Автор: Шчепан Еленски

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КОНТ

Философът позивитивист Огюст Конт предложил през 1849 г. годината да се раздели на 13 месеца по 28 дни. Всеки месец би започвал с неделя и след четири седмици би завършвал със събота. Календарната схема за един месец би важала завинаги; например фаталното число 13 би се падало всеки месец в... петък.

Но 13 пъти по 28 дни прави само 364 дни, а обикновената, невисокосната, година има 365 дни. Добавъчният ден би бил празникът Нова година, който не спада към седмичните дни; той би бил не ден като всички дни, а тъкмо празник (празен), честван между последната събота на тринадесетия месец от изтичащата година и първата неделя на първия месец от настъпващата година.

Всеки ден в тази схема би имал постоянен брой делници - 24, но сериозен недостатък на проекта било, че годината не може да се раздели на полугодия и на тримесечия без нарушаване целостта на месеците.

ШВЕЙЦАРСКИЯТ ПРОЕКТ

Този проект е наричан още световен календар.

В него годината се дели на 4 тримесечия от по 13 седмици. Във всяко тримесечие първият месец има 31 дни, а останалите два месеца - по 30 дни.

Всяко тримесечие започва с неделя; всички тримесечия имат еднакво разпределение на седмичните дни:

1 януари - неделя

1 февруари - сряда

1 март - петък

1 април - неделя

1 май - сряда

1 юни - петък

1 юли - неделя

1 август - сряда

1 септември - петък

1 октомври - неделя

1 ноември - сряда

1 декември - петък

Виждаме, че празникът 1 май би се падал винаги в сряда, 3 март - в неделя, Гергьовден - в понеделник.

- Е добре - ще запита читателят, - в четирите тримесечия ще има 364 дни, а къде е 365-ият ден?

Той ще бъде 31 декември. Този ден ще има дата, но няма да бъде "ден от седмицата". Той ще бъде "бял ден" - между събота, 30 декември, и неделя, 1 януари. Тоя ден ще бъде отреден за приключване на сметките от целогодишната работа, пък и... за посрещане на Новата година.

При високосната година ще има един "бял ден" с дата 31 юни. Той ще бъде ден на Олимпийските игри, които се уреждат веднъж на четири години.

Привържениците на световния календар са искали да го въведат в живота през някоя година, в която 1 януари се пада в неделя, напр. 1 януари 1956, 1 януари 1961 или 1 януари 1967. На този ден световният календар ще съвпада с Григорианския календар и това съвпадане ще трае до края на февруари според григорианския; от следващия ден ще е задължителен само новият световен календар, в който февруари ще брои 30 дни.