Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Мемоари
Пастернак и крадците
Домът музей на Пастернак в Переделкино, където се развиват събитията от мемоарната книга (сн. Уикипедия)
Книгата е
Ольга Ивинская. Годы с Борисом Пастернаком
Не е превеждана на български. Свалена от Флибуста.

Автор: Олга Ивинская

Вече след смъртта на Борис Леонидович писателят Александър Раскин разказа как веднъж ограбили една от вилите на Переделкино, съседна на Пастернаковата, и обезпокоените му домашни поискаха от Б.Л. да предприеме някакви защитни мерки. Той взел плик за писмо и написал с едри букви: "ЗА КРАДЦИТЕ". В плика турил банкноти и следната записка:

"Уважаеми крадци!

В този плик съм сложил 600 рубли. Това е всичко, което в момента имам. Не си правете труд да ровите за други пари. У дома няма нищо повече. Вземете ги и си идете. Така и на вас, и на нас ще ни бъде по-спокойно. Можете да не броите парите.

Борис Пастернак"

За събития нататък - по думите на А. Раскин.

Пликът бил сложен под прозореца на входната врата. Минали дни. Крадците не идвали. И лека-полека жената на Борис Леонидович почва да взема от този плик по някоя банкнота за домашни нужди. Така да се каже, назаем. Взема, а сетне върне заетото. Взема и... Не щеш ли, Борис Леонидович решил да провери плика и открил липсата. Направо излязъл от кожата си.

- Как! - развикал се. - Вие вземате парите на моите крадци?! Грабите моите крадци! А какво ще стане, ако ей сега те пристигнат? В какво положение ще се окажа аз пред техните очи? Какво ще им кажа? Че са ги обрали?

В общи линии наплашената фамилия бързо набрала недостигащата сума и шестстотинте рубли още дълго изкарали в плика, така и не дочаквайки "уважаемите крадци".

Превод от руски: Огнян Антов

- - -

СЛЕДГОВОР ОТ РЕДАКТОРА

[1] Георги Марков, убитият от нашия соцрежим писател, има есе от 70-те, "Драмата на Пастернак" - прегледайте го. Там някога за първи път срещнах една друга такава типично пастернаковска бележка. През 1932 г. се самоубива Надежда Алилуева, жената на Сталин. Писателското стадо пише обща съболезнователна телеграма за казионния вестник, но Пастернак пише и праща собствена бележка. Следното: „Аз споделям чувствата на другарите. Онзи ден, преди съобщението за смъртта на Алилуева, аз мислих много за Сталин. Като поет — за първи път. После прочетох новините. Бях потресен, като че се намирах там, до него, и бях видял всичко. Борис Пастернак.“ А през 1934-а, когато вече Пастернак чака и ще чака всяка нощ идването на агентите и арест, му се обажда сам Сталин, да го пита за Манделщам. Борис Леонидович впрочем е 12 години по-малък от бащата на народите.

[2] Поетът Борис Пастернак (1890-1960) става изключително известен на Запад и оттам по света заради романа си "Доктор Живаго", писан след неговата 50-годишнина (от 40-те години на 20 в., тоест по сталиново време). Който е чел романа, знае двойственото отношение на героя Юрий Живаго спрямо семействата си и спрямо епохата. Това е, разбира се, биографична черта на неговия автор.

Пастернак е чешит и съдбата му, литературна и житейска, също е чешитеста. Той, класическият поет, преводач на Шекспир и Гьоте и на кой ли още не, с характерната безкомпромисност в работата над поетичния изказ и образ, и в живота, непипан от властта през сталинизма, но следен и тарашен от НКВД, накрая написва такъв роман-равносметка, който по Хрушчово време предава за издаване в капиталистическа Италия и това му докарва световна слава, Нобелова награда, но и отказ от нея, гонение (душевно и литературно-политическо) в родината, изпитания на близките. Но Б.Л. има твърда душа.

[3] Олга Ивинска е преводач и редактор в издателство, когато 57-годишният Пастернак се запознава с нея. Той е женен, с деца и т.н. И си остава такъв, макар да живее с Олга и нейната дъщеря в Переделкино (писателското вилно селище, край Москва).

Странно, но след Достоевски това е следващият руски писател, който има щастлива съдба в последната си декада - да намери жена, която да го обожава и да служи на паметта му приживе и след смъртта. А самата Олга Ивинская има тежка съдба. Покрай връзката си с Пастернак (и за да му дишат във врата на него, пишешия някакъв роман интелектуалец) лежи 5 години в лагер (до 1952, в тази книга тя се спира накратко и на това). А след смъртта му, когато злостта на системата заради световния пробив на романа се стоварва върху нея, отново я влачат по лагери.

[4] Пастернак е 10 години по-малък от Блок (1880), но пък е по-голям от Маяковски (1893) и Есенин (1895). Не само че далеч ги надживява, тях, с които се е сблъсквал по поетични дуели и четения през бурните литературни следреволюционни години, но и преосмисля изминалата епоха.

Поетите преосмислят епохите далеч преди историците и на крачка пред белетристите.

Най-интересното е, че когато надарени поети пишат роман - а това се случва много рядко - той винаги се получава по-инак от типичния роман, написан е някак другояче от стандартния подход, със странности. Чешитест. Като автора си. Например:

Родителите на Пастернак емигрират след ВОСР. Живеят в Германия. Борис Леонидович пътува веднъж на Запад по писателска линия. Но е в лошо състояние, не иска такъв да го видят родителите. Не се отбива да ги види. Те ще умрат, без да се видят.

Когато влиза в болница, Борис Леонидович игнорира самата Олга Ивинская, жената, с която живее. Не ще тя да го вижда такъв болен, безпомощен, на легло. Тя ще научава новините за неговата болест от медицинската сестра, която ще очаква всяка сутрин на прашното шосе. И тя не успява да го види, преди да умре. Сетне законната жена и фамилия на Пастернак я държи и далеч от погребението...

ОА

g
t
f
14.04.2017 (пр. 14.04.2017) | Знаци: 5395 | Прегледи: 239 | Сподели:

Съдържание / 60

Категории / 18

Имена / 38

Показалци / 8

Галерия / 49

Файлове / 4

Препратки / 2

По категории

Документалистика / 3

Есе / 2

Интервю / 4

История / 1

Мемоари / 24

Музика / 2

Наука / 9

Очерк / 3

Пародия / 1

Писма / 1

Предговор / 2

Публицистика / 3

Репортаж / 2

Романи / 1

Синопсис / 2

Стихове / 2

Философия / 1

Христоматия / 7

Посетете още

АНАПЕСТ

Анапест ДРАМОТЕКА

АНТОВЪ литархив

Buna Pomeranza

Yolina's Helvetia