Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Мемоари
Надзирателят от Белене и Ловеч Иван Пантелеев разказва (публикация на Стефан Цанев от 2000)
Пантелеев, Иван. Втора тетрадка. Ловеч / Иван Пантелеев; Съст. Стефан Цанев // Цанев, Стефан. Да убиеш вярата.Есета. София, Изд. "Захарий Стоянов", 2012. с. 22-30

През лятото на 2000 в Балчик жена донася на Стефан Цанев две тетрадки. Едната за Белене, другата за Ловеч (обхват 1952 - 1962). Свекърът й бил родом от село Алеково, Великотърновско, бивш партизанин. Починал 90-те, в края на 20-ия век. Лежали в лагерите си го спомнят, че се отличавал от другите надзиратели - имало човечност у него. Спомените го показват (особено когато държи да изпратят на роднините на погубен лагерник дрехите както са си - вонящи на мърша, да знаят за какво иде реч), а е имал и чувство и за дълг към т.нар. история.
Стефан Цанев ги публикува с оригиналния ръкопис, и тук са предадени по същия начин.

Автор: Иван Иванов Пантелеев

Бараките на лагера бяха оградени с бодлива тел, наснована на високи бетонни стълбове със закривени навътре върхове. На портала пазеше през деня черния циганин Шабан Калеев Доков Узукчиев (Шако). Той беше куц, едина му крак по-къс от другия, подпираше се с бастун, на възраст 42 г. Посрещаше новите лагеристи с по 5—6 бастуна в гърба за добре дошли.

За Началник на Трудова група МВР Ловеч (така нарекоха лагера) беше подполковник Петър Гогов от с. Връдловци, Софийско, роден 1915 г. По занаят беше дърводелец с образование само основно. Попрестарал се той в борбата по Девети и за заслугите му Партията го назначила през 1950 г. оперативен работник към лагера в Белене.

Майор Цвятко Горанов е родом от с. Пелово, Плевенско, отдясно на р. Искър. Прост селянин само с основно образование, което ме съмняваше дали го е завършил. Среден ръст, рус, здрав и охранен, изпиваше на ден по литър ракия. Целия пропит от злоба, груб и жесток, за него човека бе нищо. Имаше момче и момиче, 10—12 годишни.

Старши лейтенант Николай Газдов от с. Дилянов-ци, Свищовско, на десния бряг на р. Осъм, към 40 години, със същото образование като Гогов и Горанов и нищо не беше прочел през живота си. Имаше голямо мнение за себе си и да расте в службата не се спираше пред нищо. На ръст висок и по характер злобен и отмъстителен. Синът му Борис беше 15—16 годишен.

Капитан Марин Баев от с. Дъбрава, Ловешко, командваше милицията. Беше достигнал вече 140 кгр.

Горанов успя да се сближи с Мирчо Спасов, със своето нахалство беше изместил Гогов и той командваше в лагера. По цели дни с Баев пиеха сливовица. Мезето им беше домати с олио.

Новия като го докарат в дежурната да го регистрират, Газдов идеше да види какъв човек са му изпратили. Взема съпроводителното писмо от конвоя и чете: не работел обществено полезен труд, заканвал се на партийния секретар, говорел против властта, наричал комунистите хайдуци - и Газдов, па иде и Горанов, грабват дебелите компресорни маркучи и бой. Това е втората стърга, през която минава новия. Третата е милиционерската смяна, която го откарва на кариерата и ако се случи в нея Йозо, душа да му е яка, бой до кариерата. Четвъртата стърга е запознаването му с чука и вагонетката. Работеха без почивка от 7 часа сутринта до 7 вечерта под зоркото око на бригадните с тояги в ръце, подбрани от Газдов - най-опасните криминалисти от София, Пловдив, Бургас и от др. места. Нормата на човек за ден беше 15 вагонетки да ги натовари и да ги откара на 150 метра до рампата на ж.п, линията.

Сутрин групите като заминават на кариерата, носеха тарга, на която вечер донасяха умрелите. Ша-ко съблича умрелия гол, пъха го в зебловен сламеник и го завързва като чувал. Вечерта оставят умрелите зад бараките до часовоя и на другия ден Молотовката ги откарва в Белене (караше я един пияница Георги, но веднъж: слязъл в с. Стижерово и се запил в ресторанта, от камиона капело кръв, видели селяните и помислили, че в камиона има месо и надигнали чергилото - там няколко умрели в сламеници), от Белене ги отнасят с лодката на остров Предела и ги закопават до колене. Скитащи подивели кучета ги изравят и изяждат.

Вечер на проверката Горанов иде с дебел бастун, бригадните, въоръжени с дрянови тояги, вървят наперени като петли след него, а Газдов носи една пръчка. Горанов командва; „Който не си изкарал нормата, пет крачки пред строя!''- и боят започва. Някога излизат повече от половината и боят взема друга форма, Всички бягат покрай оградата, а Горанов и бригадните налагат с тоягите. В това време минава вечерния влак от Троян, разстоянието до ж.п. линията е 50—60 метра и пътниците се трупат на прозорците, гледат и дюкат, но това не смущава страшния човек.

За четен на лагера беше назначен Димитър Цвятков от София, към 28-30 г., висок и добре охранен, този криминален тип го наричали неуловимия, от когото столичната милиция поревала, той беше галеното момче на Газдов. Те си имаха уговорени пароли - вечерта на проверката Газдов правеше с пръчката кръг пред някой от лагеристите и на другия ден очертания го донасяха умрял на таргата.

Една вечер донасят един умрял и го оставят при часовоя. По едно време през нощта умрелия в сламеника се размърдал, часовоя развързал сламеника и завел възкръсналия в кухнята, там го облекли. Вечерта го бяхме изписали (от регистъра), сутринта отново го записахме и пак на кариерата. Този нещастник доживя до закриването на лагера.

Всяка вечер като се връщат от кариерата, хората вземат по един голям камък и поемат нагоре към високия връх на разстояние близо километър. Там Горанов започна да строи модерна вила, целия камък за вилата и за шосето до нея лагеристите пренесоха на ръце. Но им се видя, че това е малко, затова колоната, натоварена с камъни, я прекарваха по една стръмна и тясна пътека над малката кариера, там бригадните и четния Димитър Цвятков пускат в действие тоягите и започва падане, камъни и хора се търкалят надолу и пет големи песа се хвърлят връх тях и ги давят. До вилата в скалата Горанов нареди да копаят изба за вино, нещо като пещера.

До лагера имаше няколко лозя и Горанов ги взел от общината да ги обработват лагеристите. През есента на 1960 г. назначили Иван Атанасов Веселинов Бър-заков (всички лагеристи бяха регистрирани по на четири имена), 52 г., да пази лозето, но четния Димитър Цвятков и неговите хора му завидели и го оклеветили пред Газдов, че на колибата в лозето Иван викал на събрание земеделците от града, връзват го бай Иван Вързаков за големия дъб на плаца и бият, заливат го със студена вода и бият, як, мамицата му, вика Горанов, не умира, най-после издъхна. Бързаков е родом от с. Кара Вунар, Пазарджишко, почина на 19.XI. 1960 г.

От Хасково докараха на 30.Х1.1960 г. учителя Михаил Стойков Миков, 31 г., и брата му Митко, студент, живущи на ул. „Надпожарна" №3. Имали те брат войник и забягнал в Гърция, но се върнал и го осъдили на смърт, а Михаил и Митко ги задържали. „Те в Хасково не знаят да бият, чакай да им обадим как се води следствие!" - викнал Газдов и с Горанов грабват маркучите. След три дни, на З.ХI. Михаил умря.

Еврейчето Рахамим Аврамов Моис (Рахо) от София, ул. „Одрин" №31, го задържали още през 1956 г., цялото се беше вплуло в рани и миришеше на мърша, но душа яка и все казваше, че ще умре на Първи май и умря на 1 май 1960 г. Имаше златни зъби и му ги извадиха преди да го турят в сламеника.

На 17 януари 1961 г. докараха Марко Рашков Марков Рашков, 52 годишен, от с. Сърнево, Старо Загорско, опасен бил, заканвал се на партийния секретар. Колко бой му удариха на този селянин и на 29 януари 1961 г. умря.

Жените, бяха над 100, работеха на малка кариера до голямата. И там не беше по-добро, и там се въртеше тоягата. Дина Георгиева Кангалова, 40 годишна, от Велинград, ул. „Ал. Цветанов" №22 и Милка Манолова Малиновска, 27 годишна, от София, ул. „Девети септември" №106, съпруга на милиционер, тя и Дина умряха от побоищата (Дина на 4.У.1961 г., Милка на 6.ХН.1961 г.), а Гюлза Рашидова Хамидова от София, ул. „Константин Величков" №74, 20 годишно момиче, заболя от туберкулоза, но никой не я погледна и умря на 21.1У.1961 г.

Към 1 юни 1961 г., по време на хрушчовите ракети за Куба, от всички градове започнаха да изпращат в лагера опасни политически, криминални и бивши лаге-ристи. До края на юни броя им мина над 800.

На 8У1.1961 г. докараха от Свищов познат от Белене Григор Симеонов Павлов, 50 г., прост селянин от с. Козловец, Свищовско, едва можеше да си напише името, продавал метли в Стара Загора на пазара, по радиото съобщили, че в Унгария избухнало въстание, „Итука ще почне!" -рекъл Горно и от пазара право в Белене, през септември 1959 го освободиха, но го докараха пак - и той минаваше за опасен, в Свищов го бяха разсипали от бой, краката му бяха целите посинели и отекли. Още същия ден го убиха на кариерата и му взеха парите 200 лева.

Докараха и Стефан Григоров от София, друг познат още от 1958 г. от Белене. Него пък го гонеха за незаконна търговия. Не можели да намерят закон да го осъдят и хайде по лагерите. Изселили го в с. Вардун, Търговищко, но седи ли ти Стефан във Вардун, явил се в София, хванали го и оттам в Ловеч. Стефане, ти познаваш Горанов от Белене, аман ти е работата. Горанов го накара да забива кола за проверка на плаца и както беше висок над два метра, забива го бай Стефан седмица и умря. Докато гласим да му изпратим багажа, докараха и сина му Иван. Работел в Рудозем, но не в рудника, а в театрална трупа. Видя той върху бюрото часовника на баща си „Шах Хаузен" и го позна. Обадих му, че баща му вчера умря. След няколко дни умря и Иван.

През 1958 г. на острова в Белене Горанов наредил нещо на затворника Емануил Парушев от Варна, но той му се опрял и Горанов писал на Мирчо Спасов да арестува Емануила след изтърпяването на присъдата и да му го изпрати в лагера. През лятото го докараха в Ловеч и Димитър Цвятков, като го видя, се провикна: „Ела, ела, Емануиле, Горанов откога те чака!" От бой на този 33 годишен човек му окапаха месата и умря. Диню гласи колета с дрехите му, отънали в кръв и гной и миришеха на сплута мърша, портофела с парите също миришеше, как да туря тез кървави дрехи, чуди се Диню, туряй ги, Диньо, викам му, туряй, да видят домашните му, да се научи и махалата и цялата Варна...

В лагера имаше един към 50 г. едър човек, Йордан се казваше, който го взели от един манастир, дето гледал добитъка, понеже учел децата да се кръстят и четат отче наш. Гледа го Горанов и ръмжи на четния: „Този за кога го държите?"- и на другия ден сутринта дадоха на дядо Йордан таргата да я носи на кариерата, вечерта го донесоха на нея мъртъв в сламеника. Димитър Цвятков и още двама бригадни го убили в един ъгъл на кариерата със железните спирачки на вагонетките.

Получи се призовка за едно момче на 18 г. от Плевен, викаха го на дело в съда. При сбиване в „Кайлъка" бил убит домакина на ресторанта. Ръмжи Горанов: „Ще го осъдят най-много 10 години, аз мамицата му...!" — и на другия ден убиха и това момче.

На асфалтобазата, дето Старшината Сергей не падаше по-долу от своя селски Горанов, от многото бой един решил да излезе от базата да го убият и да свърши теглото. Бягство, че бягство. Сергей го докара и Началника го запита защо е решил да бяга и докато човека да отговори, Горанов като звяр налете на него и му нанесе силен удар по главата с бастуна. Кръв обля дрехите на човека и пода. Газдов строи хората и изправи беглеца пред строя. „Видите ли го, той след малко ще умре! Който се опита да бяга, това го чака!" Завлякоха го зад бараките и го убиха като куче пред очите на часовите. Човека беше от гр. Пазарджик, 50 г., поправял частно велосипеди, затова го изпратили в лагер.

Опитах се няколко пътя да „вразумя" Газдов да спрат с побоищата, той скочи от яд и каза: „Бай Иване, ти грешиш! Ленин е казал, че врага трябва да се унищожава!"

Докато бях в отпуск през август в Алеково, при мен се отби милиционера Ангел Григоров и ми каза, че Газдов и Димитър Цвятков убили д-р Генов и младежа адвокат, който отчиташе добития камък. Четния казал, че Доктора и Адвоката говорели нещо за президента на САЩ Кенеди и двамата с Газдов ги били с тежките компресорни маркучи, докато издъхнат.

През лятото докараха от Плевен Иван Маринов Митрев, родом от с. Подем, 33 годишен, сърдечно болен, правел снимки и така се крепял. Само три дни живя и умря на кариерата.

Една група от 20 човека вадеше от Осъма баластра. Един се разболял и не можел да стане. Бригадния, на когото името не можах да науча, го ударил с лопата по главата и човека умрял.

През горещините като докарат нов и го подгонят на кариерата, той хвърля и потника и гърба му изгори на слънцето, ако и гърба му е пообелен от тоягите, явяват се водни мехури и като го наплюят мухите, червясва и мирише на гнило месо и след няколко дни умира. Никой не ги лекува. Имаше щатен фелдшер, той определяше диагнозите на умрелите и те бяха едни същи: сърдечно съдова недостатъчност.

В Ловеч идеше често Мирчо Спасов, той даваше нарежданията на началството. Видеха ли го, всички знаеха: утре пет-шест в чувалите, молотовката и за остров Предела...

След Нова година (1962) от Бургас докараха Здравко Илиев, към 28-30 г., и с още трима електротехници го изпратиха да работи по инсталацията на Партийния дом в Ловеч, пазел ги човек от градския съвет, в клозета Здравко с един удар го повалил и побягнал. В Бургас имал близък роднина в Окр. Комитет на Партията и Здравко му обадил що е патил в Ловеч. Отива в Ц.К. неговия човек и след няколко дни в лагера пристигнаха Секретаря на Ц.К. Борис Велчев и членът на Ц.К. Съботин Генов. Началството излезе да ги посрещне, но те не се спряха при тях. Влязоха в стаята на Началника, но не повикаха Гогов, а казаха да доведем един студент от Музикалната Академия, жител на Варна, Велчев му знаеше името. Той лелееше в бараката, пребит от бой. Този студент обади на Борис Велчев всичко, що се е вършило в лагера.

Здравко Илиев го върнаха обратно в лагера, но никой не смееше да го тормози. Биячите милиционери като Иозо ги изместиха към Окръжното, а Газдов и Горанов ги уволниха. Велчев ми нареди да съставя списък на загиналите в лагера, но го повикаха в София и не можах да му го дам. Когато съобщих на Горанов, че той и Газдов са уволнени, гордия и страшен човек обърка и ума и дума. „Какво съм направил, че ме уволняват? - чуди се той. - Служих на Партията честно и верно. "

Четния Димитър Цвятков лично е убил над 70 човека, показаха ми тояга, в която беше вкопано желязо за по-тежко, с нея трошал и костите на жертвите. Пратиха го на кариерата да гони 15 вагонетки на ден, след една седмица се хвърли от скалата и се уби. Той беше последния за остров Предела, където бяха погребани тия, които той е убивал.

О, време печално, и то в края на XX век!

g
t
f
04.06.2013 (пр. 04.04.2017) | Знаци: 13772 | Прегледи: 5273 | Сподели:

Съдържание / 60

Категории / 18

Имена / 38

Показалци / 8

Галерия / 49

Файлове / 4

Препратки / 2

По категории

Документалистика / 3

Есе / 2

Интервю / 4

История / 1

Мемоари / 24

Музика / 2

Наука / 9

Очерк / 3

Пародия / 1

Писма / 1

Предговор / 2

Публицистика / 3

Репортаж / 2

Романи / 1

Синопсис / 2

Стихове / 2

Философия / 1

Христоматия / 7

Посетете още

АНАПЕСТ

Анапест ДРАМОТЕКА

АНТОВЪ литархив

Buna Pomeranza

Yolina's Helvetia