Извадено от книгите, от мрежата, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Мемоари
Дарвин: Оценка на моите умствени способности
Статуята на Ч. Дарвин пред библиотеката в родното Шрюсбъри, АнглияСтатуята на Ч. Дарвин пред библиотеката в родното Шрюсбъри, Англия
Чарлс Дарвин коментира движението на естетическите си вкусове и в частност отношението си към... романовото изкуство

Автор: Чарлс Дарвин

Изглежда, че на моя ум е присъща някаква съдбовна особеност, която ме заставя да излагам най-напред моите твърдения и предположения в погрешна или неубедителна форма. В миналото имах навик да обмислям всяка фраза, преди да съм я записал, но ето вече няколко години, откакто съм дошъл до заключението, че отива по-малко време, ако можеш по-бързо, с най-ужасен почерк и съкращавайки думите наполовина, да нахвърляш цели страници, а след това вече да обмисляш и поправяш [написаното]. Нахвърлените по този начин фрази често се оказват по-добри от тези, които бих написал, ако ги обмислях предварително.

Към тези думи за моя начин на писане ще добавя, че при съставянето на големите книги аз изгубих доста много време за общото разпределение на материала. Най-напред грубо нахвърлям плана на две или три страници, след това по-обширен - на няколко страници, в който са дадени няколко думи или дори една дума вместо цяло разсъждение или редица факти. Всяко от тези заглавия отново се разширява и често се пренася на друго място, преди да съм започнал да пиша in extenso. Тъй като в някои от книгите ми бяха много нашироко използувани факти, наблюдавани от други лица, и тъй като в едно и също време винаги се занимавах с няколко съвсем различни въпроса, мога да спомена, че заведох тридесет-четиридесет големи папки, които се пазят в шкафовете на полици с етикети, и в тези папки аз мога веднага да поместя някой отделен цитат или бележка. Аз получавах много книги и в края на всяка от тях правех указател на всички факти, които имат отношение към моята работа; ако книгата не е моя, правя извадки от нея - имам голям сандък, пълен с такива извадки. Преди да пристъпя към работа над някой въпрос, преглеждам всички кратки указатели и съставям общ систематичен указател и като взема една или няколко съответни папки, аз имам пред себе си в готов за използуване вид сведенията, които съм събрал през живота си.

Както вече казах, в начина ми на мислене през последните двадесет или тридесет години стана изменение в едно отношение. До тридесетгодишна възраст или дори по-късно много голямо удоволствие ми доставяше всяка поезия - например произведенията на Милтън, Грей, Байрон, Уордсуърт, Колридж и Шели, и още в ученическите години с голяма наслада четях Шекспир, особено историческите му драми. Посочих също, че в миналото намирах голямо наслаждение в живописта и още по-голямо - в музиката. Но ето вече много години, откакто не мога да се заставя да прочета един стих; неотдавна се опитвах да чета Шекспир, но това ми се стори невероятно, до отвращение скучно. Аз почти загубих и вкуса си към живописта и музиката. Вместо да ми достави удоволствие, музиката обикновено ме кара особено напрегнато да мисля за това, над което работя в дадения момент. У мен все още се е запазил известен вкус към красивите природни картини, но и те не ме карат да изпадам в такъв голям възторг, както в миналите години. От друга страна, романите, които са плод на фантазията, макар и на фантазия не много издържана, в продължение на много години вече ми служат като чудесен извор на успокоение и удоволствие и аз често благославям всички романисти. Прочетоха ми на глас необичайно количество романи и всички те ми харесват, ако са повече или по-малко хубави и имат щастлива развръзка - би трябвало да се издаде закон, забраняващ романите с тъжен край. По мое мнение, нито един роман не трябва да се смята за първокласен, ако в него няма поне един герой, когото можеш истински да обикнеш, а ако този герой е хубава жена, толкова по-добре.

Тази странна и достойна за съжаление загуба на най-високите естетически вкусове е толкова по-чудна, че книгите по история, биографиите, пътешествията (независимо от това какви научни факти се съдържат в тях) и статиите по най-различни въпроси продължават както по-рано много да ме интересуват. Струва ми се, че умът ми стана някаква машина, която смила голям брой факти в общи закони, но не съм в състояние да разбера защо това трябва да доведе до атрофия само на тази част на мозъка ми, от която зависят висшите [естетически] вкусове. Предполагам, че такава беда не би постигнала човек с по-високо организиран или по-добре устроен ум, отколкото моя, и ако би ми се случило отново да изживея живота си, бих си изработил правило да чета известен брой стихове и да слушам музика поне един път в седмицата; може би чрез такова [постоянно] упражнение би ми се удало да запазя активността на онези части на мозъка ми, които сега са се атрофирали. Загубата на тези вкусове е равносилна на загубата на щастието и може би се отразява зле на умствените способности, а още по-вероятно - на нравствените качества, тъй като отслабва емоционалната страна на нашата природа.

(...)

[1876]

- - -

Цитира се по

Спомени за развитието на моя ум и характер (Автобиография) 1876 - 1881. С., Нар. просвета, 1959; превод от руското изд.

in extenso - лат. в пълен вид, напълно

Заглавието и квадратните скоби, правописът и транскрипциите са на оригинала. Курсивът е на (c) Anapest.Org.

Дарвин е роден през 1809 г.

24.02.2009 (пр. 29.03.2017) | Знаци: 5118 | Прегледи: 3938
Съдържание (110) Имена (44) Показалци (12) Галерия (103) Файлове (5) Препратки (4)