Там намериха момиче, казват, че по косите може да се разпознае. Руси коси. Аз не разбирам, на Улянка какви бяха? Тъмни ли? Или не?

Отваря инстаграм, дълго, неулучвайки с пръст нужните снимки, търси видео – стройно момиченце в светла рокля подскача и танцува, косите се тръскат по раменете. Косите са руси.

(…)

На кръстовището около мола от само себе си изникна мемориал в памет на загиналите. Цветя, детски играчки и балони почнаха да носят още от понеделник. В началото полицията се опитваше да ги разчисти, но хората носеха още и още, в околните цветарски магазини се подредиха опашки, а кошчетата наоколо се запълниха със сива опаковъчна хартия. През деня в понеделник пет младежи взеха да качват цветята в автомобил с обяснението, че го вършат по разпореждане на кметството. Задържаха ги самите кемеровчани, а след това и полицията – оказаха се мародери.

* * *

ПП. И тъй нататък… Статията продължава, а под нея превеждаме ви и коментар от 27 март 2018, 21:55. Коментиращият първо цитира думите на дядото Макеевич: „Медведев трябва да се сменя. И Тулеев. Аз съм за Путин, международната обстановка той я държи под контрол. Но вътрешната при Медведев – за нищо не става, трябва да се изгони.“ И коментира:

„Е, след такива думи ми стана ясно, че в Русия повече няма какво да търсиш. Хората толкова са ослепели от пропагандата, че даже не им стига ум да разберат, че вина за всичко има Путин и да се сменя трябва той, не някой друг. Медведев в Русия нищо не решава и от оставката му нищо няма да се промени. Обаче… Пропагандата е мощна работа…“