Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Наука | Очерк | Синопсис |
Алън Пийз: Защо жените и мъжете са различни (по мозък)
Пийз, Алън и др.
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния : Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта / Алън Пийз, Барбара Пийз; Прев. от англ. Корнелия Стефанова Великова-Дарева . - София : Сиела, 1999. - 319 с. : с ил. ; 21 см. - ( Пор. Новата ера в общуването ).
Ориг. загл. Why men don't listen and women can't read maps / Allan Pease. - Офс. изд. - 2 000 тир.
ISBN: 954-649-227-2
УДК 159.922.1+173+177.6+612.82+613.88

Книгата е писана и издадена в края на 90-те, но попаднах на нея (благодарение на киндъла и читанката) в 2014-а. Авторът (жена му е съавтор) е американец, специалист по езика на тялото. Но за тази книга са ровили в най-различни науки. Началото: "Когато в заведение или на друго обществено място един мъж тръгне към тоалетната, той го прави поради една-единствена причина. Докато жените използват обществените тоалетни като всекидневни или кабинети за психотерапия. Често се случва жени, влезли там напълно непознати, да излязат като най-добри приятелки, сякаш са се познавали цял живот. И това на никого не прави впечатление. В същото време всеки би изгледал с подозрение мъжа, подвикнал: „Ей, Франк, отивам в тоалетната, идваш ли с мен?“ Или друго: колко заекващи жени познавате? А мъже? - Очевидно е: мъжете и жените мислят/възприемат нещата различно. Ето причините според тази книга. [ОА]

Първо цитата, сетне конспекта.

=====================================

КАК СМЕ СТАНАЛИ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ

Някога, много, много отдавна, мъжете и жените живеели щастливо заедно и се трудели в съвършена хармония. Всеки ден мъжът излизал навън, в един враждебен и опасен свят, и рискувал живота си, докато ловувал, за да може да осигури храна за своите жена и деца, като освен това самоотвержено ги защитавал от дивите зверове и враговете. Постепенно в него се развили забележителни умения за ориентиране и пътешествия на далечни разстояния, така че да може да открива храна и да я отнася обратно у дома си, а също и съвършени умения на стрелец, така че да може безпогрешно да улучва движеща се цел. Същината на неговата работа била ясно и точно определена – мъжът бил ловец на храна. Това и само това се очаквало от него.

Жената чувствала, че има голяма стойност, защото нейният мъж излагал на риск живота си, за да осигури прехраната на семейството. Успехът му като мъж бил съизмерван със способността му да отстреля успешно дивеч и да го отнесе у дома си, а самочувствието му зависело от оценката, която жената давала на усилията и постиженията му. Семейството зависело от неговите способности да изпълнява добре ролята си – ловец на храна и защитник – нищо друго не се очаквало и изисквало от него. За мъжа никога не е било необходимо да „анализира взаимоотношенията“, нито пък от него се очаквало да изхвърля боклука или да сменя пелени.

Ролята на жената в семейството също била пределно ясна. Това, че тя износва и ражда детето, предопределя пътя й на еволюция и развитието на такива умения, които да са строго специализирани, така че да може най-успешно да изпълнява отредената й роля. Налагало се е жената да развие способности да наблюдава близкото обкръжение за признаци на опасност, да придобие съвършени умения за ориентиране и пътуване на близки разстояния, да използва наличните ориентири, за да намира правилната посока, както и да развие изключително чувствителен усет, за да долавя и най-малките промени в поведението и вида на децата и възрастните.

Нещата били пределно ясни: мъжът бил ловец на храна, жената – закрилник на семейното гнездо.

Жената прекарвала деня си в грижи по децата, събиране на плодове, растителна храна и грудки, и в общуване с другите жени в групата. Тя не била обременена с грижи за доставяне на основните запаси от храна или за воюване с враговете, а успехът й като жена се съизмервал със способността й да поддържа хармоничен семеен живот. Самочувствието й зависело от оценката, която мъжът давал на уменията й да подреди и организира дома и да отглежда и възпитава децата. Способността на жената да износва и ражда деца била възприемана като нещо магично, дори свещено, защото единствено тя владеела тайната да поражда живот. От нея никога не се очаквало и изисквало да ходи на лов, да се бие с неприятелите или да сменя изгорелите крушки на лампите.

И макар че оцеляването било трудно, взаимоотношенията в двойката били безпроблемни. Животът минавал по този начин в продължение на стотици хиляди години. В края на всеки ден ловците се връщали със своята плячка. Донесената храна била разпределяна поравно и всички се хранели заедно в общата пещера. Всеки ловец обменял част от донесения дивеч с жените, от които получавал по нещо от събраните от тях плодове и растителна храна.

След като се нахранели, мъжете сядали около огъня, зяпали пламъците, играели на разни игри, разказвали си истории или си разменяли шеги. За мъжа това било праисторически вариант на прищракване с дистанционното от канал на канал или четене на вестник. Мъжете били изтощени от целодневното ловуване и възстановявали силите си, за да могат на другия ден отново да излязат на лов. Жените продължавали да се занимават с децата и да се грижат мъжете да бъдат достатъчно нахранени и отпочинали. И всеки оценявал усилията, положени от другия – никой не обвинявал мъжете в мързел, нито пък жените били възприемани като експлоатирани слугини.

Тези простички ритуали и модели на поведение все още съществуват при някои изостанали племена, по места като Борнео, в някои части на Африка и Индонезия, при австралийските аборигени, новозеландските маори и примитивните племена в Северна Канада и Гренландия. В тези култури всеки познава и разбира отредената му роля. Мъжете ценят жените и жените ценят мъжете. Всеки оценява уникалния принос на другия за оцеляването и добруването на семейството. Затова пък мъжете и жените, които живеят в модерните цивилизовани страни, са напълно лишени от тези роли модели. На тяхно място цари хаос, объркване и нещастие.

=====================================

Какво казва книгата (в мой конспект и в цитати).

(1) Основни тези: Мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едни от други – просто различни. Начинът на живот през стотиците години е променил мозъка (мисленето).

(2) Хората се държат различно към новородените - на момиченцата шепнат нежно, на момченцата леко повишават глас в похвалата. Стереотипът действа.

(3) Жените забелязват бързо всичко, като радар. Те лесно определят кой е разтревожен, кой нещо крие, кой с кого е, коя кого харесва. На мъжа му трябват прояви като сълзи, скандал, шамар, за да го забележат. Жените са свикнали в пещерата да забелязват и най-малките детайли. Мъжът е свикнал да следи само право напред, своята мишена - другото са празни подробности.

(4) Жените заради удвоената Х-хромозомата възприемат по-нюансирано цветовете - това си личи и в обикновен разговор. Мъжът говори за основни цветове, жената - за слонова кост, блатистозелено и т.под.

(5) Жените имат по-широко периферно зрение, мъжете имат „тунелно зрение“. Затова ако на парти влезе непозната жена, всички мъжки глави почват да се въртят. Но ако влезе непознат мъж, жените не въртят глави, за да го зяпат. Но те са го разгледали не по-зле с периферията. По-голямото периферно зрение не им помага в паркирането обаче - там целевото мислене на мъжа е предимството.

(6) Жената вижда в тъмното по-добре, но при стеснен обхват на полето (при шофиране нощем например) тя не може добре да определи разстоянията, околните коли и под. Мъжът го прави лесно поради пространствената си ориентация на мозъка.

(7) Жената различава лесно нюансите в плача на едно бебе - мъжът "чува" само шума на плача.

(8) При общуване лице в лице несловесните сигнали носят до 80% от информацията. Жената ги разшифрова и нюансира по-богато - затова е много трудно очи в очи мъжът да излъже жена си.

(9) Жените и чуват по-добре. Те са по-чувствителни и към тоновите промени. Затова нерядък при спор е техният призив: Не ми дръж такъв тон. Мъжът би казал в такава ситуация: Кой си ти, бе! (Оспореният авторитет.)

(10) Мъжете могат отлично да преценят посоката, от която идва даден звук.

(11) "Ако някое момиче откаже визуален контакт, докато го мъмрят, учителката независимо от това продължава да му говори. Ако някое момче откаже визуален контакт, повечето учителки интуитивно знаят, че в този момент то или не може да чуе, или не слуша, затова най-често го подканят: „Гледай ме, когато ти говоря“."

(12) Жените са с по-тънка кожа - затова се сбръчкват повече.

(13) Жените имат далеч по-развити усещания за вкус и мирис. Особено около овулацията (месечния цикъл). Тогава жената до 3 секунди отличава кой мъж е със силна имунна система и съответно привлекателен.

(14) Жените очакват мъжът да възприема нюансите на посланието - думи и жестове - като нея. Ала уви - мъжът разкодира само част от посланието и затова обичайно е наричан "безчувствен".

(15) "Мозъкът на мъжа и на жената е еволюирал, придобивайки различни способности, таланти и умения. Налагало се е мъжете, на които била отредена ролята на ловци, да развият в мозъка си области, които да ръководят ориентирането им на дълги разстояния, способността им да обмислят тактики и да организират ловуването, а също и безпогрешни умения за улучване на цел. Не им се е налагало да умеят да разговарят добре, нито пък да бъдат чувствителни към чиито и да било емоционални нужди, затова и в техния мозък областите, отговорни за междуличностното общуване, почти не са развити. За разлика от тях, жените трябвало да развият способност да се ориентират на близки разстояния, да имат по-широко периферно зрение, така че да могат да наблюдават околността около семейното гнездо, както и способност да вършат няколко дейности едновременно, а също и умения за активно и ефективно общуване."

(16) "Ляво полукълбо: Дясна страна на тялото; Математика; Слово; Логика; Факти; Изводи; Анализ; Практичност; Ред; Думи на песен; Линейност; Долавяне на незначителните подробности. Дясно полукълбо: Лява страна на тялото; Съзидателност; Творчество; Наблюдателност; Интуиция; Идеи; Въображение; Холизъм (убеждение, че всичко в природата е взаимосвързано); Мелодия на песен; Долавяне на „общата картина“; Пространственост; Многофункционалност "

(17) "Показателно е едно ранно изследване относно специфичното местоположение на различните мозъчни функции, проведено при умствено увредени пациенти. То показва, че при нараняване в лявата част на мозъка, мъжете до голяма степен напълно изгубват уменията си за словесен изказ и ползване на речниковия фонд, докато жените със същото увреждане почти не губят словесните си способности, което доказва, че в женския мозък има повече от един център за контрол на говора. При мъжете вероятността да изгубят дар слово или да имат затруднения в тази насока била три-четири пъти по-голяма, отколкото при жените, а шансът да си възвърнат някога тези умения бил направо нищожен. Следователно, когато мъжът е получил нараняване от лявата страна на главата, има голяма опасност да онемее. Докато жена със същото нараняване вероятно ще може и занапред да говори. Заекването е почти изцяло само мъжки проблем."

(18) "Когато помолиш някой мъж да реши даден проблем, той обикновено казва: „Остави го на мен!“ или „Ще го обмисля“. И той именно това и прави – мълчаливо и с абсолютно безизразна физиономия оглежда наум проблема от всички възможни ъгли, обмисля го, преценява. И чак когато вече е открил отговора, мъжът заговаря или показва леко оживление, та да стане ясно, че е готов с решението на проблема. Мъжете говорят най-вече наум, разговарят със самите себе си." Жените мислят на глас.

"Мъжът изрича около 2000–4000 думи и приблизително 1000–2000 гласови звука, а сигналите от езика на тялото, с които си служи, едва стигат до 2000–3000. Тоест средно на ден мъжът използва около 7000 изразни средства за общуване – приблизително 1/3 от женския арсенал.

Говорните различия стават особено очевидни в края на деня, когато мъжът и жената седнат заедно да вечерят. Той си е изрекъл неговите 7000 „думи“ и повече изобщо няма желание за общуване. Мълчаливото зяпане „в огъня“ (чийто съвременен еквивалент е телевизорът) го прави истински щастлив. Нейното състояние зависи от това, какво е правила през деня. Ако е прекарала времето си в разговори с хора по един или друг повод, то е възможно тя също да си е изрекла нейните 20 000 „думи“ и да няма особено голямо желание за общуване. Но ако е прекарала деня вкъщи с малките деца, може да се смята за щастливка, ако е изрекла и 2000 – 3000 „думи“. Тоест, остават й още цели 15 000!" Горко на съпруга.

(19) "Корпус калозум в женския мозък е по-дебел от този в мъжкия и жените притежават с около 30% повече свръзки между лявото и дясното мозъчно полукълбо, отколкото мъжете. Когато работят над една и съща задача, мъжете и жените използват различни части от мозъка си.

Родители, които имат и синове, и дъщери, скоро осъзнават, че момчетата са много по-различни от момичетата по отношение темповете на развитие. При момчетата дясното мозъчно полукълбо се развива и пораства по-бързо от лявото. При това в него се изграждат повече нервни свръзки, а свръзките между двете полукълба са по-малко, отколкото при момичетата. При момичетата двете мозъчни полукълба нарастват по-равномерно, което им осигурява и по-голямо разнообразие от умения. И тъй като между двете полукълба в женския мозък има много повече свръзки, преминаващи през по-дебел корпус калозум, това обяснява защо много повече момичета, отколкото момчета, могат да си служат еднакво добре и с двете ръце и защо толкова много жени изпитват затруднения, когато трябва бързо да кажат коя е дясната и коя лявата им ръка."

(20) Мъжкият мозък е специализиран. Мъжете правят нещата едно по едно, прехвърляйки съсредоточието си. Жената е способна да извършва различни, несвързани помежду си дейности по едно и също време. Жената е в състояние да разговаря по телефона и едновременно с това да готви по някоя нова рецепта от книга и да гледа телевизия.

(21) "До настъпването на момента на програмирането, тоест докъм шестата-осмата седмица след зачеването, зародишът е повече или по-малко безполов и има потенциал да развие както мъжки, така и женски полови органи. Ако зародишът е генетично момче (XY), в него се развиват специални клетки, които насочват по-големи количества мъжки хормони, особено тестостерон, през тялото, така че да образуват мъжките тестиси, и освен това програмират мозъка на зародиша с мъжки характеристики и поведенчески модели.

Да кажем, че мъжкият зародиш (XY) има нужда поне от една доза мъжки хормони, за да оформи мъжките полови органи, и други три дози мъжки хормони, за да програмира мозъка с мъжка оперативна система, но че не получи необходимото количество. Трябват му, да речем, четири дози, но получи само три. В такъв случай първата доза мъжки хормони бива използвана за оформяне на мъжките полови органи, но мозъкът получава само две дози. А това означава, че мозъкът бива програмиран полово като 2/3 мъжки, а другата 1/3 си остава с изначално заложената женска полова програма. В резултат на това се ражда момченце, което ще порасне като мъж с основно мъжки мозък, но и с някои женски мисловни навици и способности. Ако мъжкият зародиш получи, да речем, само две дози мъжки хормони, едната бива използвана за оформяне на тестисите, а мозъкът получава само една, вместо необходимите три дози мъжки хормони. В такъв случай се ражда бебе, чийто мозък е основно женски по своето устройство и начин на мислене, но е вложен в тяло на бебе, генетично определено като момче.

Проучванията сочат, че средно между 80% и 85% от мъжете имат главно мъжки ориентиран мозък и само при 15–20% – мозъкът е повече или по-малко феминизиран. Мнозина от мъжете, попаднали в тази последна група, стават хомосексуалисти."

(22) "Когато съвременните мъже отиват заедно на риболов, те могат цял ден да седят един до друг, без да разменят и дума. Прекарват си наистина чудесно, доставя им удоволствие да са заедно, но просто не изпитват необходимост да изразят усещанията си с думи. Докато ако жени прекарват заедно известно време, без да си говорят, това е белег за наличие на някакъв сериозен проблем между тях.

Единствените моменти, когато мъжете се доближават поне малко от малко до жените по отношение на словесния изказ, настъпват тогава, когато рухнат преградите около отделението за общуване в стриктно разпределения по „чекмеджета“ мъжки мозък, а това става след поглъщането на обилни количества алкохол."

(23) "При жените има обособен специализиран център на говора, разположен във фронталната част на лявото мозъчно полукълбо, а освен това и още един, по-малък, също специализиран център на говора, разположен в дясното мозъчно полукълбо. Именно с тези две специализирани области за говор могат да бъдат обяснени силно развитите умения на жените да разговарят." Мъжете мислят с лявата част на мозъка, без специализирано място - затова често имат говорни дефекти.

(24) "Мъжкият мозък е високо организиран в нещо като строго специализирани камери и притежава силно развита способност да сортира и складира информация. В края на някой изпълнен с проблеми ден мъжкият мозък с лекота може да ги подреди по „файлове“ и да ги „складира“ някъде встрани. Женският мозък не разпределя и не съхранява информацията по този начин – в главата на жената проблемите просто продължават безспир да се въртят и блъскат един друг.

Единственият начин, по който жената може да осмисли проблемите си и да освободи мозъка си, е като говори за тях. Следователно, когато в края на деня жената говори за проблемите си, целта й е по-скоро да разтовари мозъка си, а не непременно да открие решение или изход."

(25) "Когато жените сядат да гледат заедно някой филм по телевизията, те обикновено говорят едновременно на най-различни теми, включително за децата, мъжете, професията и изобщо за всичко, което се случва в живота им. Когато мъже и жени гледат заедно някой филм по телевизията, мъжете обикновено не издържат и всеки нарежда на половинката си да спре да бъбри. Мъжете могат или да говорят, или да гледат екрана, но не и двете едновременно – и просто не разбират, че за жените това изобщо не е проблем."

(26) "Често се случва, докато текат рекламите, мъжът да помоли жената да му разясни развоя на интригата във филма и да му подскаже в каква посока се развиват отношенията между героите. И това е така, защото за разлика от жената, той просто е неспособен да улови загатнатите сигнали от езика на тялото, които да му разкрият емоционалното състояние на действащите лица – както във филма, така и в живота."

(27) "Тъй като между лявото и дясното полукълбо на женския мозък протича повече информация, а в самия него има два специфични центъра на говора, повечето жени могат да говорят по няколко теми едновременно – понякога и само в едно-единствено изречение. Това прилича на жонглиране с няколко топки и изглежда, че повечето жени го могат с лекота.

Тази женска способност за многопистово предаване и приемане на информация е буквално съсипваща за мъжа, понеже неговият мозък е еднопистов и може да приема и осмисля информацията само ако темите му се подават една по една. Ако в присъствието на мъже група жени обработва многопистово няколко теми, мъжете са направо поразени и се чувстват напълно объркани.

Жените могат да говорят и да слушат едновременно, а същевременно и да обвиняват мъжете, че те не могат нито да говорят, нито да слушат."

(28) "Обикновено жената използва приблизително шест изражения на лицето за десетсекунден период на слушане, за да отрази, а после и за да отговори на чувствата на събеседника си.

Биологичната еволюция на мъжа като войн го е научила да слуша с каменно изражение, за да не издава чувствата си пред евентуалния неприятел."

(29) "Около 90% от жените имат съвсем ограничена способност за ориентиране в пространството.

Докато момичетата имат отлично развита способност да си представят предметите двуизмерно, момчетата притежават и способността да виждат още едно, трето измерение, което придава дълбочина и перспектива на образа. В мъжкия мозък специфичната дейност за ориентиране в пространството се ръководи поне от четири центъра, разположени във фронталната част на дясното мозъчно полукълбо.

Тъй като не притежават обособен мозъчен център за пространствено ориентиране, повечето жени обикновено се справят много лошо с геометрични задачи.

Способността за ориентиране в пространството позволява на мъжа да върти пътната карта наум и съвсем ясно да си представя в коя посока трябва да се движи. А ако по-късно му се наложи да се върне в същия район, вече изобщо няма да му трябва карта, тъй като мозъчният му център за пространствено ориентиране складира завинаги веднъж получената информация."

(30) "В основата на компютърната наука е математиката, която пък разчита на способността за ориентиране в пространството и в резултат на това компютрите са мъжка територия. И все пак, някои области от компютърната наука, например програмирането или дизайнът на потребителския интерфейс, изискват по-скоро добро познаване и разбиране на човешката психология, отколкото математически умения, затова и в тях има най-много жени."

(31) "Съзнанието на мъжа е ориентирано към печелене на точки, постигане на цели, обществено положение и власт, към съревноваване с другите и успешно достигане до крайния резултат. Съзнанието на жената е съсредоточено в общуването, сътрудничеството, в постигането на хармония и любов, в споделянето и в човешките взаимоотношения. Контрастът е толкова потискащо силен, че е невероятно как мъжете и жените изобщо могат дори да си помислят да живеят под един покрив." - Ясно е защо - нали единият трябва да води другия.

(32) "Хипоталамусът на жената е много по-малък от този на мъжа и освен това в нейния организъм има много по-малко тестостерон, който да го активира. Ето защо, като цяло, жените имат значително по-слабо желание за секс и са по-малко агресивни в това отношение.

С напредването на възрастта нивата на тестостерон в организма на мъжа постепенно намаляват, а съобразно с това намалява и неговото желание за секс. При средностатистическата жена желанието за секс се увеличава също така постепенно, като обикновено достига своя връх между 36 и 38 годишна възраст. Това обяснява синдрома на „момчето играчка“ при връзките между по-възрастни жени и по-млади мъже. По-младият мъж има такова ниво на физическа сексуална изява, каквото е необходимо на по-възрастната жена."

(33) "Предменструалното напрежение (ПМН) е огромен проблем за съвременната жена – нещо, с което на нейните предшественички никога не им се е налагало да се справят. До преди две-три поколения, жените обикновено са били бременни през повечето време, тоест средностатистическата жена се е сблъсквала със слаби прояви на предменструални затруднения едва 10 – 20 пъти през целия си живот. Е, съвременната жена трябва да се справя с доста силни прояви на подобни проблеми дванадесет пъти годишно! Ако има средно 2,4 деца (според статистиката), това означава, че днешната жена ще страда 350 – 400 пъти от симптомите на предменструалното напрежение по време на плодовитите си години, тоест от 12 до 50-годишна възраст. А ако няма деца – около 500 пъти."

И за финал - откъси, показващи гнездовата подредба на книгата, както впрочем и маниера на написване:

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ МОТАЯТ НАВЪН С ПРИЯТЕЛИ

За нашия пещерен човек животните, обект на неговия лов били много по-едри и по-силни от самия него, ето защо той се събирал с други мъже в ловни дружинки. Вече добре развитият мозък му позволявал да организира нещо като ловни мачове по време на които използвал знаци от езика на тялото, благодарение на които ловните му стратегии били разбираеми за другите от отбора.

Тези ловни дружинки били съставени изцяло от мъже, които си вършели тяхната „мъжка работа“, тоест забивали копията си в семейната вечеря, докато жените, обикновено непрекъснато бременни, се занимавали с „женската работа“ – грижели се за децата, събирали плодове и ядливи растения, оправяли пещерата и я защитавали в случай на нужда.

В продължение на милиони години в мъжкото съзнание се е утвърждавала необходимостта да излиза от пещерата и да се мотае насам-натам с другите от ловната дружинка, затова колкото и да се стараем, просто е невъзможно с един скандал или с няколко сълзи да заличим у мъжа този инстинкт. Ето защо съвременните мъже излизат и се срещат със своите ловни дружинки из кръчми и клубове, където си разказват вицове и истории за своите „ловни“ подвизи, а когато се върнат вкъщи, повечето все още обичат да седнат и да се втренчат мълчаливо в огъня (разбирай телевизора).

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ПРИЩРАКВАТ С ДИСТАНЦИОННОТО КАНАЛИТЕ

Жените „най-обичат“ мъж, който седи мълчаливо пред телевизора и прищраква с дистанционното по каналите. Седи, втренчен в екрана като зомби, и само прищраква по каналите, без да обръща внимание на която и да било програма. Когато мъжът постъпва така, той всъщност е в ролята на „Мислителят“ и често дори не забеляза какво точно дават по отделните канали. Но затова пък се опитва да долови най-важното във всяка мярнала се пред погледа му история. Докато прищраква с дистанционното, той може за момент да забрави собствените си терзания и да се опита да разбере как другите решават техните си проблеми. Жените не си играят с дистанционното – те си избират една програма, гледат я от край до край, следят сюжета, изследват чувствата и взаимоотношенията на героите. По същия начин може да бъде обяснено и пристрастяването на мъжете към вестниците.

КАК ДА ЗАДОВОЛЯВАМЕ ВСЕКИ ПЪТ ЖЕНАТА

Гали я, хвали я, глези я, вдишвай я, вкусвай я, масажирай я, оправяй разни неща по къщата, бъди отзивчив, прави й серенади и комплименти, подкрепяй я, осигурявай й прехраната, утешавай я, омагьосвай я, разсмивай я, предразполагай я, успокоявай я, стимулирай я, обожавай я, докосвай я, гушкай я, не забелязвай тлъстинките й тук и там, прегръщай я, възбуждай я, укротявай я, защитавай я, обаждай й се по телефона, предугаждай желанията й, изглаждай недоразуменията, прощавай й, помагай й, забавлявай я, очаровай я, печели за нея, угаждай й, интригувай я, бъди внимателен, закриляй я, обличай я, хвали се с нея, прекланяй се пред нея, отдавай й дължимото, разглезвай я, умирай за нея, мечтай за нея, закачай я, ласкай я, възнаграждавай я, доставяй й радост, задоволявай я, притискай я в прегръдките си, идеализирай я, боготвори я.

КАК ДА ЗАДОВОЛЯВАМЕ ВСЕКИ ПЪТ МЪЖА

Появи му се гола.

......................................

И така нататък. Прочетете книгата. Има и тест - да установи доколко е мъжки или женски вашият мозък.

g
t
f
04.12.2014 | Знаци: 26286 | Прегледи: 2035 | Сподели:

Съдържание / 60

Категории / 18

Имена / 38

Показалци / 8

Галерия / 49

Файлове / 4

Препратки / 2

По категории

Документалистика / 3

Есе / 2

Интервю / 4

История / 1

Мемоари / 24

Музика / 2

Наука / 9

Очерк / 3

Пародия / 1

Писма / 1

Предговор / 2

Публицистика / 3

Репортаж / 2

Романи / 1

Синопсис / 2

Стихове / 2

Философия / 1

Христоматия / 7

Посетете още

АНАПЕСТ

Анапест ДРАМОТЕКА

АНТОВЪ литархив

Buna Pomeranza

Yolina's Helvetia