Извадено от книгите, от мрежата, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Пародия | История |
Що е то Стамболов според Никола Веранов
Никола Веранов е псевдоним на историка Николай Генчев (1931 - 2000), с който той издава през 1990 г. своята "Краткосмешна история на България". Според увода книгата е писана около 1980 г., малко преди празника за 1300 години България. Издадена е, съвсем естествено, след освобождението от тоталитаризма. Цитираме по:

Веранов, Николай
Краткосмешна история на България / Николай Генчев Николов. - София: Унив. изд. "Климент Охридски", 1990 (София: ДП "Г. Димитров). 152 с.; 20 см.

Заглавието на откъса е от редакцията.

Автор: Николай Генчев

От тритомната история е известно, а и от многотомната ще стане съвсем ачик, че Ст. Стамболов е най-лошият български управник. По-лош, долен и по-гнусен, ще допълним тук ние, управник България никога не е имала за 13 века държава или по-точно за 600 години, защото от 13 века след Аспаруха българите са имали държава само 600 години. През останалите, както споменахме, те упражнили свободното право на всеки народ сам да решава на кого ще даде държавата си под наем.

Та нека започнем по ред за този тип, за да видим какъв му е косъмът. Като момче той не бил чак толкова лош, дори като поп Панча се записал в антска семинария. Но тук попаднал на лоши другарчета нихилисти. И вместо да наусти Псалтира до края и Евангелието до средата, за да се върне в Търново учен като Васила Берона, той го ударил на нихилизъм, зарязал учението и се върнал по Българско да става хаймана.

Точно по това време държавното Народно събрание беше обесило баш комитата Левски и тези, които Дяконът беше научил да не стоят мирни, избрали Стамболова да го замества, т.е. и той да опере пешкира. А този хаймана само това чакал и веднага тръгнал по лошия път. И както трябва да се очаква, по лош път с лоши хора се срещнал. Между тях бил и поменатият даскал Ботев копелдак Христо, който също не искал да учи Псалтира и също тичал подир ветровете, за да стигне дотам, че през априлската буна да се яви къде Враца и да кара сериозните хора да вършат глупости.

Но не били само тези щуротиите Ботеви и Стамболови. През 1875 г. те изтипарили една стихокнижка, в която Стамболов попържал богатите и почтени хора и подкокоросвал хайманите да им вземат парите, а Ботев даже напопържал самия дядо Господ.

През следващата година, когато станала априлската бъркотия, докато Ботев се шляел из Врачанския балкан, Стамболов станал баш комита на Търново. И поради това старите историци, които не обичат никак буните, правилно го обвиниха, че бил пройдоха и нехранимайко. Новите пък, които харесват само буните, одобрени от царя - бъдещ Освободител, още по-правилно го накараха да трепери от страх в една стая на Самоводене, докато народът умирал, за да покаже, че много иска да го освободят. Както се вижда, и в двата случая все Стамболов си е виновен, защото не разбирал простата истина, че в Българско каквото и да вършиш, трябва да имаш позволение, тъй като другояче не бива да бъде.

Още по-виновен Стамболов беше по време на турско-руското морабе, когато се освободихме с две държави и четири нации отгоре. Тогава вместо да отиде при княз Черказки, както постъпвали свестните хора, и да даде присяга, че ще служи на охранката, той май пак се е мотал по потайни работи, които няма да споменаваме, за да не попречим на многотомната история да изобличи докрай този хаирсъзин.

Но щом дръннала свободата, Стамболов, не дал и косъм за нея, защото, както се вижда, нито веднъж не беше докладвал на руския консул кой попържа православието, побързал да се налапа със свободен въздух и с коскоджамити служби, които не му отивали нито на възрастта, нито на заслугите. Най-напред той си подправил тескерето, за да се издокара на 30 години и да се избере в депутатството. А там, в Народното събрание, все гледал да подмята врели-некипели, а вън от него все да се събира с хора, отдавна известни на Третото отделение като непрокопсани. По същото време, в неделя, вместо да ходи на църква, четял едни книжки, които били забранени в Русия, поради което никак не били за четене. Но най-много обичал да чете някой си Херцен, който пък най-много от всички обичал да одумва царя и охраната. Под влияние на тези книжки Стамболов загубил напълно националното си съзнание и се продал на тези на запад от Виена. Дори и само това да беше, щеше да е достатъчно хората да разберат с кого си имат работа. Но Стамболов не мирясал дотук, а тъкмо оттук нататък започнал да върши всякакви щуротии, за да дразни татушка, да се кара с любимеца на дупнишките селяни Каулбарс, да плаши кадетите, които бяха навили юлара на Батенберг, задето този почна да върши глупости, без да пита.

Така Стамболов се превърнал окончателно в коркорбашия на русофобите, в куче на капиталистическата класа, която на всичко отгоре точно в този момент прераствала в империалистическа, в таен агент на турския султан, в редовен доносник на Франца Йосифа, в пръв татушков душманин, следователно и в най-лют враг на българския народ.

И щом се забъркала кашата през 1886-1887 г., докато вниманието на татушка беше ангажирано с това как да ни снабди с нов правилен цар, Стамболов, излъгвайки най-светите чувства на българския народ, яхнал работниците и селяните като магаре в полза на високоиндустриалната и на нискобанкерската буржоазия, в интерес на империалистите от Запад, за огорчение на нашите още единични освободители.

И да не помисли читателят, че това са измислени приказки, ще опишем политиката на Стамболов в същия ред, по който ще я опише многотомната история.

СТОПАНСКА ПОЛИТИКА. Тя не е за описване, защото винаги е била в угода на буржоазната класа, на нейната високоиндустриална и среднобанкерска част и винаги антинародна. Като изсмукал до капка кръвта на българския народ и го обирал чрез многобройни данъци, Стамболов давал обраните пари на буржоазията да строи фабрики, в които чрез принадената стойност тя одирала по две кожи от гърба на работническата класа. Едната кожа индустриалците оставяли за себе си, другата предавали на Стамболова.

Като изнасял одраните кожи на Запад, Стамболов мъкнел оттам чужди, империалистически и заробващи капитали, с които строял железници и пътища, за да се разхожда по тях скучаещата буржоазна младеж, докато бащите й деряли от гърба на работниците принадената стойност. Така България била превърната в полуколония, в железопътна губерния на империализма и едва освободена, отново загубила своята независимост.

Най-ясно отрицателните черти на стопанската политика на Стамболов се виждат в областта на търговията. Именно като таен агент на финансово-банкерския капитал той търгувал само с Австрия, Германия и Англия, изнасял там жито и друга суровина и внасял машини, чаркове и всякакви боклуци, с които българите хич не бяха свикнали. Най-малко два варианта изтървал Стамболов с тази щура търговска политика. Първият - да създаде сам родна индустрия и още по-родно машиностроене, като ги размени после за лук от Турция, картофи от Полша, боб от Германия и жито от Канада. И вторият - още по-добрият - да търгува единствено с Русия и да разменят два вагона българско жито за един вагон прекрасна руска пшеница, половината тютюнева реколта, от която хората и без това си тровят джигерите, срещу списанието на руския Синод, третиращо православното единство. Ако беше човек на място, той можеше да закупи от Русия бобри и да ги отглежда в Мичурин, а те да засадят в Сибир прекрасното грозде "Болгар". Така щеше да се стигне първоначално до интеграция, а после до каквото трябва.

От всичко това става ясно, че Стамболов води антинационална, прозападна, следователно антиизточна стопанска политика, която като воденичен камък тежала на врата на българския народ и най-вече на врата на неговата най-добра част - пролетариата.

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА. Тук Стамболов се проявява като най-голям тиранин в цялата българска история за 600 години. Той преследвал опозицията, вместо да я обедини в една единствена и единна партия и да няма нужда от джангър и патаклами. Гонел истинския трудов народ. Така, когато решил чрез Свирча - кмет на столичната община, да заграби земите на софийските шопи и да прави от тях градска градина, в която да се шляе хайлайфната младеж, а шопите дигнали сопи в защита на своята бащиния, защото бяха чули от дядо Благойски, че един ден революцията ще им даде земята за вечно ползване, не можеше ли да направи до Орлов мост едно ТКЗС като хората и шопите да влязат доброволно в парка, а си служеше с войска и полиция.

Измени Търновската конституция, тъй като не му стигаше акъла да направи нова конституция, в която цялата власт да бъде предадена на народа, а управлението - на партията ръководителка.

Но най-голямата мръсотия, която извърши Стамболов, беше дето посегна на момчетата от русенско-силистренското националноосвободително движение, които от истински патриотични подбуди се бяха заели да изпълнят плана на Каулбарс, т.е. на нашия Освободител.

Не по-малко срамна е неговата постъпка да превърне Черната джамия в затвор и да натика там П. Каравелова, т.е. да прави срамни сцени насред столицата, вместо да изпрати противниците си на острова в Белене или на кариерата в Ловеч. А не можеше ли за същата цел да наеме едно местенце в Коми и тогава България нямаше да се излага като държава, а щеше да си има и дърва.

Но върхът в диктаторските замашки на Стамболов е неговата надменност спрямо нашия княз, на който не разрешаваше да пъха възголемия си нос в управлението и по този начин му пречеше да израсне бързо като малък татушка. И това не беше случайно, тъй като добре знаеше, че новият княз е добър, защото е по-близък роднина на цар-батушка Следосвободителя, и че е дал присяга да не бръсне разните нихилисти.

ВЪНКАШНА ПОЛИТИКА. Многоцитираният Улянович е установил, че вънкашната политика е същата като вътрешната, само че провеждана навънка. Тогава какво да приказваме за Стамболовата вънкашна политика. И тя е щура и нефела, и то още повече, отколкото вътрешната, защото ако във вътрешната той засягал народа, т.е. докачал неговия татушка само на чувства, във вънкашната го докачал направо на интереси.

Най-напред Стамболов ядосал Каулбарса. Вместо да стои чинно като чехов чиновник, да гледа да не кихне и да записва това, което пратеникът Освободителов казва, Стамболов взел та се опънал като шоп и не поискал да изпъди племеника на Мария Феодоровна, за да го заместят с по-близък на новия Освободител човек. От такъв политик какво можеш да искаш. Като не можеш да го пречукаш или поне изпратиш в Сибир, веднага скъсваш дипломатическите отношения. Но най-напред изпращаш парахода "Память Меркурия" в Бургаското пристанище, за да покажеш на народа, че си запаметил неговата нужда от второ освобождение.

И като скъсал отношенията с нашата освободителка и осквернил душите на всички българи, македонци, шопи, тракийци, пиротчани, диктаторът пак не кандисал, а тайно се замъкнал във Виена и в Берлин да продава мъничкото, което беше останало непродадено от България след Освобождението.

И като го разпродал до сантим и на безценица, се върнал в София, за да се цани като агент на султана, уж за да получел берати за български владици в Македония. За какво му бяха тези владици, след като македонците си имаха вече своя нация, никой не можал да се сети. Но всеки разбирал защо се подмилкваше безпринципно на султана, защото е знаело кучето, че Освободителката (и тя се пише с главна буква) има да урежда сметки в Армения и Азербайджан.

И от казаното дотук става ясно, че вънкашната политика на Стамболов е по-лоша от вътрешната, макар че и последната е съвсем нефела. Пък на всичко отгоре все той търчал да я тъкми, а на царя не давал дори да отиде да нагледа роднините си във Виена.

И когато положението станало нетърпимо, от Азиатския департамент телеграфирали на княза в София, че ако не свърши главното, за което му бяха погасили полиците, ще му спрат иждивението и той няма да има пари дори за билет до Германия.

Но не от малодушие Фердинанд беше поел своята роднинска мисия на Изток. И той решил да действа. Извикал една вечер в конака Стамболова и му рекъл пред подбрани хора, че трябва да се увеличи цивилната листа, тъй като само с Иванча той вече не може да се задоволява.

Стамболов, който беше не само диктатор, но и много свадлив човек, вместо да пусне още няколко гроша в джоба на царя, се разкряскал: "Българската хазна няма излишни пари да плаща мъжки гювендии, Ваше Величество!"

И с това чашата преляла. На другия ден князът поискал публично оставката на Стамболов, защото този последният посягал на правата на личността. Самоувереният диктатор я надраскал небрежно на един лист от бележника и изпратил разсилния да я занесе в конака. И тука той вече оплел конците,защото не знаел,че в Петербург бяха предвидили и тая шашарма. Фердинанд приел оставката. Диктаторът започнал подготовка за нови избори. Той знаел, че българският народ го мрази до дъното на потурите си, дето бе поругал Освободителката, но се надявал, че като изгаси стотина свещи, неговите хора ще преброят бюлетините на тъмно и пак ще се върне в Министерството,за да дразни нашия Освободител и да ядосва неговия роднина в софийския конак.

И тръгнал Стамболов да дири духала за свещи, но бил пресрещнат от трима ербап молодци, преминали през пансиона на Т. Минков, а после и през освободителното движение в Русе и Силистра, които му светили маслото, точно както навремето светиха маслото на Дякона, на даскал Ботевото момче и на водача на Хвърковатата чета.

21.10.2011 (пр. 04.04.2017) | Знаци: 12809 | Прегледи: 8822
Съдържание (109) Имена (44) Показалци (12) Галерия (102) Файлове (5) Препратки (4)